№ 80
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на адв. И., изрично упълномощен от осъдения А. К. К.,
за възобновяване на н.о.х.д № 7891/2021 г. по описа на РС-Пловдив, с влязлото в сила
по което определение е одобрено сключено по реда на Глава 29-та НПК споразумение
за решаване на делото, според което осъденият К. се е съгласил да изтърпи наказание
три месеца лишаване от свобода, определено на основание чл. 55, ал.1, т.1 НК за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 4 НК, при „общ“
първоначален режим.
Същата квалификация е приложена и по отношение деянието на другите двама
осъдени И. Г. Г. и Н. М. Ч. (съучастници помежду си и с А.К.) и на същото основание
на всеки от тях е било определено наказание от същия вид и за същия срок.
Искателят твърди, че споразумението противоречи на материалния закон, при
положение че приложимата правна квалификация била различна (по-лека) – по чл. 197
НК вместо визираната от обвинението по чл. 195 НК. Във връзка с това и наказанието
било определено незаконосъобразно – след приложение на чл. 55, ал.1, т. 1 НК било
индивидуализирано под специалния минимум от една година вместо на основание чл.
55, ал.1, т. 2, б. „б“ НК да бъде заменено с по-лек вид, а именно пробация. По-нататък
се изразява виждането, че с одобряване на порочното споразумение съдът е нарушил
процесуалното изискване да следи за спазване на закона и в тази връзка да предлага
промени, т.е. е допуснал и съществено процесуално нарушение. Формулираното
искане е за отмяна на определението и връщане делото за ново разглеждане на
районния съд.
Със своето определение за насрочване на делото ПАС уважи искането за
1
спиране изпълнението на наказанието на осъдения К. лишаване от свобода, като се
съгласи с аргумента, че ако въпросното изпълнение продължи, касационното
произнасяне би се обезсмислило, доколкото евентуалното уважаване на искането не би
могло да елиминира ефекта на твърдените нарушения на материалния и процесуалния
закон.
При въззивните прения осъденият К. и неговият защитник адв. И. обявиха, че
поддържат искането по изложените в него съображения.
Представителят на АП-Пловдив изрази становище за основателност на
искането.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери за установено следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла
на чл. 420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424
от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявени основания по чл. 422 ал. 1 т.
5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на
визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо, а разгледано по
същество е основателно.
Първоинстанционният съд е допуснал твърдяното нарушение на материалния
закон. Нарушението се е изразило в неправилно квалифициране на деянието по чл. 195
НК вместо по привилегированата норма на чл. 197 НК. Споменатата норма е
приложима при положително посткриминално поведение след кражбата – връщане или
заместване на отнетите вещи. В случая две от инкриминираните вещи са били върнати,
а стойността на третата (230 лева) е била заплатена от страна на осъдените.
Доказателство за заплащането й е било представено на съда преди одобряване на
споразумението.
Въпреки това страните са се съгласили с по-тежката квалификация по чл. 195,
ал.1 НК и съответно с понасяне на наказания от предвидения в нейната санкционна
част вид – лишаване от свобода. За всеки от тримата осъдени е било предложено
наказание три месеца лишаване от свобода – под специалния минимум от една година,
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
ПАС прие за основателен укора към ПРС. Той незаконосъобразно е одобрил
споразумение за неприложимата по-тежка наказателноправна квалификация. А е
следвало да предложи промени в споразумението съобразно правомощието си по чл.
382, ал. 5 НПК, като насочи страните към коректната квалификация по чл. 197, т. 3 НК.
На свой ред страните са имали два възможни процесуални хода – или да изберат, на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ НК, наказание, различно от лишаване от свобода
(след като предвиденото в нормата на чл. 197 НК наказание от този вид е без
специален минимум), или да се обединят около първоначално предложеното наказание
три месеца лишаване от свобода, като променят основанието за налагането му – от чл.
55, ал. 1, т. 1 НК на чл. 54 НК. В последна сметка това не е направено и
незаконосъобразният съдебен акт е влязъл в сила.
Допуснатото нарушение на материалния закон е особено съществено, защото
накърнява основополагащи правила на правоприложението – за квалифицирането и за
индивидуализирането. Непренебрежимо е и нарушението на споменатото процесуално
задължение на съда да следи за спазването на тези правила.
Допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени по реда на настоящия
извънреден съдебен способ, защото съдът по възобновяването не разполага с
правомощие да коригира основанието на санкционния избор, пък и не знае и няма как
2
да узнае съдържанието на волята на страните. Единственият възможен изход от
създадената процесуална ситуация е отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
На основание член 347, ал. 2 НПК (приложим по реда на чл. 426 НПК) делото
следва да се възобнови и съответно определението за одобряване на споразумението
следва да се отмени и по отношение на другите двама осъдени (И. Г. Г. и Н. М. Ч.) при
положение че това е в тяхна полза.
Ето защо и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 7891/2021 г. по описа на РС-Пловдив, ОТМЕНЯ
изцяло постановеното по реда на Глава 29-та НПК определение № 1868/15.03.2022 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд, от
стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3