Решение по дело №535/2014 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 02.08.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

К. районен съд                                    трети граждански състав

на седми юни                                                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 535 по описа за 2014 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от .

Ищцата Ц.Т.К. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответниците са съсобственици на идеални части на основание покупко-продажба, наследство и непрекъснато владение на следния недвижим имот, находящ се в град К. с административен адрес: гр. К., ул. „В. Л.“ № ***, придобит с нот. акт № 50, т.ІІІ на 14.11.1959 г. по отношение на 60 кв.м от жилищната сграда и с нот. акт № 51, т. ІІІ на 14.11.1959 г. по отношение на 60 кв.м от жилищната сграда и дворно място от 255 кв.м, съставляващо имот № 2007 в кв. 88, за който били отредени парцел ХІ-2007 (самостоятелен) и парцел ХІІ-2007, 2006 в кв. 88 в съсобственост, в който парцел, имот 2007 участвал със 145 кв.м, по действащия ЗРП на гр.К., с неуредени регулационни отношения към момента на покупко-продажбата. Към датата на предявяване на иска процесинят имот съставлявал жилищна сграда от 146 кв.м и дворно място от 419 кв. м, който по кадастралната карта на гр.К., одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. съставлявал поземлен имот с идентификатор 36498.503.2276, при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277, 36498.503.2800, 36498.503. 2006, 36498.503.2274.

От момента на изповядане на сделката уредили изцяло плащането на покупната цена и купувачите встъпили във владение на закупения имот. След закупуването на имот 2007 кв. 88 по ЗРП на гр. К. към 1959 г. с двата нотариални акта от продавачите Г. и И.Х.Г.П.от гр. С., който съставлявал един общ двор и жилищна сграда с площ от 146 кв.м с две самостоятелни жилища с отделни входове и преградна стена между жилищата (едното жилище в западната част на сградата, застроено на един стаж и другото жилище в източната част на сградата, застроено с площ от 60 кв.м, състоящо се от сутерен и един етаж), бил извършен ремонт на покрива с участие със средства и труд на собствениците по нот. акт № 50/1959 г. - В. и Г. А.К. и по н.а. № 51/1959 г. Н. А.К. и майката на тримата - П. Г.К.. Вътрешен ремонт на източното жилище, строено към 1930 г., придобито по н.а. № 51/59 г. от Н. и П. К., само със средства на двамата, бил извършен в част от помещенията в сутерена и част от помещенията на първи етаж. От 1962 г. започнало ползването на имота като в сутерена се настанили родителите им - А. и П., а на етажа над сутерена - семейството на Н. К.. Западното жилище от 60 кв.м по н.а.№ 50/59 г., строено към 1912 г. и със статут на старинна сграда, не било ремонтирано поради изкисванията на Комитета по Паметниците на културата, тъй като кв.88, където се намирали двете жилища бил контактен със старините. След отпадане на проектите за строителство на жилищни блокове и разрешаване на индивидуално жилищно строителство през 1984 г. за кв. 88, регулацията на имот 2007 в кв. 88 била приложена частично през 1985 г., като комисия от общината с индивидуални протоколи определила границите на парцелите XI-2007 и XII-2007, 2006, но тогава имотът биле още  един двор. Западното жилище от 60 кв.м по н.а. № 50/59 г. се владеело от В. и Г., но в него не се живеело, тъй като останало неремонтирано поради забраната. През 1994 г. се направила оградата между парцел XI-2007 и XII-2007,2006 (при новия ПУП имот 2007 в парцел XII бил с нов номер на имота - от 2007 е вече бил 2800 и собственици на този терен били В. и синът му А.В. К., които започнали строеж на жилищна сграда през същата година и ползвали част от дворното място по н.а. 51/59 г. и западното жилище по н.а.50/59 г. за жилище и складови помещения за новия строеж. Така западното жилище се ползвало само от ищцата като вилен имот до завършването на новата сграда през 2008 г., а оттогава до днес се владее от нея, без някой да оспорва това.

През 2013 г. ответниците започнали строителни работи в жилищната сграда без да уведомят съсобствениците си по надлежния ред от административните органи като съсобственици и притежатели на етажна собственост в имота, поради това сигнализирали контролните органи с писмо вх. № 94-Ц-1 /01.11.2013 г. с подател Ц.Т.К.) за незаконно строителство в процесния имот. С писмо изх. № 94-Ц-1/25.11.2013 г. на К. общински инспекторат ги уведомили, че строителството е законно и се извършва с необходимите строителни книжа.

При справка в Службата по вписванията гр. К. установила, че ответниците се снабдили с н.а. № 81,т.І, рег.№ 1724, н.д. № 72 от 06.04.2012 г. на Нотариус С. Р., Нотариус с рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд К., вписан в сл. вписвания гр. К. като акт № 57, т.ІІІ, дело № 397/2012 г., който много странно бил озаглавен н.а. за покупко-продажба на недвижим имот, а по същество представлявал констативен нотариален акт за целия недвижим имот - дворно място с площ 416 кв.м и жилищна сграда - еднофамилна с брой на етажите 1 с идентификатор 36498.503.2276, 36498.503.2276.1, без да е посочена площ на жилището и на цялата жилищна сграда. От съдържанието на този нотариален акт не личало дали е включена и жилищната сграда от 60 кв.м, закуП. с н.а. акт № 50, т.ІІІ, на 14.11.1959 г., на която ищцата претендира, че е етажен собственик, както и на част от дворното място и жилището в западната част на сградата - по наследство от родителите - П. и А. К.. Ищцата подала молба за скица на процесния имот, заплатила съответните такси, но скица не била издадена и официален отказ не бил постановен от СГКК - П..

С така издадения нотариален акт за покупко-продажба, който по същество бил констативен нотариален акт, изведнъж ответниците ставали собственици на самостоятелното едноетажно жилище от 60 кв.м, закупено с нот. акт №50/1959 г. от Г.А.К. и В.А.К., в сградата от 146 кв.м, както и на жилището от 60 кв.м, съставляващо сутерен и един етаж и цялото дворно място от 419 кв. м (с частично приложена регулация), закупено с нот. акт № 51/1959 г. от Н. А.К. и майката на тримата купувачи на имота - П. Г.К., находящ се в гр. К., ул. „В. Л.“, с което изцяло отнемали правото на собственици на идеални части от процесните имоти като купувачи и като наследници на родителите на П. Г.К., починала на 14.08.1972г. и А. П. К., починал на 02.05.1996 г.

С молба вх. № 7875/2014 г. сочи, че ответниците Е.Н.Г. и съпругът й К.Г.Г. се снабдили с нотариален акт за собственост № 57,т.ІІІ, рег. № 831, дело 397/06.04.2012 г., както бил вписан в АВ CB-К., който сочел като основание за придобИ.е на процесния имот покупко-продажба на недвижим имот, а по същество бил констативен нотариален акт, издаден от Нотариус С. Р., регистрационен № ** по Регистъра на Нотариалната камара, въз основа на приложени към молбата за издаването му документи, като първата била призната за собственик при режим на СИО на 5/8 ид.ч., а вторият ответник на 3/8 ид.ч. на ПИ с идентификатор 36498.503.2276 с площ 416 кв.м, с номер по предходен план 2276 в кв.88, парцел ХVІ-2276, ведно с построената в имота жилищна сграда-еднофамилна с брой на етажите 1 с идентификатор 36498.503.2276.1.

Ищцата претендира, че ответниците не са собственици на целия имот, тъй като в имотът, състоящ се от 416 кв.м дворно място (по скица), едно застроено жилище с площ от 60 кв.м на един етаж в западната част сградата, построена в същото дворно място, и второ жилище, застроено с площ от 60 кв.м в източната част на сградата в дворното място на един етаж и сутерен, бил придобит по следния начин през 1959 г.:

- Г.К. и В.К. купили с н.а. №50/59 г. при равни квоти жилището от 60 кв.м на един етаж в западната част на сградата, а майка им П. Г.К. и брат им Н. Ат. К. купили с н.а. № 51/59 г. дворното място и другото жилище в имота, застроено с площ от 60 кв.м в източната част на сградата на един етаж и сутерен. През 2012 г. ответниците се снабдили с нотариален акт за целия имот, с което напълно отричали правото на собственост на ищцата върху имота и претендирали, че са собственици на целия имот.

Промените в правото на собственост върху процесния имот през  годините били следните:

- по силата на покупко-продажба през 1959 г. братята Г.А.К. и В.А.К. закупили част от имот 2007 в кв. 88 по действащия тогава ЗРП на гр.К., ул. „В. Л.“ № *** и за този имот по ЗРП към датата на сделката се отреждали два парцела - самостоятелен парцел XI-2007 в кв. 88, в който имот 2007 участва с 255 кв.м и парцел ХІІ-2007, 2006 в кв. 88 в съсобственост, в който имот 2007 участва с 145 кв.м, а регулацията не е приложена. Имотът към 14.11.1959 г. представлявал на терена едно дворно място, оградено по имотните граници на имот 2007 в кв. 88 и в него имало 2 жилища: самостоятелно жилище от 60 кв.м в западната част на сградата в парцел XI-2007 в кв. 88, в който имот 2007 участва с 255 кв.м, със самостоятелен вход, застроено на един етаж през 1912 г. и второ самостоятелно жилище, в източната част на същата сграда в парцела,застроено с площ от 60 кв.м към 1930 г. на сутеренен етаж и един етаж над него, и отделен вход, като между тези две жилища било изградено свързващо тяло на един етаж с площ от 26 кв.м, което съществувало към 14.11.1959 г., но не било упоменато в нито един от двата нотариални акта.

Сградата в имот 2007 в кв. 88 по плана към 1959 г., попадаща само в парцел ХІ-2007, самостоятелен, съставлявала: 1. самостоятелно жилище с площ от 60 кв.м, на един етаж, в западната част на сградата със самостоятелен вход, построена през 1912 г., свързващо тяло от 26 кв.м на 1 етаж и построеното към 1930 г. на сутеренен етаж и един етаж над него и отделен вход, съставляващо самостоятелно жилище от 60 кв.м в източната част на сградата със собствен вход, попадащо в самостоятелния парцел ХІ-2007. Цялата сграда била с режим на търпимост и нямала експертиза за самостоятелност на обектите в нея, освен одобрения проект, по който сега се извършвал ремонт само на източното жилище от ответниците, без да се засяга жилището в западната част на сградата. От това можел да бъде направен извод за самостоятелност на двете жилища по смисъла на ЗУТ.

С н.а. № 50, т.ІІІ на 14.11.1959 г. В. и Г. закупили в гр. Л.град, ул. „В. Л.“ (гр.К.) от къщата застроено място 60 кв.м построена през 1912 г. на 1 етаж, съставляваща самостоятелно жилище от 60 кв.м в западната част на сградата със собствен вход, попадаща в самостоятелния парцел ХІ-2007 в кв. 88 - неприложена регулация и 145 кв.м от терена на имот 2007, попадащи в парцел ХІІ -2007,2006 в кв. 88 в съсобственост с имот 2006 - неприложена регулация.

С н.а. № 51 на същата дата - 14.11.1959 г. майката на В. и Г., П. Г.К., заедно с техния брат Н. А.К., закупили в гр. Л.град, ул. „В. Л.“ (гр.К.) от къщата застроено место 60 кв.м, построена към 1930 г. на сутеренен етаж и един етаж над него и отделен вход, съставляваща самостоятелно жилище от 60 кв.м в източната част на сградата със собствен вход, попадаща в самостоятелния парцела ХІ-2007 в кв. 88 -неприложена регулация и 255 кв.м от терена на имот 2007, като целият парцел бил с площ от около 420 кв.м.

Процесният имот към днешна дата бил: 1.3акупеното с н.а. № 50, т. ІІІ, на 14.11.1959 г. от В. и Г. А.К. в гр. Л.град, ул. „В. Л.“ № ** (гр.К.), жилище, описаното в н.а. по следния начин: „от къщата застроено место 60 кв.м“ построена през 1912 г. на 1 етаж, съставляваща самостоятелно жилище от 60 кв.м в западната част на сградата със собствен вход, попадаща в самостоятелния парцел ХІ-2007 в кв. 88-неприложена регулация и 2. Закупените с нот. акт. № 51 на същата дата - 14.11.1959 г. от майката на В. и Г., П. Г.К., заедно с техния брат Н. А.К., от къщата в гр. Л.град, ул. „В. Л.“ (гр.К.) застроено место 60 кв.м, второ жилище в сградата, построено към 1930 г. на сутеренен етаж и един етаж над него и отделен вход, съставляваща самостоятелно жилище от 60 кв.м в източната част на сградата със собствен вход, попадаща в самостоятелния парцел ХІ-2007 в кв. 88-неприложена регулация и 255 кв.м от терена на имот 2007, като целият парцел бил с площ 416 кв.м и понастоящем този имот съставлявал поземлен имот с идентификатор 36498.503.2276, при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277, 36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274.

В момента на изповядане на сделката купувачите платили цялата покупна цена и встъпили във владение, като П. Г.К. и Н. А.К., купувачи по н.а. № 51/59 г.,владеели 255 кв.м дворно място и самостоятелно жилище на сутерен и един етаж в източната част, а купувачите по н.а. № 50/59 г. встъпили във владение на 145 кв.м от дворното място и самостоятелното жилище на един етаж в западната част сградата.

На 14.08.1972 г. починала купувачката П. Г.К. и нейните законни наследници станали съсобственици по покупка и по наследство на следните ид.ч.от имота, като нямало отказ от наследството на П. Г.К. от никой от наследниците и от наследството по н.а. 51/59 г. (без жилището в имота, закупено с н.а. 50/59 г., застроено на 60 кв.м в западната част на дв.място) и притежавали:

1. Съпругът - А.К. бил собственик при покупката при режим на СИО, съгласно СК в сила от 22.05.1968 г., на половината от ½  ид.ч. от имота по н.а. 51/59 г. или на ¼ ид.ч. от източното жилище на 60 кв.м и ¼  ид.ч. от 255 кв.м от дворното място и не наследявал дял с останалите наследници, тъй като П. К. починала преди 1984 г.

2. Н. Ат.К. – син, бил собственик на ¼ ид.ч. по покупка с н.а. №51/59 г. и по наследство от майка си П. на 1/5 от наследството или 1/20 ид.ч., или от имота притежавал 6/20 ид.ч. от жилището на 60 кв.м и 6/20 от дворно място, а съпругата му - П. Д. К. била собственик на 5/20 ид.ч. в режим на СИО.

3. Н. Ат. Д. - дъщеря на П. Г. и А., получила по наследство 1/20 ид.ч. от жилището и 1/20 ид. ч. от дворно място от 255 кв.м.

4. П. Ат.К. - син на П. Г. и А., получил по наследство 1/20 ид.ч. от жилището и 1/20 ид. ч. от дворно място от 255 кв.м.

5. В. Ат.К. - син на П. Г. и А., получил по наследство 1/20 ид.ч. от жилището и 1/20 ид. ч. от дворно място от 255 кв.м.

6. Г. Ат.К. - син на П. Г. и А., получил по наследство 1/20 ид.ч. от жилището и 1/20 ид. ч.от дворно място от 255 кв.м.

След прилагане на регулацията, площта на дворното място била около 420 кв.м без урегулирането на границата с имота на Н. А. Д. и нейния съпруг- имот №2004 в кв.88 (имот 2277 по действащия план).

По иск за делба на наследството на П. Г.К. от Н. Ат.К. по гр.д. № 283/1980 г. на КрлРС с Протокол за спогодба били възпроизведени същите квоти, които описаните по-горе съсобственици притежавали от наследството, като дворното място било посочено с площ около 420 кв.м с придаваемите по регулация места, това бил имотът по н.а. 51/59 г. без жилището, закупено от Г. и В. с н.а. 50/59. С Решение № 456/03.12.1982 г. по гр.д. №321/1982 г. на КрлРС била допусната промяна само на стойността на 1 дял на делбения имот, страните се спогодили, че А.К. притежава 5 дяла от имота и получава ½ ид.ч., Н. К. притежава 11 от 20 дяла и получава ½ ид.ч.от имота, останалите съделители получавали по 1 дял - 1/20 от имота и се съгласили да получат паричната равностойност на техния дял.

Съделителите Н. Ат.К. и А.К. не изплатили на останалите дължимото по Решение № 456/03.12.1982 г. и след изтичане на законовия срок делбата не била осъществена и оставала собствеността с квоти по Закона за наследството.

Н. Ат.К. починал на 19.02.1984 г. и оставил като наследство 6/20 ид.ч. от дворното място и 6/20 ид.ч.от второ жилище, застроено на 60 кв.м в източната част на дворното място на един етаж и сутерен (като в наследството няма дял от жилището, застроено на 60 кв.м. в източната част на дв.място) и оставил наследници с квоти както следва: 1 .П. Н. Б. -дъщеря, която направила отказ от наследството на Н. Ат. К. и Е.Н.Г. - дъщеря (по у-ние за отказ от наследство № 46/06.01.20011 г.,) която придобила по наследство 6/20 ид.ч., а съпругата на Н. - П. Д. К., притежавала при режим на СИО другата 1/4 ид.ч. от собствеността или към 1984 г., ако тогава бил извършен отказът от наследство, съсобственици в имота ставали на мястото на Н.: Е.Н.Г. – дъщеря, придобила 6/20 ид.ч. и П. Д. К. - 5/20 ид.ч. в режим на СИО и не наследила дял от Н..

Ответницата Е.Н.Г. била дъщеря на Н. Ат.К. и П. Д. К., а К.Г.Г. бил съпруг на Е.Н.Г. и зет на Н. Ат.К. и П. Д. К..

До 1984 г. регулацията не била приложена по отношение на парцел ХІІ-2007,2006, собственост на Г. и В., а за парцел ХІ-2007- самостоятелен за имот 2007 в кв. 88, закупен с н.а. 51/59 г. била приложена частично регулацията и имотът се владеел по старите имотни граници, а не по парцелните граници като общо дворно място между купувачите по нот. акт № 51/59 г., по нот. акт № 50/59 г. и наследниците по закон. Частично била приложена и регулацията на парцел XI-2007 в кв. 88 и към другите съседни имоти.

С ПУП от 1973 г. било предвидено блоково строителство, а през 1983-1984 г. било отмеН. блоковото строителство и била започната процедура по прилагане на регулацията. С протоколи на комисия по чл.265 от ППЗТСУ се установили придаваемите места по план, била направена оценка и било извършено плащане между съседите, при което се очертавали границите на парцелите ХІІ-2007,2006, собственост на Г. и В. и парцел ХІ-2007- самостоятелен за имот 2007 в кв.88 и закупен с н.а. 51/59 г., трасирали се на място и оттогава се владеели като терени по парцелните граници. За парцел XI-2007 - самостоятелен за имот 2007 в кв. 88 била приложена регулацията частично, като не било уредено придаваемото място на южната граница с парцел XI-2004 в кв. 88 по отменения план. След прилагането на регулацията процесният парцел ХІ-2007 сега съставлявал поземлен имот с идентификатор 36498.503.2276, при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277, 36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274).

На 03.02.05.1996 г. починал А. П. К. - съпруг на П. Г.К. и баща и наследодател на останалите съсобственици, на 11.11.2004 г. починал П. Ат. К., на 02.03.2012 г. починала Н. Ат. Д. и на 11.08.2012 г. починал В. Ат. К. и оставил наследници ищцата Ц.Т.К. - съпруга, А.В.К. - син и П.В.Г. - дъщеря.

Към датата на завеждането на иска ищцата претендира, че съсобственици на процесния имот с идентификатор ПИ №36498.503.2276,при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277, 36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274 са съответно: 1. Наследници на Н. Ат. Д. - по наследство 1/20 ид. ч. от жилището, застроено на 60 кв.м в източната част на дворното място, и 1/20 ид. ч. от дворно място от 416 кв.м.

2. Наследници на П. Ат. К. - по наследство 2/20 ид.ч. от жилището, застроено на 60 кв.м в източната част на дворното място и 1/20 ид.ч. от дворно място от 416 кв.м.

3. Наследниците на В. Ат. К. - Ц.К., А. В.К. и П.В.Г. получавали по наследство 1/20 ид.ч. от жилището, застроено на 60 кв.м в източната част на дворното място и 1/20 ид.ч. от дворно място от 416 кв.м  и ½ ид.ч.от жилището, застроено на 60 кв.м в западната част на дв. място по покупка с н.а. 50/59 г.

4. Г. Ат. К. - по наследство 1/20 ид.ч. от жилището и 1/20 ид. ч. от дворно място от 416 кв.м и ½ ид.ч. от жилището, застроено на 60 кв.м в западната част на дв. място по покупка с н.а. 50/59 г.

5. Наследници на Н. Ат. К. от имота притежавали общо 16/20 ид.ч. от жилището на 60 кв.м и 16/20 от дворно място от 416 кв.м, закупени с н.а. № 51/59 г.

Наследниците на Н. Вас.К. били: 1. П. Н. Б. -дъщеря, която направила отказ от наследството на Н. Ат. К., но не и от наследството на дядо си А., и не притежавала нищо от имота; Е.Н.Г. притежавала 16/20 ид.ч (по наследство от баща си 6/20 ид.ч. и чрез възмездна сделка по време на брака й с К.Г.Г. получила от имота и от дядо си А. - 5/20 ид. ч., и от майка си П. Д. К., придобити като СИО, 5/20 ид.ч. от собствеността).

В н.а. № 81, т.І, рег.№ 1724, н.д.№ 72 от 06.04.2012 г. за покупко-продажба, който по съдържание бил констативен нот. акт, Е.Н.Г. с дял 5/8 ид.ч. и съпругът й К.Г.Г. с дял 3/8 ид.ч., били признати за собственици на целия процесен имот на основание описаните приложени документи към молбата за издаването на този н.а., без да са им прехвърляни по някакъв начин. Ищцата била лишена от собствеността върху придобитото жилище, което с н.а.№ 50, т.ІІІ, на 14.11.1959 г. В. и Г. закупили в гр.Л.град, ул. „В. Л.“ (гр.К.) от къщата застроено място 60 кв.м, построена през 1912 г. на 1 етаж, съставляваща самостоятелно жилище от 60 кв.м в западната част на сградата със собствен вход, попадаща в самостоятелния парцел ХІ-2007 в кв. 88 - неприложена регулация и 145 кв.м от терена на имот 2007, попадащи в парцел ХІІ -2007,2006 в кв.88 в съсобственост с имот 2006 - неприложена регулация, както и по 1/20 ид.ч.от дворното място и второто жилище в него на сутерен и един етаж, придобити по наследство.

С молба вх. № 10 652/2014 г., прави следните уточнения в квотите на правото на собственост:

І. 3а обект жилище,застроено на 60 кв.м на един етаж в западната част на дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2276 с площ 416 кв.м, с номер по предходен план 2276 в кв.№ 88, парцел ХVІ-2276: Г.А.К. притежава 6/12 ид.ч., ведно с 6/12 ид.ч. от общите части на сградата (включително от свързващо тяло на двете жилища, всяко от които по 60 кв.м) на основание покупко-продажба и наследниците на В.А.К., ищцата Ц.Т.К. - съпруга по време на покупко-продажбата и като наследник е собственик на 4/12 ид.ч., ведно с 4/12 ид.ч. от общите части на сградата (включително от свързващо тяло на двете жилища, всяко от които по 60 кв.м), А.В.К. - син като наследник е собственик на 1/12 ид.ч. и П.В.Г.-дъщеря- по наследство е собственик на  1/12 ид.ч., ведно със същите ид. ч.от общите части на сградата (включително от свързващо тяло на двете жилища, всяко от които по 60 кв.м) или Г. притежава 30/60 ид.ч., Ц. притежава 20/60 ид.ч., А. притежава 5/60 ид.ч. и П. притежава 5/60 ид.ч. от жилището.

В този самостоятелен обект в процесния имот ответниците Е.Н.Г. и съпругът й К.Г.Г. не притежавали никаква част от това жилище.

II. За обект жилище, застроено на 60 кв.м, на един етаж източната част и дворното място, цялото от 416 кв.м, съставляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2276, с номер по предходен план 2276 в кв.№ 88, парцел ХVІ-2276 по наследство от наследодателката П. Г.К., починала на 14.08.1972 г.: Г.А.К. притежава от жилището - 3/60 ид.ч., ведно с 3/26 ид.ч. от общите части на сградата (включително от свързващо тяло на двете жилища, всяко от които по 60 кв.м) и от дворното място - 20.8/416 ид.ч., а наследниците на В.А.К.: Ц.Т.К., А.В.К. и П.В.Г. в равни дялове придобиват общо 3/60 ид.ч., ведно с 3/26 ид.ч. от общите части на сградата (свързващо тяло на двете жилища, всяко от които по 60 кв.м.) и от дворното място - 20.8/416 ид.ч.

С молба вх. № 3955/2015 г. прави следните относно вида на самостоятелните обекти на правото на собстевност:

Към датата на предявяване на иска в процесния имот съществувал две жилища в сградата, построена и заснета по КК, одобрена със Заповед № РД-18.52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в дворно място от 416 кв.м, съставляващо ПИ с идентификатор 36498. 503.2276, при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277, 36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274 и административен адрес гр.К.,ул. „В. Л.“ № ***,а именно:

1. Жилище, застроено на един етаж на около 60 кв.м в западната част на дворното място към ул. „В. Л.“, състоящо се от три стаи (една самостоятелна стая - гостна, находяща се в южната част на жилището над вкопано мазе, която стая е със самостоятелен вход откъм юг, през терасата с дървен парапет; втора стая - спалня в западната част на жилището на стена с гостната и трета стая - кухня, дневна с дървени шкафове, в която се влиза от двора с дървено стъпало от юг към двора, преходна със спалнята, и заема част от широката част на сградата и част от свързващото тяло към източното жилище, на стена с общо помещение свързващото тяло, което след започналия ремонт от ответниците е надзидано с тухли). Под гостната има вкопано мазе със самостоятелен вход от изток под терасата с парапет. Над спалнята и кухнята има изграден перваз над високите тавани на стаите, и сега при ремонта на източното жилище общият таван е прекъснат и са поставени подпори, които крепят тавана над западното жилище. Това жилище, по данни на продавачите през 1959 г., е строено 1912 г., изградено е от кирпичи и е електрифицирано.  Няма изградена В и К мрежа. Жилището е във вида, както е закупено 1959 г., с изключение на прекъснатия и подпрян покрив над това жилище и част от свързващото тяло, като два пъти е правен ремонт на покрива - 1960 г. заедно с купувачите на източното жилище, тъй като покривът е бил общ и само от В. и Ц. К. около 1986 г. - преди да се ползва ежегодно за вилен имот от тях - частичен ремонт на западната част на покрива.

2.Жилището в източната част на сградата, което ответниците ремонтирали сега, към датата на завеждането на иска представлявало сутерен и един етаж, изграден с тухли и покрит със самостоятелен покрив, който покривал и част от свързващото тяло. Ищцата не била запозната с проекта за ремонт и не можела да характеризира какви промени са настъпили в статута.

Към 1959 г. сградата в дворното място, съставляващо имот 2007 в кв. 88 по действащия тогава ЗРП, с неприложена регулация, е била изградена изцяло като квадратура и височина, и според данни от продавачите западното жилище е строено 1912 г., а източното жилище е строено 1936 г. и към датата на продажбата през 1959 г.се състои от жилището в западната част, застроено на един етаж на около 60 кв.м, подробно описано в същата молба по-горе и жилището в източната част на сградата, построено 1936 г. на сутеренен етаж с две стаи и коридор и вход от изток, един етаж, състоящ се от две стаи и коридор с външно дървено стълбище от южната страна на сградата, извеждащо до южната тераса на етажа. Жилището било изградено от кирпичи, електрифицирано към 1959, нямало В к К инсталация. За двете жилища имало външна тоалетна и чешма на двора.

Между западното и източното жилище има свързващо тяло, което допирало двете жилища, от запад граничело на стена с кухнята - дневна на западното жилище, а от изток допирало източното жилище, имало самостоятелен вход от юг и било продадено на купувачите за общо ползване като помещение за пране и сушене на дрехи при лошо време, не било водоснабдено и нямало канализация към датата на покупката. Сградата имала общ покрив и вътрешни допирни стени на двете жилища и свързващото тяло. Над цялата сграда имало общ покрив за двете жилища и свързващото тяло, което било за общо ползване.

С молба вх. № 1721 от 16.02.2016 г.

Сочи хронологията на събитията отново и и прави следните уточнения:

По силата на Семейния кодекс от 1968 г. (отм) станала съсобственик в режим на СИО на закуП.та ½  ид.ч.от самостоятелно жилище в западната част на парц XI-2007 и на ½ ид.ч. от закупеното дворно място от 145 кв.м плюс закупените по регулация 60 кв.м от Е.Х.Т.. След смъртта на съпруга ми В.К. през 2012 г. придобила по наследство след 1/3 ед.ч. от наследственото имущество. Предмет на настоящия иск е имот № 2007 в кв.88 по плана на гр. К. от 1956 г., за който са били отредени парцел ХІ-2007 - самостоятелен и парцел ХІІ - 2007,2006 - съсобствен, в кв.88. Към датата на предявяване на иска има неуредени регулационни отношения в процесиия имот.

С влизането в сила на плана на гр. К. от 1956 г. Заповед № 2968/14.04.1956 г., и при действието на Закона за планово изграждане на населените места от 01.10.1949 г.до 10.04.1973 г., отчуждаването и регулацията на имот 2007 се извършват с факта на влизането в сила на плана на 14.04.1956 г. и собствеността се прехвърля с плащането на придаваемите места.

С нот. акт  №117/25.12.1956 г. А. П. К., към датата на сделката женен за П. Г.К. и зет му - Г. А. Д., женен за дъщеря им Н. А. Д., купили от имот № 2008, кв.88, парцел Х-2008, дворно място от 191.24 кв.м и дворно място от 80 кв.м.с построена къща на 131.75 кв.м.

С нот.акт № 151/01.04.1958 г. А. П. К. и Г. А. Д. заплатили 123 кв.м, придаваемо място от имот 2007 на братя Г. и И.Г.П., и били признати за собственици на платеното място.

С нот.акт № 50/14.11.1959 г. братя Г. и И.Г.П.продали на В. (женен) и Г. (неженен) А.К. от къщата застроено място 60 кв.м построена през 1912 г. на един етаж, съставляваща самостоятелно жилище от 60 кв.м в западната част на сградата със собствен вход, попадаща в самостоятелния парцел ХІ-2007 в кв. 88 с неприложена регулация и 145 кв.м от терена на имот 2007, попадащи в парцел XII-2007,2006 в кв. 88 в съсобственост с имот 2006 - неприложена регулация.

С нот. акт. № 51 на същата дата, 14.11.1959 г., като втораI сделка, майката на В. и Г., П. Г.К. (омъжена), заедно с техния брат Н. А.К. (неженен), закупили в гр. Л.град, ул. В. Л. (гр.К.) от къщата застроено място 60 кв.м, построена към 1930 г. на сутеренен етаж и един етаж над него, с външни стълбища и отделен вход, съставляваща самостоятелно жилище от 60 кв.м в източната част на сградата със собствен вход, попадаща в самостоятелния парцел ХІ-2007 в кв. 88-неприложена регулация и 255 кв.м от терена на имот 2007, като целият парцел бил посочен с квадратура около 420 кв.м.

През 1961 г. В. и Г. А.К. заплатили на Е.Х.Т. 600 лв. за 60 кв.м придаваемо по регулация празно дворно място (нотариално заверена декларация на 27.02.1961 г.) за парцел ХІІ-2007,2006 - съсобствен

През 1965 г. Общината отчуждила и изплатила на собствениците на парцел XI-2007 кв. 88, 8 кв.м. за улица и им изплатила обезщетение.

През 1965 г. влязъл в сила частичен застроителен регулационен план за квартал 88, който предвидил блоково строителство и регулацията по плана от 1956 г. спряла дотук.

През 1968 г. влязъл в сила Семейният кодекс и съгласно ПЗР от кодекса, собственици на имотите, придобити с нот.акт. №50/14.11.1959 г. са Г. Ат.К. - на 1/2 ид.ч. от западното жилище, В. и ищцата като негова съпруга, придобили другата 1/2 ид.ч. от жилището в режим на СИО и съответно ½ ид.ч. от 145 кв.м. дворно място в парцел ХІІ-2007, 2006 в кв.88 съсобствен. П. К. придобила в режим на СИО ¼ ид.ч. от имота, закупен с нот. акт. № 117/25.12.1956 г. от А. П. К., а той придобива ¼ ид.ч.от имота, закупен с нот.акт № 51/14 .11.1959 г.

През 1972 г. починала П. Г.К..

На 10.04.1973 г. влязъл в сила Законът за териториално и селищно устройство и отчуждителното действие на ЗРП се премахнало. Частичният ЗРП за квартал 88 предвиждал блоково строителство и междублоково пространство и придаваемите места от имоти 2007 и 2006 останали неуредени.

3а кв.88 било предвидено блоково строителство и за да получат обезщетение с жилища за нуждаещите се съсобственици на имот 2007, те пристъпили към съдебна делба на наследството на П. Г.К..

Съсобственици в парцел ХІ-2007 с неуредени регулационни отношения към датата на завеждането на иска за делба на наследствен имот, останал от П. Г.К. на жилището, застроено в източната част на сградата на 60 кв.м на сутерен и един етаж с външно стълбище в източната част на сградата и ½ ид.ч. от свързващото тяло и дворно място за част от имот 2007, която участвала в парцела и неуредени регулационни отношения с имот 2005 - за 6 кв.м, с имот 2006 - с 97 кв.м, и с имот 2008 -с 39 кв.м, били: ¼ ид.ч. на н-ци на П. Г. К., ¼ ид.ч. на А. П. К. и ½ ид.ч. на Н. А.К. и за жилище,застроено на един етаж в западната част на сградата на 60 кв.м и ½ ид.ч.от свързващото тяло, било собственост на В. и Ц. К. и Г.К..

Предмет на делбата билае само собствеността на н-ци на П. Г. К. и в делбата не участвала Ц.К.. Предмет на делбата не било жилището, през строено 1912 г. на един етаж в западната част на дворното място. Всяко от децата - наследници на П. Г. К. се съгласили и получавали равни дялове от наследството също така Ц.К. не участвала в делбата и спрямо нея няма res udikata.

При спогодбата за подялба на наследствения имот дял получили А. П. К. ½ ид.ч и Н. А.К. ½ ид.ч., а децата на П. - Н. Ат. Д., П. Ат. К., В. Ат. К., Г. Ат.К. и Н. Ат. К. следвало да получат парично обезщетение. А. и Н. не изплатили нито един лев от присъдените за уравнение суми.

През 1984 г. бил отменен изцяло частичния ЗРП за квартал 88, отпаднало блоковото застрояване и се възстановил ЗРП от 1956 г. за индивидуално жилищно строителство. Започнало прилагане на регулацията на парцелите по процедурата, предвидена в ЗТСУ - с протокол от 09.07.1984 г. на комисията по чл. 265 ППЗТСУ се прилагала регулацията на парцел XII- 2007,2006, като по плана от 1973 г. имот 2007 получавал нов № 2800, а парцелът станал VIIІ-2006, 2800 в кв.88, съсобствен като се изравнявали дяловете на съсобствениците, за което бил съставен нот.акт. № 125, т.І/30.08.1985 г., с който Г. и В. К. закупили от съсобственика А.Ф.Х.63 кв.м и дяловете се изравнили.

С протокол от 20.12.1984 г.на Комисията по чл.265 ППЗТСУ се прилагала регулацията на парцел VIII-2006,2800, съсобствен на Г.К., В. и Ц. К., и А.Ф.Х.и се оценили предаваеми места: 4 кв.м от имот 2008 и 8 кв.м от имот 2007, като бил съставен нот. акт № 123/28.08.1985 г. за собственост, придобита по регулация.

С нот.акт № 15, том ІІ/28.08.1985 г. А.В.К. получил чрез дарение от чичо си Г.А.К. притежаваната от него ½ ид.ч. от обор, незастроено място и застроено дворно място от 252 кв.м, който по плана има нов пл. № 2800 (предходен имот 2007 по плана от 1956 г.) и станал съсобственик с родителите си, като те притежавали другата ½ ид.ч. от имота, като според данъчната оценка в парцел VIII-2006, 2800 в кв. 88 съсобствен, като общо притежавали 24 кв.м обор и 252 кв.м дворно място (част от имот 2007, а по този план с № 2800), или през 1959 закупили 145 кв.м от имот 2007, който попадал в парцел ХІІ-2007,2006, закупили 60 кв. м от Е. Хр. Т., закупили 63 кв.м от А.Ф.Х.за уравняване на дяловете.

С протокол от 10.06.1988 г. на Комисията по чл.265 ППЗТСУ се прилагала регулацията на парцел XVI и се оценявали 3 кв.м от имот 2005, 97 кв.м от имот 2006 на А.Ф.Х.и 39 кв.м от имот 2008 на Г. и А. Д.и, като собствениците на парцел XVI не заплатили сумата от 195 лева и процедурата по прилагане на регулацията не приключила с прехвърляне на собствеността.

Регулацията на процесния имот небила приложена изцяло, тъй като площта на ПИ 2278 в кв.88 по действащия план на гр.К. от 2011 г., която измерена по скица е към 342,7 кв. м, по нот.акт и приложената към делото скица е 416 кв.м и към 1959 г. от имот 2007 били продадени от братя Г. и И.Г.П.на П. и Н. К. 255 кв.м в парцел XI-2007 в кв. 88, без да се приспаднат 123 кв.м, придаваеми към парцел Х-2008 и продадени на А.К. и Г. А. Д. и 145 кв.м, в парцел XII-2007, 2006, съсобствен с А.Ф..

За кв.88 била очертана зона за запазване на архитектурните възрожденски къщи и старини, и всякакви строителни работи се извършвали след одобряване на проектите от Комитета за паметниците на културата, което било необходимо за събарянето, ремонта и ново строителство в зоната на С.то К..

Със Заповед №1132/07.11.1991 г. било допуснато изменение на дворищната регулация между парцел VІІІ-2006,2800 и парцел ХVІ-2008, при което южната дворищна регулация на парцел VIII оставала по старата имотна граница и останали неуредени регулационни отношения с процесния имот за около 100 кв. м.

След снабдяване с оспорения нотариален акт от 2102 г., ответниците започнали ремонт само на източното жилище. Ищцата и останалите съсобственици на западното жилище не били уведомени като заинтересована страна, не се запознали с проекта и не им била дадена възможност да защитят правото си на собственост. Заличени били като съсобственици на част от процесния имот ПИ 2278 в кв.88, за който се отрежда парцел XVI-2276 в разписния лист към действащия план на гр. К.. При осъществяването на ремонта западното жилище било Н.кътнато, не се засягало от новото строителство, не се ползвало от ответниците, явно не било предвидено по проект да се ремонтира, нито да се събаря.

От Общината получили писмо, че за ремонта на жилището има изготвен проект и извършващите се строителните работи са законни. Този проект можел да им даде доказателства за това колко жилища съществували до започване на ремонта, тъй като трябвало да има заснемане на съществуващото и предвижданията на проекта за предстоящите строителни работи, а огледът на място можел да даде данни за едноетажното жилище, което е напълно запазено и източното жилище,което се ремонтира.

МОЛИ съда да постанови решение, с което:

ДА ПРИЗНАЕ за установено по отношение на ответниците, че Ц.Т.К. е собственик на 4/12 (четири дванадесети) ид.ч. от самостоятелно жилище, застроено с площ от 60 кв.м към 1912 г., на един етаж в западната част на дворното място и съответните идеални части от свързващото тяло, застроено на 26 кв.м, КАКТО и на 8/416 ид.ч. от дворното място, който имот съставлява имот с идентификатор 36498.503.2276 (поземлен имот № 2278 в кв.88, за който се отрежда парцел ХVІ-2276) по плана на гр.К., одобрен със Заповед № РД-18.52/16.11.2011 г.

ДА ИЗМЕНИ нотариален акт № 81, том І, рег. №1724, дело № 72/2012 г. на Нотариус С. Р., Нотариус с рег. № ** в Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд - К., вписан в СлВп К. като нот. акт. №57, т.ІІІ, дело № 397/2012 г., както следва: на ответниците да бъдат намалени с признатите с решението съответно 8/416 кв.м. ид.ч. от дворното място и частта за жилището, застроено на 60 кв.м. в източната част на сградата, съставляващо сутерен и един етаж да бъде конкретизирано с квадратура, етажност и местоположение.

Претендира за разноските по делото.

Ответниците Е.Н.Г. с ЕГН ********** и К.Г.Г. с ЕГН **********,*** оспорват иска.

Оспорват твърдението на ищците за съществуването две самостоятелни жилища, като твърдят, че не са налице отделни обекти на правото на собственост, които да се явят предмет на установителния иск.

Твърдят, че са собственици на процесния имот, ведно с находящата се в него сграда и подобрения  и са придобили собствеността чрез правни сделки в изискуемата форма и наследяване.

С Нотариален акт № 51, том ІІІ, дело 955/1959 г. П. Ген. К. и Н. К. закупили 255 кв.м от имот пл. 2007, за които е отреден парцел XІ в кв. 88 по плана на гр. Л.град (К.) ведно с находящата се в него жилищна сграда. За останалата част от имот 2007 е отреден парцел XII-2007,2006, кв.88 по плана па гр.К..

С регул. план на гр.К. от 1966 г. към парцел XI кв.88 са придадени 139 кв.м.

П. Г.К. е починала 14.08.1972 г. като е оставила за наследници: съпруг А.К. и деца - Н. Д., П. К., В.К., Г.К. и Н. К..

По гр.д. 283/1980г. на PC-К. била допусната делба на жилищната сграда, дворно място, за което е отреден парцел XI кв.88 по плана на град К., включително всички строителни подобрения и трайни насаждения. Със съдебна спогодба като в изключителен дял на Н. К. била поставен ½ ид.част от жилищната сграда, ½ ид.част от дворно място, за което е отреден парцел XI кв.88 по плана на гр. К., включително всички строителни подобрения и трайни насаждения, а А.К. е получил в изключителен дял ½ ид.част от жилищната сграда, ½ ид. част от дворно място, за което е отреден парцел ХІ кв.88 по плана на гр. К., включително всички строителни подобрения и трайни насаждения. Със Заповед № 229 от 13.10.1982 г. било одобрено изменение на регулацията и бил образуван нов парцел XVI-2007, кв.88 по рег. плана на К..

Н. К. починал 19.02.1984 г., като оставил за наследници съпруга П. Д.К. и деца - П. Б. и Е.Г.. П. Б. е направила отказ от наследство № 25/06.04.1987 г., вписан в особената книга по чл.49,ал.1 ЗН. Следователно собствеността върху получения при делбата дял от наследодателя на основание чл.9, ал.1 и чл.53 ЗН се разпределяла както следва: за П. Дим. К. – ¼ ид.част и за Е.Н. ¼ ид.част от жилищната сграда, от дворно място, за което е отреден парцел XI кв.88 по плана на гр. К. и от всички строителни подобрения и трайни насаждения.

Придаваемите по регулация места с Протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ от 10.06.1988 г. били оценени и заплатени и бил издаден Нотариален акт № 55, т.І, дело 76/1989г., с който било признато право на собственост върху придадените по регулация към парцел XVI, кв.88 по рег. план на К. от 139 кв.м.

Видно от нотариален акт 104, том ІІ, дело 477/1994 г. А.К. прехвърлил на внучката си  Е.Г. срещу задължение за издръжка и гледане притежаваните от него 205/410 ид. части от дворно място с площ от 410 кв.м, представляващо парцел XVI-2007, кв.88 по рег. план на К., ведно с 2/4 ид.части от построената върху него паянтова жилищна сграда и 2/4 от останалите подобрения в имота, а П. Дим. К. прехвърлила на дъщеря си притежаваните от нея 102.5/410 ид.части от дворно място с площ от 410 кв.м, представляващо парцел XVI-2007, кв.88 по рег. план на К., ведно с 1/4 ид.части от построената върху него паянтова жилищна сграда и 1/4 от останалите подобрения в имота.

Прехвърлените с гореописания нотариален акт общо ¾ ид. части от имота сградата и подобренията били придобити от ответниците по време на брака им, поради което собствеността била придобита от двамата режим на СИО.

Отделно ответницата придобила ¼ ид.част по наследство.

Следователно собствеността върху имота, находящата се в него жилищна сграда и строителни подобрения, била разпределена както следва: за Е.Г. - общо 5/8 ид. части, от които 2/8 по наследство и 3/8 по договор за издръжка и гледане и за К.Г. - 3/8 ид.части от поземлен имот с идентификатор 36498.503.2276 с площ от 416 кв.м, ведно с построената в имота едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 36498.503.2276.1. За горното бил издаден оспореният констативен нотариален акт. Всичко гореизложено доказвало, че ответниците са собственици в посочените квоти върху процесния недвижим имот, сграда и подобрения, включително и върху оспорваните части.

Дори да се приемело, че посочените прехвърляния, обективирани в нотариални актове и делба, както и настъпилото наследяване нямат транслативен ефект, то ответниците придобили собствеността поради изтекла в тяхна полза придобивна давност. Следователно ответниците били единствени и изключителни собственици на целия процесен имот, ведно с находящата се в него сграда и подобрения. Те са упражнявали повече от 10 години владение върху имота, сградата и подобренията.

Преди това владението било осъществявано от праводателите им -Н. К. от 1959 г., и от А.К. от 1980 г., т.е. и в полза на праводателите изтекла придобивна давност, съответно през 1969 г. и 1990 г., което владение на основание чл.82 ЗС следвало да се присъедини. Доказателство, че фактическата власт е осъществявана от А.К. и от Н. К., а след неговата смърт от наследниците му, било влязлото в сила Решение от 12.08.1986 г. на П.ски Окръжен съд, по гр.д. 1247/1986 г., с което било разпределено правото на ползване върху процесния имот и сграда между А.К. и наследниците на Н. К..

Единствено ответниците - Е.Н. от 1984 г. върху ¼ ид.част, а заедно с К.Г. от 1994 г. и към настоящия момент  упражнявали фактическа власт върху целия имот, ведно с находящите се в него сграда и всички помещения, който държали като свой.

Неверни и в противоречие с доказателствата били твърденията на ищците, че същите са владели „западното жилище“ .Това се подкрепяло дори от изложеното в исковата молба, че в западното помещение не се е „живеело“ и не се е ремонтирало. Ищцата твърдяла, че е че е започнала да го ползва като склад от 1994 г. Дори липсвали твърделия, да е упражнявана фактическа власт или владение върху „източното жилище“ или „свързващото тяло“. Дори според изложеното от ищците в исковата молба ограда била направена през 1994г. следователно дори не било „общ двор“ и недоказан оставал факта как са упражнявали фактическата власт.

През целия период ответниците владели и в качеството им на собственици извършвали подобрения на имота и жилищната сграда, както и ремонт на сградите. Е. и съпругът й изградили водопроводна инсталация - права и обратна вода, която влизала от улицата през западната страна на къщата и захранвала цялата къща, включително обособяването на мокри помещения в така нареченото „западно жилище“ и свързващото тяло, изградили ново свързване през 2003 г. към права вода отново с разкопаване на западните стени, направили през 2010 г. тоалетна в „свързващото тяло“. Почти през година извършвали претърсване и ремонт на покрива, както и периодично боядисвали и поправяли стените, изградили ограда към улицата и от север, поставили нова входна врата, направили циментови алеи в парцела, направили цялостна подмяна на съществуващата ел. инсталация и изградили нова. Субективното намерение за своене било изразено допълнително и в действията за декларирането на имота и заплащането на дължимите данъци. Тази фактическа власт, упражнявана от ответниците върху вещта била установена по траен начин, владението било постоянно и необезпокоявано.

През целия период ответниците са владели имота и сградата и правото на собственост не било оспорено. Ищците не са предприели действия, с които да отричат правото на собственост на ответниците и те да са стигнали до знанието им. Това се подкрепяло дори от представения от ищците протокол от 1984 г., от които било видно, че имот пл. 2007 е собственост на А. и н-ци на Н. К., но собствеността не била оспорен

Относно твърденията на ищците:

Неотносимо към спора било изложеното в обстоятелствената част за липсата на отказ от наследството на П. Г.К.. След смъртта й през 1972 г. собствеността била получена по наследство от децата и съпругът й, които впоследствие в дело за делба прекратили съсобстевноста.

Необосновано и недоказано било изложеното, че предмет на делбата е само „източното жилище“. Видно дори от представения протокол от съдебна делба, предмет на същата била жилищната сграда, ведно с дворно място, за което е отреден парцел XI кв.88 по плана на гр. К., включително всички строителни подобрения и трайни насаждения.

По отношение на делбения имот решението, съответно съдебната спогодба, обективирана в протокола, се ползвали със сила на присъдено нещо между страните и техните правоприемници относно принадлежността на правото на собственост. Видно от протокола, процесният недвижим имот, ведно с находящата се в него жилищна сграда и строителни подобрения са собственост на наследниците на П. К. - ½ и на Н. К. - ½ ид. част. Изцяло необосновано и Н.дкрепено от приложените писмени доказателства било твърдението на ищците за наличието на „две самостоятелни жилища“ и свързващо тяло, както към датата на придобИ.е 1959 г., така и към настоящия момент.

Дори да се приемело наличието на две жилища, който факт бил недоказан, то неоспорен и доказан от всички писмени доказателства бил факта за наличие на една жилищна сграда, собствеността върху която е била предмет на делбата, съдебната спогодба се ползвала със СПН и собствеността била разпределена. Следователно собствеността върху имота, находящата се в него жилищна сграда и строителни подобрения била разпределена поравно между Н. К. и А.К.. Твърдението, че по делото за делба А.К. не изплатил дяловете на останалите съделители освен недоказано,било и неотносимо.

Съдебна спогодба не била атакувана от нито един от съделителите . Според редакцията на чл.288 от 1961 г., неплащането на дял би могло да доведе до обезсилване на решението, но това по право, а „по искане на страната“. Такова не било направено. От друга страна едва с редакцията на ГПК от 1999 г. в чл.288, ал.7 било предвидено, че този на когото е възложен имот, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва и решението за възлагане се обезсилва по право при неплащане в срок. Дори да не било платено ,вземането на ищцата било погасено по давност.

Следователно решението по допускане на делбата е влязло в сила, не е обезсилено по съответния ред и имотът бил собственост на страните, на които е бил възложен в съответните квоти.

Независимо от горното от възлагането Н. и А. К. са упражнявали владение, явно и необезпокоявано, и собствеността им не е била оспорена от никой от съделителите или техните правоприемници до настоящия момент.

Неверни и и изцяло недоказани били твърденията на ищцата относно факта, че предмет на Нотариален акт №50 е „самостоятелно жилище в западната част на сградата“. От една страна липсвал такъв обект на правото на собственост както в нотариалните актове на техните праводатели от 1959 г., така и в предходния нотариален акт. Недоказано било, че двете „жилища“ отговарят на изискванията за самостоятелни жилищни помещения и това са отделни обекти на правото на собственост. Това се доказвало и от тълкуването на нотариалните актове от 1959г. Ако се приемело тълкуването на ищците, то се поставял въпроса защо без да са собственици на парцел, им е прехвърлена част от сграда, без идеални части от общите части на сградата, нито без съответното право на строеж върху чужд имот, нито без право на собственост от земята.

Сградата участвала само в описателната част на имот пл.2007, като било подчертано, че „продава само частта от имот пл.2007, с която този имот участва в съсобствения парцел XII, отреден за имоти планоснимачни номера“. Доказателство за това била и продажната цена – 4500 лв. за 145 кв.м. и 14 000 за 255 кв.м, което доказва и включване в тази цена на жилищната сграда .

В имота имало една жилищна сграда, собствеността върху нея и имота била разпределена чрез съдебна спогодба и наследяване, прехвърлена чрез правни сделки и била собственост на ответниците. Същите установили владение върху сградата и имота, трайно и необезпокоявано до настоящия момент.

Твърдението на ищците за наличието на „две самостоятелни жилища“ със самостоятелни входове и свързващо тяло, освен необосновано, било и нелогично. Входовете към стаите, находящи се в западното „жилище“ били през свързващото тяло. Ищците нито твърдели, нито доказвали да са собственици на „свързващото тяло“. Регулацията била приложена. Доказателство за това била и скица от 2012 г. с отбелязване, че регулацията е приложена. Това се доказвало и от изложеното в исковата молба за промяна и направена ограда през 1994 г.

Твърденията, че към датата на покупката - 1959г. имот 2007 бил с неуредени регулационни сметки, било неотносимо, невярно и недоказано .

Ищцата не била собственик, нито по наследство, нито поради изтекла в нейна полза придобивна давност. Тя не упражнявала фактическа власт, нито владение върху спорния имот. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС било нужно владението да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците, да е достигнало до тях, които елементи в случая не били налице. Своето намерение да свои имота - animus sibi habenti, той не афиширал по отношение на ответника, нито имало подобни твърдения в исковата молба.

Оспорва акцесорния иск за отвяна на нотариален акт.

В допълнителен отговор вх. № 5216/27.05.2015 г. вземат следното становище:

Независимо от твърдението, че западното жилище от 60 кв.м било построено през 1912 г., а източното – през  1936 г., видно от Публичното завещание от 1938 г., представено при сочената покупко-продажбата през 1959 г. в имота имало една сграда от 60 кв.м.

По гр.д.283/80г. на PC-К. била допусната делба па жилищната сграда, дворно място за което е отреден парцел XI кв.88 по плана на гр.К., включително всички строителни подобрения и трайни насаждения.

Възразява, че за самостоятелните жилища не са представени схеми по КККР. Отделен въпрос ибол как съществува жилище, което не отговаряла на изискванията на чл. 40 от ЗУТ, а именно - не разполага със санитерен възел -баня и тоалетна. Необосновано било твърдението на ищците, че свързващото тяло било предмет на договора за продажба от 1959 г., като продадено за общо ползване. Неясен оставал въпроса това обща част ли е или нещо друго по силата на строителните разпоредби, и действащото законодателство. Неуточнен оставал и въпроса като какво е нанесено свързващото тяло в кадастъра.

В допълнителен отговор вх. № 7113/15.07.2015 г. вземат следното допълнително становище:

Не било посочено какъв е правния статут но смисъла на ЗУТ на тъй нареченото „свързващо тяло“. Неясен оставал въпросът това самостоятелен обект ли е, обща част ли е, или нещо друго по силата па строителните разпоредби и действащото законодателство. За да бъдел годен обект на правото на собственост, недвижимият имот трябвало да отговаря на законовите разпоредби. Липсвали доказателства за съществуването на самостоятелен обект на правото на собственост към настоящия момент и към 1959г. Съществуващ самостоятелен обект в сграда (жилище) следва да бъде индивидуализиран и отразен в кадастралната карта.

Косвено доказателство в подкрепа на всичко гореизложено бил и факта, че в нито един от двата нотариални акта от 1959 г. не са нито определени, нито посочени идеални части от общите части па сградата. Това доказвало наличието на един годен обект на правото па собственост – сграда и един собственик в нея.

По отношение на свързващото тяло, ако се твърдяло, че това е обща част по предназначение, определящи били архитектурни планове към датата на възникване на етажната собственост, като следвало да се определят идеалните части от тази обща част спрямо индивидуално притежаваните обекти към този момент. Липсата на индивидуализация, на доказана площ на двете твърдени жилища, както и на цялата сграда правели невъзможно да се определи притежаваната от всеки съсобственик идеална част от собствеността върху тази „обща част“.

В допълнителен отговор вх. № 3325/25.03.2016 г. вземат следното допълнително становище (и потвърждават всички предходни възражения срещу иска, които съдът не следва да преповтаря):

Единствената сграда ,находяща се в парцел XI кв.88 по плана на гр.К., парцела и всички строителни подобрения и трайни насаждения са били предмет дело за делба - гр.д.283/80г. на PC-К..

Във втората фаза на делбеното производство бил изяснен въпросът, че в процесния имот има едно жилище, една сграда и била извършена делбата й. Приложената по делото скица доказвала всички помещения, които са били обект на разпределение при обособяване на дяловете. Видно от същата това обхващало и именуваното като „жилище в западната част на дворното място“.

Безспорно било, че парцел XI-2007 в кв. 88 по плана на гр.Л.град (К.) с настоящ идентификатор 36498.503.2276 бил закупен с нот. акт 51/59г.

Делба била допусната между всички съсобственици по силата на н.а. № 51/59 и наследяване (А.К., Н. Д., П. К., В.К., Г.К. и Н. К.). Твърдяното от ищцата, че е следвало да участва в делото, като носител на самостоятелно право на собственост върху делбените имоти по силата на покупка в режим на СИО било невярно и необосновано. Соченият от нея нот.акт 50/59г., в които купувач бил съпругът на Ц.К. - В.К. нямал за предмет имотите, предмет на делбата. Решението, съответно съдебната спогодба обектавирана в протокола се ползвали със сила на присъдено нещо между страните и техните правоприемници относно принадлежността на правото на собственост върху обектите.

Ищцата била наследник на В.К.. Поради което, считат, че са налице основанията по чл. 299, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК и предявения установителен иск е недопустим поради забраната спор, разрешен с влязло в законна сила решение, да бъде пререшаването

В обстоятелствената част на молбата ищца уточнявала, че предмет на установителния иск е целия имот 2007 по плана от 56 г., за който са отредени парцел XI-2007 кв. 88 (самостоятелен) и парцел XII-2007,2006, кв. 88 съсобствен за имоти пл. №2006 и имот пл. № 2007, като имот пл.№2007 участва в съсобствения парцел със 145 кв.м.

С нот.акт.50/59 е закупен от съпруга на ищцата само онази част от имот 2007, която попада в парцел ХІІ-2007,2006, кв.88 .

Безспорно било, че парцел XI-2007 кв.88 - самостоятелен е закупен от праводателите на ответниците с нот.акт.51/59г..

Ответниците нямат претенции и не оспорват правото на собственост на ищцата върху парцел XII-2007, 2006. кв.88. Следователно липсвал правен интерес да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик и предявения установителен иск е недопустим .

Предявеният иск за изменение на Нотариален акт № 81/12 г. ,както следва: намаляване с 8/416 кв.м. ид части от дворно място с идентификатор 36498.503.227 и жилището в източната част да бъде „конкретизирано“ е недопустим.

Ищцата не била собственик на 4/12 ид.части от самостоятелно жилище, застроено на 60 кв.м в западната част на дворното място и съответните идеални части от свързващо тяло и на 8/416 кв.м от дворното място с идентификатор 36498.503.2276.

Видно от обстоятелствената част на молбата ищцата сочела като правопораждащ факт за правото си на собственост на жилище в западната част покупка, обективирана в нотариален акт№ 50/59г.

Неверни и изцяло недоказани са твърденията на ищцата относно факта, че предмет на Нотариален акт №50 е „самостоятелно жилище в западната част“.. Сградата участвала само в описателната част на нотариалния акт, а именно: къща със застроено място 60 кв.м ,находяща се в имот пл. 2007, за който са отредени парцел XI-2007 кв.88 по плана на гр.Л. (К.) самостоятелен - 255кв.м и парцел XII-2007,2006, кв.88 съсобствен за имоти пл. № 2006 и имот пл. № 2007,като имот пл.№2007 участва в съсобствения парцел със 145 кв.м. Изрично било записано в нотариалния акт, че „продава само частта от имот пл.2007, с която този имот участва в съсобствения парцел XII, отреден за имоти планоснимачни номера 2006 и 2007, т.е. бил предметът на сделката. Следователно с нотариалния акт ищцата не придобила право на собственост върху сграда в имота.

С молбата ищца уточнява, че предмет на установителния иск е целия имот 2007 по плана от 1956 г., от друга страна моли да бъде призната за собственик на 8/416 кв.м от дворното място с идентификатор 36498.503.2276. Съществува противоречие между заявеното в обстоятелствената част и петитума, което води до неяснота на претенцията.

Ако се приемело заявеното в петитума, че ищцата претендира да е собственик на част от дворното място с идентификатор 36498.503.2276:

- Безспорно било, че с нот.акт 51/59г. е закупен от праводателите на ответниците парцел XI-2007 кв.88 по плана на гр.Л. (К.) самостоятелен. Именно този парцел бил с настоящ идентификатор 36498.503.2276 (парцел ХVІ-2276 по предходен план).

С правопораждащия за ищцата нот.акт.50/59 била закуП. от съпруга й само онази част от имот 2007, която попада в парцел XII-2007,2006, кв.88. Следователно неясен бил въпроса на какво основание ищцата претендира да е собственик. Същата не го е придобила с покупка по време на брака. По гр.д.283/80г. на РС-К. била извършена делба на процесния имот и съпругът на ищцата участвал в него като наследник на П. К., същият не получил реален дял. Решението, респективно съдебната спогодба се ползвали със сила на присъдено нещо. Ищцата не изложила и не би могла да има претенции, че не е участвал в делбата в качеството си на собственик със самостоятелни права върху имота по причина, че този имот не бил закупен от съпруга й В.К. , а от П. К. и в делото участвали нейните наследници. Следователно ищцата не била собственик на поземлен имот с идентификатор 36498.503.2276, нито чрез правна сделка, нито по наследяване.

Ответниците не оспорват правото на собственост на ищцата относно останалата част от имот пл. № 2007, която попадала в парцел XII-2007, 2006, кв. 88.

Тълкуването, че в имота е имало две жилища по 60 кв.м и свързващо тяло, като западното жилище от 60 кв.м. било построено 1912 г. , а източното 1936 г. и предмет на н.а. №50 е западното жилище било изцяло необосновано.

Това се подкрепяло и от самия нотариален акт, от които черпела права ищцата, където било записано застрояване единствено на 60 кв.м в целия имот 2007. От друга страна това се доказвало и от документите за собственост на продавачите по н.а №50 и №51 (публичното завещание от 38г.) Нямало как праводателите да продадат повече от това, което притежавали. Всички документи доказвали една законно изградена сграда с квадратура 60 кв.м, която можела да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

Косвени доказателства в подкрепа на горното били следните:  въпреки, че единствената в имота сграда се намирала в парцел XI-2007, то на ищците не била прехвърлена ид.част от парцела, нито от свързващото тяло, нито право на строеж или ползване. Доказателство за това била и продажната цена по двата нотариални акта от една и съща дата: по н.а № 50 – 4500 лв. за 145 кв.м, а по н.а. №51 от същата дата - 14 000 за 255 кв.м, което доказва и включване в тази цена на жилищната сграда.

Всичко гореизложено доказвало, че ищцата не е придобила право на собственост нито като наследник, нито има самостоятелни права по силата покупка по време на брака. Дори да се приемело това твърдение, то същата не е владяла никога имота. Следователно 10 г. след датата на нот.акт (т.е. през 1969г.) същата изгубила правото си на собственост и то било придобито от другите съсобственици П. и Н. К., които са го владели явно и необезпокоявано. Със съдебна спогодба по гр.д. 283/80г. на РС- К. в изключителен дял на Н. К. и А.К. бил оставен по ½  ид.част от жилищната сграда, ½ ид.част от дворно място, за което е отреден парцел XI кв.88 по плана на гр.К., включително всички строителни подобрения и трайни насаждения. От датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е извършена делба на спорните имоти, видно от същото и скицата, неразделна част към него, са владени от двамата собственици съобразно дяловете им. Следователно най-късно през 1996г. същите са придобити по давност от праводателите на дответниците.

От изложените обстоятелства относно регулационни промени в недвижимия имот не ставало ясно как това доказва правото на собственост на ищцата и следователно относимостта им към спора. От друга страна част от тях касаели промени в имот № 2007, от който били образувани два парцела (единият собственост на ищцата) и без да се доказва връзка със спорния парцел XI-2007 кв.88. Ако твърдението било, че придадените по регулация места не са заплатени и поради това са собственост на трети лица, то това било неотносимо при положителен установителен иск. От друга страна, ако се оспорвало правото на собственост на ответниците върху парцел с квадратура 416 кв.м, то защо се претендирали 8/416 ид.части от него.

Нот.акт.117/56 г. и нот.акт.151/58 г. касаели отчуждения по регулация, настъпили с влизане в сила на плана 56 г. и промени с имота преди правопораждащите сделки за двете страни. С нот.акт 51/59 г. бил продаден самостоятелен парцел, обект на право на собственост с площ 255кв.м.

Независимо от настъпилите регулационни промени, имотът към настоящия момент бил с приложена регулация и площ 416кв.м. Доказателство за това била и скица от 2012г. с отбелязване, че регулацията е приложена. Това се доказвало и от изложеното в исковата молба за промяна и направена ограда през 1994 г.

Твърдението, че по делото за делба А.К. не изплатил дяловете на останалите съделители освен невярно, било и неотносимо.

Съдебна спогодба не била атакувана поради неплащане (не било искано нейното разваляне по исков ред, нито обезсилване)от нито един от съделителите. Следователно решението влязло в сила, не било обезсилено по съответния ред и имотът бил собственост на страните, на които е възложен в съответните квоти. Към настоящия момент всякакви имуществени претенции били погасени по давност. Наред с гореизложеното в полза на ответниците изтекла изискуемата придобивка давност, към която присъединяват и владението, упражнявано от праводателите си.

МОЛЯТ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен. Претендират разноските по делото.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

І. От писмените доказателства:

1925 г.: С нотариален акт № 70, номер на регистъра 136, номер на делото 68  от 09.02.1925 г. (л.309-311), лице на име Н. (фамилията не се чете) е признато за собственик по давностно владение на следния недвижим имот находящ се в град К. – една къща с две отделения улица „Л.“ със застроено място 60 кв. метра и незастроено 420 кв. метра до съседи: П.П., М.Р., С.С. и път, оценена на 1600 лева.

1938 г.: С публично завещание № 37 номер на регистъра 744, номер на делото 376  от 03.06.1938 г. (л.171-172), лице на име Н. (фамилията не се чете)  е направило публично завещание в ползва на Г. Г. и И. Г. от град К., като е завещана къщата, находяща се в град К., ул. В. Л. със застроено място 100 кв. м и незастроено място 300 кв. метра до съседи: П.П., С.К. и улица.

 

1952 г. Ц.К. и В.К. са сключили граждански брак на 21.01.1952 г., видно от представеното удостоверение № 14 от същата дата на ОНС К. (л.199).

1956 г.

С нотариален акт № 117, том ІІ, дело № 568/1956 г. по описа на КрлРС (л.198) А. П. К. и Г. А. Д. са закупили ЕДНА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, НАХОДЯЩА СЕ В ГРАЗ Л.ГРАД, НА УЛИЦА В. Л., състояща се от четири стаи и зимник, построена на 131.75 кв.м, с дворно място от 191.24 кв. метра, до съседи: Т.Т., Р.Й., З.Д. и улица и празно дворно място от 80 кв. метра, които два имота съставляват един цял имот с пл. № 2008 г. в кв. 88 по плана на града, за който е отреден парцел Х и който имот е съседен на процесните.

По делото са изпратени от Община К., копия от разписния лист към обезсиления кадастрален план от 1956 г. и трасировъчен карнет (л.512-517), като от разписния лист се установява, че имот пл. № 2006 е записан на Н.С., а имот пл. № 2007 г е собственост на Братя И. и Г. Г.и.

1958 г.

С нотариален акт № 151, том І, дело № 356/1958 г. по описа на КрлРС (л.200) А. П. К. и Г. А. Д. са признати за собственици по регулация на празно дворно място с площ от 123 кв. метра, предадено по регулация от имот пл. № 2007 към имот пл. № 2008 в кв. 88 по плана на град К. (Л.град).

1959 г.

С нотариален акт № 50, том ІІІ, дело № 954/1959 г. по описа на КрлРС (л.7), В. и Г. А.К. са закупили от Г. и И. Х. Г.и следния недвижим имот: ОТ КЪЩАТА в град Л.град на ул. „В. Л.“ със застроено място 60 кв.м и незастроено място 420 кв. м, до съседи: П.П., М.Р., С.С. и път, който имот има планоснимачен номер 2007 в кв. 88 и за него са отредени парцел ХІ – самостоятелен и парцел ХІІ – в съсобственост за имот с пл. № 2007 и 2006 г. по плана на града, САМО частта от имот пл. № 2007 в кв. 88, с която част този имот участва в съсобствения парцел ХІІ, отреден за имоти с пл. № 2006 и 2007, с площ от 145 кв. метра, и остава до съседи: Н.С., А.К., П. К. и И. Х. за сумата от 4500 лева. Продавачите са установили правото си на собственост с нотариален акт № 70 от 09.02.1959 г. на К.я нотариус, издаден по обстоятелствена проверка и публично нотариално завещание № 37 от 03.06.1938 г. на К. околийски съдия.

С нотариален акт № 51, том ІІІ, дело № 955/1959 г. по описа на КрлРС (л.8, л. 279), П. Г.К. и Н. А.К. са закупили от Г. и И. Х. Г.и следния недвижим имот: ОТ КЪЩАТА в град Л.град на ул. „В. Л.“ със застроено място 60 кв. м и незастроено място 420 кв. м, до съседи: П.П., М.Р., С.С. и път, който имот има планоснимачен номер 2007 в кв. 88 и за него са отредени парцел ХІ – самостоятелен и парцел ХІІ – съсобствен за имоти с пл. № 2007 и 2006 г. по плана на града, САМО парцел ХІ – планоснимачен номер 2007 в кв. 88 по плана на град Л. град с площ от 255 кв. метра неурегулиран и остава до съседи: улица В. ***, Н.С. и (не се чете) за сумата от 14 000 лева. Продавачите са установили правото си на собственост с нотариален акт № 70 от 09.02.1925 г. на К.я нотариус, издаден по обстоятелствена проверка и публично нотариално завещание № 37 от 03.06.1938 г. на К. околийски съдия.

1961 г.

Представена е декларация (л.202) от Е. Т., нотариално заверена на 27.02.1961 г., в която същата е удостоверила, че е получила в брой (на ръка) сумата от 600 лева, съставляваща стойността на 60 кв. м. празно дворно място, което се предава по регулация, от собствения на деклараторката имот пл. № 2016 в кв. 88 по плана на град К., към парцел № ХІІ-2006, 2007 в кв. 88, собственост на Г. и В. К..

1980 г. ДЕЛБА:

С решение № 180А от 26.05.1080г. по гражданско дело гр. дело № 283/1980 г. по описа на КрлРС (л.13 и цялото гр. дело № 283/1980) е допусната съдебна делба между Н. А.К., А. П. К., Н. А. Д., П. А.К., В.А.К. и Г.А.К. на следния недвижим имот: дворно място с къща и други подобрения, цялото от 420 кв. метра, находящо се в град К., до съседи: Г. А. Д., А. П. К.,***, който имот по регулационния план на град К. е с пл. № 2007 в кв. 88 и за него е отреден парцел ХІ, като е постановено от имота да се образуват общо 20 дяла, от които 11 за Н. К., 5 дяла за А. П. К. и по 1 дял за Н. А. Д., П. А.К., В.А.К. и Г.А.К..

Във втората фаза на делбеното производство е изяснен въпроса, че в процесния имот има едно жилище с писмо от 15.09.1981 г. на ОНС К., т.3 (л.139 от гр. дело № 283/1980). Една къща е допусната до делба и с решението в първата фаза.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 16.09.1981 г. съдът е одобрил съдебна спогодба, съгласно която съделителите Н. А.К. и А.В.К. са получили в дял по ½ ид. част от допуснатия до делба недвижим имот – дворно място и жилищна сграда, като са се задължили да заплатят на останалите съделители уравнение на дяловете. 

В решение № 456 от 03.12.1982 г. по гр. дело № 321/1982 г. (л.90-91) е посочено, че с решение по същото дело съдът е развалил договора за съдебна спогодба за делба на за процесния имот по гр. дело № 283/1980 г. само в частта му досежно размера на стойността на един дял и дължимите суми за уравнение на дяловете, поради допусната грешка и е даден ход не делото за делба в във втората фаза на делбата само относно разварената част от договора за съдебна делба. Със същото решение са присъдени уравненията на дяловете.

1982 г.: С обявление № 29-00-4 от 01.11.1982 г. (л.101) ОНС К. е обявил на заинтересованите собственици на имоти в кв. 88 по плана на град К., че със Заповед № 228 от 13.10.1982 г. е одобрено изменението на регулацията на парцели ХІІІ-жилищен комплекс, ІІ, ІІІ, ІХ на ул. с о.т. 294-298, при което се образуват нови парцели VІІІ-2006, 2800, ХVІ-2007, VІІІ-2008, ХVІІІ-2009 и ХІХ-3793 в кв. 88.

1984 г.:

От представения протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ от 09.07.1984 г. (л.207) се установява, че е постановено извършване на дяловете в парцел VІІІ-2006, 2800 в кв. 88 по плана на град К., като е постановено собствениците на имот пл. № 2800 Г.К. и А.К. да заплатят на собственика на имот пл. № 2006 г. А.Х. сумата, равняваща се за дворно място с площ от 63 кв. метра.

От представения протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ от 20.12.1984 г. (л.63) се установява, че към парцел VІІІ в кв. 88 по плана на К., собственост на В. и Г. А.К. се предават, както следва: от имот пл. № 2008, собственост на Г. Д. и А. Д., дворно място с площ от 4 кв.м; от имот пл. № 2007, собственост на А.К. и н-ци на Н. К. - дворно място с площ от 8 кв.м.

От представените писмо № 1742 от 29.04.1984 г., списък със същия изх. № и дата и списък на декларирани недвижими имоти, паметници на културата в град К. от 2006 г. (л.454-455) се установява, че къща на К. в кв. 88, парцел ХVІ, стар пл. № 2007, нов 2276 е декларирана с писмо № 1742 от 29.04.1984 г. под № 23.

1985 г.:

С нотариален акт № 123, том І, дело № 356/1985 г. на КрлРС (л.203), Г. и В. К. и А.Х. Ф. са признати за собственици по регулация на следния недвижим имот: А) празно дворно място с площ от 4 кв. метра, предадено от имот пл. № 2008; Б) празно дворно място с площ от 8 кв. метра, предадено от имот пл. № 2007. Всички части са предадени към парцел VІІІ в кв. 88 по плана на К., образуван от имоти пл. № 2800 – собственост на Г. и В. К.  и 2006 – собственост на А.Х. Ф..

С нотариален акт № 15, том ІІ, дело № 358/1985 г. на КрлРС (л.204), Г.А.К. е дарил на племенника си А.В.К. следния свой собствен недвижим имот: от обор и застроено и незастроено дворно място с площ от 252 кв. метра, няходящи се в град К., до съседи: улица, А.К., н-ци на Н. К., Г. и А. Д.и, който имот по плана на град К. има пл. № 2800 в кв. 88, и за него е отреден парцел VІІІ в съсобственост с имот пл. № 2006, САМО собствената си ½ ид. част.

С нотариален акт № 125, том І, дело № 358/1985 г. на КрлРС (л.205), Г. и В. К. са признати за собственици по регулация на следния недвижим имот: празно дворно място с площ от 63 кв. метра, предадено от имот пл. № 2006, към собствения на Г. и В. К. към общ парцел VІІІ за имоти пл. № 2800 и 2006 в кв. 88 по плана на град К..

1986 г.

От представеното удостоверение (л.94) брак се установява, че двамата ответници са сключили граждански брак с акт № 64 от 03.05.1986 г. в град К..

С решение № 86 от 13.05.1986 г. по гр. дело 951/1985 г. на КрлРС, потвърдено с решение от 12.08.1986 г. по гр. дело 1247/1986 г. на ПОС (л.305 -308 и цялото дело № 951/1985 г., прието като доказателство), съдът е разпределил правото на ползване на дворно място, съставляващо парцел ХVІ-2007 в кв. 88 по плана на град К., ведно с жилищна сграда, подобрения и трайни насаждения, при граници: улица, Г. Д., А.К. и Н.С., като разпределението на ползването е извършено между А.К. от една страна, П. Д. К., Е.Н.К. и П. Н. Б. от друга страна.

1988 г.

От представения протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ от 10.06.1988 г. (л.100) се установява, че към парцел ХVІ в кв. 88 по плана на К., собственост на П. Д. К. и А. П. К. се предават, както следва: от имот пл. № 2005, собственост на Б.Ч.и Г.С., дворно място с площ от 3 кв.м; от имот пл. № 2006, собственост на А.Х. - дворно място с площ от 97 кв.м.

 

1989 г.

С нотариален акт № 55, том І, дело № 76/1989 г. на КрлРС (л.89), П. и А. К. са признати за собственици по силата на регулация на следния недвижим имот: 1) празно дворно място с площ от 3 кв. метра, предадено от имот пл. № 2005; 2) празно дворно място с площ от 27 кв. метра, предадено от имот пл. № 2006; 3) празно дворно място с площ от 39 кв. метра, предадено от имот пл. № 2008. Всички части са предадени към парцел ХVІ в кв. 88 по плана на К., собственост на П. и А. К..

На 25.04.1989 г. е издадено разрешение за строеж № 46 (л.102), с което на П. и А. К. и Е.Г. да извършат предвидените в одобрен проект строително-монтажни работи на сграда от север, запад и юг в парцел ХVІ кв. 88 по плана на град К. на ул. В. Л. № 65.

1991 г.

По делото са представени писмо от НИПК от 03.07.1991 г. (л.208) и обявление от ОНС К. от 21.11.1991 г. (л. 209), за изменение на дворищната регулация между парцели VІІІ-2006, 2800 и ХVІІ-2008 като южната дворищна регулация на парцел VІІІ остава по старата имотна граница.

1994 г.

С нотариален акт № 104, том ІІ, дело № 477/1994 г. на КрлРС (л.87), А. П. К. е прехвърлил на внучката си Е.Н.Г. срещу задължение за издръжка и гледане следния свой собствен недвижим имот: 205/410 ид. части от дворно място, цялото с площ от 410 кв. метра, представляващо парцел ХVІ, отреден от имот пл. № 2007 в кв. 88 по плана на град К., ведно с 2/4 ид. част от построената върху него паятнова жилищна сграда и 2/4 ид. части от всички подобрения. Със същия нотариален акт П. К. е прехвърлила на дъщеря си Е.Г. срещу задължение за издръжка и гледане следния свой собствени недвижим имот: 102.5/410 ид. части от дворно място, цялото с площ от 410 кв. метра, представляващо парцел ХVІ, отреден от имот пл. № 2007 в кв. 88 по плана на град К., ведно с ¼ ид. част от построената върху него паятнова жилищна сграда и ¼ ид. части от всички подобрения.

2012 г.

С нотариален акт № 81, том І, рег. № 1724, дело 72 от 2012 г. на Нотариус Ст. Р., рег. № ** на Нотариалната камара (л.9), ответниците Е. и К. Г. за признати за собственици с права 5/8 ид. части за Е.Г. и 3/8 ид. части за К.Г. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2276 с площ 416 кв.м, с номер по предходен план 2276 в кв.88, парцел ХVІ-2276, ведно с построената в имота жилищна сграда-еднофамилна с брой на етажите 1 с идентификатор 36498.503.2276.1.

По делото е прието като доказателство и цялото нотариално дело № 72/2012 г. по описа на нотариус Р. (л.272-285).

НАСЛЕДСТВЕНИ ПРАВА:

От представеното удостоверение за наследници изх. № ЕС УН-2558 от 30.08.2012 г.  на Община С., р-н О. (л.15), се установява, че В.А.К., бивш жител ***, е починал на 11.08.2012 г. като е оставил наследници по закон – ищцата Ц.Т.К. – съпруга, и децата си П.В.Г. и А.В.К..

От представеното удостоверение за наследници изх. № 2253 от 13.09.2013 г. на Община К. (л.16-17) се установява, че П. Г.К. е починала на 14.08.1972 г. като е оставила наследници по закон: А. П. К. – съпруг, починал на 02.05.1996 г. и децата си Н. А. Д. – починала на 02.03.2012 г.; П. А.К., починал на 11.11.2004 г.; В.А.К. – починал на 11.08.2012 г.; Г.А.К.; Н. А.К. – починал на 19.02.1984 г. Н. К. е оставил наследници по закон съпругата си П. Д. К. и децата си П. Н. Б. и Е.Н.Г..

По делото е представено удостоверение изх. № 46 от 06.01.2011 г. по описа на КрлРС (л.92), за вписан отказ на П. Н. Б. от наследството на Н. А.К., заведен под № 25 от 06.04.1987 г. в особената книга по чл. 49 от ЗН. 

Г.А.К. е починал на 09.11.2014 г. като е оставил наследници по закон сина си В.К. и внука си Е.К., по право на заместване от починалия си син Д. К., ведно от представеното удостоверение за наследници (л.121).

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ::

Понастоящем процесният имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2276, находящ се в град К., община К., област П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР;адрес на поземления имот: град К., п.к. 4300, ул. „В. Л.“ № **; предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 2276, кв. 88, парцел ХVІ-2276; съседи: 36498.503.9525; 36498.503.2277; 36498.503.2800; 36498.503.2429; 36498.503.2274.

Сгради, които попадат върху имота: сграда 36498.503.2276.1; застроена площ 146 кв.м; брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна.

По делото са представени жалби и сигнали, подадени до ищцата и адресирани до Кмета на Община К., РДНСК, Нотариалната камара (л.20-27) които нямат отношение към правния спор И СЪДЪТ НЕ ВЗЕМА предвид при постановяване на решението си.

По делото са изслушани няколко екпертизи:

От заключението по съдебно-техническата експертиза с  вх. № 9774 от 11.09.2017 г. на вещото лице Б.К.-Х. (л.355-358) се установява, следното:

Западното жилище е построено през 1912г. по данни от делото, на един етаж и изба, паянтово, силно амортизирано, необитаемо. Източното жи­лище и част от връзката между двете е заснета в одобрения технически инвестиционен проект (ТИП), в момента не съществува на терена, защото е осъществено предвиждането на ТИП: при­стройка за стълбище 18.45 кв.м, реконструкция и основен ремонт на съществува­ща сграда със ЗП 102.09 кв.м по данни от ТИП. Проектът предвижда запазване на няколко зида, нови хоризонтални и вертикални конструктивни елементи, нови зидове и нова покривна конструкция. По същество предвиденото е много близ­ко до нов строеж, тъй като няма изискване при реконструкция колко от съще­ствуващите конструктивни елементи да бъдат запазени, което е по преценка на проектантите. Източното жилище е самостоятелно жилище (по данни от чертежи „Заснемане“, „Разпределение на полуподземно ниво +0,00“ и „Разпре­деление на етаж +2,60“ на ТИП). Западното жилище по данни от делото също е било самостоятелно жилище. В състоянието, в което е в момента, е опасно за ползване.

Органът, който установява отклонения на извършеното строителство от одобрения ТИП, е общинската администрация. Осъществено е предвиждането на ТИП и на практика източната сграда не съществува, поради което не може да се каже дали са извършвани през години­те СМР, за които не се изискват строителни книжа и документи.

Към 1912 г. западната сграда е била жилище. Изискванията за жилище през годините, както и в настоящия момент, са дадени в Раздел II, т.3.

ПУП-ПЗ (РУП) и силуетно оформяне за УПИ X XVI-2007 в кв.88, одо­брени със Заповед №756/24.08.2012г., не предвиждат запазване на западната сграда.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че годините на построяване, посочени в заключението не са установени, а са според твърденията на страните, както е посочено по делото.

От заключението по съдебно-техническата експертиза с  вх. № 9798 от 11.09.2017 г. на вещото лице Б.Й. (л.359-375) се установява, следното:

Скица № 1

Скица № 1 представлява ситуация от КРП на гр. К., одобрен със Заповед № 2968/14.04.1956 г., относно ПИ 2007, УПИ XI-2007 и УПИ XII-2006,2007. ПИ 2007 е с площ 555 кв.м и е между точките 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 5, 9 и 10. В северозападната част на ПИ 2007 има застройка „ПЖ” със ЗП – 116 кв.м - полумасивна жилищна сграда на един етаж с два входа, при т. 22, 24, 26, 21 и 22 - покрита тераса. С вход за западната част на жилищната сграда и при точки 18, 25, 26, 19 и 18 - покрита тераса с вход за източната част на жилищната сграда.

Кадастралният план на гр. К. е изготвен и приет, послужил за кадастрална основа на регулационния план едновременно с приемането на регулационния план със Заповед № 2968/14.04.1956 г. За ПИ 2007 се отрежда УПИ XI-2007, кв.88 с площ от 390 кв.м, между точките 1, 2, 6, 8 и 1 и УПИ XII-2006,2007 с площ от 288 кв.м, между точките 2, 3, 4 ,17, 5, 6 и 2.

- ПИ 2007 участва в УПИ XI-2007 с площ от 272 кв.м между точките 10, 11, 12 27, 6, 7 и 10.

- ПИ 2007 участва в УПИ XII-2006,2007 с площ от 152 кв.м между точките 27, 13, 14, 15, 16, 17, 5, 6, и 27.

- УПИ X-2008 участва в ПИ 2007 с площ от 131 кв.м между точките 9, 7, 6, 5 и 9 - цвят жълт, и с уредени регулационни отношения. Със съдебен протокол от 16.11.1981 г. на КрлРС се поставя в дял по ½ ид. част от ПИ 2007 с площ от 420 кв.м за който е отреден УПИ XI-2007, кв.88 на Н. А.К. и А. П. К..

Скица № 3

Скица № 3 представлява извадка от кадастрален план за гр. К. с попълнена кадастрална основа, одобрена със Заповед № 300-4-21 от 20.09.2004г. Процесният имот е попълнен с ИД 2276 с площ на ПИ 2276- 386 кв.м и е между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 1 и жилищна сграда „ПЖ” (паянтова жилищна сграда) със ЗП 145 кв.м ведно с терасата - вход. Относно имотните граници: от запад към улицата при т. 1 и 7 са показани със знак за масивна ограда, от север границата при т. 1, 2, 3 и 4 е показана със знак за масивна ограда, а при точки 4 и 6 от изток само плътна линия без условен знак или е нематериализирана, също от юг при точки 6 и 7 - само плътна линия без условен знак, т.е. нематериализирана.

Скица № 2

Скица № 2 представлява одобрен РП за гр.К. със Заповед № 938 от 1966г. с попълнена кадастрална основа, одобрена със Заповед № 300 от 2004 г.

- ПИ 2276 е с площ от 386 кв.м и е между точките 1, 2, 3, 4, 6, 9 и 1 с материализирани граници от запад и север, а от изток и юг - нематериализирани граници. За ПИ 2276 се отрежда УПИ XVI-2007, кв. 88 с площ от 413 кв.м и е между точките 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9 и 1. От юг и север/изток има разминаване на имотни граници с регулационни граници. УПИ XIII-2005 отнема площ от Зкв.м от ПИ 2276 между точките 3,4,5 и 3.

УПИ XVI-2007, кв.88 отнема площ от 30 кв.м от ПИ 2277 между точките 9, 8, 7, 6 и 9. Регулационните отношения със съседите са уредени съгласно н.а. № 55, т.1, д.76/1989 г., но регулацията не е приложена на място. Вещото лице не е открило протокол за трасиране на регулацията по одобрен КРП, одобрен със Заповед № 938/1966 г. относно УПИ XVI-2007, кв.88.

Скица № 4

Скица № 4 представлява извадка от кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на АГКК гр. С., относно ПИ 36498.503.2276.

- ПИ 503.2276 по КК на гр. К. е с площ от 416 кв.м и е между точките1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 1 с отразена жилищна сграда на един етаж със ЗП от 146 кв.м и регистрирани собственици Е.Н.Г. и К.Г.Г. съгласно документ за собственост н.а. № 57, т.3, рег. 831, д. 397 от 06.04.2012 г., издаден от служба по вписване на PC - К.. Всички имотни граници от изток, запад, север и юг са показани по КК като материализирани.

Скица № 5

Скица № 5 представлява геодезическо заснемане на действителната ситуация на ПИ 503.2276 по КК на гр.К., общ. К. към месец август 2017 г. Геодезическото заснемане е извършено по полярен метод с безпризмено измерване. Заснети са 42 броя подробни точки от ситуацията на ПИ 503.2276, имащи отношение към поставените задачи. Заснети са имотните граници, останалата западна част от старата жилищна сграда и новопостроена жилищна сграда от изток на старата жилищна сграда. Заснетият имот е между точките 10, 8, 15, 11, 12, 42, 16, 6, 5, 4, 3, 2 и 1 с площ по заснемането 416 кв.м. Между точките 1 и 6 към улицата е масивна тухлена ограда до 2м височина с два входа при точки 4 и 5, и точки 2 и 3. При точки 1 и 10 - северна имотна граница е материализирана с масивна тухлена ограда до 2м височина.

- Източна и южна имотна граница са материализирани между точките 10, 11, 42, 16 и 6 с бетонова основа до 60 см височина, а нагоре - прозирна ограда.

В имота е заснета останалата западна част от старата жилищна сграда.

Същата представлява „ПЖ“ (паянтова жилищна сграда) между точките 30, 31, 43, 44, 26, 27 и 30 със ЗП – 46 кв.м. При точки 43, 44, 26, 20 и 43 представлява вход тераса с площ – 7 кв.м за останалата част от стара жилищна сграда.

- Новопостроена жилищна сграда в по-голямата част от изток на стара жилищна сграда. Същата представлява „МСБЖ“ (масивно стоманобетоново жилище) на един етаж с изба. Жилищната сграда е със ЗП от 98 кв.м и е между точките 32, 33, 36, 18, 29, 19, 45, 24, 35 и 32, а между точките 24, 45, 19, 20 и 24 е вход с външно стълбище за жилищната сграда, който е покрит с бетонова козирка.

- На скица № 5 са показани координатите от заснемането на действителната ситуация в ПИ 503.2276 по КК на гр. К. като застроен и незастроен.

Скица № 6 - комбинирана

Скица № 6 е комбинирана между геодезическо заснемане на ПИ 503.226 по КК на гр.К., Кадастрална карта със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изп. директор на АГКК гр. С. и КРП, одобрен със Заповед 2968/14.04.1956 г. на гр.К., общ.К..

- ПИ 2007 от кв. 88 по плана от 1956 г. е с площ от 555 кв.м, показано с цвят кафяв, и е между точките 28, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 26, 27 и 28.

В ПИ 2007 е показана жилищна сграда със ЗП от 116 кв.м между точките 17, 18, 30, 31, 32, 36, 37, 29 и 17 с показани два покрити входа за източна и западна част от жилищната сграда. За западната част покрития вход е между точките 32, 36, 37, 38 и 32 с площ от 19 кв.м, а за източната част покрития вход е между точките 30, 31, 33, 34 и 30 с площ от 21 кв.м.

За ПИ 2007 са отредени УПИ XI-2007 и УПИ XII-2006, 2007 от кв. 88 по КРП от 1956 г. Регулацията е показана с цвят лилав.

- УПИ XI-2007, кв. 88 е между точките 56, 12, 13, 14, 15, 16 и 56. В УПИ XI-2007 се намира жилищна сграда със ЗП от 116 кв.м.

- ПИ 503.2276 по кадастралната карта на гр.К., показан с цвят черен, е между точките 1, 2, 4, 5, 6, 7, 9, 10 и 1. Вътре в имота има показана жилищна сграда със ЗП от 146 кв.м и същата е между точките 17, 40, 41, 44, 45, 18, 34, 33, 32, 35, 54, 55 и 17.

- Геодезическо заснемане на ПИ 503.2276 по КК на гр. К. е показано с цвят зелен.  Имотът е заснет между точките 1, 2, 4, 5, 6, 7 и 1 с площ от 416 кв.м. Новопостроената жилищна сграда е между точките 43, 46, 47, 48, 49, 50 и 43 със ЗП от 98 кв.м с вход за жилищната сграда - стълбище, при точки 50, 49, 48.

- Жилищна сграда, останала самостоятелна в западната част след построяването на самостоятелна жилищна сграда от изток, е между точките 39, 42, 41, 51, 52, 53, 55 и 39 със ЗП от 46 кв.м и покрита тераса със ЗП – 7 кв.м между точките 52, 51, 54, 53 и 52.

От направеното съпоставяне се констатира: ПИ 503.2276 по КК на гр. К. не съвпада с имотните и регулационните граници от КРП 1956 г., с показан жълт цвят е разликата между УПИ XI-2007, кв. 88 по плана от 1956 г. и ПИ 503.2276 по КК на гр.К.. В северната част несъответствието е 11 кв.м между точките 1, 2, 12 и 1, а в южната част е 36 кв.м между точките 15, 4, 5, 6, 7, 16 и 15.

- По кадастралната карта жилищната сграда е записана 146 кв.м, същата площ е записана и в н.а. 57, т.3, д.397 от 06.04.2012 г., която площ се отнася за източната и западната част общо за жилищната сграда. (

- КРП от 1956 г. представлява жилищна сграда като една цяла сграда със ЗП от 116 кв.м.

- По геодезическо заснемане е показана действителната ситуация на старата жилищна сграда западна част със ЗП -46 + 7 кв.м покрита тераса или 53 кв.м, която площ е идентична с площта, описана в н.а. 50/1959 г. - площ от 50 кв.м, същата представлява западна част на жилищната сграда.

- Източната част от жилищната сграда по н.а. № 50/59г. е записано за ½ ид. част или 50 кв.м, а в н.а. 57/ 06.04.2012 г. - записано 146 кв.м, в действителност от геодезическото заснемане е 98 кв.м.

Жилищната сграда, построена в източната част с площ от 98 кв.м, не съответства на площ по документи за собственост.

Скица № 7 - комбинирана

Скица № 7 е комбинирана между ПИ 503.2276 по КК на гр. К., показано с цвят черен, действащата регулация по РП от 1966 г. - цвят син - дворищна регулация, и цвят червен - улична регулация и геодезическо заснемане на действителната ситуация на ПИ 503.2276 към месец август 2017г.

- ПИ 503.2276 по КК, показан с цвят черен, е между точките 8, 12, 17, 18, 19, 1 и 8 с площ от 416 кв.м, с показани материализирани граници от всички страни.

- УПИ XVІ-2007, кв.88 по последно действащ РП, одобрен със Заповед 938/1966г., е между точките 7, 10, 12, 14, 15, 18, 3 и 7 с площ от 413 кв.м, която площ съответства на УПИ XI-2007 по н.а. № 50 от 1959г. и на съдебен протокол от 16.09.1981 г. В н.а. 50/59г. е 420 кв.м, а в Съдебен протокол е 420 кв.м, която площ е отчетена графически.

Видно е от съпоставянето между КК за ПИ 503.2276 и последно действаща регулация за УПИ XVI-2007 има несъответствие от всички страни.

- От север имотната граница по т.8 и 9, а регулацията по т.7 и 9 или с 1 кв.м имотът навлиза в УПИ XIII-2005.

- Имотната граница при т. 9 и т. 11, а регулация по т.9, 10 и 11 или имотната граница се е прибрала към ПИ 503.2276 с 3 кв.м.

Съвпадение има между 11 и 12 кад. карта с регулацията.

- От изток - имотната граница при точки 12, 13 и 14 съвпада с регулацията. При точки 14, 17и 18 е имотна граница по КК, а регулацията е при т. 14, 15 и 18 - несъвпадение от 2 кв.м, като имотът се е прибрал към себе си.

- От юг, имотната граница по КК е по точки 18, 19 и 1, като между точки 18 и 19 представлява северна стена от жилищна сграда, построена в ПИ 503.2277. Регулацията е между точки 3 и 18 или несъответствие от 8 кв.м. Регулацията на УПИ XVII-2008 в тази част е навлязла в ПИ 503.2276 (процесен).

Относно жилищната сграда, показана в кад. карта, с площ от 146 кв.м е видно, че не съвпада с действителната ситуация, заснета през месец август 2017 г., като са две жилищата - едното с площ от 50 кв.м западно и източно - новопостроено жилище със ЗП от 98 кв.м.

Скица № 8 - крайна скица - комбинирана между всички планове

От съпоставянето със всички планове експертизата констатира и потвърждава:

ПИ 36498.503.2276 е с площ по КК 416 кв.м не съвпада с нито един план от 1956 г. и РП от 1966 г., само частично имотната граница от КК от запад към улица при т.9 и 8 съвпада с КП от 2004 г. и РП от 1966 г. и частично съвпадение при т.2 и 20 от КК съвпада с КП от 2004 г. и РП от 1966 г. Съвпадение има 1:1 на заснетите към този момент граници на ПИ 503.2276 (месец август 2017г.) със заснетите имотни граници по кадастралната карта.

- Относно жилищната сграда по кадастралната карта е показана като една с площ от 146 кв.м, а по геодезическо заснемане са две. Източна новопостроена със ЗП – 98 кв.м и западна със ЗП от 46 + 7 кв.м тераса = 53 кв.м.

- Заснетият по карта ПИ 36498.503.2276 с площ от 416 кв.м съответства на геодезическото заснемане на ПИ 503.2276 към месец август 2017 г. с площ от 416 кв.м и на документите за собственост за закупуване на имота, в който е записана площ на ПИ 2007 от 420 кв.м и това са н.а. 50, т.Ш, д. 954/1959г. и н.а. 51, т. ІІІ, д.955 от 1959г. и Съдебен протокол от 16.ІХ.1981г. със записана площ на ПИ 2007- 420 кв.м.

От заключението по съдебно-техническата експертиза с  вх. № 3571 от 26.03.2018 г. на вещото лице Б.Й. (л.545-547) се установява, следното:

Съгласно приложените скици към делото чрез сканиране и дигитализиране вещото лице е създало цифров модел за процесния имот по плана от 1956г. и плана от 1966г.

Сградата по плана от 1956 г. е показана в кафяв цвят и е с площ от 117 кв.м . между точките 1, 2, 4, 6, 7, 11, 10, 12 и 1, покрита площ от 19 кв.м между точките 11, 7,  8, 9, 10 и 11 и покрита площ от 21 кв.м между точките 6, 4, 5, 8, 7 и 6 или общо 157 кв.м.

Сградата по плана от 1966 г. е с площ от 137 кв.м. между точките 1, 19, 20, 21, 22, 2, 5, 8, 7,15, 17, 18, 10, 12 и 1, както и покрита площ от 9кв.м между точките 18, 17, 15, 16, 10, 11 и 18 или общо 146 кв.м.

Съпоставяйки общо сградите по двата плана и описаните покрити площи се получава разлика от общо 11 кв.м, която разлика е щрихована в цвят зелен, между точките 1, 19, 13 и 1 е 1 кв.м, между точките 22, 2,14 и 22 е 3 кв.м, между точките 13, 14, 21, 20 и 13 е 1 кв.м. и между точките 15, 7, 8, 9, 16 и 15 с площ от 14 кв.м, но разликите в северната част на сградата по плана от 1956 г. и 1966 г. според вещото лице не трябва да се отчитат защото тези разлики са незначителни и в плана от 1956 г. е генерализирана северната част на сградата и е показана като права линия, а в плана от 1966 г. е показана с чупки, т.е. остава да се счита за разлика площта от 14 кв.м между точките 15, 7, 8, 9, 16 и 15.

Друга разлика се явява между точките 6, 4, 5, 8, 7 и 6 (21 кв.м), като в плана от 1956 г. е показана като покрита площ (тераса, навес, покрита веранда), а в плана от 1966 г. вече е в застроената площ на сградата.

Следващата разлика се получава между точките 11, 18, 17, 15 и 11 (3 кв.м), като в плана от 1956 г. се показва, че е в застроената площ на сградата, а в плана от 1966 г. се показва като покрита площ (тераса, навес, покрита веранда), като според това отново е от генерализация в плана от 1956 г. В тази връзка, застроената площ на сградата между двата плана от 1956 г. и 1966 г. не е идентична, като разликата се получава между точките 6, 4, 5, 8, 7 и 6 (21 кв.м), като в плана от 1956 г. е показана като покрита площ (тераса, навес, покрита веранда), а в плана от 1966 г. вече е в застроената площ на сградата.

От заключението по съдебно-техническата експертиза с  вх. № 12152 от 12.11.2018 г. на вещото лице Б.Й. (л.549-551) се установява, следното:

Съгласно приложените скици и планове към делото чрез сканиране и дигитализиране вещото лице е създало цифров модел за процесния имот по плана от 1956 г., плана от 1966 г. и плана от 1973 г.

Сградата по плана от 1956 г. е показана в кафяв цвят и е с площ от 117 кв.м между точките 1, 2, 4, 6, 7, 11, 10, 12 и 1, покрита площ от 19 кв.м между точките 11, 7, 8, 9, 10 и 11 и покрита площ от 21 кв.м между точките 6, 4, 5, 8, 7 и 6 или общо 157 кв.м.

Сградата по плана от 1966 г. е с площ от 137 кв.м между точките 1, 19, 20, 21, 22, 2, 5, 8, 7, 15, 17, 18, 10, 12 и 1, както и покрита площ от 9 кв.м между точките 18, 17, 15, 16, 10, 11 и 18 или общо 146 кв.м. Данните са извлечени от плана предоставен от скица № 582/19.09.2016 г., издадена от община К..

Съобразно плана от 1966 г. предоставен от „Г.“ сградата е с обща площ от 157 кв.м и е по точките 1, 19, 20, 21, 22, 2, 4, 5, 8, 9, 10, 12 и 1, като между точките 18, 17, 15, 7,  8, 9, 10, 11 и 18 е покрита площ (22кв.м) и между точките 6, 4, 5, 8, 7 и 6 също е покрита площ (21 кв.м) или тази сграда по този план от „Г.“ е напълно идентична с плана от 1973 г.

Сградата по плана от 1973 г. е с обща площ от 157 кв.м и е по точките 1, 19,  20, 21, 22, 2, 4, 5, 8, 9, 10, 12 и 1, като между точките 18, 17, 15, 7, 8, 9, 10, 11 и 18 е покрита площ (22кв.м) и между точките 6, 4, 5, 8, 7 и 6 също е покрита площ (21 кв.м). Данните са извлечени от плана, предоставен от „Г.“.

Съпоставяйки скици на сградата по гр.д. 283 от 1980 г. и гр.д. 951 от 1985 г. на К. районен съд се констатира, че сградите в скиците са идентични, като в скицата по дело 951 северната стена е показана права линия, а в дело 283 северната стена е показана с една малка чупка, което представлява незначителна разлика и може да е от самото изчертаване или може да се каже, че сградите в скиците по двете дела са идентични.

Изключвайки сградата изчертана в скица № 582/19.09.2016 г.,  издадена от община К. на база направените съпоставки и сравнения може да се каже, че сградата по плана от 1956 г. (на база скиците по гр.д.283 от 1980г. и гр.д. 951 от 1985г. на К. районен съд), по плана от 1966г. съобразно плана предоставен от „Г.“ и по плана от 1973 г. съобразно плана предоставен от „Г.“ са идентични и е една и съща сграда.

От заключението по съдебно-техническата експертиза с вх. № 288 от 11.01.2019 г. на вещото лице Х.С. (л.553-583) се установява, следното:

1) Относно документите по гр. дело № 283/1980 г.

По гр.дело № 283от 1980 година са приложени скици (листове № 113, 112, 81, 82, 41, 42, 61 от дело 283/1980 г.), справки от Комитета по архитектура и благоустройство при МС (лист 80). Протокол от 16.09.1981 г. на PC - К., Справка от Народен съвет - К. до Районен съвет - К. (лист № 139). От тези материали по дело № 283/1980 г. е видно, че са приложени скици от три поредни плана за процесния имот пл. № 2007, от кв.88. Във всички скици се съдържат сведения за процесната сграда:

- по план, одобрен със Заповед № 2968/1956 г., процесната сграда попада в квартал 88, в УПИ XI-2007, отреден за индивидуално жилищно строителство (лист 112; М1:1000).

- по план, одобрен със Заповед № 938/1966 г., процесната сграда попада в квартал 88, в УПИ VIII-жилищен комплекс (лист 82 и 113 в М1:500 и лист 81 в М 1:1000).

- Видно от справката на справки от Комитета по архитектура и благоустройство при МС (лист 80), имот с пл. № 2007 не попада в плана на „С.Ч.“- гр.К., одобрен през 1973 г., тоест, за този ПИ остава в сила план по Заповед № 938/1966 г.

- В графичните приложения към заключенията на вещите лица са приложени ръчни копия от плана от 1966 г. на процесната сграда. Сградата по очертания -конфигурация и площ не се различава от тази, от плана от 1956 г.

Измерено графично, процесната сграда е с дължина 19,5 м до 20,0 м. Към същото дело е приложена извадка от подробен устройствен план на гр. К., одобрен със Заповед № 2968/14.04.1956 г., скицата е в мащаб 1:1000. По този план сградата попада в УПИ XI-2007, видно от скицата (лист 112), останалата част от ПИ 2007 по плана от 1956 г. е отреден за УПИ XII-2006, 2007. Графично измерено по тази скица (лист № 112) сградата е с дължина също приблизително 20,0 м. Всички чупки и означения и по двете скици и по двата плана съвпадат, лицето на сградата към улицата от запад е 8,0 м, а лицето от източната страна е 6,5 м. Категорично става въпрос за една и съща сграда. Същите доказателства се явяват и в скиците изпратени от Комитета по Архитектура и благоустройство при МС изх. № V-11.00-9/14.04.1982 г. - скица откопирана оригиналния регулационен план на гр. К., одобрен със заповед № 938 от 1966 г. за УПИ VIII - отреден за жилищен комплекс. Скицата е в мащаб 1:500 (лист № 82 по гр.д. 283/80 г.) . На лист 81 от същото дело е приложена скица в М 1:1000 (от оригиналния план), със същите данни, размери на сградите и графичното й изобразяване, каквито са посочени от вещото лице. На лист № 125 и лист № 141 е коментирано, че на място и по плана в процесния имот се намира само една жилищна сграда; това се потвърждава и в справка на ГНС - К. до PC - К. от 02.09.1981 г., в която се казва, че в ПИ пл. № 2007 има само едно жилище (лист139).

Относно документите по гр. дело № 951/1985 г.

Гражданско дело № 951 от 1985 г. се провежда в условията на действащ подробен устройствен план на гр. К., одобрен със заповед № 1382 от 1973 г. Процесната сграда попада в УПИ XVI-2007 (лист 3). Видно от приложената скица към делото за определяне начина на реално ползване на собствен недвижим имот, процесната сграда е същата по размери, конфигурация, местоположение и графично изобразяване, както в приложените скици по дело № 283 от 1980 г. на PC - К..

Сградата, предмет на гражданско дело № 283/1980 г. и гр.дело № 951/1985 г. на К. районен съд е идентична - еднаква по обем и застроена площ, със сградата, намираща се в УПИ IX-2007 по действащия план от 1956 г., намираща се в УПИ VIII-жилищен комплекс по плана от 1966 г. и намираща се в УПИ XVI-2007 по действащия план от 1973 г.

2) В хода на дело № 951/1985 г. вещото лице инж. М.Р.С.е предложила два варианта за разпределение във схематичен вид, като се е обосновала на действащия план за УПИ XVI-2007, кв. 88 по плана на гр. К., одобрен със заповед № 1382 от 1973 г. Сградата по всички цитирани до тук планове: подробен устройствен план одобрен, със Заповед 2968 от 1956 г, подробен устройствен план, одобрен със Заповед № 938/1966 г. и подробен устройствен план, одобрен със Заповед № 1382/1973 г. е една и съща, разположена на едно и също място с една и съща конфигурация, едни и същи размери и графично изображение върху плана, както и с една и съща непроменяща се площ. Към момента и на съдебни производства, както и след това, няма сведения за това, че към съществуващата сграда в ПИ № 2007 не е било извършване пристрояване, надстрояване, частично събаряне или друго, с което да се увеличи или намали площта, предмет на делбата спрямо първоначалното състояние на сградата.

И в двата варианта, предложени за разпределение на реалното ползван е посочено, че има едноетажна и двуетажна част, като двуетажната част е частично разположена в източната част на жилищната сграда. В приложените схеми (вариант I и вариант II- изработени ръчно, без мащаб) не са цитирани площи, а са цитирани единствено помещения: общо 7 броя на първо ниво и 3 броя на второ ниво. Към делото за реално ползване на недвижим имот не е направено архитектурно заснемане, защото не се е налагало да се извършват преустройства на съществуващите помещения, а са се разпределяли реално обособени помещения, такива, каквито са били на място, без да се предвиждат други строителни намеси като пристрояване или надстрояване. Разпределяни са действително намиращи се на място помещения. От огледа на място вещото лице е установило, че по одобрени строителни книжа през 2012г., в източната част на сградата е извършен основен ремонт „Реконструкция, основен ремонт и пристройка за стълбище на съществуваща сграда в УПИ XVI-2007, ПИ № 36498.503.2236“. В изготвената проектна документация в част „Архитектура“ е приложено извършеното архитектурно заснемане на част от съществуващата сграда, която е предмет на проектирането. Заснемането показва същите помещения, такива, каквито са описани в източната част на схемата по приложените вариант І и II за разпределение на реално ползване на недвижимия имот по дело № 951 от 1985 г. В частта на преустройството попадат, така описаните в делбата помещения: килер, стая, стая, изба (2), на първо ниво и салон, стая, стая на второ ниво.

При огледа на място се установило, че извършените строителни дейности са в съответствие с одобрените архитектурни и конструктивни проекти, като от приложения снимков материал се вижда съществуващите запазени зидове, доказателство , че обема, размерите на ремонтираната част от изток не излиза и не променя размерите, конфигурацията и обема на помещенията. В тази част няма използваемо таванско помещение.

Описаните в схемата, по която е извършена делбата за реално ползване на недвижим имот по гр. д. 951/1985г., помещения от приложените варианти I и II, а именно: изба, стая и стая в западната част на процесната сграда са на място такива, каквито са били по време на делбата. Тази западна част, в която няма преустройства, се забелязва частично използваемо подпокривно пространство.

Обособените дялове - разпределението на стаите (на помещенията) обхваща целия обем и площ на къщата при разпределението за реално ползване извършено с дело № 951/85 г. на PC - К..

При сравняване на изготвените към делото от 1985 г. скици и огледа на място не са констатирниа други помещения, освен тези, които са били предмет на делба за реално ползване, така както са посочени в приложените скици (лист 42 и 43) по гр. дело № 951/85 г.

Разпределението е обхващало целия обем и площ на къщата. Помещенията на място са тези, описани в делбата за реално ползване и в графичните приложения на Гр.Д № 951/1985г.

От заключението по съдебно-техническата експертиза с вх. № 5973 от 23.05.2019 г. на вещото лице А.Т. (л.640-645) се установява, следното:

1) Сградата, предмет на гр. дело 283/1980 г. и гр. дело 951/1985 г. на К. районен съд по застроена площ, доказвана в приложени към делото скици е идентична със сградата, находяща се в УПИ IX-2007 по действащия план от 1956 г., в УПИ-XVIII, по плана от 1966 г. и в УПИ XVI-2007 по действащия план от 1973 г., но не е напълно еднаква по размера на застроената площ, поради неточности, произтичащи от технология и методика на геодезическите заснемания и отразяването им в съответните кадастрални карти (доказано в техническите експертизи на в. л. инж.Б. Й. и  в.л. арх. X. С.).

По отношение на обем, тълкуван като обхват на сградата от приложените към делото документи (скици и технически експертизи), може да се твърди, че по обхват на застрояване сградата, находяща се в УПИ IX-2007 по действащия план от 1956 г. в УПИ XVIII, по плана от 1966 г. и в УПИ XVI- 2007 - по действащия план от 1973 г. е идентична.

По отношение на обема, като трето измерение - кубатура - на сградата, документацията съдържаща приложените и коментирани скици във всички етапи на съдебното производство не съдържа данни и не дава информация за реалната кубатура при разпределението на дялове за ползване на елементите и частите на сградата.

Обемът на източната част от сградата, с направените в обяснителната част уточнения и изчисления, вещото лице е посочило в размер на 341 куб. м.

Обемът на западната част от сградата, с направените в обяснителната част уточнения и изчисления, вещото лице е посочило в размер на 295 куб. м.

2) Информация за реалната кубатура при разпределението на дялове за ползване на елементите и частите на сградата по гр. дело № 951/1985 г.

От приложните ръчни скици на сградата, е видно, че източната част на сградата е двуетажна (с полувкопан етаж), което е доказано и от архитектурното заснемане към одобрения 2012 г. Инвестиционен проект за „Реконструкция, основен ремонти и пристройка на съществуваща жилищна сграда в УПИ XVI- 2007“, а западната част за която няма заснемане (е едноетажна) еднаква по застроена площ по гр.д. 283/80 за делба на сградата).

Обемът на източната част от сградата, с направените в обяснителната част уточнения и изчисления, вещото лице е посочило в размер на 341 куб. м.

Обемът на западната част от сградата, с направените в обяснителната част уточнения и изчисления, вещото лице е посочило в размер на 295 куб. м.

3) Анализът на ръчната скица на в.л. М.З.(лист 42, от г.д. № 951/1985 г.), която е основание за разпределение на дяловете за ползване на сградата от съсобствениците с Решение по гр. д. 953/1985г. показва, че обособените дялове (разпределението за ползване на стаите) обхваща целия обем и площ на къщата без стълбища, навеси, ползваем таван- сеновал и др. подобни. Огледът на място потвърждава че разпределението на дяловете обхваща цялата къща.

4) С маркирана с в червен цвят върху скицата, изготвена от в.л. Б. Й., приложена в заключението на и приета в с.з. на 18.01.2019 г,  е очертана и защрихована двуетажната къща,застроена в източната част на очертаната в скицата сграда (без точни размери на площта), състояща се от полуетаж с вкопано стълбище и един етаж В очертанията не е включено външното стълбище към етажа и избата. Данните от заснемане към Инвестиционния проект за „Основен ремонт и реконструкция“ на тази част, одобрен 2012 г. и показват 74.8, кв.м застроената площ от цялата 146 кв.м застроена площ на сградата. В границите на защрихованото (по т.т. 14, 2, 3, 4, 6 и 14) застроената площ е около 42 кв.м, измерена ръчно по скицата. C включване на външното стълбище и изба от запад се получават 60 кв.м от цялата застроена площ на сградата - 146 кв.м.

5) От направените проучвания на документацията по делото (отговор на Г.., отговор на запитване от община К.) и лично проучване в община К. се изяснява, че в архивите липсват данни за предходен на 1956 г. кадастър на гр. К., на основание на който да се потвърди цитираната във въпроса година на строителство за западната част на сградата. Анализирайки изградеността на запазената и защитена от ЗКН част на гр. К. - аналогично може да се приеме, че западната сграда е строена в началото на миналия XX век. Върху скицата па в.л. Б. Й. е маркирано очертанието и е защрихована със син цвят едноетажната къща в западната част на сградата, закуП. с нот. Акт 50/59 г. с 60 кв.м застроена площ. Защрихованата част от сградата съгласно т.т. 1, 20, 17, 18, 11, 10, 12, 1 - измерена ръчно - обхваща застроена площ от 53.9 кв.м. Заснемането, извършено за настоящата експертиза показва 53 кв.м. от цялата застроена площ на сградата - 146 кв.м. Посочените размери на застроените площи в отговорите на двата допълнителни въпроса като резултат на ръчни замервания и тълкувания на непълно заснемане, подлежат - при необходимост - на прецизно геодезическо замерване.

6) Наличната техническа документация не предоставя информация за наличието и местонахождението на работилницата, коментирана в експертизата на в.л. Г.. Огледът на място на съществуващото състояние - нов строеж в източната част и липсата на цялостно заснемане на сградата преди новото строителство също не предоставят информация за това.

Във връзка със становищата на страните, съдът е изслушал свидетели при проведения оглед на място.

В показанията си св. В., *** годишна, племенница на ищцата,  сочи, че познава имота от дете, живеела в С. с леля си Ц. и помнела момента, когато Ц. и В. купили къщата (свидетелката описва западната спорна част от сградата). Идвала редовно, всяка година, помнела и другата къща, в която живеели дядо А. и баба П. с малкия си син. Свидетелката твърди, че е спала в западната част на сградата заедно с леля си, която била учителка и през лятото прекарвала ваканциите в К.. Свидетелката посещавала имота до 2012 г. и знаела, че това е къщата на Ц. и В., а другата на дядо А. със сина му. Понастоящем тяхната къща не съществувала, сега там се намирал новият строеж. Заради това, че имотът бил паметник на културата, ищцата и съпругът й построили нова сграда в парцела, съседен от изток на процесния. Иначе през лятото трайно живеели в спорната къща, там спели, имали строителни материали, които прекарвали за новия строеж. Между къщите на Ц. и В. и тази на дядо А. имало нещо като бараки в имота, свидетелката не знаела предназначението им, но не били стаи. Спомняла си, че дуварите на двете къщи били отделни. Между двете сгради нямало проход, помнела стълбите, но не помнела къде водели. Западната къща била обща на В. и брат му Г., но последният не живял в нея. В източната къща, на долния етаж живеели дядо А. и баба П., синът им Н. впоследствие създал семейство и със семейството си живеел на втория етаж от източната къща. Западната къща я заключвали ищцата и съпругът й. След смъртта на В. през 2012 г. свидетелката посетила за последно имота и видяла, че има ограда между целия двор и съседния. В западната къща нямало вода, нито тоалетна, и двете били отвън. Свидетелката не помнела как се е заключвало мазето, което се намира под западните стаи на сградата, стълбищата, които водели към него понастоящем не били променени, изглеждали така, както ги помнела от дете. Помещенията между двете къщи били свързани с тях, в тях се влизало през отделна врата, двете къщи не били с един покрив. Доколкото помнела, не се влизало в тях през съществуващата врата, сочи нова алуминиева врата и според нея се влизало оттам. През бараките се влизало от юг, нямало помещения на изток от входа им. Бабата ползвала стаята да си простира дрехи през зимата, не помнела ширината на бараката. Свидетелката не знаела кога е изградена оградата на имота от запад, граничеща с улица В. Л., гледала имота от източния парцел, където се намирала къщата, в която живеели Ц. и В. (бел. съда – съседния от изток имот, който не е предмет на спора). Свидетелката не знаела кога са починали дядо А. и баба П.. Когато Ц. и В. купили къщата, направили малък ремонт на покрива, само на западната къща. Леля й пуснала наемател за шест месеца, заедно ходили до К. да вземат наема. Ц. и В. ползвали всички стаи от западната къща, освен по времето, когато имало наемател. Източната къща била на два етажа и изглеждала по-голяма от къщата на Ц. и В., сега след ремонта, тази част й изглеждала по-голяма, отколкото я помнела. Стълбището за втория етаж било външно, имало дървен парапет. Свидетелката описва помещенията на западната къща по следния начин: като се отвори едната врата към помещенията, от нея си влиза в коридор, срещу входната врата, направо се намирала вратата за втората стая. Вдясно имало врата, която водела към други две преходни стаи.

В показанията си св. Г. сочи, че познава семейството на Ц. и В. през целия си живот, със сина им А. били неразделни приятели от детската градина. За спорната къща от детството си знаел като за К.та къща. С имота се запознал след 1984 година, когато започнал работа като архитект, а семейство К. имали идея да организиран нещо като лятна вила за ваканциите си. По това време, мястото на което се намирала къщата било в режим на блоково застрояване и инвестиция в ремонт не била добра идея, защото имало вероятност имотът да бъде отчужден. Доколкото помнел, статутът на територията се променил в началото на 1984 г. и тогава ремонтът на къщата бил вече възможен. По същото време обаче, къщата попаднала в списъка на НИПК за паметници на културата, въвели статута „С. К.“, не била точно паметник на културата, но статутът й бил специален, под наблюдение и за всичко се налагало съгласуване с НИПК. Тогава семейство К. взело решение да се откаже от ремонта, и да стои нова къща в съседния парцел. Свидетелят направил проекта за новата сграда и започнали строителството. Свидетелят не бил запознат с ограниченията, които е въвел Закона за собствеността на гражданите през 1973 г. и не знаел как е решен въпросът със забраната едно семейство да притежава повече от едно жилище. Собственик на съседния терен (имота от изток) били В. и Ц. К. по време на строежа, парцелът бил празен по онова време. Според свидетеля през годините, западната част от сградата (процесната) не е претърпяла никакви съществени промени от времето, когато идвал и се запознал с нея. На мястото на новите стъпала в източната част имало външно стълбище, доколкото помнел – било циментово. По негови спомени, сградата представлявала две отделни жилища, източното се ползвало от другите обитатели, според свидетеля ставало дума за две отделни сгради. Не можел да опише това, което се намирало между двете сгради. За свидетеля източната къща била къщата на дядо А., а западната по време на строителството обитавали Ц. и В.. Свидетелят нощувал поне веднъж или два пъти в старата къща заедно с проектанта, който изготвил конструктивната част от проекта за другия имот на К.. Свидетелят не помнел дали задната стена е била обща за двете сгради. Според него, С.то стълбище за източната част от сградата било на малко по-различно място, в сравнение с новоизграденото стълбище, С.то стълбище започвало от мястото, от където в момента свършва новоизграденото. Имало парапет, водело само за горния етаж от източната сграда. Долния етаж обитавал дядо А., приземния етаж бил малко вкопан в земята. Между двете сгради имало някакво свързващо звено, но свидетелят не можел да го опише, имал чувството, че е било малко по-голямо от съществуващото в момента. Свидетелят не можел да каже дали двете части от сградата са построени едновременно, но източната била по-добре стопанисвана, западната част била силно занемарена. В случаите, когато се наложило да нощуват в западната част от къщата, свидетелят бил настанен от Ц. и В., или от сина им А., но нощуването там било по-изключение, доколкото помнел, имало някакво легло с пружина. Доколкото помнел, строежът на къщата в съседния имот започнал през 1986 г., тъй като проектът бил от 1985 г. и приключил около 1990-1991 г. От момента, когато било възможно да се обитава някоя от стаите в новата къща, не се налагало да се нощува в спорната. След този период свидетелят повече не посещавал процесната сграда. Знаел, че Ц. и В. държат свои неща в процесната сграда, ползвали я като склад. Когато свидетелят нощувал в имота, отседнал в предната тая (югозападна с вход от изток, от верандата). Не помнел как са изглеждали другите две стаи, може би Ц. и В. са живели в тях, когато идвали в К. във връзка със строежа. За помещението, което описал като свързващо звено, свидетелят сочи, че било такова, че с него къщата изглеждала цяла. Било свързващо звено, което няма функционална връзка. Свидетелят не можел да каже дали сградата се е състояла от една или две самостоятелни сгради, но била обособена на две самостоятелно функциониращи звена, между които в последствие е направено нещо, което би могло да бъде лятна кухня, външна баня, клозет, навес за дърва и пр., и това именно свързващо двете отделни части на сградата, се явява свързващо два различни обема. Можело да се предположи, че двете части –източна и западна, са строени по различно време и представляват две отделни сгради. Къщите изглеждали различно стилово. Наличието на обща стена не означавало непременно, че сградата е една. Наличието на обща, непрекъсната стена от край до край, би могло да означава и една сграда, би могло да означава и две сгради, зависело от причината да бъде изградена тази стена. Например, ако това било стена, която е замислена, като част от някакъв дувар, (като хипотеза), в последствие надстроена от две отделни сгради, наличието на тази непрекъсната стена, не водело непременно до хипотезата, че това е една и съща сграда. Същевременно, наличието на един покрив, по никакъв начин не означава, че този един единствен покрив не покрива две отделни сгради. Наличието на общ покрив не сочело и общ момент на построяване на отделните части, а само за един и същи момент на построяване на покрива, не и на сградите по него. Според свидетеля, в т.нар. свързващо тяло се влизало от място, на което понастоящем има стълби, но не може да посочи дали ширината на помещението е била същата, не знаел какво предназначение има това пространство. Западната част на къщата започвала наляво от съществуващите стъпала, наляво. В.К. работел в системата на ВВС, и бил софийски жител,***.

В показанията си св. В. сочи, че познава къщата, в която се извършва огледа, свидетелката живее в съседната къща през улицата от 1965 година, познавала хората, които обитавали имота и знаела как са се развили нещата впоследствие. Според свидетелката в този имот нямало две къщи, в настоящия си вид къщата била от скоро, след направен ремонт. Преди ремонта, свидетелката не забелязвала нещо да се е променяло в имота, освен малки ремонти. В имота живеели бабата и дядото на Е. (ответницата) - дядо А. и баба П., те обитавали долния етаж. На горния живеел синът им Н. със съпругата и децата си. Ответницата била дъщеря на Н., която имала по-голяма сестра. В западната част от къщата по едно време имало голямо семейство, квартиранти – било семейство с няколко деца. Доколкото знаела, дядо А. им дал стаите под наем. Впоследствие майката на Е. държала свои вещи в стаите. Съседските деца често играели в западните стаи. По средата, между жилищните помещения и западните стаи също имало помещение, майката на ответницата го ползвала като лятна кухня или нещо подобно, не си спомняла дали помещението е било затворено с врата. Ремонти в цялата къща най-напред направил Н., а след него – К. (ответникът), който взела стълбата на съседите, това било преди повече от 20 години (свидетелката описва ремонти преди преустройството на източната част, което нарича голям ремонт). Оградата от към улица В. Л. била малка, в настоящия си вид била направена може би преди около десет години. Свидетелката познавала ищцата, не е виждала да ползват имота със съпруга й. никой не пречил на А., на К., на Е. да ползват имота. Дядо А. имал четири сина и една дъщеря. От децата му, освен Н., никой друг не е живял в имота. Ц. ***, започнала да ги вижда по-често, след като си построили къщата. В къщата, съседна от юг, живеела дъщерята на дядо А.. Когато свидетелката дошла през 1965 г. в съседен имот, семейство К. вече били тук, но живеели в стара къща, зад съществуващата. След смъртта на баба П. и дядо А. в къщата останали да живеят Н. и децата. Никое от другите деца на А. и П. не живеело тук, не са споделяли някой да е искал ключове, да иска да ползва нещо наследствено и т.н.

В показанията си св. Д., племенник на В.К., първи братовчед на Е.Г., сочи, че познава къщата от 1958-1959 година, живеел съседно от юг. Къщата в имота на К. била една, когато дошли да живеят тук, приличала на хан, със самостоятелни стаи, със самостоятелни входове. Вторият етаж бил с голяма веранда и от верандата поотделно се влизало във всяка стая. Било като възрожденските къщи. Верандата започвала от подножието на приземния етаж в източната част и това, което в момента представлява следстълбищна площадка на втория етаж на ремонтираната сграда, било цяла веранда. Към западната част се влизало по стълбите, които съществуват и в момента. Имало врата, вътре имало две помещения отзад. Имало междинно помещение, в което се влизало директно и то се намирало, там където в момента се намирала ремонтираната баня. По стълбите наляво се влизало в една стая. От друга врата се влизало в една преходна и една крайна стая (свидетелят описва спорната западна част). В свързващото тяло се влизало директно от двора, в него имало развита плевня, следно това преминавало в западната част на къщата. Краят на плевнята стигал до верандата. За горните етажи в източната част, се влизало директно от верандата. На горния етаж от изток били две стаи, долу в сутерена също се влизало от двора. Плевнята стигала до съществуващия прозорец на западната стена, а през вратата с рамката се вкарвало сеното (свидетелят посочва врата, наподобяваща прозорец, дървена, намираща се на втория етаж, на западната фасада на сградата, над прозорец с решетки). Таванът, нивото на долните стаи се виждал – бил с греди. Имало различни нива, голяма денивелация. Покривът на всички части бил цял и непрекъснат. Когато имотът бил купен, във всички стаи имало наематели. В него живеели бабата и дядото на свидетеля – в долните стаи, след като ги ремонтирали. На горния етаж след ремонта се настанили Н. К. със съпругата си П.. Никое от другите деца на А. и П. не е живяло в имота. Помещението между двете части на същата се ползвало като лятна кухня от 1970-1972 г., а впоследствие, около 1982-83 г.  било обособено като тоалетна. Банята била направена две-три години по-късно, тъй като имало проблем с обратната вода. Водата за имота преминавала през имота на свидетеля, докарали я от там. След това, от същия вход от улицата се захранила една външна чешма и външна тоалетна. Впоследствие около 85-86 година направили допълнителна канализация заради проблема с обратните води. Канализацията направил К., тя минавала през къщата, през западната й част. Западните стаи (спорната част) си ползвали К., Е. и баба П.. Ищцата и съпругът и ползвали западните стаи само около 1986 година, когато стрели собствената си съща. Според свидетеля, Дядо А. им дал съгласие да живеят в тях. След като Ц. и В. направили първите плочи на къщата си, обособили стаи за живеене в мазето и започнали да отсядат в тях. Западните стаи от процесната сграда в началото се ползвали от наематели, имало семейство, след това останали необитаеми, били трудни за поддържане, освен за натурии, за друго никой не ги ползвал. Наематели в тези стаи имало до около 1972-1973 г., помещенията под наем давали дядо А. и баба П.. В тези стаи педи нямало вода, след това в задните, преходни стаи се обособила тоалетна, която направил К.. По това време имало две тоалетни, дядо му бил трудно подвижен и ползвал по-широката, другата ползвал К.. Тази която дядо му ползвал, се намирала в преходното помещение, т.нар. – свързващо. През всички години къщата се ремонтирали и дворното място поддържали вуйчо му Н. К., заедно с дядо му, а след това К. се занимавал с поддръжка на къщата.

Стъпалата, водещи към мазето, не съществували по същия начин, имало от старите стъпала само преграда, били с дървена част върху пръстта, след това К. си направи замазки отпред, в предната част на къщата си прави замазка, горе си прекарвал ток. В горните стаи променил инсталацията. К. възстановил инсталацията и в западната част на сградата, но свидетелят не знаел дали е подменяна, когато купили къщата, вече имало ток. Ремонт на покрива първо бил правен когато затворили верандите на горния етаж, тогава ремонтирали целия покрил, по-късно К. пренареждал керемиди. Оградите на имота започнали да правят около 1992-1993 година, до тогава нямало огради от изток, западната ограда била направена преди десетина години. Когато направили източната ограда, оставили врата, за да могат да идват ищците да виждат дядо му. Вратата била затворена по-късно, не знаел кога точно, но било след смъртта на вуйчо му. Вратата просъществувала 2-3 години. Ц. и В. К. не са живели в имота, извън период от 2-3 месеца, когато строили къщата си, това било около 1986-1987 г.  В периода след 1959 година, когато идвали от С., Ц. и В. нощували в дома на свидетеля. Не помнел да са приспивали в имота, защото имало наематели по това време. Двамата не ползвали стаите, не складирали багаж там, не спели в тях, не правили никакви ремонти в къщата. Не са складирали строителни материали, до старата къща имало дам за животни,  използвали него, за да си прибират строителните материали. Дамът бил в техния си имот (съседен от изток), по това време нямало животни, имало навес и било сухо. За къщата знаел, че е закуП. на името на баба му – П. К. и на вуйчо му Н. К.. Не знаел дали са я купували на части или изцяло, но знаел, че те двамата били собствениците.Знаел това и по още една причина, когато трябвало да проектира и стои своята къща, от съвета му поискали съгласие на собствениците, защото строил точно на границата. Тогава съгласие било дадено от дядо му и вуйчо му. Теренът на жилището на свидетеля и този на дядо му не бил общ. Първо бил купен имотът на родителите на свидетеля, той бил купен на името на баща му Г. Д. и дядо му А.К.. Зет и тъст купили заедно парцела и старата къща на този парцел, после построили тази отпред. Когато трябвало да му издадат разрешението, вуйчо Н. му дал съгласие и дядо му дал. От съвета тях посочили като собственици на имота. Съгласие от Ц. и В. К. не искали, нито от другите братя на майка му. От съвета посочили от кого да поиска съгласие. Прец целият този период от време никой нито е пречил, нито се опитвал да изгони или имал претенции към дядо му и баба му, към Н. К. и семейството му., да ползва имота или да твърди, че е собственик. Докато Ц. и В. отсядали в дома на свидетеля, нямали претенции да са собственици на имота, винаги в семейството се говорело, че собственици са баба му П. и вуйчо му Н.. Неговата майка и другите му вуйчовци също нямали претенции към този имот. През 1959 година имало ограда между процесния имот и имота на свидетеля, навлизала в неговия имот. Границите се променили с регулацията. Първо имало една регулация, която предвиждала да се строят блокове в цялата махала, после тя отпаднала и направили нова регулация, това било някъде около 1983 г. Свидетелят започнал да стои през 1984 г. и тогава била уредена регулацията между двата парцела. Тогава направили и съществуващата ограда между тя. Проектът бил за строеж на калкан (къща-близнак). През 1959 година процесния двор стигал до източните граници на имота на Ц. и В., нямало ограда, тя стигала до старата къща. Имало сух дувар с височина метър, метър и двадесет, това било заграждението. Северната граница била променяна, настоящото място зад къщата (процесната) било предадено по регулация към парцела. Преди да бъде урегулирано, собствениците нямали достъп от северната стена, от север. Покривът на цялата къща бил общ, П-образен, по-тесен в идната си част, на една кота, на една височина. Нивото, което понастоящем се пада плоча над новоизградената баня, било пода на плевнята, нагоре от него била плевнята. Мазето и преходните стаи били на различни нива. В северната част била плевнята. В помещенията, които ползвал дядо му си влизало директно, входът бил на южната стена. Свидетелят дава подробни обяснения за местоположението на помещенията и верандата, както са съществували преди реконструкцията от 2012 г. 

Съдът извърши оглед на място, при който констатира следното:

ОГЛЕД на северната стена и части от двора:

По сведения на ответника К.Г. и свидетеля Д. Г., единият собственик, извършвал ремонти, вторият лице, което притежава много добри технически познания, северната, видима ограда на имота е дълга около двадесет и пет метра. Северната, застроена част от спорният имот, която за целите на протокола, съдът ще нарече „стена“  е дълга по цялата си дължина двадесет метра. Начиная от запад на изток, съдът констатира стена, която е изградена с камъни във видимата си част, в северозападния ъгъл. На височина, приблизително около два метра и петдесет сантиметра, се виждат се дървени греди. Тази северна част, която се описва, е измазана с кал и има чупка в задната част на сградата, като дължината от запад до дървената греда е  между пет и шест метра. След ръба, следва приблизителна ширина около 25-30 см до 40 максимум, чупка на юг, също видимо завършваща градежа на западната част от къщата, след което в продължение на изток - северната стена в момента на огледа е измазана с кал, вижда се вижда стена, и че завършва част от покрива. Следва светъл отвор. Последната стена, която се пада на около 40 см навътре, на юг по северната стена, е широка около 60 см. Следва светъл отвор, на който има монтиран стар прозорец и през който се вижда южният имот – съседски, около 50 см. След поставеното прозоречно крило, започва новоизградена част от къщата която е висока от земята около 4,00 метра. Над новоизградената плоча е около 2,20 м. до стрехата. На място, покривът на западното и ремонтираното източно крило не са единен покрив, не съвпадат. Вижда се новоизградена стреха и улук. В най-западната част на източното крило, според спора на страните, в долната му част се виждат остатъци от стар каменен зид, който е ограден от новоизградените колони. Под новоизградените тухли и колони се виждат остатъци от стар каменен зид с форма на правоъгълник, с приблизителни размери на този правоъгълник 1,40 м на 2,30 м. След тях има само на първото ниво – отлято и следва по почти цялата височина от запад на изток, стар дувар, зидан с камъни, който е надстроен с две тухли. Старият дувар, зидан с камъни и измазан с кал, продължава по цялата северна стена на къщата.

ОГЛЕД на източната стена на къщата:

Съдът констатира, че източната стена на къщата се намира на около 5 метра разстояние от съществуващата ограда. Източната стена на къщата е изцяло новоремонтирана, на второто си ниво - в строеж, и е дълга около осем метра, като в най-северната си част, на източната стена се виждат остатъци от стария дувар, старите греди и измазване с кал под варова мазилка.

ОГЛЕД от юг:

Южната фасада на цялата жилищна сграда е разделена на две части. В източната си част е изцяло ремонтирана, дължината от първата новопостроена колона до най-източния ъгъл на къщата по южната стена е около 12 метра. Около 12 метра е дълга южната стена от спорния имот, начиная от първата изградена колона, от която започва новопостроеното стълбище за вторият етаж, до най-източния ъгъл на къщата. В тази си част се вижда новопостроено стълбище със седем стъпала, с приблизително еднаква височина, плюс голямо стъпало с приблизителна височина в най-южната си част около 70 см. Точно над стълбите се вижда прозорец с неправилна форма, приблизително трапецовидна, за който се твърди, че е прозорец на банята, която е изградена в източната част на къщата.

Гледано от юг, след ремонтираната източна частна къщата в посока от юг на север се виждат две стъпала, по сведение на страните - съществуващи преди ремонта, от които две стъпала се вижда подпора – дървена, за която се твърди, че е съществувала преди започване на ремонтните дейности. Един от свидетелите посочи тази дървена подпора, стояща вляво, гледаноаот юг на север, като мястото, където се е намирала врата за две свързващи помещения. В дясно се намира вратата на новоизградената баня, а отсреща има поставена дървена врата, която по сведение на един или двама от свидетелите, представлява вратата за двете задни, преходни помещения.

В посока от изток на запад има изградени три циментови стъпала,  след които следва дървена площадка с малка веранда, и на тази дървена площадка е разположена дървена врата, представляваща вход за западното тяло на спорния имот. Приблизителното разстояние от ръба на стената до външната и видима част, е около пет метра, като тази стена на западното тяло е ориентирана изцяло на изток, така е ориентирана и вратата. Влиза се от изток на запад. Вижда се, че най-западната стая от процесната част има два прозореца и е покрита с покрив, чието ниво е по-ниско от това на ремонтираната част, а в източната си част на покрива има поставени вертикални дъски , има хоризонтална и вертикална дъсчена обшивка. Освен това, в прехода между двете части на спорната сграда се виждат нахвърляни греди и разстоянието между новоремонтираното, източно крило, и съществуващата дървена подпора, ширината на юг е около метър. Южната стена на западното тяло от спорния имот е дълга около четири метра, видимо на височина от пода, от двора до долното  ниво на първата стая, е около метър. Вижда се прозорец на избеното помещение, под прозорците на тази стая. Отделно, ориентирани от изток на запад се виждат четири циментови стъпала и дървена врата водеща към помещение, което по сведение на страните е избено. Западната стена на къщата представлява, изграден с камъни и измазан с кал зид, приблизително дълъг около седем-осем метра, като се вижда че цялата западна стена е на две нива. В най-южната си част се вижда дървена греда. Подът в най-югозападната страна е на около 70 см от терена. На  4,50 метра – 5 метра от юг на запад се твърди, че приключва стената на избата и на предната югозападна стая. От там насетне се вижда вратата на съществуваща плевня, която продължава до края на стената на къщата и се вижда прозорец на стаи, които вероятно са двете свързани стаи. Прозорецът е двоен, с решетка. Входът на плевнята е вдигнат на височина около 2,20 метра от терена. Западната стена завършва с извита каменна част – зъб на стар зид, остатък от стара ограда, за който има сведение, че представлява стар зид на ограда по северната граница на имота. На терена в двора има поставени два капака, единият е пластмасов, другия е циментов, за които се предполага, че представляват затворена шахта и на водомер, във връзка с показанията на свидетеля, който заяви, че е прекарана нова канализация и обратни води.

ОГЛЕД на западното крило на сградата, за което се твърди, че представлява самостоятелно жилище:

От дървената врата, която съдът описа по-рано, се влиза в една стая с два прозореца на юг, един на запад, като в северната си част по цялата стая има изградени долапи. Приблизителната форма на стаята е квадрат с размери  4х4 метра. Височината е около 2,30-2,40 м. От стаята няма изходи към коридор, няма преходни помещения. Единствения вход за нея е откъм дървената веранда.

Съдът влиза в помещение, което по сведение на двама от свидетелите представлява двете преходни стаи. Това помещение понастоящем представлява работилница с височина не повече от метър и деветдесет, с приблизително квадратна форма и размери – 3,50 на 3,50 м. От това помещение преходно, в посока от изток на запад, през дървена врата се влиза в друго помещение, което се ползва за склад и сервизно помещение с височина около 2 метра и приблизителни размери три на три метра.

Съдът КОНСТАТИРА, че в това помещение се намира и тоалетната чиния с казанчето, мивка, за които се твърдеше, че са изградения санитарен възел преди години. С вход на изток се влиза в баня и мокро помещение.

С вход на изток се влиза в баня и мокро помещение, която има новоизградена врата. Твърди се, че част от банята или цялата, представляват едновремешното помещение, което се е ползвало за перална и лятна кухня. Санитарното помещение се състои от две отделни помещения. Едното с неправилна форма с чупки, като гледано като правоъгълник, приблизителните му размери, без да се включва нишата са  два и петдесет широка на три и петдесет. Отделно се влиза в баня с тоалетна чиния, която е с приблизителни размери на банята около 1,70 на 2-2,50 м.

ОГЛЕД на втория етаж – в процес на ремонт:

Съдът се намира на изградената плоча над ремонтираната баня и се вижда подпокривното пространство на стария покрив. Вижда се, как плевнята е била ситуирана от запад по цялата дължина на къщата, като понастоящем е прекъснато от новопостроен зид. По сведение на ответниците, в ремонтираната източна част, плевнята е продължавала с три метра от запад на изток от единия нов зид, до другия нов зид, в новото строителство. През западния зид на ремонтирания втори етаж на източното цяло ясно се вижда отвора на плевнята. Сочат, че при ремонта е премахната част от стар зид.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

За да се уважи установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, своето право и обема му, както и че е налице обект на правото на собственост.

В настоящия случай ищцата заявява права върху жилищна сграда, за която твърди, че представлява самостоятелен обект на правото на собственост, основава правото си на възмездна сделка, сключена от съпруга й през 1959 г. и възникналата по силата на тази сделка съпружеска имуществена общност. Отделно от това, ищцата претендира право на собственост и върху ид. части от терена, върху който е изградена постройката.

Ответната страна въвежда няколко основни възражения срещу иска:

- спорната част от жилищната сграда, не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а е част от общата сграда в имота;

- сделката, на която ищцата се основава, не съдържа като свой предмет сграда, а само реална част от терена;

- наследниците по закон на тази сграда и терена и съсобственици, съставляващ понастоящем ПИ с идентификатор 503.2276, за извършили през 1980 г. съдебна делба и за имота е налице СПН;

- при условията на евентуалност, придобили са имота поради изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Производството не следва да се прекратява порази недопустимо на иска, предвид на това, че ищцата не основа правото си на собственост на наследствено правоприемство от праводателите на съпруга си, тя сочи друго основание покупко-продажба, поради което и за този факт не е налице сила на пресъдено нещо в производството по съдебна делба, а искът следва да се разгледа по същество.

Съдът намира, е в настоящия процес, ищцата не установява при условията на пълно и главно доказване, заявените от нея права до размера на 4/12 ид. части от самостоятелно жилище, в западната част на имота. Основателен е доводът на ответниците, че ищцата не е придобила право на собственост върху сграда по силата на договор за покупко-продажба, сключен през 1959 г. Правото на собственост върху недвижим имот, се прехвърля с писмен договор, в нотариална форма и негов предмет е само  посоченото в договора. Когато в недвижим имот –дворно място, съществуват сгради, които са самостоятелни обекти на правото на собственост, те следва да се посочат в договора, ако собствеността върху тях се прехвърля, сградите не се придобиват по силата на приращение, и ако не са отчуждени, собственикът им запазва правата си върху тях. В настоящия случай нито съпругът на ищцата и неговия брат, нито праводателите на ответниците са придобили, по силата на двата договора за покупко-продажба, права върху построената в парцел ХІ-2007 в кв. 88 жилищна сграда към 1959 г.  С тези договори са закупени само части от недвижими имоти. Отделно от това, видно от представените нотариален акт от 1925 г. и публично завещание от 1938 г., прехвърлителите на имота са притежавали една къща, описана в единия случай с площ от 60 кв. метра, а във втория – с площ от 100 кв. метра. По делото са налице данни в разписната книга да е бил отразяван нотариален акт № 28, т.І от 1944 г., но такъв по делото не е представен и не е изяснен въпроса дали с него не е била прехвърлена собствеността върху сградата и на кого. Не се доказаха по безспорен и категоричен начин и твърденията на ищцата, процесната част от жилищната сграда да представлява самостоятелно жилище, както към 1959 г., така и към настоящия момент. Дани това да е било самостоятелна къща не се съдържат нито в писмените доказателства по делото (изводът на ищцата, че с н.е. 50/59 г. това се установява, заради действителната площ на сградата), не се споделят от настоящия състав. Според документите на прехвърлителите, в имота е имало една къща. Не се установява и от експертизите, спорната част от сградата да представлява самостоятелно жилище, респективно – обект на правото на собственост. Единствено в заключението на Арх. К.-Х. се съдържат подобни данни, но те не са категорични, а и не могат да се противопостяват на наличните писмени доказателства досежно вида на имота – една къща, поради което заключението на вещото лице в тази част не се кредитира. Дори да се приеме обратното, доколкото предмет на договора сключен с н.а. е само терен, а както съдът посочи по-горе, самостоятелните обекти на правото на собственост не се придобиват по приращение, въз основа продажбата на терена, то искът следва да се отхвърли, поради факта, че на соченото от нея основание – покупко-продажба и наследяване след смъртта на съпруга й. Правото на собственост, основано на договор за покупко-продажба, както и твърдението за наличие на самостоятелен обект на правото на собственост, не могат да се установяват с гласни доказателства. Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Д., който освен еднаквата степен на родство със съпруга на ищцата и с бащата на ответницата Г., има най-пълни и преки впечатления от семейните отношения, свързани с живота и стопанисването на спорния имот. Тъй като предмет на иска не е правото на собственост на ответниците върху сградата, съдът не изследва въпроса дали и на какво основание те са придобили правата си върху нея.

По същите съображения следва да се отхвърли и ска за право на собственост върху свързващото тяло, като се посочи само, че по делото не е установено тази част от сградата да има статут на самостоятелен обект на правото на собственост, нито пък се твърди от ищцата да е обща част, а право на собственост може да се притежава само върху годни обекти, респективно – върху общи части при сгради в режим на етажна собственост. В случая мислимо би било да се търси хоризонтална етажна собственост, но тогава тази част от сградата, наречена от ищцата свързващо тяло, не би следвало да е предмет на спора, защото при хоризонталната етажна собственост са налице отдели сгради.

По отношение на претенцията за 8/416 ид. части от дворното място, същата също следва да бъде отхвърлена като неоснователна, предвид на това, че през 1959 г. праводателите на ответниците са закупили тогавашния парцел, съответен на днешния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2276. Дори да се приеме, че поради отпадналите регулационни предвиждания, част процесната част от терена е отанала в съсобственост, ответниците при условията на пълно и главно доказване, основно със свидетелските показания на св. Д., установиха че са придобили правото на собственост по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в продължение на 10 и повече години.

Поради изложеното, исковете за установяване правото на собственост следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.

С отхвърляне на главния иск, следва да се отхвърли и акцесориня, за изменение на оспорения констативен нотариален акт до размера на оспорените в производството части.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал.1 от и чл. 537, ал.2 от , за признаване за установено по отношение на Е.Н.Г. с ЕГН ********** и К.Г.Г. с ЕГН **********,***, че Ц.Т.К. с ЕГН ********** *** е собственик на 4/12 (четири дванадесети) ид.ч. от самостоятелно жилище, застроено с площ от 60 кв.м към 1912 г., на един етаж в западната част на дворното място и съответните идеални части от свързващото тяло, застроено на 26 кв.м, КАКТО и на 8/416 ид.ч. от дворното място, който имот съставлява имот с идентификатор 36498.503.2276 (поземлен имот № 2278 в кв.88, за който се отрежда парцел ХVІ-2276) по плана на гр.К., одобрен със Заповед № РД-18.52/16.11.2011 г. и за ИЗМЕНИЕ на нотариален акт № 81, том І, рег. №1724, дело № 72/2012 г. на Нотариус С. Р., Нотариус с рег. № ** в Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд - К., вписан в СлВп К. като нот. акт. №57, т.ІІІ, дело № 397/2012 г., както следва: да се намалят с признатите с решението съответно 8/416 кв.м. ид.ч. от дворното място и частта за жилището, застроено на 60 кв.м. в източната част на сградата, съставляващо сутерен и един етаж да бъде конкретизирано с квадратура, етажност и местоположение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

АГ.