РЕШЕНИЕ
№ 7709
гр. С., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110130185 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. 243187/25.07.2024 г.,
подадена от В. С. П. срещу СО, с която са предявени искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 23000,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, както и сумата от 1979,68 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка
от претендираните суми, считано от 25.01.2024 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 25.01.2024 г., между 07:00 и 08:00 часа, в гр.
С., ищецът, отивайки към спирка на градския транспорт, преминавал през алея около
детска площадка, прилежаща към ул. "В" и намираща се в непосредствена близост до
бл. ** в ж. к. „Б“. Описаният участък бил непочистен от падналия сняг, като по него се
бил образувал дебел слой лед, поради което ищецът се придвижвал с повишено
внимание. Въпреки това той се подхлъзнал и паднал от собствен ръст, като получил
тежка фрактура и контузии в областта на левия глезен. Инцидентът бил видян от
преминаващ в близост съсед на ищеца, който му се притекъл на помощ. Незабавно
след това ищецът бил откаран от своята майка в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, където били
извършени неотложни медицински интервенции (наместване на крака, поставяне на
лонгета и снимка с рентген), а след това и в ДКЦ „Н.“ ЕАД за последващи процедури.
На следващия ден – 26.01.2024 г. – ищецът постъпил във Военномедицинска академия
- МБАЛ С. за спешна операция (поставяне на плака с винтове за фиксиране и
1
наместване на глезена и ходилото), след която останал под наблюдение в болницата до
края на седмицата, а след изписването му било предписано продължително домашно
лечение – до 28.04.2024 г. За така описаното лечение ищецът направил разходи в общ
размер от 1979,68 лева за такси за образна диагностика, за преглед, за закупени
медикаменти и консумативи, включително такива за извършената операция. В
резултат на инцидента и последвалата го операция В. П. претърпял тежки физически
болки, продължили и по време на домашното лечение, които били съпроводени с
множество подувания на крака и прием на обезболяващи, а самостоятелното му
придвижване било почти невъзможно без чужда помощ. Посочените физически
страдания попречели на ищеца да упражнява трудовите си функции до края на м.
април 2024 г., като същите и наложеният от тях продължителен период на домашно
лечение значително засегнали емоционалното състояния на П., обичайните му
физически дейности и упражняван спорт, както и нормалното му общуване с близки и
приятели. Ищецът поддържа по подробно изложени доводи, че така настъпилите за
него вреди били пряка и непосредствена последица от бездействието на СО да
поддържа общинската пътна мрежа, част от която представлявала и алеята, на която
настъпил процесният инцидент, в добро и безопасно състояние за преминаването на
гражданите, в съответствие със задълженията, установени в чл. 11, ал. 1 ЗОС. Въз
основа на изложеното е направено искане за уважаване на предявените искове за
заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника СО за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявените искови
претенции са оспорени в цялост, включително в частта по изложените фактически
твърдения. Поддържа се, че алеята, на която настъпил процесният инцидент, не
попадала в обхвата на общинската пътна мрежа, както и че не се установявало
наличието на пряка причинно-следствена връзка между инцидента и получените от
ищеца вреди. Ответникът оспорва интензитета на претърпените болки и страдания,
съответно – и размера на предендираното обезщетение за неимуществени вреди като
необосновано висок, като поддържа, че поради отказ от болнично лечение в деня на
падането ищецът сам е допринесъл за настъпили допълнителни усложнения.
Изложени са твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат и поради липса на
положено от ищеца достатъчно внимание при преминаването му по заледената алея.
Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове, а в условията на
евентуалност – за намаляване на претендираните обезщетения.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От показанията на свидетеля И. Д. А. /съсед на ищеца/ се установява, че същият
е бил пряк очевидец на процесния инцидент, настъпил на 25.01.2024 г., и е видял
мястото и начина на падането, а именно – на непочистена от заледявания алея,
прилежаща към ул. "В" до бл. ** в ж. к. „Б“, гр. С., и водеща към тротоар със спирка
на градския транспорт. Заявява, че след падането ищецът е изпитвал силни болки в
левия глезен, като в същото време самият свидетел е забелязъл, че глезенът бил
изкривен. Разказва, че няколко дни след инцидента се е обадил на В. П., за да се видят,
2
но последният му е отказал, защото бил на легло и не трябвало да движи крака си,
поради което и го помолил да му закупи напитки от магазина. Свидетелят сочи
категорично, че към датата на инцидента целият процесен участък е бил заледен и
непочистен.
От показанията на свидетеля Н. И. М. /близък приятел на ищеца/ се установява,
че процесният инцидент е оказал негативно влияние върху живота на ищеца,
доколкото след тази травма последният не бил в състояние да спортува в обичийния си
ритъм, като продължавал да изпитва затруднения и към датата на разпита. Свидетелетя
сочи, че ищецът му е споделял за предстояща втора операция.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, доколкото те не са сред
лицата по чл. 172 ГПК, имат непосредствено впечатление от лечението и
възстановителния период на ищеца, като свидетелят И. Д. А. е и непосредствен
очевидец на инцидента и е помогнал на ищеца непосредствено след настъпването му.
Приети по делото са медицински документи, взети предвид от вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, а именно: лист за преглед от спешното
отделение на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ от 25.01.2025 г., 10:15 часа; амбулаторен лист за
насочване за хоспитализация и оперативно лечение, издаден на ищеца от д-р И. У. на
25.01.2024 г., 13:27 часа; епикриза от Клиниката по ортопедия и травматология на
ВМА – С. от 02.02.2024 г., издаден на ищеца болничен лист за отпуск по болест от
26.01.2024 г. до 03.03.2024 г. с режим на лечение домашен - амбулаторен, обменна
карта и резултат от образно-диагностично изследване от отделение по образна
диагностика към МБАЛ „С. С.“ от 18.03.2024 г. Видно от така представента
документация, непосредствено след настъпването на процесния инцидент и в
продължителен период от време след това ищецът е претърпял разнородно лечение на
травма в областта на левия глезен, като по този повод е ползвал и отпуск поради
временна неработоспособност.
Представена е епикриза, издадена на ищеца на 12.12.2024 г. от К. по о. и т. на
ВМА – С., видно от която при изпитвани от В. П. оток, палпаторна болка и ограничени
движения на левия глезен на 10.12.2024 г. му е извършена нова операция на крайника,
при която се е екстрахирал остеосинтезния материал от предходната операция.
Представени са разходо-оправдателни документи /фактури и фискални бонове
на л. 13 – 19 от делото/, видно от които за проведеното лечение на процесното
увреждане (а именно за преглед, лекарства и консумативи) ищецът е сторил разноски в
общ размер от 1979,68 лева. С молба, депозирана от ищеца в проведеното на
11.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото, са представени фактура и фискален
бон за заплатена от него потребителска такса в размер на 17,40 лева за втората му
извършена операция.
Заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, е
изготвено въз основа на приетите по делото медицински документи, както и след
извършен личен преглед на ищеца. Вещото лице е констатирало, че при процесния
инцидент ищецът е получил триглезенно счупване в областта на лява глезенна става,
като медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Сочи, че като резултат от
травмата са засегнати нормалните функции на левия долен крайник, като на прегледа,
извършен на 03.12.2024 г., не се е установило съществен функционален дефицит в
лявата глезенна става. Експекертът посочва, че при такъв вид увреждания и проведено
3
лечение лечебният алгоритъм е следният: след оперативното лечение, на 14-тия ден,
се свалят конците от оперативната рана; оперираният крайник не се натоварва за
период от около 40-45 дни, след което се започва рехабилитация с постепенно
дозирано натоварване на увредения крак; за период от около 6 месеца не се позволява
пълно физическо натоварване на уведения крайник. В заключението е отразено, че при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период е
около 6-7 месеца, като през периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания,
които в първите 30 дни са били с по-голям интензитет. В открито съдебно заседание
на 17.12.2024 г. вещото лице е допълнило, че ищецът е споделил за наличието на
болки при натоварване и при промяна на времето, както и за това, че има нова
насрочена дата на операция за отстраняване на металната шина на глезена на
09.12.2024 г. Потвърждава, че ищецът има функционален дефицит в някаква степен, но
не може да каже дали ще бъде постоянен, тъй като предстои нова операция /планирано
отстраняване на металната остеосинтеза от лявата глезенна става/, от която зависи
бъдещото му състояние.
За доказване на обстоятелството, че алеята, на която е настъпил процесният
инцидент, попада в обхвата на общинската пътна мрежа, ищецът е представил извадка
от А. по г., к. и к. относно имот с идентификатор *****.****.***, Акт № **** за частна
общинска собственост на имот с идентификатор *****.****.***, находящ се в гр. С.,
район „В.“, ул. "В" и ул. „Б.“, кв. П.-Б.“, договор между СО и „ЗМБГ“ АД от 11.08.2023
г. и извадка от сайта на СО във връзка с гласувани от Столичен общински съвет
дейности по възлагане на снегопочистване на територията на СО. От така
представените документи се установява, че имот с идентификатор *****.****.***, в
който е разположен бл. **на ж. к. „Б.“, гр. С., и който граничи непосредствено с
намиращата се в същия квартал ул. "В", е общинска собственост.
От правна страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с: 1/ иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника СО да заплати на ищеца В. С. П. сумата от
23000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени физически и емоционални болки и страдания, причинени в резултат на
падане на ищеца върху непочистен от лед участък от общинската пътна мрежа на
25.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
инцидента до окончателното изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника СО да заплати на ищеца В. С. П. сумата от 1979,68
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разходи за лечение на травмите, причинени в резултат на падане на ищеца върху
непочистен от лед участък от общинската пътна мрежа на 25.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента до окончателното
изплащане.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: механизма на настъпване на процесния инцидент, включително
че същият е настъпил на място, представляващо част от общинската пътна мрежа;
наличието на твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и техния
размер; причиняването на процесните вреди от лице, на което ответникът е възложил
работа по поддръжката на общинската пътна мрежа; причинно-следствената връзка
между причинените вреди и противоправното деяние (бездействие), осъществено при
или по повод на възложена от ответника работа; всички факти, на които основава
4
своите искания или възражения.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
извършването от страна на ищеца на действия или бездействия, които са допринесли
за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване); всички факти, на които
основава своите искания или възражения.
В случая се твърди отговорност на СО за чужди противоправни действия. Тази
отговорност винаги възниква в случай на вреди, причинени от лице, на което
отговорният по цитираната разпоредба е възложил някаква работа.
Безспорно по делото се установи, че на 25.01.2024 г., между 07:00 и 08:00 часа,
в гр. С., отивайки към спирка на градския транспорт и преминавайки през алея около
детска площадка, прилежаща към ул. "В" и намираща се в непосредствена близост до
бл. 25 в ж.к. „Б“, ищецът се е подхлъзнал и паднал. В резултат на падането същият е
получил травма, изразяваща се в триглезенно счупване в областта на лява глезенна
става, медикобиологичният характер на която е трайно затруднение на движенията на
ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. След извършена оперативна интервенция
лечението на ищеца е продължило в домашни условия с назначени контролни
прегледи, като оздравителният период на процесната фрактура е приключил за срок от
около шест-седем месеца, като през този период той търпял болки и страдания,
най-интензивни в първите 30 дни след злополуката и проведената операция. И към
датата на приключване на съдебното дирене по делото ищецът продължава да изпитва
затруднения в обичайните си дейности и ограничения при спортуване, като същият е
претърпял и втора операция, налагаща ново лечение и рехабилитация.
Изложените факти по делото се установяват от събраните в хода на
производството свидетелски показания, приетите писмени доказателства и
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза. За да се ангажира
отговорността на СО обаче за така причинените на ищеца вреди, е необходимо да се
установи дали участъкът, на който е настъпил процесният инцидент, следва да се
стопанисва от общината.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на
основание § 7 т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 ЗП, а собствеността на пътя
се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-
горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 ЗП. По силата на чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като в чл. 30, ал. 4
ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на
съответното място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167 ал.
1 ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните
принадлежности към него по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за
отстраняването им. Неизпълнението на тези дейности от съответната община, чиято
собственост е пътят, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността при
доказано увреждане на физическо лице и наличието на причинна връзка между
настъпилите вреди и бездействието на работниците и служителите, натоварени с
изпълнението на възложената работа от общината.
В хода на производството се установи безспорно, че ищецът е паднал на
заледена и непочистена алея, прилежаща към ул. "В" в ж. к. „Б.“, гр. С.. Предвид
спомагателния характер на алеята, имаща предназначението да отвежда живущите в
сградите, разположени в околното междублоково пространство, към ул. "В", съдът
5
намира, че въз основа на изложената в предходния абзац правна уредба СО носи
отговорност за поддържането на тази алея в състояние, годно за безопасното
ползване. Нещо повече – по делото са ангажирани доказателства, от които се
установява, че алеята попада в имот, частна общинска собственост. Следователно
именно ответникът е следвало да обезпечи почистването на алеята от образувалите се
заледявания.
Обстоятелството, че СО е сключила договори за снегопочистване за част от
улиците на територията на общината, ведно с прилежащите им тротоари, предвид
законовите задължения, посочени по-горе, не я освобождава от отговорност. За
отговорността по чл. 49 ЗЗД е без значение на кого са били възложени действията по
ремонт и поддръжка на алеите в конкретния район, респективно – кой е осъществил
противоправното бездействие, в резултат на което се е стигнало до настъпилия
вредоносен резултат. Следва да се приеме, че е налице противоправност на
поведението на отговорните служители с оглед на обстоятелството, че в конкретния
случай не е изпълнено предписанието на нормативните разпоредби, касаещи
осъществяване на ремонт и поддръжка на тротоарите и прилежащите им площи, за да
бъдат същите безопасни за ползване.
Предвид горното съдът намира, че исковата претенция е доказана по своето
основание, тъй като е налице противоправно бездействие на служители на СО,
намиращо се в пряка причинна връзка с претърпяното от ищеца увреждане и
ангажиращо гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като възложител.
Задължение на СО е да поддържа пътищата в изправно състояние, което да служи в
интерес на гражданите, с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 28 от Наредба за
управление на общинските пътища на територията на СО, общинска администрация
планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските
пътища и улици, а чл. 31 от същата Наредба изяснява, че поддържането включва
полагането на системни грижи за нормалната експлоатация, с оглед на което се налага
изводът, че не е изпълнено основно задължение на ответника.
Неоснователно се явява възражението за съпричиняване, направено с отговора
на исковата молба. В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно
доказване на така заявеното възражение, въпреки изричните указания на съда в тази
насока. По делото липсват доказателства, които да установяват поведение на ищеца,
което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на вредите. Приносът на
увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В конкретния
случай такива данни липсват. Напротив – от показанията на св. И. Д. А. се установява,
че процесният участък е бил заледен и непочистен, поради което ищецът е полагал
усилия да се придвижва внимателно, но въпреки това е настъпило процесното падане.
Предвид установената по делото отговорност на Столична община за
настъпилия с ищеца инцидент и наличието на претърпени от последния вреди,
намиращи с в пряка причинно-следствена връзка с падането, съдът следва да бъде
обсъди въпроса относно размера на дължимото се за тях обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
следва да изхожда от критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не
като абстрактно понятие, а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани
с поведението на дееца и отражението на деянието върху личността и здравето на
6
пострадалия /ППВС № 4/23.12.1968 г., т.2/. При определяне на размера следва да се
имат предвид няколко групи обстоятелства, като на първо място са тези, касаещи
конкретното състояние на ищеца. В случая е причинено счупване на глезен, което е
довело до трайно затруднение на движението на този крайник за период от повече от
30 дни, като до шест месеца от увреждането не е било възможно пълното му
физическо натоварване. Приложеното оперативно лечение е усложнило оздравителния
процес, включително поради необходимостта от пълно зарастване на оперативната
рана. Имало е период, в който ищецът е зависел от чужди грижи, като към настоящия
момент той продължава да изпитва затруднения при придвижването си, има дефицит
на движението и изпитва болки при определени климатични условия, като обичайните
му спортни дейности, извършвани преди инцидента, са силно ограничени. Следва да
се отчете значителният по продължителност оздравителен период от 6-7 месеца,
продължителният период на търпене на интензивни болки /първите 30 дни след
инцидента и проведената операция/, както и продължаващият и понастоящем
дискомфорт и болки в определени ситуации. От значение е и обстоятелството, че на
10.12.2024 г. ищецът е претърпял втора операция на увредения крайник, която отново
води до наличие на оперативна рана в зоната, съответно – поражда необходимост от
провеждане на лечение за нейното зарастване и от рехабилитация с цел преодоляване
на дефицита при движението на крайника. При цененето на данните за втората
операция обаче следва да се съобрази, че съгласно становището на вещото лице по
приетата съдебно-медицинска експертиза и представената епикриза тази операция е
планова /планирано отстраняване на металната остеосинтеза в глезена/, като няма
данни по делото в резултат на същата да са настъпили нови усложнения в
следоперативното състояние на ищеца касателно функциите на увредения глезен.
Изрично следва да се посочи, че в случая не се касае за ексцес, разбиран като ново
вземане на увредения за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от ново състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание
и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение,
а обезщетението е за новите вреди, добавени към вече репарираните. В настоящото
производство данните за втората операция на ищеца представляват нови обстоятелства
от значение за делото, настъпили преди приключване на съдебното дирене, които
следва да бъдат съобразени от съда на основание чл. 235, ал. 3, вр. чл. 147, т. 2 ГПК.
Като съобрази горепосоченото и икономическите условия в страната през
релевантния период, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди е в размер на 15000,00 лева. Посочената сума е дължима от
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.01.2024 г.
до окончателното погасяване, като за разликата над същата до пълния предявен
размер от 23000,00 лева предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Предявен е и иск за сумата от 1979,68 лева, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в извършени от него разходи
за лечение и възстановяване на травматичното увреждане, причинено от процесния
инцидент. Установиха се, видно от изложеното по-горе, предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника във връзка с процесния инцидент. Претендираните от
ищеца имуществени вреди в размер от 1979,68 лева са формирани от разходи за
лекарства, помощни средства, прегледи и др., за установяването на които са
ангажирани писмени доказателства /фискални бонове за платени суми и фактура/.
7
Установява се, че ищецът е извършъл раходи, както следва: 15,00 лева – такса за запис
на медицинско изследване в УМБАЛСМ „Н.И.П.“, заплатена на 25.01.2024 г.; 90,00
лева – такса първичен преглед и диагностика в ДКЦ „Н.“, заплатена на 25.01.2024 г.;
208,08 лева – цена на лекраствени медикаменти, закупени на 01.02.2024 г.; 40,60 лева –
потребителска такса във ВМА – С., заплатена на 02.02.2024 г.; 25,00 лева – такса за
образна диагностика във ВМА – С., заплатена на 18.03.2024 г.; 5,00 лева – такса за
запис на образна диагностика във ВМА – С., заплатена на 02.02.2024 г.; 1596 лева –
цена на медицински консумативи за извършена операция във ВМА – С., заплатени на
31.01.2024 г. Представените фискални бонове и фактура удостоверяват покупката на
определени лекарствени и други продукти, съответно – заплащане на здравни услуги,
за които съдът намира, че са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
травматично увреждане на ищеца и последвалото лечение. Така удостоверените
разходи са съответни по дати на извършване с процесния инцидент, съответно – с
етапите на проведеното лечение, а закупените медикаменти и консумативи са
идентични с посочените в издадената след първата операция епикриза от 12.12.2024 г.
Налага се следователно изводът, че във връзка с процесния инцидент ищецът е
претърпял имуществена вреда в размер общо на 1979,68 лева, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на увреждането – 25.01.2024 г. – до окончателното
изплащане.
Заплатената от ищеца потребителска такса в размер на 17,40 лева за втората му
операция, за която са представени фактура и фискален бон, не следва да бъде
присъдена. Ищцовата страна е посочила, че претендира тази сума като част от
имуществените вреди, претърпени в резултат на процесния деликт. Изрично искане за
изменение на предявения иск за имуществени вреди чрез увеличаване на размера му
със сумата от 17,40 лева не е направено, съответно – такова не е и допуснато, поради
което съдът не следва да обсъжда дължимостта , тъй като по този начин би се
стигнало до произнасяне свръх-петитум.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 999,19 лева,
държавна такса за 2 броя съдебни удостоверение в размер на 10,00 лева, както и
заплатен депозит за вещо лице в размер на 350,00 лева, от които следва да му бъде
присъдена сумата от 923,89 лева, съобразно уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. На процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв., в размер на 2018,83 лева, съобразно
уважената част от исковите претенции.
В полза на ответника следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, като ищецът бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 32,03 лева, пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. С., ул. „Московска“ № 33, да
заплати на В. С. П., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. „Б.“, бл. **, ет. **, ап. **,
на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 15000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и
емоционални болки и страдания, и сумата от 1979,68 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение,
причинени в резултат на падане на ищеца върху непочистен от лед участък от
общинската пътна мрежа на 25.01.2024 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на увреждането – 25.01.2024 г. – до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 15000,00 лева до пълния предявен размер от
23000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. С., ул. „М.“ № **, да заплати
на В. С. П., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. „Б.“, бл. **, ет. **, ап. **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 923,89 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. С., ул. „М.“ № **, да заплати
на адвокат А. В. Ч., САК, личен № **********, с адрес гр. С., ул. „П“ № *, ет. *, офис
*, сумата от 2018,83 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ищеца в хода на първоинстанционното производство, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. „Б“, бл. **, ет. **, ап.
**, да заплати на СО, БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. С., ул. „М“ № **, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 32,03 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10