№ 243
гр. Пловдив, 29.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206493 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.А.К., ЕГН ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 4851024, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в допълнителни мотиви към жалбата,
жалбоподателят К., чрез процесуалния си представител адв. С.Н., моли съда
да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 29.04.2021г. в
13:17ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева
майка“, посока изток, установено и заснето с АТСС ARH САМ S1 № 11743са,
а именно превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч при управление на
МПС –– л. а. „Форд Фиеста” с рег. № ****, като при въведено ограничение на
скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в
полза на водача била установена скорост от 64 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
К.А.К., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя К.
е наложена глоба в размер на 50 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – снимков
материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5129/07.09.2017г., Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на
Български институт по метрология, справка за регистрация и собственици на
превозно средство относно л. а. „Форд Фиеста” с рег. № ****, Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-12995/05.05.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят К. е управлявал л. а. „Форд Фиеста” с рег. № **** със
скорост от 64 км/ч, превишавайки с 14 км/ч максимално разрешената скорост
за движение от 50 км/ч.
В случая е налице административно нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са. Ноторно и
служебно известно на настоящия състав е, че използваният по делото тип
АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се
разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” -
преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото
снимков материал на разположението на автоматизираното техническо
средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята,
а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък
от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер.
Техническото средство е одобрен тип за измерване, съгласно
приложеното към административната преписка Удостоверение за одобрен
2
тип средство за измерване № 17.09.5129/07.09.2017г. Годността на АТСС се
установява и от приложения Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология за извършена
проверка на техническото средство, в който е дадено заключение, че
използваното АТСС съответства с одобрения тип.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-12995/05.05.2021г.
По преписката е приложен и снимков материал за заснетото в
нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговият регистрационен номер, който е безспорен
в индивидуализацията на МПС-то, географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението, както и
измерената скорост на нарушителя.
Издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189 ал.4 от
ЗДП реквизити.
Съдът обаче приема, че са налице основания за отмяна на ЕФ, като
издаден в нарушение на правилото на чл.39 ал.4 от ЗАНН, съгласно което за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоба в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
електронен фиш. Необжалваемият минимум по чл.39 ал.2 от ЗАНН, към
който се препраща, е в размер на 50 лв. Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с ЕФ. Същевременно, както е изяснено в
практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се
намира в общия закон, тя се явява специална спрямо чл.182 от ЗДП. Това е
така, защото с разпоредбата на чл.182 от ЗДП е регламентирано задължението
на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена
скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни
последици. Видът и размерът на административните наказания са
диференцирани в чл.182 от ЗДП в зависимост от специалното качество на
субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на
превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на
чл.182 от ЗДП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде
реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него
издаване на НП, чрез издаване на ЕФ или чрез фиш по чл.186 от ЗДП, а дава
общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за
скорост. Следователно, всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 от ЗДП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН
3
обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 от ЗДП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лв.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на ЕФ, подобна на забраната на
чл.11 ал.2 изр.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. или на забраната
наказанията по чл.182 ал.1 т.6 и ал.3 т.6 от ЗДП, при които кумулативно е
предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез ЕФ. Така,
както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-
горе изключения при издаването на ЕФ, е следвало да съобрази и правилото
на чл.39 ал.4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му
винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените,
тъй като се достига до налагане на наказание с ЕФ в хипотеза, когато това е
изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по
съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на
наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на
императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната на чл.39 ал.4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция – Решение № 1831/21.10.2020г. по к.а.н.д. № 1789/2020г. на
Административен съд – Пловдив, в което е прието, че нормата на чл.39 ал.4
от ЗАНН е специална спрямо чл.182 от ЗДП и несъобразяването й е
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, тъй като изключва издаването му.
В този смисъл са и Решение № 2537/20.11.2013г. по к.а.н.д. № 2342/2013г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 488/16.03.2015г. по к.а.н.д. №
170/2015г. на Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажирана на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.
Така констатираното нарушение на процесуалните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда. Нарушението е
съществено и неостранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с ЕФ, когато това е изрично изключено от закона.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните в
административнонаказателното производство имат право на разноски. Такава
претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, поради което и същата следва да бъде уважена, като
възнаграждението се определя на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4851024, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на К.А.К., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.К. Н., ЕГН
********** сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5