Решение по дело №1886/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

гр. Горна Оряховица, 13.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:   

                                       

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова

 

при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1886 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Ивикс Строй“ ЕООД твърди, че на 22.04.2019 г. е сключил договор с ответника К.Г.З., съгласно който се е задължил да изпълни кофраж и изливане на бетон на 33 колони и бетонни шапки на обект на ответника в с.П. за срок от 14 дни срещу възнаграждение от 8 570 лв. Сочи, че на 22.04.2019 г. авансово му е заплатена сума от 5 828 лв., а остатъкът от 2 742 лв. бил дължим след отчитане на изпълнението. Признава, че изпълнението не е извършено в срок, като твърди това да се дължи на обективни причини – валежи през пролетта и началото на лятото на 2019 г., които препятствали работата на открито и налагали изчакване на пълно изсъхване на мястото на строителните дейности. Твърди, че ответникът не възразявал срещу забавянето на работата. Сочи, че страните постигнали съгласие за изменение на обема от работата – четири от колоните били изпълнени със зидария от бетонни блокчета и мазилка и били изградени още пет допълнителни колони по този начин без промяна на цената. Твърди, че е изпълнил договореното строителство на 03.07.2019  г. Изготвил приемо-предавателен протокол, но ответникът отказал да го подпише. Твърди, че ответникът не е изплатил остатъка от договорената сума, позовавайки се на забележки в качеството на работата – за кривината на шапката и колоните, както и че планките на отворите за вратите са прекалено тънки и на тях не могат да се поставят метални врати. Ищецът моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2 742 лв. – неплатено възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, с присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът К.Г.З. признава, че между страните е сключен договор с посоченото съдържание. Възразява за неточно изпълнение на работата в количествено и качествено отношение, с такова отклонение от поръчката, че съставлява пълно неизпълнение. Едновременно с това оспорва, че ищецът е довършил възложената работа, като навежда твърдения, че не му е предявяван приемо-предавателен протокол от 03.07.2019 г. Твърди, че на 22.04.2019 г. е изплатил на ищеца 11 656 лв. във връзка с договора, като счита, че тази сума следва да му бъде върната. Моли за отхвърляне на предявения иск.

 

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения договор за поръчка № 69/22.04.2019 г. и оферта № 69/15.04.2019 г., към която той препраща, се установява, че на 22.04.2019 г. ответникът възложил на ищеца извършване на кофраж и изливане на 33 броя бетонни колони и кофраж и изливане на бетонна шапка от 190 л.м. на ограда на негов имот в с.П. за срок от 14 работни дни (до 16.05.2019 г.) при възнаграждение от 8 570 лв., от които аванс от 5 828 лв., платим при подписване на договора.

Твърденията на страните относно уговорките за съществените елементи на договора – предметът и възнаграждението, съвпадат по съдържание, поради което съдът прие сключването на договора за безспорно в доклада по делото. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че „признава“, че ищецът се е задължил да извърши работата в срок от 24 месеца (т.е. до 22.04.2021 г.), но едновременно с това и че срокът не е спазен. Това противоречие не бе преодоляно по реда на чл.145, ал.2 ГПК поради неявяването на ответника в първото съдебно заседание. Независимо от това, срокът се установява еднозначно от уговорката в чл.2 от договора, която не може да се счете за неясна или двусмислена, в какъвто смисъл възразява ответника за целия договор. Свидетелските показания на свид.Б. и свид.М. са недопустими за този факт (чл.164, ал.1, т.3 ГПК).

Не се спори между страните, че авансът от 5 828 лв. е платен на ищеца в деня на сключване на договора. По начало това плащане е извън предмета на спора и следва да бъде разгледано само доколкото на него е основано възражението на ответника за плащане на сумата два пъти – и в брой, и по банков път, с което да е погасил и исковата сума (наречено от него възражение за прихващане). Издаденият от ищеца приходен касов ордер и разписка, предадена на ответника, с основание „аванс по оферта“, съдържа неоспореното по авторство негово признание за получаване на сумата в брой. Това признание не се разколебава от показанията на свид.Б. – счетоводител на ищеца, защото те възпроизвеждат разказаното от управителя относно факта, че посочената сума не е била получена в брой. Извършените счетоводни операции по издаване на проформа фактура са производни отново от разказаното от ищеца. Тази проформа фактура е издадена за платена по банкова сметка ***., каквото плащане и двете страни сочат, а и самият свидетел изяснява, че не е извършено – проформа фактурата е издадена като основание парите да се заведат в касата, но без да са налични, защото управителят И.Б. вече бил закупил материали с тях. Аргументите на ищеца, че е издал ордера с разписката поради неопитност, не са извинителни, доколкото той следва да води търговските си дела с грижата на добрия търговец, включваща задължение за надлежно отразяване на движението на имуществото на предприятието във воденото счетоводство (чл.53, ал.1 ТЗ). Санкцията за ненадлежно изпълнение на последното задължение е невъзможността търговецът да се ползва от записванията в счетоводството си, водени в нарушение на ТЗ и ЗСчет (чл.55, ал.2 ТЗ), което ищецът се опитва да стори, представяйки проформа фактурата. Тя обаче не отговаря на принципа за достоверност на водене на счетоводството, защото удостоверява плащане, което не е извършено по отразения в нея начин.  

От друга страна и твърденията на ответника, че плащането на 22.04.2019 г. на сумата от 5 828 лв. по банкова сметка *** И.Ч.Б. с основание „захранване на сметка“ (платежно нареждане от 22.04.2019 г. на „Райфайзенбанк България“ АД) е плащане „по договора“ също не се установиха. Основание за това не дава представеният документ, защото нито кредиторът, нито основанието могат да бъдат отнесени към договора. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че ответникът е претендирал по ч.гр.д. № 3513/2019 г. на Районен съд – Велико Търново заплащане на сумата не от ищцовото дружество – страна по договора, а от И.Б., който не е страна по процесното правоотношение. Ангажираните от ответника доказателства не са годни да установят сочения от него факт, тъй като показанията на свид.М. и свид.З. в частта относно основанието за плащане на сумата по банков път, са недопустими. Ответникът претендира, че те установяват плащане „по договора“, но задълженията по него са установени с писмен акт и попадат в забраната на чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Дори това да не беше така, по съдържанието си тези показания сочат на съглашение между И.Б. и свид.М. за довършителни работи по оградата, след изработване на колоните и шапката – т.е. нов договор между двамата, различен от процесния. Той също, обаче, не може да бъде установен от тези показания предвид стойността му – чл.164, ал.1, т.3 ГПК.

Всички разпитани свидетели установяват, че на обекта имало започната дейност от друг изпълнител – частично излята основа, върху която от ищеца следвало да се изградят колоните, а върху тях – бетонна шапка. Свидетелите Б. и Д. сочат, че ищецът възложил дейността на подизпълнител – дружество с фирма „Ферис груп“. Това се потвърждава и от показанията на М., която разказва, че когато отишла на обекта за пръв път след сключване на договора, работниците заявили, че нямат нищо общо с И.Б.. Съгласно показанията на Б. подизпълнителят изградил 29 от колоните – изляти от бетон и около 70 л.м. шапка.

По отношение на останалите четири колони страните се съгласили да бъдат иззидани от бетонови блокчета, собственост на ответника, които да се налеят с бетон. Тъй като имало светли отвори в оградата от по 2 метра, които не можело да останат без колони, защото било невъзможно да се излее шапката на това място, страните се съгласили в светлите отвори ищецът да изгради още 5 колони, също от бетонови блокчета. За тази допълнителна договорка страните не постигнали съгласие за промяна на цената и не подписали анекс.

Съгласно метеорологична справка на НИМХ за периода 22.04.2019 г. – 23.06.2019 г. за района на с.П. е имало общо 28 дни с валежи от дъжд, от които 8 в почивни дни (24.04.; 01.05.; 11.05.; 18.05.; 26.05.; 01.06.; 16.06.; 23.06.) Свидетелят Б. уточнява, че валежите са пречка за извършване на работата поради това, че циментът се измивал и ставал по-слаб, а целостта му се нарушавала. По тази причина не се извършвала работа във валежните дни, както сочи и свид.Д. Изложеното от свидетеля за високите температури като пречка да се извършва работата не е относимо поради липса на такова твърдение от ищеца за причина за забавянето.

Показанията на свидетелите Б. и Д установяват, че на 03.07.2019 г. ищецът поканил ответника да приеме извършената работа, за удостоверяване на което изготвил приетия по делото приемо-предавателен протокол с описание на извършеното – 33 броя бетонни колони и 190 л.м. бетонна шапка. Ответникът отказал да подпише протокола, като възразил, че работата не е извършена качествено. Позовал се на недостатъци – кривина на бетонната шапка, че планките – 16 броя, заработени на 4 отвора са от прекалено тънка ламарина и на тях не могат да се поставят метални врати, относно състоянието на колоните, изградени от подизпълнителя и естетическото качество на иззиданите с блокчета колони – че циментовото лепило, с което са лепени, се вижда. Възраженията на ответника се установяват от признанието на управителя на ищцовото дружество, преценено по реда на чл.175 ГПК, като съответно на показанията на свид.Б. – присъствал при предявяване на протокола и удостоверил отказа. По отношение на кривината на шапката, ищецът отговорил, че се е съобразил с първоначално положената основа, която е била крива.

Ищецът издал фактура № **********/18.05.2019 г. за заплащане от ответника на 2 742 лв. до 26.07.2019 г. с основание „извършена СМР съгласно договор“ след приспадане на аванса за материали. Фактурата не носи подпис на ответника, а представените транспортен етикет и обратна разписка от 25.07.2019 г. (с които се твърди да е изпратена/получена фактурата) не могат да установят вида и съдържанието на пратката.

През месец септември свид.М. посетила обекта и видяла изградени колони, но циментът по тях се ронил. Предварително била поръчала врати, но планките не отговаряли за тях.

Заключението по приетата съдебно-техническа експертиза установява, че на обекта са изградени 32 броя стоманобетонови колони и са иззидани от бетонови блокчета общо 9 броя колони, отворите на които са запълнени с бетон. Върху зидарията са изпълнени бетонови шапки с обща дължина 190,46 м. Вещото лице определя качеството на изпълнението като незадоволително. Обосновава този извод с видимите дефекти по оградата – неуплътняване на бетона добре при полагането му в колоните, довело до неравности по повърхността и ъглите на колоните; отклонение на 4 бр. колони от вертикалната ос; минимално бетоново покритие на някои от колоните, при което прозира армировката; неравни ръбове на бетонните шапки – останали части от бетона, частично изронени и на места с пукнатини; на места имало останали части от кофража – парчета от ламиниран паркет; на няколко места имало отчупени ръбове; на места между стената и шапката имало заклещена амбалажна хартия; не били изрязани железата на армировката на колоните и те оставали над бетоновата шапка; фугите между бетоновите блокчета на зиданите колони не били почистени и оформени като фуги, а били нацапани с лепило.

 

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка. Основателността му е предпоставена от установяване от страна на ищеца на съществуването на правоотношение по договор за изработка с твърдяното от него съдържание и изменение; че от 24.04.2019 г. до 31.05.2019 г. е имало 16 валежни дни, а през месец юни 2019 г. – 12 валежни дни, поради което не изпълнил работата в срок; изпълнението на работата в уговорения обем и качество на 03.07.2019 г. и предаването на изработеното на ответника на 03.07.2019 г.

Не е спорно между страните сключването на процесния договор с посоченото от ищеца първоначално съдържание – извършване на кофраж и изливане на 33 броя бетонни колони и на бетонна шапка от 190 л.м. при общо възнаграждение от 8 570 лв. Установи се от свидетелските показания, че в хода на изпълнението, страните са постигнали договореност за изменение на обема и вида на работата – изграждане на 4 от 33-те колони от бетонови блокчета, собственост на ответника, заедно с още 5 такива колони, без изменение на размера на възнаграждението. Изграждането на още 5 колони е станало наложително заради невъзможността да бъде изградена шапката без тях, поради което тази допълнителна уговорка е постигната в изпълнение на задължението на ищеца по чл.260, ал.1 ЗЗД да поиска промени в проекта, щом го е счел за негоден.

Така след изменението количеството уговорена работа било изработване на 29 изляти бетонови колони и 9 колони, изградени от бетонови блокчета, заедно с първоначално уговорената шапка от 190 м. Експертизата установява, че са изградени общо 32 броя стоманобетонови колони и са иззидани от бетонови блокчета общо 9 броя колони, а върху зидарията са изпълнени бетонови шапки с обща дължина 190,46 м. С оглед установеното, неоснователно се явява възражението на ответника, че работата не е изпълнена в количествено отношение.

Ищецът признава, че не е изпълнил работата в срок – вместо за 14 работни дни (до 16.05.2019 г.), е довършил уговореното на 03.07.2019 г. Дори да се приеме, че дните на валеж (20 работни дни) са обстоятелство, извинително за неизпълнението във времево отношение, то при приспадането на тези дни от уговорения срок, работата е следвало да се изпълни до 14.06.2019 г., т.е. налице е неоснователна забава от повече от 2 седмици. Доколкото, обаче, ответникът не релевира черпени от тази забава насрещни права (напр. неустойката по чл.12, ал.1 от договора), нито дори възразява за забава (защото неоснователно сочи, че работата още не е довършена), то неизпълнението на ищеца във времево отношение не рефлектира върху претенцията.

По отношение на съответствието на работата с уговореното в качествено отношение, на първо място следва да бъде посочено, че надлежният процесуален момент за релевиране на такова възражение е с отговора на исковата молба. В него ответникът бланкетно е възразил за некачествено изпълнение и допълнително посочил, че изработеното е толкова лошо, че е негодно. Макар съдът да е задължен да укаже на страните да конкретизират и обосноват твърденията и възраженията си в първото съдебно заседание (чл.143, ал.3 ГПК и чл.145, ал.2 ГПК), още с определението по реда на чл.140 ГПК от 12.12.2019 г. съдът е посочил на ответника, че възражението му за несъответствие в качествено отношение между уговореното и изработеното е неконкретизирано – не се сочат твърдения, нито по отношение на недостатъците, нито по отношение на направени възражения от негова страна пред ищеца. Ответникът не е конкретизирал твърденията си според указаното до първото по делото заседание. Независимо от процесуалното му бездействие, по делото се установи от признанието на ищеца и показанията на свид.Б., че при прегледа ответникът е възразил, че шапката е крива, че металните планки не са пригодни за вратите, относно качеството и на двата вида колони – по отношение на стоманобетонните неуточнено, а по отношение на иззиданите от бетонни блокчета – че се вижда лепилото, с което са залепени, които установени факти следва да бъдат съобразени.

Съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща както фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт на изработеното (в случая – безспорно), така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то съответства на възложеното с договора (Решение № 218/23.12.2016 г. по т.д. № 3709/2015 г. на II Т.О. на ВКС). В този смисъл задължение на поръчващия да приеме работата не възниква, ако работата не е извършена съгласно поръчката – ако изпълнителят е изработил нещо различно или нещо с такова отклонение или с такива недостатъци, че да прави изработеното негодно за договорното или обичайното му предназначение (така Решение № 202/27.02.2015 г. по търг.д. № 4123/2013 г, на II Т.О. на ВКС). Посоченото е проявление на общия принцип, че кредиторът не е длъжен да приеме нещо различно от дължимото – чл.65, ал.1 ЗЗД. Само в разгледаната хипотеза може да се заключи, че възложителят не е приел работата основателно, защото такова задължение за него не е възникнало.

Не е налице тази хипотеза когато изпълнителят е извършил работата съгласно поръчката, но тази работа е некачествена – страда от недостатъци или отклонения от възложеното, които не правят работата изцяло негодна за поръчващия. Тогава на общо основание за последния възниква задължението за приемане на работата, а за да запази правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД, при приемането той трябва да прегледа изработеното и да направи всички свои възражения за неправилно (некачествено) изпълнение, освен за скрити недостатъци, защото ако пропусне да стори това, работата необоримо ще се счита приета – чл.264, ал.2 и ал.3 ЗЗД. Не може да се приеме, че възложителят може основателно да откаже да приеме работа с недостатъци, защото това би направило разпоредбите на чл.264, ал.1 и ал.2 ЗЗД изключващи се взаимно (в същия смисъл обобщаващите съдебната практика Решение № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 99/11.07.2017 г. по т.д. № 2483/2016 г. на І Т.О. на ВКС и Решение № 187/13.01.2020 г. по т.д. № 3093/2018 г. на II Т.О. на ВКС).

В настоящия случай изработеното – ограда от колони, изградени от стоманобетон и бетонови блокчета с изпълнена върху зидарията шапка, не е различно от възложеното, нито страда от такива недостатъци или е с такива отклонения, че да го правят негодно да задоволи интереса на кредитора. При изслушване на експертизата вещото лице изрично уточни, че не приема цялата конструкция за дефектна и оградата съществува и изпълнява предназначението си на такава. Посоченото води на извод за неоснователност на възражението на ответника за негодност на работата изобщо да изпълнява обичайното си предназначение, а няма твърдения или доказателства, че договореното е било различно.

По тази причина за ответника е възникнало задължение да приеме работата. Установеното от фактическа страна дава основание за заключение, че ответникът е бил поканен от ищеца да прегледа обекта и да му го предаде, защото именно тогава ответникът е направил своите възражения по качеството, посочени по-горе. Явно е, че тези изявления на ответника са достигнали до ищеца, защото сам управителят ги сочи.

Ищецът възразил на първо място, че шапката е крива, но вещото лице не установява такъв недостатък. То сочи отклонение на 4 бр. колони от вертикалната ос, т.е. кривина на колони, което е различно от посоченото от ответника. Негодността на металните планки да послужат за монтиране на вратите също не се сочи от вещото лице, но и договорът не съдържа задължение на ищеца относно такива планки, а още повече – специализация на планките с оглед конкретен вид врати, които ответникът да постави. По отношение на лятите колони, ответникът не е уточнил възражението си, поради което то няма как да бъде съотнесено към някой от дефектите, посочени от вещото лице. За възражението за циментното лепило на зиданите колони, вещото лице уточнява, че лепилото следвало да бъде почистено, като бъдат оформени фуги, което не е сторено от ищеца. Това възражение е своевременно релевирано от ответника при прегледа и спрямо него той си е запазил правата по чл.265, ал.1 ЗЗД.

Част от останалите установени от вещото лице недостатъци – неравности по повърхността и ъглите на колоните (резултат от неуплътняване на бетона при полагането му в колоните), отклонение на 4 бр. колони от вертикалната ос, прозиране на армировката (резултат от полагане на минимално бетоново покритие), неравни ръбове на бетонните шапки, останали части от кофража, заклещена амбалажна хартия между стената и шапката и стърчащи железа от армировката над шапката, са били видими при прегледа на работата и са могли да се открият при обикновения начин на приемане, изхождайки от това, че при строителни работи обикновеният начин на приемане включва най-малко оглед. По аргумент от противното от чл.264, ал.2 ГПК тези недостатъци по характера си са явни. Невъзаразявайки своевременно пред ищеца за тях, ответникът изгубил правото си едва сега да претендира права от същите, защото работата в тази част необоримо се счита приета – чл.264, ал.3 ЗЗД.

Предвид вида на останалите недостатъци – пукнатини, изронване на бетона и отчупени ръбове, съдът намира, че те са възникнали по-късно и не е било възможно ответникът да ги установи при прегледа. Свид.М. сочи, че бетонът се ронел още септември месец 2019 г., но независимо от това, най-късният възможен момент за узнаването на посочената група недостатъци е датата на огледа на вещото лице, на което ответникът е присъствал (т.3 от експертизата). Не са въведени твърдения и не се установява от доказателствата ответникът да е възразил за възникналите по-късно недостатъци пред ищеца, макар да ги е знаел, поради което и за тях, работата се счита приета съгласно презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД.

В обобщение, недостатъците на работата не я правят абсолютно негодна, поради което съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца остатъкът от уговореното възнаграждение, въпреки тях. Само по отношение на един от тях – липсата на оформени фуги и непочистеното лепило на зиданите колони, ответникът може да иска поправяне на работата от изпълнителя, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, ако това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението (чл.265, ал.1 ЗЗД), като тези права могат да бъдат упражнени и с възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл.266, ал.1 ЗЗД, както в случая. Доколкото не се претендира релано изпълнение, нито се твърди недостатъкът да е отстранен за сметка на ответника, то следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението. Тъй като недостатъкът е поправим без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, остатъкът от дължимото възнаграждение следва да се намали  с необходимите за отстраняването на дефекта разходи.

Вещото лице установява, че за изстъргването на излишното лепило и оформяне на фугите на зидарията на колоните от бетонови блокчета е необходимо заплащане на 103,68 лв. за труд. Възражението на ищеца относно ползваните от вещото лице източници е неотносимо към този вид строително-монтажна работа, защото за нейната цена не е използван справочникът, за който се възразява. Остатъкът от неплатеното възнаграждение – 2 742 лв. следва да бъде намален с разходите, необходими за отстраняване на недостатъка, за който ответникът е възразил пред ищеца – 103,68 лв., или на ищеца му се следва възнаграждение от 2 638,32 лв. Искът се явява частично основателен и следва да бъде уважен до този размер, а за разликата – да бъде отхвърлен.

Възнаграждението на вещото лице по експертизата, без специалните знания по задачите на която съдът не би могъл да се произнесе по основателността на иска и възраженията, е заплатено от бюджета на съда поради неизпълнение на задължението на ответника да внесе определения депозит в на два пъти дадения му срок. Справката в счетоводството на съда показва, че депозитът не е заплатен, а посоченото от процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание, проведено на 09.06.2020 г., не отговаря на истината. Така ответникът се явява задължен за разноски от 300 лв., които следва на основание чл.77 ГПК да бъдат заплатени  /възстановени/ на съда от страните съобразно изхода на спора, или 288,66 лв. за ответника и 11,34 лв. за ищеца.

Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят направените разноски, съразмерно на уважената част от иска. От негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са сторени разноски в размер на общо 509,68 (109,68 лв. за държавна такса и 420 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение), от които пропорционално му се следват 490,40 лв.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска. От негова страна е направено искане и са представени доказателства реално да са сторени разноски в размер на 1030 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които съразмерно му се следват 38,95 лв.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА К.Г.З., ЕГН **********,*** да заплати на „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Краков“ № 5, вход „А“, етаж 7, апартамент № 16 сумата от 2 638,32 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и осем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 22.04.2020 г. за изработка на бетонни колони и бетонна шапка – ограда на имот в с.П., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за сумата над присъдените 2 638,32 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ до претендираните 2 742 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и два лева/, или за сумата от 103,68 лв. /сто и три лева и шестдесет и осем стотинки/.

ОСЪЖДА К.Г.З., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 288,66 лв. /двеста осемдесет и осем лева шестдесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от иска, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Краков“ № 5, вход „А“, етаж 7, апартамент № 16 да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 11,34 лв. /единадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К.Г.З., ЕГН **********,*** да заплати на „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Краков“ № 5, вход „А“, етаж 7, апартамент № 16 сумата от 490,40 лв. /четиристотин и деветдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Краков“ № 5, вход „А“, етаж 7, апартамент № 16 да заплати на К.Г.З., ЕГН **********,*** сумата от 38,95 лв. /тридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: