Р Е Ш Е Н И Е
№ 572
гр.Плевен, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №290 по описа за 2020г. на
Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по делото е образувано по жалба от И.В.Х.-Д.
*** против Решение №29/24.02.2020г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с
което е оставена без уважение жалба вх.№2089/13.02.2020г. и е потвърдено
Разпореждане с изх.№С200015-137-0000827/03.02.2020г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП Велико Търново в оспорената му част.
В жалбата се твърди, че с решението се потвърждава
разпореждането на публичен изпълнител, с което частично е оставено без уважение
искането за погасяване по давност и прекратяване на изпълнителното производство
за сумата 7335,99лева, от които 4483,92лева главница и 2852,07лева лихва, което
решение в тази част е неправилно. Твърди се, че не е връчено запорно съобщение
или съобщение по изпълнителното производство за неговото образуване, нито
покана за доброволно изпълнение, тъй като от години не живее на адрес ул.“Цар
Самуил“ №13. Сочи се, че при направена справка за авоарите си в банковата
сметка е установила, че са запорирани суми от НАП по образувано изпълнително
производство. Оспорва се обстоятелството за съществуващи непогасени публични
вземания към НАП и се прави възражение за погасяване на вземанията по давност в
тази част. Твърди се, че е държавен служител от години и е невъзможно да има
неплатени публични задължения. Счита се, че ако се касае за стари задължения
предхождащи датата на образуване на изпълнителното производство, то те са
погасени по давност. Иска се прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.255 ал.1 т.7 вр. с чл.168 т.3
и чл.171 от ДОПК. Твърди се също, че все още не е връчена и покана за
доброволно изпълнение, поради което се счита, че няма редовно образувано
производство по събиране на публични задължения и не са налице основанията за
спиране на давността по чл.172 ал.1 т.1 от ДОПК. Твърди се, че едва през 2020г.
незаконосъобразно са предприети действия по налагане на запор. В заключение се
моли за погасяване на всички публични вземания по давност.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се
представлява. Депозираните са писмени бележки с доводи за незаконосъобразност
на решението и разпореждането в оспорената му част. Моли се за отмяна и
погасяване на задълженията по давност. Алтернативно се прави възражение за
прекомерност на разноските на ответника.
Ответникът-Директорът на ТД на НАП гр.Велико Търново се
представлява от юрисконсулт К., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че
съображения за потвърждаване на разпореждането са изложени в мотивите на
процесното решение. Навежда доводи, че съобщението за доброволно изпълнение е
действие извършено от страна на публичния изпълнител, с което съобразно
разпоредбите на ДОПК се прекъсва давността, като никъде законодателят не
обвързва това действие и неговите правни резултати с получаването му от страна
на длъжника. Твърди, че началният момент на обвързване на изпълнителното производство
не се свързва с редовното връчване на съобщения или актове на публичния
изпълнител. Сочи, че връчването касае уведомяването на длъжника за извършвани
действия по вече образувано изпълнително производство и предоставянето на
възможност на същия да защити правата си в това производство. Сочи съдебна
практика в този смисъл. Сочи още, че постановлението за налагане на
обезпечителни мерки от 07.01.2016г. е било надлежно връчено на оспорващата,
което се установява от писмото на НИНКН. Твърди, че запорното съобщение е
породило своята правна сила и съответно е породило своя правен ефект по
спирането на давността по отношение на задълженията, които обезпечава, а именно
задълженията по декларация обр.№6 за ДОО и ЗО. В тази връзка счита, че
давността за тези задължения не е изтекла и жалбата е неоснователна. Претендира
присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като извърши проверка на оспорвания административен акт, взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Издаденото при обжалването по
административен ред решение на Директора на ТД на НАП-Велико Търново е връчено
на 26.02.2020г., видно от обратната разписка на л.8 от делото. Жалбата до съда
е подадена на 04.03.2020г. С оглед на това жалбата е допустима за разглеждане,
като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице, което има правен
интерес от оспорването, до компетентния съд по постоянен адрес на лицето, при
спазване на принципа за оспорване на разпореждането на публичния изпълнител по
административен ред и в определения от чл.268 л.1 от ДОПК преклузивен срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки
изх.№С200015-022-0001676/17.01.2020г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново, офис Плевен, като е взето предвид, че ще се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп.дело
№*********/2016г. в размер на 7405,25лева, на И.Х.-Д. е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доброволно управление, находящи се в Обединена българска банка, Уникредит
Булбанк АД, Юробанк България АД и Централна кооперативна банка, за сумата от
7405,25лева. По делото не са приложени доказателства за неговото обжалване.
Във връзка с издаденото
Постановление за налагане на обезпечителни мерки са изпратени Запорни съобщения
на основание чл.202 ал.1 от ДОПК до Обединена българска банка, Уникредит
Булбанк АД, Юробанк България АД и Централна кооперативна банка, получени от
последните, видно от приложените по делото известия за доставяне.
С молба-възражение /наречена жалба/
вх.№С200015-000-0048328/31.01.2020г. И.Х. оспорва обстоятелството, че има
непогасени публични вземания към НАП и прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Твърди, че не й е
връчвано запорно съобщение или съобщение по изпълнителното производство,
нито покана за доброволно изпълнение. Прави искане да бъдат погасени по давност
вземанията й във връзка, с които е
образувано изпълнителното производство и да бъде постановено прекратяване на
изп.дело №ИД160058668/2016г.
С Разпореждане изх.№С200015-137-0000827/03.02.2020г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, на основание
чл.225 ал.1 т.7 вр. чл.168 т.3 от ДОПК и чл.82 ал.1 от ЗАНН е прекратено поради
изтекла погасителна давност, събирането на публични вземания по ИД
№*********/2016г. за сума в размер на 90лева по Наказателно постановление
№141914-F146971/12.03.2015г., и е отказано прекратяване поради
изтекла погасителна давност събирането на следните вземания:
1. ЗО по декларация обр.6 №
150021002342563/02.05.2011г. в размер на главница 33.60лева и лихва 29.98лева,
за период 01.01.2010г.-31.12.2010г.
2. ДОО по декларация обр.6
№150021202855862/04.05.2012г. в размер на главница 598.08лева и лихва
511.76лева, за период 01.01.2011г-31.12.2011г.;
3. ЗО по декларация обр.6
№150021202855862/04.05.2012г. в размер на главница 168.00лева и лихва
132.51лева, за период 01.01.2011г.-31.12.2011г.;
4. ЗО по декларация обр.6 №150021302113634/12.04.2013г.
в размер на главница 403.20лева и лихва 276.90лева, за период
01.01.2012г.-31.12.2012г.;
5. ДОО по декларация обр.6 №150021302113634/12.04.2013г.
в размер на главница 897.12лева и лихва 616.08лева, за период
01.01.2012г.-31.12.2012г.;
6. ЗО по декларация обр.6
№150021404132482/09.05.2014г. в размер на главница 403.20лева и лихва
235.93лева, за период 01.01.2013г.-31.12.2013г.;
7. ДОО по декларация обр.6 №150021404132482/09.05.2014г.
в размер на главница 897.12лева и лихва 524.95лева, за период
01.01.2013г.-31.12.2013г.;
8.ЗО по декларация обр.6 №150021503063750/07.04.2015г.
в размер на главница 336.00лева и лихва 162.47лева, за период
01.01.2014г.-31.12.2014г.;
9. ДОО по декларация обр.6
№150021503063750/07.04.2015г. в размер на главница 747.60лева и лихва
361.49лева, за период 01.01.2014г.-31.12.2014г.
За да достигне до този извод публичният изпълнител е
приел, че за задълженията по декларация обр.6 №150021002342563/02.05.2011г.; декларация обр.6
№150021202855862/04.05.2012г.; декларация обр.6 №150021302113634/12.04.2013г.;
декларация обр.6 №150021404132482/09.05.2014г. и декларация обр.6
№150021503063750/07.04.2015г. е образувано ИД и издадено Съобщение за
доброволно изпълнение изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г., както и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №232/07.01.2016г. – запор на
трудово възнаграждение, които водят до прекъсване на давността и започва да
тече нова давност, съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК, която не е изтекла, поради
което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. За
задължението по НП №141914-F146971/12.03.2015г.
е приел, че давностният срок по ЗАНН започва да тече от влизане в сила на
вземането, а именно 03.05.2015г., като за него е образувано ИД и издадено
Съобщение за доброволно изпълнение изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г., както
и Постановление за налагане на обезпечителни мерки №232/07.01.2016г. – запор на
трудово възнаграждение, които са прекъснали давностния срок по смисъла на чл.82
ал.2 от ЗАНН и започва да тече нова давност, като няма предприети други
действия за спиране или прекъсване на давностния срок и същият е изтекъл
съгласно чл.82 ал.3 от ЗАНН.
Разпореждането е връчено на И.Х. на 12.02.2020г, като
срещу него, в частта, с която не е уважено възражението за изтекла погасителна
давност, е подадена жалба с доводи аналогични на изложените във възражението за
изтеклата давност.
С Решение №29/24.02.2020г. Директорът на ТД на НАП-Велико Търново е оставил
без уважение жалбата на Х. и е потвърдил Разпореждане
изх.№С200015-137-0000827/03.02.2020г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново в оспорената му част. Административният орган е приел, че
е налице спор по отношение приложението на института на погасителната давност,
като безспорно става въпрос за публични държавни вземания, произтичащи от
декларации обр.6, формирали задължения на лицето за здравно осигуряване и ДОО. Посочил
е, че действията по принудително изпълнение започват със съобщение за
доброволно изпълнение, в случай, че не е постановен изричен акт за образуване
на производството. В тази връзка е приел, че съобщение за доброволно изпълнение
изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г. по своята същност представлява такова по
принудително изпълнение по смисъла на чл.172 ал.2 изр.първо предл.второ от ДОПК,
водещо до прекъсване на давността; както и с наложените обезпечителни мерки с
ПНОМ изх.№232/07.01.2016г. и ПНОМ изх.№С200015-022-0001676/17.01.2020г. и с
налагането на запори, давността е спряла да тече, на основание чл.172 ал.1 т.5
от ДОПК. Предвид това е направил заключение, че в 5-годишния давностен срок са
предприети действия по спиране и прекъсване на давността, поради което
задълженията по декларация обр.6 №150021002342563/02.05.2011г.; декларация
обр.6 №150021202855862/04.05.2012г.; декларация обр.6 №150021302113634/12.04.2013г.;
декларация обр.6 №150021404132482/09.05.2014г. и декларация обр.6
№150021503063750/07.04.2015г. не са погасени по давност към момента на произнасяне.
Възражението, че Съобщението за доброволно изпълнение изх.№
С160015-048-0071969/07.12.2016г. не е било връчено на лицето и не е породило
своите правни последици на прекъсване на давността, е приел за неоснователно.
Посочил е, че действията, с които законът свързва прекъсването на давността са
издаването на това съобщение, което поставя началото на изпълнителното
производство, като никъде началният момент на образуване на изпълнителното
производство не се свързва с редовно връчване на съобщения или актове на
публичен изпълнител. Посочил е още, че връчването им касае уведомяване на
длъжника за извършени действия по образувано изпълнително производство,
предоставянето на възможност същия да защити правата си в това производство,
вкл. по реда на чл.266 и сл. от ДОПК. Счел е, че с изпращането на съобщения за
доброволно изпълнение от публичния изпълнител, преди изтичането на давността, е
предприето действие по събиране на вземането, давността е прекъсната и от
момента на нейното прекъсване започва да тече давност съгласно ал.3 на чл.172
от ДОПК. За неоснователно е приел и възражението за приложимост на ТР №2/2013г.
от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като цитираните текстове
касаят производството по ГПК, а задълженията са публични, събират се по реда на
ДОПК, където са детайлно уредени реда и способите за събиране на тези вземания.
От фактическа страна по делото се
установява още, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№232/07.01.2016г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен, във връзка
с установено и изискуемо публично вземане по декларация обр.6
№150021202855862/04.05.2012г.; декларация обр.6 №150021302113634/12.04.2013г.;
декларация обр.6 №150021404132482/09.05.2014г. и декларация обр.6 №150021503063750/07.04.2015г.,
на И.Х. е наложен запор върху възнаграждение, получавано в Национален институт
за недвижимо културно наследство гр.София, което е връчено на лицето едва през
м. февруари 2020г. и от тогава е наложен и запор върху трудовото й възнаграждение
в месечни размер на 318лева, видно от
писмо вх.№4414/01.09.2020г. на НИНКН-София /л.58/.
Със Съобщение за доброволно
изпълнение изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г. И.Х. е уведомена, че в ТД на
НАП-В.Търново, офис Плевен, под №********* от 2016г. е образувано изпълнително
дело за неплатени публични вземания, включително тези по Разпореждане
изх.№С200015-137-0000827/03.02.2020г., потвърдени с оспореното решение на
Директора на ТД на НАП-В.Търново.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК, действията на публичния
изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред
директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител,
който ги е извършил. А според чл.267 ал.1 и ал.2 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по
преписката и представените от страните доказателства и в 14-дневен срок от нейното
постъпване се произнася с решение.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган – Директорът на ТД на НАП-В-Търново, при спазване на
изискванията за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички
съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени
в чл.59 ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Предвид изложеното, Решение
№29/24.02.2020г. е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на
съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за съответствието на
оспореното решение с материалния закон, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 на
чл.171 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено.
Съгласно чл.172 ал.1 от ДОПК, давността спира в
предвидените от закона случаи по т.1 до т.6. Съгласно ал.2 на чл.172 от ДОПК,
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а според
ал.3 на чл.172 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ
времеви период на бездействие на носителя на едно субективно материално право,
който фактически състав поражда правото на задълженото лице да се позове на
давността и да откаже изпълнение на задължението. С изтичането на давностните
срокове по чл.171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред
публичното вземане, което остава дължимо, но може да бъде платено единствено
доброволно от длъжника /чл.174 от ДОПК/ или да бъде прихванато /чл.128 ал.1 от ДОПК/. Прекъсването или спирането на погасителната давност може да настъпи при
възникнали преди изтичането й юридически факти, установени в правна норма –
чл.172 от ДОПК.
Институтът на давността е такъв на материалното право,
поради което спрямо него следва да намери приложение нормативната уредба, която
е била в сила към момента на възникване на задължението. Съгласно чл.105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява
основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в
сроковете определени в съответния закон.
Както бе посочено и по-горе, в съответствие с
разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. А според ал.2 на чл.171 от ДОПК с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Посочените в оспореното решение публични задължения
представлява изискуеми публични задължения за ДОО и ЗО, установени с подадена
декларация обр.6 за конкретен период. Погасяването на публичните задължения по
давност е предвидена в закона правна възможност – чл.168 т.3 от ДОПК.
Задълженията по декларация обр.6 №
150021002342563/02.05.2011г. за ЗО в размер на главница 33.60лева, за период
01.01.2010г.-31.12.2010г. е следвало да бъдат платени през 2011г., поради което
давността започва да тече, считано от 01.01.2012г. В 5-годишния давностен срок
са предприети действия по прекъсване и спиране на давността, съответно с
издаване на Съобщение за доброволно изпълнение изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г.
давността е прекъсната и е започва да тече нова 5-годишна давност, която е
спряна с ПНОМ изх.№С200015-022-0001676/17.01.2020г. Налага се извод, че
задълженията по тази декларация не са погасени по давност.
Задълженията по декларация обр.6
№150021202855862/04.05.2012г. за ДОО в размер на главница 598.08лева и за ЗО в размер на главница 168.00лева, за
период 01.01.2011г-31.12.2011г. е следвало да бъдат платени през 2012г., поради
което давността започва да тече, считано от 01.01.2013г. В 5-годишния давностен
срок са предприети действия по спиране и прекъсване на давността, съответно с
издаване на ПНОМ изх.№232/07.01.2016г. и Съобщение за доброволно изпълнение
изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г., както и с ПНОМ
изх.№С200015-022-0001676/17.01.2020г. Налага се извод, че задълженията по тази
декларация не са погасени по давност.
Задълженията по декларация обр.6
№150021302113634/12.04.2013г. за ЗО в размер на главница 403.20лева и за ДОО в
размер на главница 897.12лева, за период 01.01.2012г.-31.12.2012г. е следвало
да бъдат платени през 2013г., поради което давността започва да тече, считано
от 01.01.2014г. В 5-годишния давностен срок са предприети действия по спиране и
прекъсване на давността, съответно с издаване на ПНОМ изх.№232/07.01.2016г. и
Съобщение за доброволно изпълнение изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г., както
и с ПНОМ изх.№С200015-022-0001676/17.01.2020г. Налага се извод, че задълженията
по тази декларация не са погасени по давност.
Задълженията по декларация обр.6
№150021404132482/09.05.2014г.за ЗО в
размер на главница 403.20лева и ДОО в размер на главница 897.12лева, за период
01.01.2013г.-31.12.2013г. е следвало да бъдат платени през 2014г., поради което
давността започва да тече, считано от 01.01.2015г. В 5-годишния давностен срок
са предприети действия по спиране и прекъсване на давността, съответно с
издаване на ПНОМ изх.№232/07.01.2016г. и Съобщение за доброволно изпълнение
изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г., както и с ПНОМ
изх.№С200015-022-0001676/17.01.2020г. Налага се извод, че задълженията по тази
декларация не са погасени по давност. Следва да се посочи, че дори без спиране
и прекъсване на давността, същата не е изтекла и би изтекла на 31.12.2020г.
Задълженията по декларация обр.6
№150021503063750/07.04.2015г. за ЗО в размер на главница 336.00лева и ДОО в
размер на главница 747.60лева, за период 01.01.2014г.-31.12.2014г. е следвало
да бъдат платени през 2015г, поради което давността започва да тече, считано от
01.01.2016г. В 5-годишния давностен срок са предприети действия по спиране и
прекъсване на давността, съответно с издаване на ПНОМ изх.№232/07.01.2016г. и
Съобщение за доброволно изпълнение изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г., както
и с ПНОМ изх.№С200015-022-0001676/17.01.2020г. Налага се извод, че задълженията
по тази декларация не са погасени по давност. Следва да се посочи, че дори без
спиране и прекъсване на давността, същата не е изтекла и би изтекла на
31.12.2021г.
Във връзка с горното следва да се посочи, че са
неоснователни възраженията направени от оспорващата, че съобщението за
доброволно изпълнение и запорно съобщение не са й връчвани, и давността не е
спирана и прекъсвана. Съгласно чл.172 ал.2
от ДОПК, давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на
публично вземане или с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Действията по принудителното изпълнение са уредени в чл. 220
и сл. от ДОПК и включват: образуване на изпълнително дело/съответно
присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и
обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител – разпореждане/, изпращане
на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на
възбрана и др. Законът не предвижда за образуването на изпълнителното
производство да се издава нарочен акт от вида на предвидените в чл.226 от ДОПК, но задължава публичния изпълнител при започване на производството
да изпрати на длъжника съобщение за доброволно изпълнение и то преди да
пристъпи към изпълнение. Налага се извода, че
действията по принудително изпълнение започват със съобщение за доброволно
изпълнение в случай, че не е постановен изричен акт за образуване на
производството. В този смисъл действията по образуване на ИД №*********/2016г.
и издаването на съобщение за доброволно изпълнение с изх.№С160015-048-0071969/07.12.2016г.
по своята
същност представляват такива по принудително изпълнение по смисъла на чл.172 ал.2
изр. първо, предл. второ
от ДОПК, които са извършени преди изтичането на предвидения от
закона 5-годишен давностен срок. Поради това прекъсват изтичането на давността,
след като са предприети в законово регламентирания 5-годишен срок.
За прекъсването на давността е достатъчно да е
предприето действие по принудително изпълнение от публичния изпълнител, с което
бездействието на органа се прекъсва, поради което е без значение дали и кога
съобщението е било връчено на длъжника. Действията, с
което законът свързва прекъсването на давността съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, са именно издаването на това съобщение, което поставя началото на
изпълнителното производство. Никъде началния момент на образуване на
изпълнителното производство не се свързва с редовно връчване на съобщения или
актове на публичния изпълнител. Връчването им касае уведомяване на длъжника за
извършени действия по вече образувано изпълнително производство, предоставянето
на възможност същия да защити правата си в това производство, вкл. и по реда на
чл. 266 и сл. от ДОПК, но няма нормативно предвидено изискване при образуване
на производството задължително да се уведомява длъжника. Същественото
за прекъсването на давността е, че към момента на изпращане на съобщението не е
бил изтекъл 5-годишния давностен срок за посочените по-горе задължения, а е бил
прекъснат с извършеното действие на публичния изпълнител, насочен към събиране
на вземанията, откогато е започнал да тече нов 5-годишен срок. Този срок както
към момента на подаване на възражението на Х., така и понастоящем не е изтекъл,
с оглед на което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Независимо от спирането и прекъсването на давността, не е изтекъл и 10-годишния
давностен срок по чл.171 ал.2 от ДОПК, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Във връзка с горните възражения на Х. е
необходимо още да се посочи, че публичният изпълнител е направил необходимото
тя да бъде уведомена за започналото срещу нея принудително производство, чрез
изпращане на работодателя й НИНКН-София на запорно съобщение, получено на
14.01.2016г., но по същото към онзи момент не са предприети действия за
удържане от трудовото възнаграждение на лицето, по причини независещи от
публичния изпълнител.
Следва да се посочи още, че цитираните в жалбата и
писмените бележки ТР на ВКС касае изпълнителното производство за частни
вземания по ГПК и е неотносимо в случая. Процесните задължения са публични и се
събират по реда на ДОПК, където са регламентирани реда и способите за събиране
на тези вземания и спрямо тях не се прилагат субсидиарно разпоредбите на ГПК.
Предвид изложеното обжалваното решение и потвърденото
с него разпореждане на публичния изпълнител в обжалваната му част са издадени
при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените пороци. Жалбата
против тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото на основание чл. 161, ал.
1, изр. 2 и изр. 3
във вр. с чл. 8, ал. 1
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново
следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лева, съобразно представен списък.
Воден от горните мотиви и на основание чл.268 ал.2
от ДОПК, Административният съд-Плевен, четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Х.-Д. *** против Решение
№29/24.02.2020г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена
без уважение жалба вх.№2089/13.02.2020г. и е потвърдено Разпореждане с
изх.№С200015-137-0000827/03.02.2020г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново в оспорената му част.
ОСЪЖДА И.В.Х.-Д. ***, с адрес за кореспонденция
гр.Плевен, ул.“Ангел Кънчев“ №55, с ЕГН: **********, да заплати на Териториална
дирекция на НАП-Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500лева / петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/