Мотиви
към Присъда № 47 от 24.07.2019 година,
постановена по НОХД № 245/2019 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който
против подсъдимите Н.М.О. /***/, роден
на *** ***, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска
Република, с адрес в Република България - град Харманли, област Хасково, ***, с
настоящ адрес гр. Свиленград, с кюрдски произход, с полувисше
образование, неженен, работещ като преводач, с ЛНЧ - **********, неосъждан и И.И.М. /I. I. M./, роден на *** ***,
Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, с адрес в
Република България - град Симеоновград, област Хасково, ул. „Мургаш" №16,
с настоящ адрес ***. Загора, с кюрдски
произход, със средно образование, женен, търговец на животни, с ЛНЧ - **********,
с ЕГН - **********, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл.279, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 20, ал.2
от НК, за това, че на 28.05.2019 година, в 11.05 часа, в района между
гранична пирамида №164 и
гранична пирамида №165, в
землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, действайки в
съучастие, като извършители, направили опит да излязат през границата на
страната ни от Република България в Република Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта, като деянието им останало недовършено, поради
независещи от тях причини - задържането им от служители на „Гранична
полиция" – МВР.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимите
обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимите да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно шест месеца лишаване
от свобода, като при определянето му съдът да вземе предвид от една страна
високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга страна чистото
съдебно минало на двамата подсъдими, като се предлага изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години. Предлага се налагане на
всеки от подсъдимите и на наказание глоба
в предвидения в закона минимален размер.
Двамата подсъдими се явяват лично и със служебни
защитници в хода на съдебното производство. Отказват да дават обяснения по
повдигнатото против тях обвинение, като не вземат отношение по предявеното им
обвинение.
Защитниците на подсъдимите – адв. Г. и адв. К. намират
обвинението за недоказано и пледират постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подсъдимите. Според изложеното от тях събраните в хода на
наказателното производство доказателства – писмени и гласни, не подкрепят
тезата на обвинението за извършен опит от страна на двамата подсъдими да излязат
през границата на страната ни. В тази връзка се твърди, че разпитаните по
делото свидетели са установили единствено това, че двамата подсъдими се
намирали в близост до линията на държавната граница, но никой от свидетелите не
е установил подсъдимите да са предприели действия по преодоляване на
съоръжението. Липсват според защитата и доказателства относно това, че
намерените около съоръжението следи от кръв са оставени от някой от двамата
подсъдими, тъй като кръвта не е била изследвана.
Защитникът на подсъдимия О. в хода на делото по
същество е направил алтернативно искане, в случай, че съдът не възприеме
изложените доводи за постановяване на оправдателна присъда и признае
подсъдимият за виновен, да му наложи наказание в минимален размер,
изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК. Направено е
и друго алтернативно искане, а именно подсъдимият О. да не бъде наказван, като
се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.18, ал.3 от НК – подсъдимият
сам се е отказал да довърши изпълнението на престъплението.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимите
И.И.М. и Н.М.О. са сирийски граждани, пребивавали с надлежно разрешение в
Република България.
Двамата
подсъдими имали близки в Република Турция, с които искали да се видят и тъй
като не разполагали с надлежно разрешение да излязат през границата на страната
ни, решили да сторят това по неправомерен начин, а именно да преминат нелегално
българо – турската граница. В изпълнение на намерението си, на 28.05.2019 година сутринта
двамата подсъдими се придвижили до землището на село Странджа, община Болярово,
област Ямбол, след което продължили пеш в посока българо - турската граница. Преминали
линията на сензорните датчици, разположени успоредно на временното
възпрепятстващо съоръжение, монтирано на държавната ни граница с Република
Турция и се насочили към самото съоръжение. Същото възпрепятстващо съоръжение
било подсилено със спираловидна режеща бодлива тел, тип „бруно“. В 11.05 часа, подсъдимите
достигнали временното възпрепятстващо съоръжение, монтирано на границата между
Република България и Република Турция, в района между 164 и 165 гранична
пирамида, находящи се в землището на село Странджа, община Болярово, област
Ямбол. Единият от тях поставил носеното от него якето на последният най - горен
ред на „бруното“, за да се предпазят от наранявания, след което двамата се
опитали да преодолеят възпрепятстващото съоръжение и да излязат през границата.
Движението на подсъдимите в граничната зона в района между 164 и 165 гранична
пирамида, било заснето от термо- визионна камера, монтирана на около 20 метра
от възпрепятстващото съоръжение и установено от св. Р.Р. - служител в Локален
Координационен Център. Св. Р. уведомил незабавно св. С.К. - страши на ГПН
/граничен полицейски наряд/, който изпълнява служебните си задължения заедно
със свидетеля А.П.. Свидетелите К. и П. с полицейски служебен автомобил се насочили
незабавно към района на 164 и 165 гранична пирамида и няколко минути след
подаване на сигнала от св. Р. се озовали на посоченото им от свидетеля
място. Установили на най – горния ред на
„бруното“ поставено черно яке, както и това, че възпрепятстващото съоръжение на
мястото, на което било постановено якето е смачкано. Около съоръжението
полицейските служители установили капки кръв, които проследили и на около 50
метра от съоръжението намерили двамата подсъдими. Единият от тях бил с наранена
дясна ръка, като раната кървяла. Двамата подсъдими били задържани. На мястото
на задържането по – късно пристигнал и св. А. на длъжност „Началник група ОИД“
заедно с преводач – Б.Ш.. В проведената беседа чрез преводача единият от
подсъдимите, който имал нараняване по ръката обяснил, че се е наранил от
оградата. Заявил също, че двамата подсъдими са възнамерявали да отидат в
Република Турция, за да се видят със свои близки, които живеели там.
Слез задържането на двамата подсъдими
граничните служители предприели действия по издирване и на други лица в района,
но не установили такива. В хода на издирвателните мероприятия било установено,
че следите около съоръжението са оставени от две лица.
От
заключението на вещото лице И.Н. по назначената в хода на ДП видео – техническа
експертиза, поддържано в съдебно заседание, неоспорено от страните и възприето
от съда като обективно и компетентно, се установява, че в един от файловете,
съдържащ видеозапис, за времето от 11:02:29 ч. до 11:02:37 часа, т.е. в
продължение на 8 секунди в обхвата на камерата, заснемаща подстъпите към
временното възпрепятстващо съоръжение, се забелязват силуети на движещи се две
човешки фигури, с посока на движение от вътрешността на граничната зона на
Република България към ВВС посока Република Турция, пресичайки линията на сензурните
датчици. За времето от 11:05:34 часа до 11:06:16 часа на видеозаписите са
установени силуети на движещи се две човешки фигури с посока на движение от ВВС
към вътрешността на страната. Поради ниската резолюция на изследваното
изображение, режима на заснемане термовизионната камера, отдалечеността и
гледната точка на камерата, водят до загуба на детайли в изображението, което
не дава възможност за извличане на устойчиво различими идентификационни
признаци, поради което и съгласно заключението на вещото лице не е възможно да
се посочи пола на заснетите лица.
По
отношение на действията на записаните лица, вещото лице Н. е установило, че
лицата са приближили ВВС, като са се движили заедно един след друг, движението
им е определено като бързо, прибягващо. Установено е, че в ръцете си първото
лице носи багаж с вид на раница и е с наметната връхна дреха, а второто лице
носи в ръка връхна дреха. Лицата отново влизат в обхватна на камерата, връщайки
се от ВВС към вътрешността на страната, пресичайки обратно прилежащата линия на
сензорни датчици, разположени успоредно на съоръжението и излизат извън обхвата
на заснемане. Установено е, че при връщането първото лице носи багаж във вид на
раница, а пред себе си държи връхна дреха. Второто лице е без връхна дреха и не
държи нищо
От приложените по делото справки за съдимост се установява, че подсъдимите не са
осъждани.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия
съдебен състав въз основа на събраните по делото доказателства. На първо място
това са показанията на св. Р., който на 28.05.2019 година при изпълнение на
служебните си задължения, около 11.00 часа при осъществявания от него
видеоконтрол в района между 164 и 165 гранични пирамиди в землището на с. Странджа,
община Болярово, е установил движението на две лица от наша към съседна
територия /Република Турция/, за което подал незабавно сигнал до ГПН, в състава
на който влизали свидетелите К. и П.. До пристигането на последните на
посоченото от св. Р. място, което отнело около 5 минути/, двете лица се
придвижили обратно от ВВС към вътрешността на страната, където били установени
и задържани от ГПН на разстояние от около 50 метра от съоръжението.В подкрепа
на фактическата обстановка са и показанията на св. А., който посетил мястото, на
което били задържани двете лица и провел беседа с тях с участието на преводач,
в хода на която лицата заявили, че са искали да отидат в Република Турция. Пред
св. А. едно от лицата – това с наранена ръка, посочило, че наранил ръката си на
оградата.Нараняването на ръката на едно от лицата възприели и свидетелите К., П.
и С.. От свидетелските показания на свидетелите К., А., П. и С. се установява и
това, че при пристигането им на мястото, на което им е посочено от св. Р.,
свидетелите са установили мъжко черно яке, поставено в горната част на
„бруното“. Изцяло в подкрепа на гласните доказателства е назначената и
изслушана в съдебно заседание видео – техническа експертиза, установяваща
движението на две лица в посока ВВС и обратно към вътрешността на страната,
точния час на движението на лицата към ВСС и обратно, както и пристигането на
ГПН в рамките на две минути след излизането на двете лица от обхвата на
камерите. В подкрепа на фактическата обстановка са и обясненията на двамата
подсъдими, дадени в хода на ДП в качеството им на обвиняеми, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.4, предл. 1 от НПК. Обясненията на
обвиняемите в хода на ДП, макари да са
изключително кратки и лаконични и в тях да липсва конкретика относно механизма
на деянието, се съдържа признание за направен опит за преодоляване на ВСС с цел
преминаване на територията на Република Турция, с цел да видят свои близки. Фактическата
обстановка, изложена по – горе се установява и от представената по делото
справка от ГПУ – Болярово, от която е видно, че при проведените на 28.05.2019
година издирвателни мероприятия в района на 164 и 165 гранични пирамиди, освен
задържаните лица /подсъдимите/, не са установени други нарушители на държавната
граница.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимите Н.М.О. /***/ и И.И.М. /I.
I. M./, са осъществили с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 20, ал.2
от НК, тъй като на 28.05.2019 година, в 11.05
часа, в района между гранична пирамида №164 и гранична пирамида №165, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол,
действайки в съучастие, като извършители, направили опит да излязат през
границата на страната ни от Република България в Република Турция, без
разрешение на надлежните органи на властта, като деянието им останало
недовършено, поради независещи от тях причини - задържането им от служители на
„Гранична полиция" – МВР.
От обективна
страна двамата подсъдими са предприели фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да са получил разрешение от надлежните органи
на властта, осъществяващи гранично- пропусквателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая
е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията
на свидетелите, депозирани в хода на съдебното следствие. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили установения в страната
режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „излизане” в
страната. Деянието е недовършено, предвид на това, че подсъдимите не са успели
да премине държавната граница. Довършено „влизане“ и „излизане" през границата
по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е
преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за
по-ефикасна защита на границата. Деянието не е довършено, предвид на това, че подсъдимите
са били задържани от органите на МВР, т.е. по независещи от тях причини и е
останало във фазата на опита.
Движението на двамата подсъдими от територията на
Република България към ВСС и обратно, времето на тяхното движение, установено
от заключението на вещото лице по назначената видео - техническа експертиза,
нараняванията, установени по тялото на един от подсъдимите, вида на
нараняванията, намерените следи от кръв от ВСС до мястото, където подсъдимите
са задържани от граничните власти, намереното черно мъжко яке, поставено върху
ВВС, липсата на установени други нарушители на държавната граница на
инкриминираната дата и час в района на 164 и 165 гранични пирамиди, в своята
съвкупност по безспорен начин сочат, че именно двамата подсъдими са автори на
деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали
са неговите последици и са целели тяхното настъпване. Подсъдимите са сирийски
граждани, пребиваващи законно на територията на Република България за един
продължителен период от време, видно от приложените на л. 37 и 38 от ДП
справки, поради което съдът приема, че същите са били наясно с обстоятелството,
че за излизането им от Р България за Р Турция са налице пречки. Подсъдимите са били
наясно с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това са съзнавали, че ще излязат от страната ни
без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието им е била
формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите
общественоопасни последици, които са предвиждали, а от волева страна пряко са целели
и искали тяхното настъпване, за да реализират крайната си цел – да достигнат до
територията на Република Турция.
При извършване на деянието двамата подсъдими са
действали задружно като извършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите за виновни
в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК.
В случая, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът не намери основания за приложението на чл.18, ал.3 от НК, тъй като не се
установи подсъдимите да са се отказали от довършване на изпълнителното деяние
по собствена подбуда. Доказателствата по делото – гласни и писмени, сочат на
това, че намесата на ГПН, сигнализиран от св. Р. и пристигнал на мястото, на
което са се намирали подсъдимите, е причина последните да преустановят
започнатото от тях преодоляване на ВСС и да се отдалечат от същото до мястото,
на което са задържани непосредствено след пристигането на наряда.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимите, която не
е висока, предвид на това, че същите не са осъждани. Взеха се предвид причините
и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването
му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени
като многобройни, нито като изключителни, за да се определи наказание при
условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало, съдът наложи
на всеки от подсъдимите предвидените наказания по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в
предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66,
ал.1 от НК по отношение на всеки от подсъдимите. Към момента на извършване
на деянието същите не са били осъждани за престъпление от общ характер,
наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица
не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи по отношение и на двамата подсъдими изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът се произнесе и по отношение на приложеното по делото веществено
доказателство - 1 брой яке, черно на цвят от текстил. Тъй като при предявяването му на
подсъдимите в хода на съдебното следствие всеки от подсъдимите отрече да е
собственик на вещта, съдът прие, че същата е с неустановена по делото
собственост, поради което постанови да остане приложено по делото за съхранение
в едногодишен срок от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 112 от НПК.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски както следва: в приход на
републиканския бюджет по сметка на РД «ГП» - Елхово – по 77.40 лева и в приход
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово – по 20.00 лева, както и
по 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителни листи по сметка на РС -
Елхово.
По отношение на разноските за преводач, направени в хода на БП в размер на
60.00 лева и в хода на съдебното производство в размер на 105.36 лева, на
основание чл. 189, ал.2 от НПК съдът постанови да останат за сметка на органа,
който ги е направил – РД «ГП» - Елхово и РС – Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: