№ 133
гр. Харманли, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Ив. К.
при участието на секретаря Т. Г. Ч.
като разгледа докладваното от М. Ив. К. Административно наказателно дело
№ 20235630200710 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от С. Х. Д., ЕГН ********** от гр. Х. бул. Б. № ** вх. **
ет. * ап. * против НП №00000041-2023/18.12.2023г., издадено от ВПД Началник на РУ
Харманли, с което на жалбоподателя e наложено наказание „ Глоба” в размер на 200,00
лева, на основание чл.82 от ЗЧОД за извършено нарушение по чл. 55 от ЗЧОД.
В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност, необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление и
моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от защитника си адв. М. А. от АК – София, която поддържа депозираната
жалба. Сочи с оглед разминаване между писмените и гласни доказателства не можело с
категоричност да се установи мястото на нарушението. Претендира разноски.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.11.2023г. около 10:55 часа в гр. Харманли при извършена проверка на обект
РПЦ – Харманли, кв. „ Дружба” №23 е констатирано, че обекта се охранява от ЧОФ
Д.М.Секюрити ООД, ЕИК ********** от гр. София, седалище р-н Подуене, ж.к.Хаджи
Димитър, ул. Васил Кънчев, №26, вх.Д, ет.3 с управител Г. С. Г. с ЕГН **********. При
1
проверката на корпус №3, който се охранява от лицето С. Х. Д., ЕГН ********** от гр.
Харманли назначен на трудов договор №4785/30.01.2023г. за срок от 36 месеца. При
проверката охранителя бе на мястото си в корпуса, но при проверката същия е без
униформено облекло и отличителен знак.
Съставен е Констативен протокол относно извършената проверка и е изготвена
докладна записка, заведена по № 271р–32782 от 04.11.2023г.
За констатираното нарушение по чл.55 от ЗЧОД на 03.11.2023 г. е съставен АУАН
№ 00000041-2023/30.11.2023г. Актът е съставен въз основа на № 271р–32782 от 04.11.2023г.,
като екземпляр от него е връчен лично на жалбоподателя на 30.11.2023г. На контролните
органи са представени График за м. ноември 2023 г. – обект „РПЦ Харманли“;
Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление №
00000041-2023 от 18.12.2023г. издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР –
Хасково, връчено лично на жалбоподателя на 21.12.2023г. На 29.12.2023г. срещу издаденото
НП е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН въззивна жалба.
По делото са приети като писмени доказателства : Констативен протокол от
03.11.2023г.; Докладна записка № 271р-32782/04.11.2023 г до ВИД Началник РУ Харманли,
изготвена от полицейски инспектор М. К.; график за месец ноември в обект РПЦ Харманли;
Докладна записка № 271р-37144/2023 г. до ВИД Началника на РУ Харманли, съставена от
полицейски инспектор М. К., Уведомление за сключен трудов договор по чл.51, ал.1 от
ЗЧОД.
Като свидетели по делото са допуснати и разпитани актосъставителя М. З. К. и
свидетелите по акта Д. А. С. и Н. Т. Н.. Те поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно
установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на
жалбоподателя. Свид. М. З. К., сочи, че към момента проверката в Корпус №3 охранителя
С. Д. е бил без униформа и отличителни знаци. Същият заявил на контролните органи, че
фирмата му е предоставила такива, но те в момента се намирали в помещението на корпуса.
В подкрепа на показанията на свид. К. са и показанията на свид. Д. А. С. и Н. Т.
Н., които сочат, че при проверката охранителя е бил без униформено облекло и бадж.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2
ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила
присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта,
при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със
становищата на страните, настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до
следните правни изводи:
От представените по делото доказателства може да се направи извод за
материалната и териториална компетентност на издалия процесното НП
административнонаказващ орган.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗЧОД наказателни постановления се издават въз основа
на съставените АУАН-ве от министъра на вътрешните работи или оправомощени от него
лица. В производството пред районния съд (който е в случая действа като въззивна
инстанция), административнонаказващият орган на първо място трябва и е длъжен да
докаже, че издаденото от него НП е съобразено с материалната му компетентност.
2
Съгласно чл. 47, ал. 1 ЗАНН административни наказания могат да налагат: 1.
ръководителите и организациите..., на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; 2. длъжностните лица и
органите, овластени от съответния закон или указ, а съгласно чл. 47, ал. 2 ЗАНН "
Ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или
постановление на МС. Делегирането на правомощия по чл. 47, ал. 2 от ЗАНН (респ. по чл.
83, ал. 2 от ЗЧОД) следва да бъде доказано по несъмнен начин и това задължение не е
самоцелно, а е свързано с основното право на нарушителя-правото му на защита, тъй като
трябва да знае, че наказващият орган е компетентен и има право да му наложи съответното
административно наказание. Следва да се отбележи още, че винаги когато НП се издава не
от титуляра на правата, а от упълномощено лице и когато упълномощаването не е по силата
на публикувани в ДВ изрични заповеди, разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН вменява
задължение за посочване освен данните на издалия го, но и основание въз основа на което
наказващият орган има право да издава НП, такава заповед за упълномощаване на ВПД
Началник на РУ- Харманли липсва по делото.В контекста на изложеното, съдът приема, че
материалната компетентност на наказващия орган нито е доказана, нито е обоснована,
поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на
това процесуално основание.
По делото не е представена и съответно приета заповед на Министъра на
вътрешните работи, който да е оправомощил длъжностни лица, в т. ч. ВПД Началник на РУ
Харманли да издава наказателни постановления, нито, че компетентни да издават НП са
началниците на районни управления към ОДМВР.
Същият извод може да се направи и за оспорения АУАН. Съгласно чл. 83, ал.1 от
ЗЧОД нарушенията се констатират с актове, съставени от контролните органи по ЗЧОД.
Според чл. 71, ал. 1 от ЗЧОД контролът върху дейностите по ЗЧОД се извършва от
полицейски органи от Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, и от областните
дирекции на МВР, определени със заповед на съответния директор.
Процесният АУАН е издаден от М. З. К., заемащ длъжността инспектор при РУ-
Харманли. По делото обаче не е представена заповед на директора на ОД на МВР-Хасково, с
която да са определени съответните полицейски органи, които имат право да издават АУАН
за нарушения по ЗЧОД, поради което съдът не може да извърши преценка за
компетентността на актосъставителя.
Издадено НП въз основа на АУАН, който е издаден от некомпетентен орган, е
незаконосъобразен като издаден при съществени процесуални нарушения и при липса на
компетентност на издателя му и следва да бъде отменен.
На следващо място налице е нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при
липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието
на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен на 30.11.2023г. в присъствието на двама
свидетели едновременно присъствали на извършване и установяване на нарушението и на
съставянето на процесния АУАН, но процесният АУАН е издаден в отсъствието на
нарушителя, макар да е бил известен. Съгласно правната теория нарушаването на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН не предпоставя отмяната на НП, тъй като не е от категорията на абсолютните
нарушения, съгласно ТР№2 от 2002г. на ОСНК, тъй като не рефлектира върху правото на
защита на нарушителя, доколкото процесният АУАН е предявен на нарушителя. Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на актосъставител и
3
свидетелите по акта, както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Между така събраните доказателства няма противоречия, същите
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
С атакуваното Наказателното постановление на жалбоподателя са вменени две
различни нарушения, за които е наложено едно наказание глоба, което нарушение е от
категорията на съществените, тъй като освен до нарушаване на императивна разпоредба на
закона е довело и до нарушаване правото на защита на нарушителя, поставяйки го в
невъзможност да узнае за какво точно от вменените му отделни нарушения е наказан и
правилно ли е приложен законът. В настоящия случай на жалбоподателя е вменено
извършване на две различни нарушения – не е изпълнил задължението си да носи
униформено облекло и отличителен знак върху себе си. Така посочените нарушения не са
квалифицирани поотделно, а като едно общо административно нарушение и в разрез с
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН административнонаказващият орган е наложил едно
наказание глоба, а не отделно наказание за всяко от описаните в обстоятелствената част на
НП нарушения. Както беше посочено по-горе, за всяко нарушение се налага отделно
наказание, като наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях.
Съгласно нормата на чл. 55 от ЗЧОД, при упражняване на дейността си
ръководителят и изпълнителите на частна охранителна дейност са длъжни да носят
служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло,
освен в случая по чл. 10, ал. 1. От обективна страна, жалбоподателя е нарушил и двете
хипотези на посочената разпоредба, тъй като на посочените в наказателното постановление
дата и час, упражнявайки дейността си като изпълнител на частна охранителна дейност не е
изпълнил задължението си, а именно да носи униформено облекло и отличителен знак.
Санкционната норма на чл. 82 от ЗЧОД изисква налагане на глоба за всяко отделно
нарушение. Няма спор, че с наказателното постановление е наложена едно административно
наказание, „глоба" в размер на 200 лева. Налагането на едно наказание за две отделни
нарушения прави неясна волята на наказващия орган за кое точно от нарушенията е
ангажирана отговорността на санкционираното лице и за кое нарушение е наложена
санкцията. С налагането на една санкция привлеченото към отговорност лице е поставено в
невъзможност да разбере за кое нарушение му се налага същата и по този начин се нарушава
правото му на защита. Съдът счита, че в случая е допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, което не може да бъде санирано нито в хода
на административнонаказателното производство, нито в съдебното, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63д от ЗАНН в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът намира, с оглед фактическата и
правна сложност на делото на адв. М. А. следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената защита и съдействие пред Районен съд Харманли в размер на 400 лв.,
определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и
т.2 и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 00000041-2023/ 18.12.2023г.,
издадено от ВПД Началник на РУ Харманли, с което на основание чл.82 от Закона за
4
частната охранителна дейност на С. Х. Д., ЕГН ********** от гр. Х. бул. Б. № ** вх. ** ет. *
ап. *, e наложено наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за извършено нарушение по
чл. 55 от ЗЧОД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Хасково
да заплати на С. Х. Д., ЕГН ********** от гр. Харманли сумата от 400 лева, представляваща
разноски по НАХД № 710/2023г. на РС - Харманли
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр.
Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5