Решение по дело №76/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство/ЗКН/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К. Г. К. от [населено място], [улица], против разпореждане, вх. № 33 - 00 - 386 от 12.12.2023 г. на главен инспектор и инспектор, Регионален инспекторат за опазване на културното наследство /РИОКН/, Център за регионално планиране/ЦРП/ Бургас, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ /ГД „ИОКН“/, Министерство на културата/МК/, с което като собственик на поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място] /УПИ ХХІІ - 231, кв. 18 по плана на [населено място]/, с административен адрес: [населено място], [улица], са му приложени принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б „а“ от Закона за културното наследство/ЗКН/.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответниците - главен инспектор и инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство/РИОКН/, Център за регионално планиране /ЦРП/ Бургас, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ /ГД „ИОКН“/, Министерство на културата/МК/, редовно уведомени, се явяват лично и чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата, считат същата за неоснователна. Представят административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Претендират разноски. Представени са писмени бележки.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

По повод сигнал в Министерството на културата за системни нарушения и своеволия на собствениците на урегулиран поземлен имот/УПИ/ ХХII - 231, кв. 18, [населено място], ПИ с [идентификатор] 505.37 по КККР на [населено място], на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 ЗКН е извършена проверка по документи и на място от главен инспектор и инспектор, РИОКН ЮИР, ЦРП Бургас, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, вх. № 33 - 00 - 386/21.09.2023 г./л. 92 - 98 от делото/.

В хода на проверката е установено, че съгласно данните от съхранявания в Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, в поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор] 505.37 по КККР на [населено място], урегулиран поземлен имот/УПИ/ ХХII - 231, кв. 18, [населено място], с административен адрес: [населено място] [улица], се намират археологическите недвижими културни ценности/НКЦ/ „Останки от крепостна стена“ в квартали 18 и 3 по плана на [населено място] - археологически НКЦ, декларирани с писма № 4540/14.12.1984 г. и № 5510/21.10.1986 г. на НИПК, като археологически паметници на културата. Съгласно чл. 79, ал. 4 ЗКН имотът се намира в охранителна зона на декларираната единична архитектурно - строителна недвижима културна ценност „Параклис“, декларирана с писмо № 4540 от 14.02.1984 г. на НИПК и включена в „Обобщен списък на паметниците на културата в [населено място]“.

Поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор] 505.37 по КККР на [населено място]/УПИ ХХІІ - 231, кв. 18 по плана на [населено място]/ с администратвен адрес: [населено място], [улица], е разположен в югоизточната част на полуострова, представляващ групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - „Стара част на [населено място]“. От югоизток граничи с ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], в който се намира единична архитектурно - строителна недвижима културна ценност „Параклис“, включена в „Обобщен списък на паметниците на културата в [населено място]“, и с ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], пешеходна алея/публична общинска собственост/, в който се намират археологическите недвижими културни ценности „Останки от крепостна стена“, археологически паметници на културата; от югозапад с тясна пешеходна улица тип /римня/ и „Параклис“ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; от северозапад с ПИ с [идентификатор], а от североизток с ПИ с [идентификатор].

Поземлени имоти с идентификатори 67800.505.127, 67800.505.110 и 67800.505.37 попадат в границите на груповата недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - „Старата част на [населено място]“, обявена с решение на Бюрото на МС № 320 от 07.09.1974 г. за архитектурно -исторически резерват, която съгласно § 10 ПЗР ЗКН запазва статута си, и в границите на „Античния [населено място]“, включен под № 29 в Приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН - „Списък на археологическите резервати“.

На място е констатирано, че жалбоподателят, собственик на [ПИ] по КККР на [населено място], е изградил стоманобетонна тераса в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ улица, публична общинска собственост, в частта пред поземлени имоти с идентификатори 67800.505.110 и 67800.505.37 по КККР на [населено място]. Терасата е разположена пред югоизточната страна на параклиса и лежи върху част от крепостната стена, елемент от археологическа недвижима културна ценност „Останки от крепостна стена“, наддава се пред нея и е подпряна на 5 броя стоманени колони, монтирани на отстояние пред крепостната стена върху пешеходната алея с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Над терасата е изпълнен навес от дървена покривна конструкция, подпрян на дървени колони и столици и обримчващ входа на ресторанта, както и югоизточната и част от югозападната стена на параклиса. По външния контур на терасата - по югоизточната и югозападната и страна е монтиран ажурен дървен парапет, както и винилови прозрачни ветрозащитни завеси.

От направената проверка по документи в архива на община Созопол, както и в Националния документален архив към НИНКН, не са открити съгласувани виза, схеми или проекти за извършеното строителство на стоманобетонна тераса с подпиране върху 5 бр. стоманени колони в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], в частта пред поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], не са открити и съгласувани схеми или проекти за констатирания навес, монтиран върху така изпълнената тераса.

Прието е, че изпълнението на строежа - стоманобетонна тераса в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], в частта пред поземлени имоти с [идентификатор] и 67800.505.37 по КККР на [населено място], без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН на виза за проектиране и инвестиционен проект, е в нарушение на изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗКН, а монтирането на навес върху стоманобетонната тераса, без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН е изпълнено в нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗКН.

На 16.10.2023 г., констативният протокол/КП/ № 33 - 00 - 386/21.09.2023 г. е изпратен на К. Г. К. с писмо изх. № 33 - 00 - 386, с което е уведомен за начало на производството по издаване на на разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН за преустановяване на установените при проверката нарушения по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „г“ ЗКН и му е предоставена възможност да се запознае с документите по преписката и да изрази становище във връзка със започналото производство, в 7-дневен срок от уведомяването/ л. 99 и 100 от делото/.

На 25.10.2023 г. К. е подал заявление в МК, вх. № 33 - 00 -386, с искане да се спре производството по прилагане на ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН, поради издадена заповед за премахване на незаконен строеж „ покрита тераса към заведение за хранене“, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Искането на жалбоподателя не е уважено.

На 12.12.2023 г., главен инспектор и инспектор, РИОКН, ЦРП Бургас, ГД „ИОКН“, МК, са издали на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а” ЗКН разпореждане, вх. № 33 - 00 - 386, за прилагане на принудителни административни мерки за преустановяване на нарушенията по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „г“ , вр. с чл. 200, ал. 1, пр. второ ЗКН, описани в КП № 33 - 00 - 386/21.09.2023 г./л. 49 - 55 от делото/.

С разпореждането е наредено на К. Г. К., собственик на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] : 1. До 31.01.2024 г. да отстрани монтирания от него навес от дървена конструкция, находящ се върху изпълнената стоманобетонна тераса, разположена в ПИ с [идентификатор] по КККР в [населено място], в частта пред ПИ с идентификатори 64800.505.110 и 67800.505. 37 по КККР на [населено място]; 2. До 15.05.2024 г. да отстрани изградената от него стоманобетонна тераса, подпряна на пет броя стоманени колони, разположена в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], в частта пред ПИ с идентификатори 67800.505.110 и 67800.505. 37 по КККР на [населено място]; 3. При отстраняването на навеса от дървена конструкция и стоманобетонната тераса да не се увреждат сградата недвижима културна ценност „Параклис“ в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и археологическите недвижими културни ценности „Останки от крепостна стена“ в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; 4. Адресатът да представи на административния орган копия от документите, създавани във връзка с изпълнението на приложените административни мерки в Министерство на културата с цел упражняване на текущ контрол за изпълнение на разпореждането.

Разпореждане, вх. № 33 - 00 - 386 от 12.12.2023 г. за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН на главен инспектор и инспектор в РИОКН, ЦРП Бургас, ГД „ИОКН“, МК, е предмет на разглеждане в настоящот производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, разпореждане, вх. № 33 - 00 - 386 от 12.12.2023г. за прилагане на принудителни административни мерки е издадено от компетентен орган - главен инспектор и инспектор в РИОКН, ЦРП Бургас, ГД „ИОКН“, МК, според регламента на чл. 192, ал. 1 ЗКН.

На второ място, разпореждането е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна.

Жалбоподателят е уведомен за началото на административното производство по реда на чл. 26, ал. 1 АПК и му е предоставена възможност да изрази становище по констатациите в протокола, съставен за извършената проверка, от която се е възползвал.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като не е било уважено искането му за спиране на административното производство поради висящо производство по оспорването на заповед № 8 - Z - 645 от 27.06.2022 г. на кмета на община Созопол за премахване на незаконен строеж/л.111 и 112 от делото/. Независимо, че с тази заповед е разпоредено премахването на същите обекти - стоманенобетонна тераса и навес като тези, предмет на разпореждането, същата е издадена на различно правно основание - чл. 225 а ЗУТ, охраняващо различни обществени отношения. Ето защо спорът по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж не е преюдициален по отношение производството по издаване на процесното решение. Ирелеванто за предмета на настоящия спор е и обстоятелството, че заповед № 8 - Z - 645 от 27.06.2022 г. на кмета на община Созопол за премахване на незаконен строеж вече е влязъл в сила административен акт, тъй като жалбата срещу нея е отхвърлена с решение на ВАС от 05.03.2024 г. по адм. дело № 10030/2023 г. след отмяна на решение № 596 от 02.06.2023 г. по адм.дело № 1439/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не са установени местоположението и параметрите на обектите, чието премахване е наредено с оспореното разпореждане, което прави неясен неговият предмет и невъзможно изследването на неговата материална законосъобразност. Съдът намира, че обектите, чието премахване е разпоредено с оспорения акт - стоманенобетонна тераса и навес от дървена конструкция върху изпълнената стоманобетонна тераса, са индивидуализирани в достатъчна степен с подробното и точното им описание в разпореждането и в констативния протокол, включително на материалите, от които са изградени, тяхното местоположение в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ улица, публична общинска собственост и точното им разположение в имота, спрямо съседните [ПИ] и 67800.505.37, с които граничи. В т. IV на констативния протокол изрично се сочи, след описанието на [ПИ], собственост на жалбоподателя, и на изграденото в същия заведение за обществено хранене/ЗОХ/ - ресторант „Mercury“, че достъпът до залата на ресторанта е през тераса, разположена пред югоизточната страна на параклиса, който се намира в [ПИ] и лежаща върху част от крепостната стена, елемент от НКЦ „Останки от крепостна стена“. Терасата е изградена от изпълнена на място стоманобетонна плоча с неправилни очертания, която от югоизточната си страна ляга върху част от крепостната стена, елемент от недвижима културна ценност „Останки от крепостна стена“, наддава се пред нея и се подпира на 5 броя стоманени колони, монтирани на отстояние пред крепостната стена върху пешеходната алея с 67800.505.127 по КККР на [населено място]. Над терасата от дървена покривна конструкция, подпрян на дървени колони и столици и обрамчващ входа на ресторанта, както и югоизточната и част от югозападната стена на параклиса. По външния контур на терасата - по югоизточната и югозападната и страна е монтиран ажурен дървен парапет, както и винилови прозрачни ветрозащитни завеси. Става ясно от описанието на терасата и навеса в констативния протокол, а и от основното заключение на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно - техническа експертиза, прието без възражение, и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, че същите са разположени в ПИ с [идентификатор] по КККР - улица, в частта на имота пред [ПИ] и [ПИ] и именно в тази част, е разпоредено премахването им с оспореното разпореждане. Експертът сочи, че покритата тераса се намира в [имот номер], като една част от нея лежи на римската стена, а другата част изскача като еркер и стои на стоманени колони, които са стъпили на пешеходната алея, част от [ПИ]. Не е налице соченото от жалбоподателя разминаване между описанието на обектите в констативния протокол и в разпореждането, същите са индивидуализирани в достатъчна степен, така, че става ясно премахването точно на кои обекти е разпоредено и по никакъв начин не е ограничено правото му на защита. Разпореждането е издадено след като административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, установявайки всички факти от значение за случая и след като е предоставил на жалбоподателя възможност да направи писмени възражения срещу неговите констатации, искания и да представи доказателства.

На следващо място, разпореждането е издадено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: в единични културни ценности и в техните граници: програми, задания, визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство;

Според нормата на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: в единични културни ценности и в техните граници: схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори.

Жалбоподателят не оспорва факта, че строежът на стоманобетонната тераса в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], в частта пред поземлени имоти с [идентификатор] и 67800.505.37 по КККР на [населено място] е изпълнен без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН на виза за проектиране и инвестиционен проект в нарушение на изискването на чл. 83, ал.1, т.1, б. „а“ ЗКН и че монтирането на навеса върху изпълнената стоманенобетонна тераса също е извършено без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН на схеми и проекти, т.е изпълнено в нарушение на чл. 83, ал. 1, т.1, б. „г“ ЗКН.

Налице са материалноправните предпоставки за издаване на оспореното разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т. 2, б. „а“ и ал. 2 ЗКН, което е изцяло в съответствие с преследваната от закона цел - преустановяване на констатираните нарушения на ЗКН и създаване условия за опазване и закрила на културното наследство като сбор от културни ценности. Целта на административното производство не се свежда до премахване на посочените незаконно поставени обекти в защитена територия, а до опазване на описаните културни ценности. Съгласувателният режим по ЗКН е предвиден, за да предотврати възможността за допълнително увреждане при извършване на дейности в такива територии. Режимът приложим в случая, предвижда да бъде извършено надлежно искане за извършването на тези дейности и съгласуването им по съответния ред, за да се запазят и спецификите на архитектурния и художествен облик на старата част на [населено място].

По правилата на разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят консататциите на административния орган.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на администрацията се следват разноски общо в размер на 600.00/шестстотин/ лева, представляващи 400.00/четиристотин лева възнаграждение за вещо лице и 200.00/двеста/ лева фрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/обн. ДВ, бр. 5/2006 г./.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. К., с постоянен адрес: [населено място], [улица], против разпореждане, вх. № 33 - 00 -386 от 12.12.2023 г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН, издадено от главен инспектор и инспектор, РИОКН, ЦРП Бургас, ГД „ИОКН“, МК.

ОСЪЖДА К. Г. К. от [населено място], [улица], да плати на Министерство на културата /МК/ разноски в размер на 600.00/шестстотин/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.