№ 1126
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от М.Н. П.-Д., в качеството й на длъжник по и.д. №
20148240400675, по описа на ЧСИ К. Павлов, против Разпореждане от 21.02.2022г. , с
което е конституиран нов взискател – частен правоприемник на досегашния взискател
„Юробанк България“ АД , а именно „ЕОС Маткрикс“ ЕООД като е посочен дълг
надвишаващ размера на остатъчното вземане.
Жалбоподателят М.П.-Д. поддържа, че надлежно е обслужвала дълга си повече
от 10 г. към първоначалния взискател, като не е уведомена за прехвърляне на
вземането, нито е давала съгласие за това. През 2017г. постигнала извън съдебно
споразумение с кредитора за разсрочено плащане и е погасявала задълженията си. При
посочване на дължа от съдебния изпълнител дълг не е отчетено извършеното
извънсъдебно плащане. Счита, че конституирането на трето лице като кредитор е
незаконосъобразно, т.к. не е съобразено с историята на кредита. Моли разпореждането
за възобновяване на производството и за конституиране на нов взискател да бъде
отменено, а след снабдяване с информация за извършените плащания да бъде
конкретизирано остатъчното задължение. Моли за спиране на производството до
постановяване на решение по делото.
Ответната страна „ЕОС Маткрикс“ ЕООД не е взела становище.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви за недопустимост на жалбата, а по
същество счита същата за неоснователна. Развива доводи за редовност на документите
относно извършената цесия, които легитимират цесионела и дават основание за
конституирането му в процеса като частен правоприемник. По отношение размера на
1
дълга поддържа, че същият е актуализиран с оглед представените от взискателя
документи , като доказателства за извършени плащания от длъжницата не са
представяни.
След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че подадената жалба
е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се
прекрати по следните съображения :
Съгл. чл. 435, ал.2 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да
обжалва само лимитивно посочените в правната норма действия на съдебния
изпълнител – постановлението за глоба, насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, отнемането на движими вещ или отстраняването му от
имот, поради това че не е надлежно уведомен, отказ да бъде извършено нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при определени условия, отказът за спиране,
прекратяване или приключване на делото, разноските по изпълнението. В ал. 3 на
същата норма е предвидена възможност за обжалване и на постановлението за
възлагане при конкретно посочени пороци. За всички останали случаи законодателят
не е предвидил възможност за съдебен контрол над актовете на съдебния изпълнител.
При проверка на книжата по изпълнителното дело се установява, че
разпореждане на съдебния изпълнител от дата 21.02.2022г. няма. Вероятно
жалбоподателката обжалва разпореждането от 05.01.2022г. за конституиране на новия
взискател, което й е съобщено със съобщение-призовка от 21.02.2022г.
В случая в жалбата се правят две оплаквания – по отношение на възобновяване
на спряно изпълнително производство с конституиране като взискател на частен
правоприемник на първоначалния взискател и оспорване размера на дълга, поради
извършени след образуването на изпълнителното производство извънсъдебни
плащания. И двете оплаквания не попадат сред лимитивно изброените хипотези, при
които е възможен съдебен контрол над действията на съдебния изпълнител.
Оспорването на размера на дълга от страна на длъжника може да се извърши по исков
ред съгл. чл.439 от ГПК ако основава оспорването си на настъпили факти след
приключване на съдебното дирене. Размерът на задължението би могъл да се оспорва
и по реда на обжалване на разпределение в хипотезата на чл.462 от ГПК.
Конституирането на частен правоприемник на взискателя не е предвидено като
самостоятелно действие, което да се контролира от съда. С оглед на евентуални
конкретни възражения за плащане, би могло да се оспорва размера на дълга, при което
отново приложение намират правните възможности посочени по-горе. Ето защо в
случая не е налице акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на съдебен контрол,
поради което жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение искането за спиране на изпълнителното производство по реда на
чл.438 от ГПК съдът не дължи произнасяне, т.к. производството се прекратява поради
2
недопустимост на жалбата.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане жалба на М.Н. П.-Д., ЕГН **********, , в качеството й
на длъжник по и.д. № 20148240400675, по описа на ЧСИ К. Павлов, против
Разпореждане от 21.02.2022г., постановено по същото изпълнително дело, като
недопустима.
Прекратява производството по гр.д.№ 1215/2022, ПОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в седмичен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3