Р Е
Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Г. О., 17.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря С. Д., като разгледа гр.д.
№ 1427 по описа на ГОРС за
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 200,
вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по предявен по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от „***” АД иск за установяване, че И.М.М.
дължи на ищеца сумата от 230,12 лв. – главница, за доставена в периода от
21.05.2018г. до 20.02.2019г. електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Г.
О., кв. ..., ул. „…” № 26, с аб. номер ..., както и сумата от 9,12 лв. – лихви
за забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа на
всяка една фактура до 28.03.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 704/2019г. на ГОРС.
По делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба изготвен от особения представител назначен на ответника.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
За обект (с абонатен номер ..., находящ се в гр. Г. О., ул. “***“ №26) ищецът „***” АД гр. В. е
издал на получателя И.М.М., за клиентски № **********, фактури за периода
21.05.2018 г. до 20. 02.
На 10.04.2019 г. „***” АД е подало срещу И.М.М.
пред ГОРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
неизплатените задължения на ответника по изброените фактури. Образувано е ч.
гр. дело №704/2019 г. по описа на съда, по което е издадена заповед № 802 от
10.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу
длъжника И.М.М.. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.200, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД, който съдът намира за допустим.
Уважаването на претенцията за установяване
на съществуването на вземанията на „***“ АД, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 704/2019 г. по описа на ГОРС, е
предпоставено от установяване на възникването и съществуването на облигационна
връзка между страните по договор за продажба на електрическа енергия, при общи
условия, обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ,
реалното доставяне в процесния обект на посочените в представените фактури
количества електрическа енергия и извършване на услугата възстановяване на
захранването, както и размера на претендираните вземания.
За съществуването на твърдяната договорна
връзка между страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал
качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ за процесния
обект. Съгласно §1, т.42 ДР на ЗЕ това е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Член
92 ЗЕ, определя като страни по сделките с електрическа енергия – „крайните
снабдители на електрическа енергия“ и „краен клиент“ (пар. 1, т. 28а и т. 27г
ДР, ЗЕ). Отношенията между потребителя и дружеството – краен снабдител се уреждат
съгласно публично известни общи условия, за действието на които съгласно
чл.98а, ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на потребителя, т.к.
приложение намират специалните разпоредби на Закона за енергетиката, които
дерогират общите такива по ЗЗД и ТЗ.
По делото са представени Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени
от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани
във в-к „Репортер“, действали през процесния период. Съгласно чл.4, ал.1 от тях
„потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „***” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е
снабдявано и закупува същата от „***“. Именно това са предпоставките, при
осъществяването на които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.
Съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 от
ЗС, електрическата енергия следва статута
на движимите вещи. С приемането на чл. 98а от ЗЕ(ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) се въвежда нов
принцип спрямо определени сделки, сключени при т. н. Общи условия, различен от
този по чл. 16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ, а именно:
"Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане", като в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат при съответния краен снабдител на ел. енергия заявление, в
което да предложат специални условия. С тази разпоредба се определя моментът,
от който общите условия стават задължителни за потребителите - от
публикуването, а не от приемането им. Така Общите условия са част от
правоотношението между "ex Lege", по силата на факта на
публикуването. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ, приложими към настоящия
момент, "потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУ на ДПЕЕЕ, като в
чл. 26, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично било посочено, че неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата
сума в срок. Съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕ, "потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към "***"АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
По-конкретно, ищецът следва да установи при условията на пълно доказване, че в
качеството си доставчик на ел. енергия е доставил реално определено количество
ел. енергия, за което са издадени съответните фактури. От своя страна
ответникът следва да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или
други възражения срещу правото на ищеца, в т. ч. и извършено плащане по
фактурите за неизплатената доставена ел. енергия.
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства установяват наличието на доставено и потребено количество ел.
енергия по редовен отчет, от една страна и неизпълнено от абоната задължение за
заплащане на същото. Като потребител на ел. енергия ответникът е страна по
договор за пренос на ел. енергия чрез електроразпределителните мрежи на "***"АД,
поради което същият е обвързан от ОУ на ДПЕЕМ и на ОУ на ДПЕЕЕ, който са
действали към отчетния период. Съгласно същите потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната ел. енергия в определените в ОУ срокове и
начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и
потребена от него ел. енергия в посоченото в справката количество и същата
подлежи на заплащане съгласно правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД ввр. чл. 79 от ЗЗД ввр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ в изпълнение на договорни
задължения от страните.
Твърдението за неизпълнение на парично
задължение за заплащане стойността на консумираната
ел. енергия от потребителя-ответник, е за отрицателен факт, който обръща
тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил.
Доказателства за изпълнение на задължението от страна на ответника се събраха
за фактури № ********** на 18.01.2019 г., № ********** на 15.04.2019 г., № **********
на 15.04.2019 г.,№ ********** на 15. 04.
Основателни се явяват претенциите на ищеца
по отношение на лихвата за забава. Купувачът на доставената ел. енергия(със
статут на движима вещ) изпада в забава, ако не изплати покупната цена, когато
ел. енергията е доставена, респ. консумирана
от потребителя-купувач по аргумент от чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Искът за мораторна лихва е основателен до сумата от 8, 03
лв. за периода от датата на падежа на вземането по всяка една фактура за забава
до 28.03.2019 г. като доцелия предявен размер от 9, 12 лв. следва да се
отхвърли. Размерът на задълженията се установява и от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и разпита му в съдебно
заседание.
Съдът намира, че таксата начислена с
фактура ТП - **********/20.08.2018 г. за извършване на услугата възстановяване
на захранването на процесния електромер, е неравноправна клауза, а относно тях
при потребителски спорове съдът следи служебно, поради което не следва да се
присъжда. Основанията за това са следните:
Съгласно чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество,
одобрени с решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР обнародвани и влезли в
сила на потребителите, ответното дружество изисква от „***“ АД възстановяване
на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като
продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена
съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване
и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги
предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е предвидено, че за услугата
възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия
от електромер дължимата цена е в размер на 19лева. Плащането й е условие за
извършване на услугата.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните
и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел.
енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124 ЗЕ. Действително,
както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда, че това е
възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Липсва законова регламентация относно дължимост от страна
на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които
предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му
законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването.
Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили
това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да реализира разходи
по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не
може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона
задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни отношения между
потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по
повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има,
както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител,
така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от
предприятието и то презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че
фактически дейността по възстановяване се осъществява от „В.“ АД, което прави
изначално неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за тази
дейност. В заключение, съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност
на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени
вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е
уговорена индивидуално, тя се явява и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / в
този смисъл: решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/.
Принципно прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови
услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ,
т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те означават
достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната и
електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната
цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия. Ето защо,
съдът намира, че искането на ищеца за заплащане от ответника на сумата от 19
лв. – такса за възстановяване на ел. захранване по фактура ТП -
**********/20.08.2018 г. е неоснователно и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати по
съразмерност на ищцовата страна сумата от 247, 82 лв., представляваща направени
разноски в настоящото производство – 75. 00 лв. за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение – 100. 00 лв., съобразено с Наредба№ 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за особен
представител – 150. 00 лв. и възнаграждение за вещо лице – 120. 00 лв.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГК ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва
да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч. гр. дело № 704/2019
г. на ГОРС по съразмерност в размер на 41, 77 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че И.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на "***"АД с
ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр. В. сумата от 125,25 лв. -
главница, представляваща неизплатено задължение за консумирана ел. енергия за обект на адрес: гр. Г. О., ул. „***а“
№ 39, с аб. номер **********, по издадени фактури: № **********/21.05.2018 г.; **********
/ 20.06.2018 г.; №********** / 19. 07.
ОСЪЖДА И.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на "***"АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на
управление: гр. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 247, 82 лв.,
представляваща направени разноски по съразмерност в производството по
настоящото дело и сумата 41,77 лв., представляваща направените разноски по
съразмерност в производството по ч. гр. дело № 704/2019 г. на ГОРС.
След влизане в сила на решението, препис
от същото да се изпрати за сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 704/2019
г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд В. Т. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: