Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр. Провадия, 09.07.2020 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ САВОВА
с участието на секретаря Мариана Ангелова, като разгледа АНД № 27 по описа на Провадийския районен съд – ІV н. с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 19-0324-001084/20.01.2020 г., издадено от Началника
група към ОДМВР Варна, РУ-Провадия, с което на М.Р.А. ЕГН ********** на
основание чл. 174, ал. 3
пр. 1 от ЗдвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 2000,00 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 24 месеца за нарушение по 174, ал. 3 от ЗдвП .
Недоволен от горното постановление е останал М.Р.А. и е депозирал жалба срещу него пред ПРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. Д. И. се навеждат съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр. Провадия, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено
следното:
Жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 10.11.2019 г. е било констатирано, че на 10.11.2019 г. около 21, 50 часа в с.Г. на улица без име по път III-731, посока центъра на с.Г. жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил ***, като при извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" № ARВВ 0090, чрез измерването му в издишания въздух, а също и с доказателствен анализатор. Бил издаден талон за изследване от полицая - мл. автоконтрольор С.И.Р.. Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство водача М.А. отказал да избере и алтернативните методи за изследване на употребата на алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. При проверката се констатирало също, че водача силно мирише на алкохол, както и че не може да пази равновесие. След издаването на талона за изследване същият, съответно на отказа си да бъде изпробван с техническо средство и да избере алтернативен метод, не се явил в ЦПМП гр.Провадия пред медицинското лице да даде и кръв за медицинско и химическо изследване. За констатираното нарушение на водача М.А. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие и същият го подписал. При предявяването на АУАН жалбоподателят М.А. не направил възражения. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗдвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на разпитания като свидетел полицейски служител - актосъставителя С.И.Р.. Актосъставителят Р. е очевидец на процесното нарушение, като първоначално видели автомобила управляван от жалбоподателя М.Р.А. в момент, в който той се движил по улица без име по път III-731, посока центъра на с.Г., в с.Г.. Същият при проверката миришел на алкохол и трудно успявал да пази равновесие. Актосъставителят лично и непосредствено е възприел всички действия на жалбоподателя, които са елементи от състава на нарушението, като първоначално го видял как управлява автомобила, като бил сам в колата, след което го спрял за проверка при която е казал, че е употребил алкохол.
Описано в НП нарушение е квалифицирано по 174, ал. 3 от НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван предлогът "или" буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът М.А. е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в издадения от контролния орган талон за изследване. Нещо повече, въпреки че нормата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, видно от протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят М.А. е отказал и извършването на проверка чрез посочените алтернативни способи, като на първо място не е изпълнил задължението си по чл. 6, ал. 4 от Наредбата да избере с кой от двата метода да бъде изпробван, като отново е отказал както изпробване с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. Жалбоподателят М.А. не е отишъл и в медицинско заведение и пред медицинско лице да даде биологични проби за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, което е отказ от негова страна. При това положение съдът намира от правна страна, че жалбоподателят М.А. е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП и извършването му е установено по несъмнен начин. На практика същият не е изпълнил нито едно от негови задължения по чл. 2, ал. 1 от Наредбата и е направил всичко възможно за да възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2, ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗдвП му е наложена глоба в размер на 2000, 00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН . Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000, 00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.
Не са налице основания и за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното нарушение и обективните му характеристики по никакъв начин не обуславят извода, че същото е маловажен случай и че е със занижена степен на обществена опасност. Напротив, ясно е, че поради празнота в закона в случая с отказът си да бъде изследван за употреба на алкохол и изобщо всички действия по осуетяването на проверката жалбоподателят М.А., съвсем умишлено е избрал да бъде санкциониран по административен ред за отказът да бъде изпробван, но пък да избегне много по – тежката наказателна отговорност за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и наложеното му административно наказание е правилно определено и справедливо. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на такива.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се присъдят.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0324-001084/20.01.2020 г., издадено от Началника група към ОДМВР Варна, РУ-Провадия, с което на М.Р.А. ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗдвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000,00 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение по 174, ал. 3 от ЗдвП .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: