№ 9956
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110103269 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил е предявил по кумулативно
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва:
- с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 5572,65 лв., представляваща
стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена
и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – пети етаж, находящ се в гр. ..., за
периода 01.11.2017г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 700,99 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 31.12.2017 г. до
07.06.2019 г.;
-с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 55,76 лв., представляваща стойността, с
която се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение
на топлинна енергия в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – пети
етаж, находящ се в гр. ..., за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 16.07.2019 г. до окончателното ѝ плащане.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,72 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 01.07.2017 г. до
07.06.2019 г.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете
1
по основание и размер. Позовава се на изтекла погасителна давност. Сочи, че не е
потребител на топлина енергия, поддържа, че между страните липсват договорни
правоотношения. Оспорва задълженията, представляващи лихви за забава, както и сумите
дължими за дялово разпределение.
Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва
следните материални предпоставки: 1. обогатяване , което може да се прояви по 2 начина:
позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му -
негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез
добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице
прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на
имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която
не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 –
обеднялото лице няма друго средство за правна защита.
При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква
едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да
плати на обеднелия по – малката от двете суми.Следователно вземането за неоснователно
обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне
размера на неоснователното обогатяване.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи
стопанска дейност.
В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по
смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от
него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е
спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от
представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника – офиси и
прилежащи помещения, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за
"небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената
редакция на закона – пар. 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е
използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен
субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия
2
/битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не
задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В
случая ответникът е търговско дружество и ползва имота за задоволяване на небитови
нужди. „Д.Д.“ ООД е собственик на съответна топлоснабдения имот, видно от представения
Нотариален акт № 195 от 04.10.2007г. Неоснователно е възражението на ответника, че не е
уточнен имота, за който се претендира вземането. Напротив в исковата молба е посочено, че
към аб.№ 341308 се отнася целият пети етаж от сграда, находяща се в гр. София, общ.
„Средец“, ул. „Позитано“ № 3, закупен от ответника, видно от горепосочения нотариален
акт.
Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди"
съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретният имот. В случая несъмнено е, че имотът е
предназначен за задоволяване на небитови нужди поради характера му на офиси и
прилежащи помещения, като още повече собственикът му е юридическо лице поради което,
се налага извода за небитово ползване на топлинна енергия.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в
чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/
нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който
няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва
облигационно правоотношение, ответникът, като потребява топлинна енергия без да
заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатил- получавал е услуга, чиято стойност не е
платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на
потребената топлинна енергия.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват
се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви
или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в
този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула №
941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай
ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
3
процесния имот, на който той е собственик съответно на притежаваните от него идеални
части.
Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на
реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от
приетото от съда заключение по назначените експертизи.
Като взе предвид заключенията на вещите лица, съдът приема за установено, че в
процесния обект и за процесния период е потребена топлинна енергия на стойност – 5606,55
лв., като ищеца претендира 5572,65 лв., до който размер искът следва да бъде уважен.
В отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване на вземанията
по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.07.2019г.,
поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е съобразно чл.114 ал.2 от ЗЗД т.е. от първо число на месеца, следващ този за който е
потребена услугата. Ето защо по давност са погасени задълженията от преди м.06.2016г.
С оглед горното съдът намира, че дължимите вземания за процесния период,
започващ от 01.11.2017г., не са погасени по давност.
Относно претендираните суми като главница за извършено дялово разпределение и
лихва върху същата.
В исковата молба изрично е посочено каква част от сумата се претендира като
главница, дължима за дялово разпределение. Тук е необходимо да се посочи, че ищецът не е
доказал както основанието, така и размера на това вземане, което е различно от дължимата
главница за обезщетение за неоснователно обогатяване. При условие, че дяловото
разпределение е извършвано от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се
дължи именно на него, като ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице
помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че вземането му е
прехвърлено по съответния ред, поради което в тази част искът следва да се отхвърли като
неоснователен, както и акцесорния за лихва върху тази сума.
Действително сградата в режим на етажна собственост е сключила договор с фирма
4
за дялово разпределение – „Т.С.“ ЕООД. В случая неприложима е разпоредбата на чл. 22,
ал. 2 от ОУ, според която клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Тъй като между страните не е
налице облигационно отношение и съответно общите условия не обвързват страните,
претендираната такса за дялово разпределение е недължима, а искът в тази част –
неоснователен. Няма юридически факт, от който да произтича задължението на ответника да
заплаща претендираната такса. Така се приема напр. в Решение № 3227 от 7.05.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 16528/2018 г.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има
акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение
на главното му задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване
на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3
034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г. на ВКС, I
ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение №
706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.
№ 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.
5
По делото е представена покана от 28.06.2019г., придружена с известие за
доставяне от 03.07.2019г. Същото е подписано от лице с неустановена самоличност по
делото, единствено подписало се с името Калчев. С отговора на исковата молба е
направеното своевременно възражение по смисъла на чл. 301 ТЗ, че лицето е действало без
представителна власт и действията му не се потвърждават от търговеца. Тъй като ищцовото
дружество не е доказало приемането на поканата от лице с представителна власт за
ответното дружество, съдът намира това обстоятелство за недоказано. Тоест, остава
недоказано поканата да е била надлежно връчена на представител на ответника преди
подаване на исковата молба, за което тежест носи ищеца. Следва още да се спомене, че
лихва би се дължала за периода от получаване на поканата – 03.07.2019г. до предявяването
на заявлението на 16.07.2019г., т.е. за период от 13 дни, която по размер би била
незначителна. По тези съображения съдът счита, че искът за законна лихва следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част от разноските направени в настоящото
производство следва да му бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете.
Предявен размер: 6335,12 лв. Уважен размер: 5572,65 лв. Отхвърлен размер: 762,47
лв.
Разноски на ищеца: ДТ- 372,91 лв., депозит за експертизи – 800 лв. и допълнителен
депозит за изслушване на в.л. – 60 лв., 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
исковото и заповедното производство, определено от съда на осн. чл. 25 НЗПП или общо
1382,91 лв., от които се дължат разноски в размер на 1216,47 лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени от него разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че „Д.Д.“ ЕООД, с
6
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: .... със
седалище и адрес на управление: гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.07.2019г. по ч.гр.д. № 40603/2019г. по описа на
СРС , 59- ти състав, както следва:
- на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 5572,65 лв., представляваща стойността, с
която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект – пети етаж, находящ се в гр. ..., за периода
01.11.2017г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД с ЕИК: .... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б установителни искове по
реда на чл.422 от ГПК, че „Д.Д.“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
..., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. ..., заплащането
съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.07.2019г.
по ч.гр.д. № 40603/2019г. по описа на СРС , 59- ти състав, както следва:
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 700,99 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 5572,65 лв. за периода 31.12.2017 г. до
07.06.2019 г.;
-на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 55,76 лв., представляваща стойността, с която
се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение на
топлинна енергия в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – пети етаж,
находящ се в гр. ..., за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 16.07.2019 г. до окончателното ѝ плащане.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,72 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 55,76 лв. за периода 01.07.2017 г.
до 07.06.2019 г.
ОСЪЖДА „Д.Д.“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ДА
ЗАПЛАТИ на «Т.С.» ЕАД с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. «Ястребец» №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 1216,47 лв.,
разноски по делото.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«Т.С.» ЕАД - „Т.С.” ЕООД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8