РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Велико Търново, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря п.и. изслуша
докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ адм. д. №
421 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 211 от
Закона за МВР.
Образувано е по жалба
на А.Р.Л. ***, чрез ***Н.М., срещу Заповед №366з-1695/06.07.2020г. на директора
на ОД на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1
от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
Жалбоподателката излага мотиви за незаконосъобразност на процесната заповед,
като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Като конкретни пороци изтъква обстоятелствата, че не е била
уведомена за образуваното срещу нея дисциплинарно производство, за правата й в
хода на същото и не е било обсъдено изложеното в писмените й обяснения, с което
е нарушено правото й на защита. Посочва, че в заповедта не са посочени
задължителните по чл.210, ал.1 от ЗМВР обстоятелства, а именно ясно и точно
описание на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и в какво се изразява същото, разпоредбите, които са нарушени,
липсва посочване на каквито и да било доказателства, въз основа на които е
установено същото. Възразява, че доказателствата са превратно и неправилно
ценени, което е довело до неправилна фактическа обстановка. Поддържа, че
нарушенията не са установени по безспорен начин. Извън горното, счита, че по отношение на първото нарушение (от 11.06.2019г.) е налице
преклузия по чл.195, ал.1 от ЗМВР. На последно място твърди, че заповедта е
издадена в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, доколкото при определяне на
вида и размера на наказанието не са съобразени тежестта на нарушението,
настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на
вината и цялостното поведение на държавния служител. По тези съображения моли
съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание процесуалният
представител поддържа жалбата, а аргументите за отмяна доразвива в представена
по делото писмена защита. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР
Велико Търново, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
представени писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Счита, че заповедта е законосъобразна, издадена
при спазване на материално и процесуалноправните изисквания относно реда за
издаванe, от компетентен орган и със съответните реквизити. Спазени
са изискванията на ЗМВР, като са изяснени всички факти и обстоятелства, касаещи
случая. Развива подробни доводи по отношение законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт и поддържа становище, че безспорно от
събраните доказателства е видно, че е налице съставомерност на извършените от Л.
неправомерни действия. В тази връзка настоява, че в хода на дисциплинарното
производство са събрани множество доказателства, потвърждаващи извършването на
дисциплинарните нарушения. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе
предвид становищата на страните, основанията за издаването на оспорвания
административен акт и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на обжалване
е Заповед № 366з-1695/06.07.2020г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново,
с която на основание чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР на А.Р.Л. е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
Производството е
започнало по повод Заповед №366з-34/07.01.2020г. на директора на ОД на МВР –
Велико Търново, с която е разпоредено да се извърши проверка за наличие на нарушения
на служебните задължения от длъжностни лица от сектор ПП в отдел ОП при ОДМВР –
В.Търново при регистрирането на товарни автомобили и ремаркета през периода
01.01.2018г. до 03.01.2020г. Със заповедта е определена комисия, която да
извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок до
20.02.2020г.
В хода на
образуваното производство, комисията снела сведения от А.Р.Л.
– началник група РОППССВ, сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР – В.Търново (сведение
рег. № 366р-1414/17.01.2020г. и сведение рег. № 366р-6153/25.03.2020г.) и от М.Б.Х.– системен оператор в група РОППССВ,
сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР (сведение рег. № 366р-6152/25.03.2020г.). Писмени
обяснения били снети и от В.Х.Х.. Изискана била информация от „МВБ Трак енд бъс
България“ АД, от Агенция „Митници“, от ГД „Национална полиция“, от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, от Главна дирекция „Гранична полиция“, от
Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР. Изискана била също информация от датските
власти чрез Дирекция международно оперативно сътрудничество.
За резултата от
проверката комисията изготвила справка рег. № 366р-8713/12.05.2020г., в която бил
обективиран извод за допуснати системни нарушения на служебната дисциплина от
ст. инсп. А.Л. и инсп. П.Д., които са квалифицирани като такива по чл. 194, ал.
2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Комисията е изразила становище, че тези нарушения могат
да се квалифицират и като такива по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, тъй като са
нарушени изискванията на т. 19, т. 20 и т. 24 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В
заключение предложила със справката да се запознае директора на ОДМВР –
В.Търново, като с оглед естеството на извършените от ст. инсп. Л. и инсп.
Демирев дисциплинарни нарушения, да се уведоми компетентния наказващ орган –
Министърът на вътрешните работи, чрез директора на ДЧР – МВР. Направено е
предложение екземпляр от справката, ведно с копие от събраните материали да се
изпрати на Окръжна прокуратура В.Търново за сведение и отношение. Видно от направеното отбелязване е, че А.Л. се
е запознала със справката на 12.05.2020г.
Справката, ведно със
събраните материали е изпратена на Окръжна прокуратура В.Търново и на ДЧР –
МВР. С докладна записка рег. №8121р-9271, екз. №1/08.06.2020г. на директора на ДЧР
– МВР до Министъра на вътрешните работи е предложено да се приеме по отношение
на А.Р.Л., че поради изтичане на едногодишния срок от извършване на 14 от
нарушенията, не са налице условия за образуване на дисциплинарно производство
за нарушение, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. За останалите две
нарушения е изразено становище, че по преценка на директора на ОДМВР –
В.Търново може да се ангажира дисциплинарна отговорност на служителката. По
отношение на инсп. П.Д. е прието, че са налице данни за извършени девет
нарушения на служебната дисциплина в условията на системност, съставомерни по
чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за които се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ със
заповед на министъра на вътрешните работи. А.Л. е запозната с докладната записка
на 17.06.2020г., в 09:35 часа, което се установява от направеното отбелязване в
същата. Докладната записка е изпратена на директора на ОД на МВР - Велико
Търново с писмо рег. №8121р-9445/10.06.2020г. за сведение и изпълнение.
До жалбоподателката е
изпратена покана №366р-11178/16.06.2020г. от директора на ОД на МВР – В.
Търново, с която й е указано до 13:00 часа на 18.06.2020г. да представи писмени
обяснения относно извършените от нея нарушения на служебната дисциплина или да
се яви на посочената в поканата дата и час в
сградата на ОД на МВР – В. Търново за изслушване. В срока по чл. 207,
ал. 10 от ЗМВР, А.Л. е депозирала писмено обяснение рег. №1275р-3714/18.06.2020г.
Въз основа на
материалите, събрани в хода на извършената проверка, възложена със Заповед №366з-34/07.01.2020г.
и представени ведно със справка рег. № 366р-8713/12.05.2020г., както и с
докладна записка №8121р-9271/08.06.2020г., ДНО е издал обжалваната в настоящото
производство Заповед №366з-1695/06.07.2020г., с която на основание чл. 200, ал.
1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР на А.Р.Л. е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от една година. Наказанието е наложено за това, че при
регистрацията на МПС с рег. № ВТ5144КР и МПС с рег. № ... с прекратена на 23.12.2019г.
регистрация и възстановена на същата дата с рег. № ... не е изпълнила
задължението си да провери за точното попълване на заявлението, отпечатано на
РМ1 и заверено на РМ2 и съответствието на данните с тези в чуждестранното
СРМПС, в резултат на което е подписала СРМПС, в което е отразен модел на МПС,
несъответстващ на приложеното по преписката чуждестранно СРМПС. При така
установеното е прието, че жалбоподателката с действията си е извършила две
нарушения – на чл. 5, ал. 5 от Наредба № I-45/2000г.
във вр. с т. 1 и т. 13 от Технологичен ред №366р-16145/25.09.2015г., които са
квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на
служебни задължения. За установените две нарушения на жалбоподателката е
наложено едно дисциплинарно наказание - "порицание" за срок от една
година. Заповедта е връчена на Л. на 07.07.2020г.
Последната е оспорила
заповедта по съдебен ред с жалба до АСВТ на 17.07.2020г., където е образувано
настоящето производство. В хода на съдебното производство по делото e
представена и приета административната преписка по издаване на обжалвания акт.
При така установените факти настоящият състав стигна
до следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл.
204 от ЗМВР е определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания.
В т.3 от тази норма е посочено, че наказанията се налагат със заповеди от
ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за
служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на
младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни
и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Не се
спори по делото, а и видно от представените доказателства е, че
дисциплинарно-наказаното лице А.Л. е заемала длъжността Началник група РОППССВ,
сектор ПП, отдел ОП при ОД на МВР – В. Търново, която е ръководна длъжност в
системата на МВР. Не се спори още, че към датата на издаване на оспорената
заповед административният орган заема длъжността Директор на ОД на МВР – В.
Търново, т.е. ръководител на структура по чл.37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Видът на
наложеното дисциплинарно наказание е такова по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР -
порицание. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен
орган - Директора на ОД на МВР – В. Търново, съобразно правомощията му по чл. 204,
т. 3 от ЗМВР и видът на наложеното наказание.
При издаването на
оспорената заповед е спазена предвидената в чл. 59 от АПК и разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР (специалния нормативен акт) писмена форма и съдържание на
заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, включително фактическо и
правно основание. В заповедта не се описват конкретни доказателства, а се сочи,
че нарушението на служебната дисциплина е установено в резултат на извършена
проверка, като се посочва справка рег.№366р-8713/12.05.2020г. и докладна
записка №8121р-9271/08.06.2020г., поради което съдът счита, че
административният орган се позовава и на всички факти, обстоятелства и
доказателства, установени и посочени в справката и докладната записка, поради
което не е налице нарушение на горната разпоредба, както и е спазена нормата на чл.210, ал.2 от ЗМВР.
В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на
административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в
административната преписка/ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ/. Ето защо е
неоснователен довода, наведен в тази насока в жалбата на оспорващата.
Неоснователни са и
оплакванията за нарушаване разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР при
провеждането на дисциплинарното производство. Съгласно последната,
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От своя страна чл.
196 от ЗМВР дефинира моментите, когато дисциплинарното нарушение се счита за
"открито" и за "установено". Така в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР
е посочено, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а според чл. 196, ал. 2 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Или
нарушението е открито, когато органът го е установил, а това става, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай нарушенията са открити на
12.05.2020г., когато материалите от административното производство, вкл.
обобщената справка са постъпили при директора на ОД на МВР – В. Търново.
Считано от тази дата, двумесечният срок за налагане на дисциплинарните наказания
изтича на 12.07.2020г. В случая оспорената заповед е издадена на 06.07.2020г.,
т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушенията. По делото са представени и доказателства за
наличието на обстоятелства по чл. 195, ал. 3 от ЗМВР /справка рег. №366р-6796/03.04.2020г.
за използваният платен годишен отпуск – л.22 от делото/, поради което следва да
се приеме, че с издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание на 06.07.2020г. е спазен и визираният във второто предложение на чл.
195, ал. 1 от ЗМВР едногодишен срок от извършването на нарушенията.
Според чл.208 от ЗМВР
при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или
по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без
издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с
първото действие за установяване на нарушението. В конкретния случай,
независимо от правната възможност, дадена в нормата на чл.208, дисциплинарното
производство е започнало с издаване на Заповед №366з-34/07.01.2020г. на
директора на ОД на МВР – В. Търново, с която
е разпоредено извършване на проверка и изготвяне на справка за
резултатите от нея. Назначената комисия е извършила проверка, при която са
събрани писмени материали и обяснения на служители, вкл. обяснения на
оспорващата, и е изготвила справка, която съдържа установените факти и
заключение по констатираните нарушения. Същата съдържа както достатъчно данни
за извършени нарушения и техния извършител по смисъла на чл. 205 от ЗМВР, така
и всички необходими доказателства. Събраните в хода на проверката доказателства
са допустими такива на основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Последните на общо
основание могат да се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е
необходимо събиране на допълнителни доказателства, освен ако
дисциплинарно-наказващият орган прецени или служителят поиска, представи и
посочи такива. В случая служителят е бил запознат с материалите от проверката и
резултатите от нея, за което има изрично отбелязване в справката. В
съответствие с разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР, до жалбоподателката е изпратена
покана за даване на писмени обяснения рег. №366р-11178/16.06.2020г., в отговор
на която Л. е представила такива.
По съответствието на
оспорения акт с материалния закон, съдът съобрази следното:
Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал.
2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е
необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на
дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Административният
орган следва да докаже, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина и е извършил
дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР.
Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на
служителя.
С вменените нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е прието, че
жалбоподателката не
е изпълнила задължението си при регистрацията на МПС с рег. № ВТ5144КР и МПС с
рег. № ... с прекратена на 23.12.2019г. регистрация и възстановена на същата
дата с рег. № ..., да провери за точното попълване на заявлението, отпечатано
на РМ1 и заверено на РМ2, и съответствието на данните с тези в чуждестранното
СРМПС, в резултат на което е подписала СРМПС, в което е отразен модел на МПС,
несъответстващ на приложеното по преписката чуждестранно СРМПС.
В случая при регистрацията
на МПС с рег. № ВТ5144КР - специален автомобил
...и внос от Литва, такова несъответствие не се установява.
Видно от заявление за първоначална регистрация №191275012887 от 11.06.2019г.
/л.198 от преписката/ е, че марката и моделът на превозното средство са
изписани по следния начин: МАН ТГХ 18.480 БЛС. От представеното СРМПС № Н
693889, издадено от Дания (л.201 от преписката) се установява номера на рамата и
марката на ППС, но не и как е изписан моделът на ППС, тъй като същото е
нечетливо. Видно обаче от изисканата в хода на извършваната проверка справка от
„МВБ Трак енд бъс България“ АД – официален вносител на MAN за
България (л.100 от преписката) е, че марката и моделът на процесното МПС по
чуждестранни документи, представени в сектор ПП – В. Търново е MAN TGХ
18.480 4Х2 BLS-L, а в заявлението
за регистрация от 11.06.2019г. и СРМПС е вписано МАН ТГХ 18.480 БЛС. В същата
тази справка се съдържа разяснение на обозначаването на моделите автомобили МАН,
според което за MAN TGХ 18.480 4Х2 BLS-EL
(каквото е процесното МПС) TGH е генерация
автомобили (търговско наименование); 18. – 18 тона допустима максимална маса на
превозното средство; 480 – 480 конски сили; 4Х2 – колесна формула, 4 колела, от
които 2 колела са задвижващи, т.е. автомобил с две оси, една от които е
задвижваща; BLS – S означава, че автомобила е седлови влекач; EL
– търговско наименование. От така дадените разяснения се установява, че всъщност при изписване на марката и модела на
МПС в заявление за първоначална регистрация №191275012887 от 11.06.2019г. /впоследствие вписан в българското СРМПС/ не е
допуснато нарушение, тъй като в същото е посочена рама, генерация на автомобила
(търговско наименование), допустима максимална маса и конски сили, брой оси (който
е описан в заявлението като запис: „2 оси“), вида автомобил. В
заявлението липсва единствено търговското наименование (EL),
но съдът намира, че това не е задължителен елемент от записа на превозното
средство, а и както се посочи по-горе спорно е обстоятелството, че същото
фигурира в записа в чуждестранното СРМПС, доколкото представеното такова по
делото е нечетливо.
Не се установява и
несъответствие при изписването на модела
на МПС между чуждестранното СРМПС и заявлението за първоначална
регистрация на МПС с рег. № ... с прекратена на 23.12.2019г. регистрация и
възстановена на същата дата с рег. № ... - специален автомобил MAN TGХ
18.480 4Х2 BLS-EL, рама №WMA05XZZ1FW210496,
произход Дания и внос от Литва. Видно от заявление за първоначална регистрация
№ 191275024982 от 30.10.2019г. /л.189 от преписката/ е, че марката и моделът на
превозното средство са изписани по следния начин: МАН ТГХ 18.480 БЛС. И по
отношение на това МПС е налично по делото свидетелство за регистрация /л.197 от
преписката/, издадено от Дания, от което
се установява единствено номера на рамата и марката на МПС, но не и моделът,
тъй като и то е нечетливо. Според представена справка вх. №366000-8283/23.03.2020г.
от „МВБ Трак енд бъс България“ АД (л.104 и сл. от преписката) марката и моделът
на процесното МПС по чуждестранни документи, представени в сектор ПП –
В.Търново е MAN TGХ 18.480 4Х2 BLS-L, като на този номер
на рама отговаря модел MAN TGХ 18.480 4Х2 BLS-EL
(посочено в т.24 от справката). Това обстоятелство обаче не обосновава категоричен
извод, че моделът на МПС е бил изписан така в представеното в сектор ПП –
В.Търново чуждестранно СРМПС, доколкото представеното такова по преписката е
нечетливо. Но дори и да се приеме, че в чуждестранното СУМПС марката и моделът
са били изписани като MAN TGХ 18.480 4Х2 BLS-L,
то както вече се посочи по-горе търговското наименование (EL)
не е
задължителен елемент от записа на превозното средство след като същото е
индивидуализирано с посочване на рама, генерация на автомобила (търговско наименование),
допустима максимална маса и конски сили, брой оси (който е описан в заявлението
като запис: „2 оси“) и вида автомобил.
След като по делото
не се доказа, че е налице несъответствие на данните между чуждестранните СРМПС
и заявленията за регистрация на МПС с рег. № ВТ5144КР - специален
автомобил ...и
внос от Литва, и МПС с рег. № ... с прекратена на 23.12.2019г. регистрация и
възстановена на същата дата с рег. № ... - специален автомобил MAN TGХ
18.480 4Х2 BLS-EL, рама №WMA05XZZ1FW210496,
произход Дания и внос от Литва, то съдът приема, че жалбоподателката като лице
упражняващо контрол по отношение на служителите, извършващи попълване и
заверяване на заявленията за регистрация на МПС, не е допуснала неизпълнение на служебни задължения, което да
обоснове носене на дисциплинарна отговорност.
Нещо повече, с
оспорената заповед жалбоподателката е наказана за извършване на две нарушения.
В същото време обаче й е наложено едно наказание. Действително такава
възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, съгласно
която на държавен служител, който е извършил две
едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган,
след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от
определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени
различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално
предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са
предвидени еднакви по вид наказания. Това
обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган
определи наказание, за всяко нарушение поотделно. В конкретния случай в
диспозитива на обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се
съдържа разпоредителната воля на административния орган, директно е наложено
едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по налагане
на отделно наказание за всяко конкретно нарушение, описано в обжалвания акт.
Горното обосновава извод за липса на надлежно определяне на конкретно наказание
за всяко едно от визираните в заповедта нарушения (за които по делото не се
доказа да са извършени от жалбоподателката), предвид което органът е издал
заповедта си при неспазване изискванията на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Нарушението
на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на
обжалваната заповед и е основание за отмяната й. В този смисъл е и трайната
практика на Върховният административен съд (Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452/10.07.2018 г. по адм. дело №
11030/2017 г. по описа на ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019 г. по адм. дело
№ 5417/2018 г. и много др.).
Съдът намира, че при
издаване на заповедта е допуснато и още едно нарушение на закона. Съгласно
чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните
наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая общо
в заповедта е посочено, че са взети
предвид тежестта на нарушенията, настъпилите
последици, обстоятелствата,
при които са извършени, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител, но липсва обосновка какво точно по
всяко едно от изброените обстоятелства е приел дисциплинарно наказващият орган. Задължение на дисциплинарно наказващия
орган е да изложи мотиви, които да обективират волята му относно избора на
съответното дисциплинарно наказание и неговия размер, но в настоящия случай
такива мотиви не са посочени. Посоченото обуславя извода за неизпълнение и на
задължението по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което е императивно и влече
необоснованост както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и
за вида и размера на наложеното наказание. Предвид това е налице и още един
довод за съда, за да обоснове извод за допуснато нарушение на материалния
закон.
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна
и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на
делото и предвид направеното искане от процесуалния представител на оспорващата
за присъждане на разноски, съдът следва да осъди ответника да й заплати направените
и доказани такива в размер на 410 лв., представляващи държавна такса от 10 лв.
и платен адвокатски хонорар от 400 лв. Сумата на адвокатското
възнаграждение е в предвидения минимален размер от 400 лв., определен по реда
на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид това възражението за прекомерност е
неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Р.Л.
*** Заповед № 366з-1695/06.07.2020г. на директора на ОД на МВР – Велико
Търново, с която на основание чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР й е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Велико Търново да заплати на А.Р.Л., ЕГН ********** разноски по делото в размер
на 410 /четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО съгласно
чл. 211, пр. последно от ЗМВР не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: