М О Т И В И

 

към Присъда № 244 от 30.10.2014 г. по НОХД № 1089/2014 год. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите И.В.П. за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, Х.В.П. за престъпление по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, И.Г.Р. за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК и П.В.П. за престъпление по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено спрямо подсъдимите, след направеното изменение на обвинението в с.з. относно обвинението на подс. П.В.П., като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимите И.В.П. и И.Г.Р. за извършеното от тях деяние по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК да им бъде наложено наказание на всеки един от тях „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание „Глоба” в размер на 5 000,00 лева; на подсъдимия Х.В.П. за извършеното от него деяние по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание „Глоба” в размер на 10 000,00 лева, а на подсъдимия П.В.П. за извършеното от него деяние по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание „Глоба” в размер на 15 000,00 лева. По отношение на веществените доказателства по делото, а именно товарен автомобил „Пежо”, с рег. № ..., собственост на подс.П.В.П., пледира да се отнеме в полза на държавата, тъй като е средство за извършване на престъплението; а относно двете брадви - да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени като вещи без стойност.

В с.з. подсъдимият И.В.П., редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по предявеното му обвинение.

В с.з. подсъдимият Х.В.П., редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по предявеното му обвинение.

В с.з. подсъдимият И.Г.Р., редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по предявеното му обвинение.

В с.з. подсъдимият П.В.П., редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по предявеното му обвинение.

Упълномощеният от четиримата подсъдими защитник пледира, че деянието на подсъдимите не е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Пледира, че подсъдимите Х.В.П., И.В.П. и И.Г.Р. действително са извършили сеч на дърва за огрев, но това станало без да са се сговорили предварително и моли деянието им да бъде преквалифицирано, като такова по чл. 235, ал. 6 от НК. По отношение на подсъдимия П.В.П. пледира за оправдателна присъда, тъй като твърди, че същият не е участвал в деянието за което е обвинен.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият И.В.П. е български гражданин, неграмотен, не работи, неженен, осъждан.

Подсъдимият Х.В.П. е български гражданин, неграмотен, не работи, неженен, осъждан.

Подсъдимият И.Г.Р. е български гражданин, с основно образование, не работи, женен, осъждан.

Подсъдимият П.В.П. е български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан.

На 03.01.2014 год. подсъдимите Х.В.П., И.В.П. и И.Г.Р. отишли в дома на подсъдимия П.В.П., където се уговорили подс. П.В.П. с неговия микробус – „Пежо”, с рег. № ..., да ги закара на баира между с. Б. и с. Г., общ. Сливен, за да насекат дърва, след което да ги пренесат с микробуса до домовете си и четиримата да си ги разделят. Същият се съгласил да транспортира другите трима в гората на баира между с. Б. и с. Г.. Подсъдимите И.В.П., Х.В.П., И.Г.Р. и П.В.П. започнали да секат дървата.

По същото време свид. К.Р. - горският надзирател в ДЛ - Сливен, който по това време обхождал района на отдел 518 на ГСУ – Сливен – Запад, чул, че в гората е влязъл автомобил, приближил се към мястото и видял, че има лица, които секат дървета. Свид. К.Р. се обадил на началника на участъка – свид. Л. Ч., който бил заедно с още двама горски надзиратели – И. К. и П. И., и го уведомил, че някой сече в гората. Свид. Л.Ч. се обадил в полицията за да изпратят патрулен автомобил

За случая били уведомени и служителите на УП „Запад” при РУ „Полиция” – гр. Сливен – свид. Х.А. и свид. И.В., които със служебния си автомобил заели позиция на пътя за с. Г., общ. Сливен, а служителите на ДГС – Сливен застанали на стария път за с. М.Ч., общ. Сливен.

Свид. К.Р. стоял близо до мястото, като наблюдавал лицата, като след около час автомобилът – червен микробус, излязъл по черния път от гората. Тогава свид. К.Р. видял че в него има четири лица, както и че микробусът бил управляван от подс. И.Г.Р..

На пътя за с. Г., общ. Сливен екипът от РУ „Полиция” – гр. Сливен спрял за проверка микробуса на подсъдимите и след като видели дървата в него, се обадили на служителите на ДГС – Сливен. Докато служителите на РУП – Сливен извършвали проверка на документите на лицата и автомобила, подс. П.В.П. избягал и се укрил в гората. Свид. П. Д. И. съставил актове на тримата задържани - подсъдимите Х.В.П., И.В.П. и И.Г.Р., след което автомобила и тримата подсъдими били отведени в РУП – Сливен за продължаване на работата по случая.

По – късно в полицейското управление отишъл и подс. П.В.П., който заявил на свид. Х.А., че е избягал защото имал наказание „Пробация”.

На 03.01.2014 год. на лицата Х.В.П., И.Г.Р. и И.В.П. били съставени АУАН за извършеното нарушение по Закона за горите (л. 47 – 49 от ДП).

На 03.01.2014 год. в 19,20 часа подсъдимите И.В.П., Х.В.П. и И.Г.Р. били задържани за 24 часа в РУ „Полиция” – гр. Сливен на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (л. 6-8 от ДП).

С протокол за оглед на местопроизшествие от 03.01.2014 год., товарен автомобил микробус „Пежо”, с рег. № ... (документи за него – голям и малък талон и др., както и ключове), натоварен с 3 пространствени куб. метра дърва за огрев от дъб и 2 броя брадви били иззети като веществени доказателства и същите били оставени на съхранение в РУ „Полиция” – гр. Сливен и КАТ – ОД на МВР – Сливен.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно – оценителна експертиза, стойността на 3 пространствени кубика дърва за огрев от дъб към 03.01.2014 год., възлиза на сумата от 108,00 лева.

От приложената по делото справка от РДГ – Сливен се установява, че за отдел 518 – ДГФ, ГСУ – Сливен – Запад за 2013 год. и 2014 год. не са издавани позволителни за сеч. От справката се установява още, че на лицето П.В.П. е съставен един АУАН през 2003 год. и четири АУАН приз 2009 год., а на лицето Х.В.П. е съставен един АУАН през 2007 год. за нарушения по Закона за горите (л. 46 от ДП).

От приложените по делото заверени копия от Договор за покупко – продажба на МПС от 02.08.2013 год., Свидетелство за регистрация Част І и Част ІІ се установява, че товарният автомобил „Пежо”, с рег. № ... е собственост на П.В.П. (л. 82 – 84 от ДП).

От приложеното по делото заверено копие от Епикриза, ИЗ № 910326 се установява, че подс. П.В.П. е бил на лечение в МБАЛ „Д-р И. *** от 10.12.2013 год. до 12.12.2013 год. (л. 95 от ДП).

От приложената по делото Метеорологична справка  от 28.10.2014 год., издадена от БАН, Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Пловдив, Метеорологична обсерватория Сливен се установява, че на 03.01.2014 год. на територията на гр. Сливен в часовия интервал 15,00 часа – 18,00 часа е регистрирана намалена видимост в следствие на мъгла и облачност през целия период, като след 17,00 часа вече е сумрак, както и че месторазположението на с. М.Ч. благоприятства наличието на по-гъста мъгла и по-малка видимост от регистрираните в Сливен (л. 56 от делото).

От приложеното по делото удостоверение от 30.10.2014 год., издадено от Кмета на с. С., общ. Сливен се установява, че подсъдимите И.В.П., Х.В.П., И.Г.Р. и П.В.П. са включени в списъка на с. С., общ. Сливен за дърва за огрев (паднала маса) сезон 2014 год. и одобрени да получат билети за това (л. 57 от делото).

 Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели К.Я., К.Р. и Л.Ч. (и тримата служители на ДГС – гр. Сливен), както и свидетелите Х.А. и И.В. (и двамата служители на РУ „Полиция” – гр. Сливен). От показанията на свид. К.Р. се установява, че в района на землището на с. М.Ч. са били констатирани нарушения – имало прясно отсечени дървета, поради което било взето решение да се охранява редовно района за да се установят нарушителите. От показанията на свид. К.Р. се установява още, че в процесния ден е бил на около 20 метра от мястото на нарушението и е чул автомобил, който е влязъл в гората по черния път и тръгнал в нея посока след него; не видял автомобила, тъй като бил скрит, но виждал четирима човека, които секат дърва, както и че четиримата натоварили микробуса, за което уведомил началника си свид. Л.Ч.. От показанията на свид. К.Р. се установява още, че след около час автомобилът излязъл от гората по черния път, бил червен микробус, който тръгнал в посока за с. Г., като на предната седалка освен шофьора имало още две лица, и тогава свидетелят видял шофьора на микробуса, а именно подс. И.Г.Р.. От показанията на свид. Л.Ч. се установява, че процесния ден около 16,20 – 16,30 часа му се обадил свид. К.Р. и го уведомил, че се сече в гората, за което свидетелят се обадил в полицията за да изпратят патрулен автомобил, който да застане на асфалтовия път до разклона на с. Г., а служителите на ДГС да застанат на стария път за с. М.Ч.. От показанията на свид. Л.Ч. се установява още, че бил уведомен от полицейските служители че са заловили лицата, както и че отишъл на място при полицаите, след това лицата били отведени в РУ „Полиция” гр. Сливен, където били съставени актове на три лица, тъй като четвъртото лице избягало и същото отишло в полицията по-късно. От показанията на свидетелите Х.А. и И.В. се установява, че непосредствено преди началото на работното им време от 17,00 часа на 03.01.2014 год. бил подаден сигнал в УП „Запад” към РУ „Полиция” гр. Сливен от служителите на горското, че се извършва незаконна сеч между селата Г. и М.Ч.. От показанията на свидетелите А. и В. се установява, че били изпратени да застанат на пътя за с. Г. за да задържат нарушителите, като били уведомени от служителите на горското, че същите са потеглили с червен микробус и малко по-късно в посока от с. Б. за с. Г. видели червения микробус, в който при спирането му имало четири лица, на които разпоредили да представят документите си за проверка. От показанията на свидетелите А. и В. се установява още, че след представянето на личната си карта един от мъжете побягнал към гората и избягал, като това бил подс. П.В.П.; както и че водач на микробуса бил подс. И.Г.Р., като освен него в микробуса били и подсъдимите Х.В.П. и И.В.П.. От показанията на свидетелите А. и В. се установява и че лицата са заявили, че превозват дърва в микробуса, които преди това отсекли от гората; подс. И.Г.Р. отворил микробуса отзад и установили, че е пълен с насечени сурови дърва като в купето на микробуса имало две брадви, както и че лицата са заявили, че четиримата са секли дървата, заедно ги натоварили в микробуса, като се сменяли да секат с брадвите. От показанията на свидетелите А. и В. се установява, че трите лица били отведени в РУ „Полиция” гр. Сливен за изясняване на случая, където по-късно дошъл и подс. П.В.П.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото. Нещо повече, същите са служители на ДГС – Сливен, респ. на ОД на МВР - Сливен, и не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимите.

В показанията си разпитания по делото свид. Б.В. заявява, че познава подсъдимите и че през м. януари 2014 год. е разговарял с подс. П.В.П. за това как се правят капани за животни и как се поставят същите в гората. В показанията си разпитаната по делото свид. Д.Ч., живееща на семейни начала с подс. И.В.П., заявява, че е чула подсъдимите да разговарят за това да отидат да слагат капани за животни в гората. В показанията си свидетелите В. и Ч. пресъздават това, което са възприели лично. Същевременно, обаче, съдът намира, че не следва да ги кредитира, тъй като по делото не се събраха писмени и гласни доказателства, че именно на процесния ден – 03.01.2014 год., са били проведени посочените от свидетелите разговори и че на същата дата подсъдимите са отишли в гората да поставят капани за животни.

Съдът не кредитира показанията на свид. В.Ч. – баща на подсъдимите И.В.П., Х.В.П. и П.В.П., и тъст на подс. И.Г.Р., в които заявява, че м. януари 2014 год. същите били решили да слагат капани за животни в гората; подс. П.В.П. бил закарал останалите трима в гората да поставят примки, да хванат диво животно за кожата, след което се бил прибрал в дома си, по-късно братята му се обадили да отиде да ги вземе и същият тръгнал по светло с микробуса да ги вземе от мястото, където ги бил закарал. Съдът не кредитира показанията на свид. Ч., тъй като същите противоречат на показанията на свид. К.Р., от които се установява, че след влизането на микробуса в гората, същият не е напускал мястото до момента, в който е бил натоварен с отсечените дървета, след което е бил заловен от полицейските служители. Съдът кредитира показанията на свид. Ч. в частта, в която заявява, че му се обадил синът му подс. П.В.П. да отиде да го вземе, свидетелят отишъл при него и го закарал с каруцата до полицейското управление, тъй като в тази му част показанията се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свид. Д.И., в които същият твърди, че в началото на м. януари 2014 год. на прибиране от с. Ч. подс. П.В.П. го качил в микробуса си и го закарал до с. С., като докато пътували подс. П.П. му заявил, че закарал братята си да поставят капани за дивеч и по-късно ще отиде да ги вземе, както и че на смрачаване, когато взело да мръква е видял подс. П.П. с микробуса, отивал обратно да ги вземе. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите от една страна противоречат на показанията на свид. В.Ч., който пък заявява, че подс. П.П. се върнал да вземе братята си по светло, а от друга противоречат и на обясненията на П.В.П., тъй като последният нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебното дирене е заявявал, че връщайки се към с. С. е качил в микробуса свид. Д.И. и го е върнал в селото. Съдът не кредитира показанията на свид. Д.И. и поради това, че същите противоречат на показанията на свид. К.Р., от които се установява, че микробуса, след влизането му в гората не е напускал местопроизшествието до момента, в който е бил натоварен с дърва, а след това е бил спрян от полицейските служители на РУ „Полиция” гр. Сливен.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимите И.В.П., Х.В.П. и И.Г.Р. в частта, в която заявяват, че са секли дървета, които са натоварили в микробуса, който на връщане бил управляван от подс. И.Г.Р., както и че са били спрени от полицейските служители, а подс. П.В.П. избягал и по-късно отишъл сам в полицията, тъй като същите кореспондират с всички останали доказателства по делото. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите в частта, в която твърдят, че са били закарани от подс. П.В.П. за да поставят капани за диви животни в гората, подс. П.П. ***, останалите трима сложили капаните, след което решили всеки за себе си да насече малко дърва и след като се обадили на подс. П.П., последният дошъл да ги вземе, натоварили дървата в микробуса, тъй като същите не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът намира, че тези твърдения на подсъдимите са тяхна защитна позиция, която не се потвърждава от останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно – оценителна експертиза, тъй като същото не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, тъй на 03.01.2014 год. в землището на с. М.Ч., общ. Сливен, след предварителен сговор с П.В.П., Х.В.П. и И.Г.Р., без редовно писмено позволително, отсякъл от горския фонд – отдел 518 на ДГФ, ГСУ – Сливен – Запад, каквито и да било дървета, а именно 3 пространствени куб.метра дърва от дъб за огрев на стойност 108,00 лева (сто и осем лева), собственост на ДГС – Сливен с МОЛ инж.М.Ц.М..

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Х.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 03.01.2014 год. в землището на с. М.Ч., общ. Сливен, след предварителен сговор с П.В.П., И.В.П. и И.Г.Р., без редовно писмено позволително отсякъл от горския фонд – отдел 518 на ДГФ, ГСУ – Сливен – Запад, каквито и да било дървета, а именно 3 пространствени куб.метра дърва от дъб за огрев на стойност 108,00 лева (сто и осем лева), собственост на ДГС – Сливен с МОЛ инж.М.Ц.М., като го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И.Г.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 03.01.2014 год. в землището на с. М.Ч., общ. Сливен, след предварителен сговор с П.В.П., Х.В.П. и И.В.П., без редовно писмено позволително отсякъл и извозил от горския фонд – отдел 518 на ДГФ, ГСУ – Сливен – Запад, каквито и да било дървета, а именно 3 пространствени куб.метра дърва от дъб за огрев на стойност 108,00 лева (сто и осем лева), собственост на ДГС – Сливен с МОЛ инж.М.Ц.М..

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият П.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 03.01.2014 год. в землището на с. М.Ч., общ. Сливен, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с И.В.П., Х.В.П. и И.Г.Р., без редовно писмено позволително отсякъл от горския фонд – отдел 518 на ДГФ, ГСУ – Сливен – Запад, каквито и да било дървета, а именно 3 пространствени куб.метра дърва от дъб за огрев на стойност 108,00 лева (сто и осем лева), собственост на РГС – Сливен с МОЛ инж.М.Ц.М., като го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за това, че „извозил от горския фонд – отдел 518 на ДГФ, ГСУ – Сливен – Запад, каквито и да било дървета, а именно 3 пространствени куб.метра дърва от дъб за огрев”.

Съдът призна подсъдимия Х.В.П. за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, тъй като в хода на съдебното дирене не бяха събрани доказателства, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив. Видно от приложените по делото бюлетини за съдимост на подс. Х.В.П. е осъждан с влезли в сила присъди по НОХД № 2023/2004 год., НОХД № 1958/2004 год. и НОХД № 112/2006 год., и трите по описа на СлРС, като за тези присъди са били налице условията за определяне на едно общо наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от датата на последната влязла в сила присъда – 19.04.2006 год., т.е. на 19.04.2009 год. за тези три присъди подс. Х.В.П. е бил реабилитиран по право. След това с протоколно определение от 19.01.2012 год. по НОХД № 1135/2011 год. по описа на СлРС е било определено едно общо наказание на подс. Х.В.П. по влезли в сила присъди по НОХД № 334/2011 год. и НОХД № 1135/2011 год., и двете по описа на СлРС, а именно „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, т.е. подс. Х.В.П. е осъждан само веднъж и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок по – малко от една година. С оглед на което съдът намира, че не са налице условията на чл. 29 от НК и деянието на подс. Х.В.П. не е извършено при условията на опасен рецидив и следва да се преквалифицира като такова по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

Съдът призна подсъдимия П.В.П. за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение за това, че „извозил от горския фонд – отдел 518 на ДГФ, ГСУ – Сливен – Запад, каквито и да било дървета, а именно 3 пространствени куб.метра дърва от дъб за огрев”. Изпълнителното деяние „извозил” по чл. 235, ал. 1 от НК е дейност по пренасянето на предмета на престъплението от мястото на сечта извън територията на горския фонд, където е добит. Безспорно установено е от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че след поставянето на отсечените дървета в микробуса, същият е бил управляван от подс. И.Г.Р., а не от подс. П.В.П.. Обстоятелството, че подс. П.В.П. е управлявал процесния микробус до мястото, от което са сечени дърветата, не означава, че същият е осъществил изпълнителното деяние „извозил”, поради което съдът го оправда по тока повдигнатото му обвинение.

Безспорно е установено, че деянието по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК подсъдимият П.В.П. е извършил в условията на опасен рецидив, тъй като видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, същият е бил многократно осъждан за престъпления от общ характер, като с влязла в сила на 14.07.2011 год. присъда по НОХД № 881/2011 год. по описа на СлРС за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Безспорно е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на престъплението, а именно предварителен сговор между четиримата подсъдими за осъществяване на престъплението.

Възражението на защитата на подсъдимите, че за деянието им следва да се приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 6 от НК, с оглед ниската стойност на предмета на престъплението и изключително тежкото материално и здравословно състояние на подсъдимите, е неоснователно. Последователна е съдебната практика, че стойностният израз на предмета на престъплението не е елемент от състава на същото и отрицателното въздействие върху обекта на деянието, който в случая е горският фонд на Република България не е в ниска степен. Зачестилите случаите на посегателства върху горския фонд безспорно завишава обществената опасност на този вид деяние и въпреки че в конкретния случай стойностният израз на предмета на престъплението е 108,00 лева, непоправимостта на вредите, които се нанасят на горския фонд представляват пречка да се направи извод за маловажност на случая. В настоящия случай следва да се има предвид и обстоятелството, че деянието подсъдимите са извършили след предварителен сговор, а за подс. П.В.П. същото е и при условията на опасен рецидив, както и обстоятелството, че подсъдимите П.В.П. и Х.В.П. вече са били наказвани за извършени нарушения на Закона за горите по административен ред.

Деянието си подсъдимите са извършили умишлено, тъй като са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие изразеното съжаление за извършеното и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

Предишните осъждания на подс. П.В.П.  съдът не прецени като отегчаващо вината му обстоятелство, тъй като то е взето в предвид от законодателя при квалифициране на деянието по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства, както и семейното им положение (подсъдимите се грижат за малолетните си деца). Отчитайки, че смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимите са от категорията на многобройни, когато и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за тях и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи наказания на подсъдимите при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, както следва:

На подс. И.В.П. за извършеното от него деяние по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в тип затворническо заведение „Затворническо общежитие от закрит тип”.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи предвиденото в чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК от НК кумулативно наказание „Глоба”.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия И.В.П. наказание по НОХД № 796/2011 год. по описа на СлРС, а именно „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в тип затворническо заведение – „Затворническо общежитие от открит тип” и отделно от наказанието по настоящата присъда.

На подс. Х.В.П. за извършеното от него деяние по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в тип затворническо заведение „Затворническо общежитие от закрит тип”.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи предвиденото в чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК от НК кумулативно наказание „Глоба”.

На подс. И.Г.Р. за извършеното от него деяние по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в тип затворническо заведение „Затворническо общежитие от закрит тип”.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи предвиденото в чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК от НК кумулативно наказание „Глоба”.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия И.Г.Р. общо наказание по ЧНД № 1341/2011 год. по описа на СлРС, а именно „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в тип затворническо заведение – „Затворническо общежитие от открит тип” и отделно от наказанието по настоящата присъда.

На подс. П.В.П. за извършеното от него деяние по чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в тип затворническо заведение „Затворническо общежитие от закрит тип”.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи предвиденото в чл. 235, ал. 4, пред. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК от НК кумулативно наказание „Глоба”.

Така определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото: товарен автомобил „Пежо”, с рег. № ..., натоварен с дърва за огрев от дъб 3 пространствени куб.метра – на съхранение в паркинг на КАТ-Сливен; (Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.01.2014 г. – л.54 от ДП) и документи (голям и малък талон и др.) и ключове за автомобила – на съхранение в РУП-Сливен.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото, а именно2 броя брадви – поставени в чувал и запечатани с лепенка № А 4874 – на съхранение в РУП-Сливен, които след влизане в сила на присъдата, следва да се унищожат, като вещи без стойност.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият И.В.П. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 7,50 лева (седем лева и петдесет стотинка лева) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият И.В.П. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 7,50 лева (седем лева и петдесет стотинка лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Х.В.П. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 7,50 лева (седем лева и петдесет стотинка лева) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Х.В.П. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 7,50 лева (седем лева и петдесет стотинка лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият И.Г.Р. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 7,50 лева (седем лева и петдесет стотинка лева) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият И.Г.Р. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 7,50 лева (седем лева и петдесет стотинка лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият П.В.П. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 7,50 лева (седем лева и петдесет стотинка лева) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият П.В.П. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 7,50 лева (седем лева и петдесет стотинка лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :