Р Е Ш Е Н И Е
№ 260195/5.10.2022г..
гр. П., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II
състав, в публичното заседание на 21
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Е.
Кръстев, като разгледа докладваното гр. дело № 5944 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341
и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Производството
е образувано по искова молба на С.И.С. срещу Р.И. С. и Н.И.Я., с която се иска
извършване на делба на следните имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор № ****
и 2/ сграда с идентификатор № ****.1
по КККР на град П.. Посочени са следните делбени квоти за поземления имот: 5/8
ид. ч. за С.С., 2/8 ид. ч. за Р. С. и 1/8 ид. ч. за Н.Я., както и делебни квоти
за сградата: 1/8 ид. ч. за ищеца, 6/8 ид. ч. за първата ответница и 1/8 ид. ч.
за втората ответница.
В
исковата молба се посочва, че ищецът е придобил делбените имоти чрез универсално
завещателно разпореждане от В. И. Х.. Съделителката Н.И.Я. придобила имотите
чрез наследяване, а Р.И. С. чрез дарение и покупко – продажба.
Ответникът
Р. С. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Не се оспорва, че ищецът е придобил чрез завещание 5/8 ид. ч. от поземления
имот и цяла сграда (идентификатор № ****.2),
която не е предмет на делото. Твърди, че делбената сграда идентификатор № ****.1
по КККР на град П. не е включена в завещанието на В. И. Х., поради което ищецът
не е собственик на 1/8 ид. ч. от нея. Счита, че не може да се допусне делба на поземления имот,
тъй като представлявал дворно място, в което има две или повече сгради. След
представяне на завещанието в о.с.з., в законоустановения срок е оспорила неговата
автентичност и обстоятелството същото действително да е изпълнено от завещателя.
Ответницата
Н.Я. не е депозирала писмен отговор и не изразява становище в с.з.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен
съд П. е сезиран с конститутивен иск по чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се из-върши
тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на
доказване в тази фаза на делбения процес са съществуването и основанието за
възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установява-нето
на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на
съде-лителя, предявил иска.
Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва от приетите по
делото констативен нотариален акт от 31.10.1956 г., приобретател по който е И.Х.Д.,
нот.акт за собственост по регулация от 21.10.1961 г., в полза на И.Д., нотариален акт за от
24.10.1986 г. за продажба в полза на В. И. Х. на ½ от процесния УПИ –
без изградената къща, нот.акт за покупко-продажба със запазено право на ползване
№ 100, т. 2, рег. № 4163, д. 283/2020 г. на нот.Р.М., нот. акт № 25, т. 2, рег.
№ 3101, дело № 210/2020 г., нотариален акт за дарение № 24, т. 2, рег. № 3100,
дело № 209/2020 г., констативен нотариален ат от 15.07.2016 г. в полза на С.С.
за 5/8 от УПИ и цялата сграда с идентификатор ****.2, удостоверение за
наследниците на И.Х.Д., скица на УПИ ****, удостоверение на нотариус Р.М. за
предаване на завещанието на В. Х. от страна на явилата се М.Д., протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 26.01.2016 г., саморъчно завещание от В. И.
Х. от 12.04.2010 г. /л.92/, както и съдебно-техническа експертиза, установяваща
идентичността на делбените УПИ и
сграда с имотите, съгласно представените актове за собственост.
Не
се спори, а от обсъдените писмени документи се установява, че И.Х.Д. е придобил
в режим на СИО правото на собственост върху процесния УПИ и сграда с
идентификатор ****.1. На 24.10.1986
г. И.Д. и съпругата му М.Д. са прехвърлили на сина си В. И. Х. правото на
собственост върху ½ от описания УПИ – без процесната сграда. Не се
спори, че В. Х. е построил втора сграда върху процесния УПИ – сграда с
идентификатор ****.2, представляваща
негова лична собственост и която не е предмет на делбата.
След
смъртта на И. Х. на **** г. съществувалата върху делбените имоти СИО е прекратена,
а негови наследници по закон са преживялата съпруга М.Д., и децата му – Б. С.,
съделителката Н.Я., както и В. Х.. В резултат на наследственото правоприемство
и прекратената СИО всеки от тях е станал съсобственик съответно на по 1/16 за децата Б. С., Н.Я. и В. Х., а преживялата съпруга М.Д.
– на общо 5/16 ид.ч. (1/16 по
наследство и ¼ при прекратяване на СИО) от УПИ, както и на по 1/8 от сграда с идентификатор ****.1
за децата Б. С., Н.Я. и В. Х., а преживялата съпруга М.Д. – на общо 5/8 ид.ч. (1/8 по наследство и 1/2 при
прекратяване на СИО).
Със
саморъчно завещание от 12.04.2010 г.
В. Х. е завещал на племенника си – съделителя С.И.С., цялото си имущество, включително
движими и недвижими вещи. Видно от удостоверението за наследници, В. Х. е
починал през 2014 г. Така
съделителят С.С. е придобил
притежаваните от В. Х. общо 9/16 ид.ч.
от УПИ (1/2 ид.ч. по силата на покупко-продажбата и 1/16 ид.ч. – по наследство
от И. Х.), 1/8 ид.ч. от сграда с
идентификатор ****.1, както и цялата
сграда с идентификатор ****.2, която
не е предмет на делбата.
Видно
от прехвърлителните сделки през 2020 г., Б. С. и М.Д. са прехвърлили притежаваните
от тях права върху УПИ и сградата на съделителката Р. С., в резултат на което тя е станала собственик общо на 6/16 ид.ч. от УПИ и на 6/8 ид.ч. от сграда с идент.№ ****.1.
Във
връзка с материалната легитимация на страните и допустимостта на делбата
ответната страна е въвела две основни правоизключващи възражения – 1/ относно
действителността на завещанието в полза на ищеца С.С., въз основа на което
същият се легитимира като собственик, както и 2/ допустимостта на делбата на
дворното място, предвид разясненията на ППВС № 2/1982 г., доколкото в същото са
построени две сгради, една от които – лична собственост на съделителя С.С..
По възражението за недействителност
на завещанието.
След
представяне на саморъчното завещание в о.с.з., в законоустановения срок
ответната страна е оспорила неговата автентичност и обстоятелството същото
действително да е изпълнено от завещателя, във връзка с което е открито производство
по реда на чл. 193 ГПК.
Съгласно
чл. 180 ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им
представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната
доказателствена сила на тези документи и при установяване, че подписът е
неистински, то и документът е неистински. Затова оспорването на истинността на
частния диспозитивен документ всъщност е оспорване, че волеизявлението изхожда
от посоченото за автор лице. Същевременно, саморъчното завещание представлява едностранна
сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания – да
е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от
него – чл. 25, ал.1 ЗН. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на
саморъчното завещание като едностранна сделка - чл.42, б. „б“, вр. чл. 25, ал.
1 ЗН. Ето защо, оспорването на истинността на документа саморъчно завещание
покрива и фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на
саморъчното завещание като сделка по смисъла на чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25,
ал. 1 ЗН.
Съгласно
приетата съдебно-графическа експертиза, подписът,
положен под думата „Завещател“ е изпълнен от В. И. Х.. Ръкописният текст (без заглавието „Саморъчно завещание“) от
12.04.2010 г. най-вероятно е изпълнен от В. И. Х., а ръкописното заглавие „Саморъчно завещание“ – от друго лице, с различен химикал. Вещото лице е
приело, че предоставеният сравнителен материал досежно подписа е достатъчен за
изследване, а относно ръкописния текст – относително достатъчен за изследване.
В настоящия случай вещото лице е използвало предоставен от ищеца документ, съдържащ
подпис, както и свободни сравнителни образци, материализиращи изявления, направени
пред държавните органи (пенсионното досие на завещателя в ТП на НОИ и заявленията
до Директора на РУ „СО“ по отношение ръкописния текст, АИС БДС, нотариалните
актове по делото и ТЕЛК-ови решения). Ответната страна не е предоставила на
вещото лице сравнителни образци, видно от отбелязването в експертизата /л.
119/.
Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като
вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства
и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата графическа
експертиза, съобразно данните и материалите, до които е успяло да намери достъп
и които са му били представени.
По
време на изслушването на вещото лице ответната страна е оспорила експертизата с
доводи, че е възможно самият използван сравнителен материал да не е автентичен,
без ответникът обаче да представи други сравнителни образци. При спор относно
автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес
от това насрещна страна, че сравнителните образци – обект на изследване, не
изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на
експертизата. Оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно
доказване, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин
може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от
вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността. В
този смисъл е утвърдената съдебна практика – Решение № 171 от 18.06.2009 г. по
гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I ГО, Решение № 60 от 23.04.2013 г.
по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II
ГО, Решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I ГО. Такъв сравнителен материал от
ответната страна не е представен. Макар експертизата да е била оспорена от
ответната страна, в случая не са били релевирани доказателствени искания във
връзка с направеното оспорване – предоставяне от ответника на сравнителен
материал при първоначалното изготвяне на експертизата или след оспорването, респ.
искане за назначаване на повторна експертиза и др. Едва в следващото заседание
е поискано събирането на гласни доказателствени средства за опровергаване удостоверяването
на нотариуса, че процесното завещание се е намирало у него, за установяването
на който факт със свидетелски показания е налице абсолютната забрана по чл.
164, ал. 1, т. 2 ГПК.
Експертно
заключение, че завещанието вероятно
е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, може да обоснове
извод за автентичността на документа или спазването на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН и да се приеме за достатъчно за установяване действителността на
завещателното разпореждане, ако причините, поради които експертите са стигнали
до извода, че е налице само вероятност по отношение на авторството на оспорения
документ с оглед на особеностите на конкретния случай, допускат това (така Решение
№ 158 от 3.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2013 г., II г. о., ГК). Следва да
се отчитат причините, поради които вещото лице е направило заключение, че е
налице вероятност по отношение на авторството на оспорения документ. Тази
преценка се извършва ad hoc, като се
отчитат обстоятелствата на конкретния казус. В конкретния случай в с.з. вещото
лице е изяснило, че изводите му са на база откритите сравнителни образци, до
които е имало достъп, а отговорът му е вероятностен поради малкия по обем
сравнителен материал на ръкописния текст, до който обективно е имал достъп.
Макар
заглавието „саморъчно завещание“ да е
написано от трето лице, същото не е задължителен реквизит, съгласно чл. 25, ал.
1 ЗН. Целият текст, отразяващ завещателната воля, е изписан саморъчно от
завещателя, съдържа се дата както в текста, така и в края на завещанието, след
която е положен и подпис. В този смисъл, изпълнени са изискванията на закона,
доколкото цялата воля на завещателя е изявена единствено от него; текстът е изпълнен
без поправки и зачерквания; завещанието съдържа четлива дата, която съдържа
деня, месеца и годината на съставяне на завещанието (смисълът на датата е, се
знае моментът на съставяне на завещанието, с оглед завещателна дееспособност,
при наличие на няколко завещания и др., каквито възражения не са били въведени),
като с подписа си завещателят е удостоверил, че завещателното разпореждане
съдържа неговите изявления и е придал завършеност и автентичност на документа.
Завещанието е изготвено изцяло саморъчно, а от доказателствата по делото се
установява, че е предадено за пазене в запечатан плик, който е отворен към
момента на обявяване на завещанието, за което действие е изготвен нарочен
протокол, подписан от молителя и от нотариуса.
По
изложените съображения съдът кредитира експертното заключение и възприема доказателствения
извод, че в конкретния случай текстът, обективиращ завещатетелната воля, дата и
подписът на завещанието, са изписани от В. Х., съответно – че по силата на универсалното
завещание съделителят С.С. е придобил качеството „наследник“ и е придобил имуществата,
притежавани от В. Х. към момента на неговата смърт, включително – идеалните
части от процесните делбени имоти.
Доколкото
въпросът за действителността на завещанието е бил повдигнат с възражение, а не
с иск, съдът не дължи произнасянето на нарочен диспозитив по чл. 42, б. „б“ ЗН,
а единствено по чл. 194, ал. 2 ГПК.
По въпроса за приложението на ППВС №
2/1982 г.
Разясненията
на ППВС № 2/1982 г. изключват допустимостта на съсобствен парцел, в който има
две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и
принадлежат на отделни собственици. Парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни
собственици, които са съсобственици и на парцела. В процесния случай обаче разрешението
на цитираното постановление не намира приложение, като съображенията за това са
следните.
На първо място, съгласно съдебната практика (напр. Решение № 97/17.01.2019г.
по гр.д.№ 3051/2017г. на II г.о. на ВКС, Решение № 201/19.10.2015 г. по гр.д. №
2585/2015 г. на ВКС, Решение № 293/12.12.2011 г. по гр.д. № 265/2011 г. на II
ГО на ВКС) изводът за недопустимост на делбата на съсобствен парцел, застроен
със сгради, които са собственост на някои от съделителите, е обоснован, тогава
когато съдът е проявил необходимата активност да изследва възможността от
дворното място да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване на
изискванията на чл. 19 ЗУТ. В конкретния случай изслушаната СТЕ е достигнала до
извод, че процесният УПИ, в който са изградени две сгради – делбената и
сградата, собственост на съделителя С.С., е принципно поделяем на два отделни
УПИ, при спазване изискванията за лице и площ, като в този смисъл е и становището,
дадено от Главния архитект на Община П..
На второ място, когато в съсобствения поземлен имот има една сграда, която
е също съсобствена между собствениците на земята, и втора сграда, която е индивидуална собственост на съделител, то т.
1, б. „д“ от ППВС № 2/1982 г. не намира приложение и е допустимо да се извърши
съдебна делба на поземления имот, заедно със съсобствената сграда. Това е така,
защото в този случай не може да се
приеме, че теренът е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо
значение спрямо сградите, т.е. че е станал обща част. В този смисъл и Решение №
59 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 87
от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., II г. о., ГК.
При
тези обстоятелства и съобразно приетото по-горе разрешение в случая не е налице
хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на
застроения урегулиран недвижим имот, тъй като не всички съсобственици имат
самостоятелни обекти. Затова дворното място не се явява обща част по смисъла на
чл. 38 ЗС и делбата му е допустима.
Предвид
установените по делото правно релевантни факти съдът намира, че между
съделителите е възникнало и към настоящия момент съществува състояние на съсобственост
по отношение на процесните имоти, при установените квоти.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, следва да се допусне съдебна
делба с предмет процесните обекти, съобразно установените по делото дялове. Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС съдебна делба между
С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, Р.И. С.,
ЕГН ********** с адрес *** и Н.И.Я.,
ЕГН ********** на съсобствения им
недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед РД-18-91/13.10.2008 г., последно изменение – от 14.08.2020 г., находящ
се на административен адрес гр. П., ул. „*****, с площ 658 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване – до
10м., номер по предходен план 3076, кв. 82, парцел VII,
при съседи: 55871.509.1685, 55871.509.1682, 55871.509.1678, 55871.509.1687,
55871.509.1706, 55871.509.1723,
при следните КВОТИ:
9/16 /девет шестнадесети/
ид.ч. за С.И.С.;
5/16 /пет шестнадесети/
ид.ч. за Р.И. С.
1/16 /една шестнадесета/
ид.ч. за Н.И.Я.
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС съдебна делба между
С.И.С.,
ЕГН **********, Р.И. С., ЕГН **********
и Н.И.Я., ЕГН **********, на съсобствения им недвижим имот, представляващ
сграда с идентификатор ****.1
по КККР на град П., по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008
г., последно изменение – от 14.08.2020 г., построена в поземлен имот с
идентификатор ****, с административен адрес гр. П., ул. „*****, със застроена
площ 80 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, при следните КВОТИ:
1/8 /една осма/ ид.ч. за С.И.С.;
6/8 /шест осми/ ид.ч. за Р.И. С.
1/8 /една осма/ ид.ч. за Н.И.Я..
ПРИЗНАВА на осн. чл. 194, ал.
2 ГПК, че оспорването на документ – саморъчно завещание на В. И. Х., прието за
съхранение при нотариус Р.М. на 14.04.2010 г. по н.д. № 6/2010 г., рег. № 4611,
не е доказано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.