РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Етрополе, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20251830100003 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от страна на Г. С. В., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. ********* - чрез неговия
пълномощник адв. Р.В. Б. от АК - М. против Ц. В. Н., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес в гр. *********, с искане ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лева, представляващо
неизпълнено от нейна страна задължение по сключен между страните устен
договор за заем от 26.02.2024 г., с падеж 26.06.2024 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
В молбата се твърди, че страните по делото са живеели на съпружески
начала в продължение на 18 месеца, в дома на ищеца в с. ************.
Посочва се, че през пролетта на 2024 г. ответницата се е прибрала да живее в
гр. *., като периодично е пътувала до с. *., за да се вижда с ищеца и обратно –
той пътувал до гр. *, за да се виждат. Твърди се, че при провежданите между
двамата телефонни разговори, ответницата е споделила с ищеца, че майка й
има здравословни проблеми, поради което се налага често да й бъдат
1
извършвани прегледи в болница, до която тя трябвало да я транспортира, я
нямала кола. Посочва се, че с оглед на това, ответницата е поискала от ищеца
да й помогне с пари за закупуването на автомобил. Навеждате се доводи, че на
26.02.2024 г. ищецът и ответницата и още трима „джамбази“ са посетили
няколко автокъщи в гр. *, където, в едно от тях, ответницата е харесала лек
автомобил марка „Т.“ модел „Я.“, черен на цвят, който е бил с обявена
продажна цена от 2200,00 лева с ДДС. Твърди, че с оглед необходимостта от
допълнителни разходи за застраховка, регистрация и екотакси, ищецът е
предоставил в заем на ответницата сумата от 4000,00 за закупуването на
автомобила и обслужването му след това. Посочва се, че двамата са се
разбрали тя да му върне парите в рамките на 3-4 месеца след предаването им.
Навеждат се доводи, че през месец юни 2024 г. отношенията между страните
рязко са се влошили, като ответницата категорично е отказала да върне на
ищеца посочената парична сума и не е сторила това и към настоящия момент.
Предвид гореизложеното ищецът е депозирал молба до РС – Етрополе,
с горепосочените основание и петитум. Прави се и искане за присъждане на
разноските, сторени от ищеца в хода на производството.
В срока на отговор ответницата е депозирала такъв – чрез своите
пълномощници. С него оспорва предявения срещу нея иск като неоснователен
и недоказан, като заявява, че паричната сума от 4000,00 лева й е била
предадена от дъщеря й И. Н. И., на 26.02.2024 г., в гр. *. Ответницата твърди,
че същия ден е предала посочената парична сума на ищеца по време на
пътуването им към автокъщата, от където е закупен автомобила. Заявява, че
между нея и ответникът не е постигана устна договорка за предаването на
такава парична сума в заем; че тя не е получавала такава парична във вид на
заем от ответника и не е поемала ангажимент да му я връща. Прави се искане
за присъждане на разноските, сторени от ответницата в хода на делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован си явява лично и с
пълномощника си адв. Р. Б., като поддържа исковата молба, по изложените в
нея факти и доразвива своите аргументи относно основателността й.
Претендира разноски и моли да му бъде даден срок за представяне на писмени
бележки, които са представени в указания от съда срок.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована се явява лично и с
пълномощника си адв. А.Г., като оспорва предявения срещу нея иск по
2
аргументите, визирани в отговора и доразвива своите доводи относно
неоснователността му. Претендира разноски и моли да му бъде даден срок за
представяне на писмени бележки, каквито не са представени в указания от
съда срок.
Като писмени доказателства по делото са приложени следните
документи:заверено копие на фактура с № 1284/26.02.2024 г. ; заверено копие
на договор за покупко – продажба на МПС с № **********/26.02.2024 г.; две
копия на удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата ,
издадени от Община Етрополе с номера, съответно № ГР – 507/20.08.2024 г. и
№ ГР- 508/20.08.2024 г.; справка от ТД „НАП“ – София обл. С вх. №
453/21.02.2025 г., съдържаща данъчна и осигурителна информация за
ответницата по делото, по смисъла на чл. 74 ДОПК, ведно с приложения –
общо 13 бр. листа; заверено копие на писмо от ОД МВР – София, сектор
„Пътна полиция“ с изх. № 120400-4129/27.02.2025 г. и приложени към него
договор за покупко – продажба от 10.07.2024 г. и справка от АИС „КАТ“ –
МВР с история на регистрацията на лек автомобил марка „Т.“ модел „Я.“ с рег.
№ ********. квитанция за платена държавна такса за образуване на делото;
адвокатски пълномощни и списъци на разноските по чл. 80 ГПК.
В съдебното заседание по делото са допуснати до разпит трима
свидетели, при режим на довеждане от страна на ищеца – Л. В.Г., Д. Г. С.
/дъщеря на ищеца/ и А. И. А.
В показанията си св. Л. Г. посочва, че познава страните поделото покрай
работата си в хотелски комплекс „П.“ /конната база/ в гр. * и най – вече във
връзка с това, че една от колежките й там – св. Ц. Х. Й. е близка приятелка на
ответницата Ц. Н.; че последната и ищеца че сто са нощували в хотела; че през
месец февруари 2024 г. също са ищецът и ответницата също са нощували там,
като обикновено са сядали на служебната маса в ресторанта; че тогава ги е
чула да разговарят по повод това, че ищецът ще купува кола на ответницата,
като са разглеждали обяви за продажби на коли; че на следващата сутрин
двамата са тръгнали към В., за да купят такава и че е разбрала, че Г. В. е купил
тази кола на Ц. Н., но не е разбрала за каква точно парична сума, но е чула
ответницата да казва на ищеца, че ще му върне парите до 2-3 месеца, когато
брат й й изпрати пари.
Свидетелите Д.С. и А. А. излагат почти еднопосочни показания относно
3
това как са станали свидетели на предаването на паричната сума в размер на
4000,00 лева от страна на ищеца на ответницата, като заявяват, че пред тях те
двамата са се разбрали, че тези пари се дават на последната като заем и тя е
поела ангажимент да ги върне до два – три месеца, когато брат й й прати пари
от чужбина. В показанията си св. С.а допълва, че ответницата не е върнала
парите на баща й.
В съдебното заседание по делото са допуснати до разпит и двама
свидетели, при режим на довеждане от страна на ответницата – И.Н. И. /нейна
дъщеря/ и Ц.Х. Й.. В показанията си и двете, излагат почти еднопосочни
твърдения относно това, че паричната сума за закупуването на процесния
автомобил в размер на 4000,00 лева е била лична собственост на ответницата
/нейни лични спестявания/, които тя е била предоставила на дъщеря си за
съхранение преди да се разведе със съпруга си /баща на св. И./; че тези пари
св. И. е предала на майка си – ответницата в деня, в който заедно с ищеца са
отишли до гр. В. да купят колата, като в тяхно присъствие /и на двете
свидетелки/ ответницата е предала тази сума на ищеца.
В съдебното заседание по делото, във връзка с уважено доказателствено
искане на ищеца, ответницата е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК, в хода
на които заявява, че на 26.02.2024 г. е предала сумата от 4000,00 лева на
ищеца; че тези пари са й били дадени от дъщеря й пред казиното в кв. „Осем“
в гр. Етрополе; че тези пари са били нейни лични, които е спестявала в
продължение на години от празници, рождени и именни дни; че сумата е била
в дребни банкноти по 20,00 и 50,00 лева; че дъщеря й не е броила парите пред
нея и ищеца; че в периода 2023 – 2024 г. се е водила на работа във фирмата –
собственост на бащата на ищеца; че в същия период от време е живеела на
съпружески начала с ищеца; че той често е идвал в гр. Е., за да се виждат, като
е нощувал на конната база /хотелски комплекс „П.“/; че няма спомен дали
вечерта на 25.02.2024 г. срещу 26.02.2024 г. ищецът отново е преспивал там и
че, докато двамата са обикаляли автокъщите с тях не е имало други лица.
Във връзка с всичко гореизложено, ръководен от събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
За неустановен период от време в периода 2023 г. – 2024 г. ответницата и
ищецът имали връзка, като за кратко живеели заедно на съпружески начала в
4
дома на последния, находящ се в с. С********.
През останалото време двамата се виждали в гр. ****, където по принцип
живеела ответницата, като често наемали стая в хотелски комплекс
„П.“,където имало изградена и конна база. По същото време там работела св.
Ц.Х. Й. – близка приятелка на ответницата, с която тя поддържала почти
ежедневни контакти и често я посещавала на работното й място. При тези
посещения ответницата започнала да общува и с други работници и
служители от персонала на комплекса, сред които и св. Л. В. Г..
На 25.02.2024 г. /неделя/ ищецът и ответницата отново наели стая за една
нощ в хотелски комплекс „П.“ в гр. Е.. Вечерта двамата вечеряли в ресторанта
на комплекса, където, както обикновено, седели на служебната маса. На
работа там по това време била св. Г., която също седяла на служебната маса,
когато не обслужвала клиентите в заведението. В хода на вечерта ищецът и
ответницата разговаряли за възможността той да й купи кола, като започнали
да разглеждат различни обяви за продажба на такива в интернет. Така се
спрели на обява за продажба на автомобил в автокъща в гр. Враца.
Ответницата заявила, че колата й харесва, при което ищецът й предложил да й
даде пари да я купи. Този техен разговор се развил в присъствието на св. Г. и
бил чут от нея. После ищецът се обадил по телефона на дъщеря си – св. Д. С.,
обяснил й, че има намерение да купи кола на ответницата от гр. Враца и я
помолил да се свърже със св. А.А. /който по принцип се занимавал с покупко –
продажба на автомобили – внос от Европа/ и да говори с него дали може на
следващия ден да отиде до там с личния му специализиран автомобил –
репатрак, за да огледа и той колата, а при нужда – и да я транспортира до гр.
Е.. Св. С.а се свързала по телефона със св. А.и двамата се разбрали на
следващия ден сутринта да пътуват до гр. Враца. След това се обадила и на
баща си – ищеца и го уведомила за договорката им.
На 26.02.2024 г., сутринта ищецът и ответницата пили кафе в ресторанта на
комплекс „П.“, след което тръгнали към гр. В.. Пътували с лек автомобил
марка „А.“ модел „*“, с неустановен по делото регистрационен номер, черен
на цвят, управляван от ищеца. Междувременно същата сутрин свидетелите Д.
С. и А. А. тръгнали от с. * към гр. Враца, със репатрака, управляван от
последния.
Наближавайки града, св. А. се чул по телефона с ищеца, като последният
5
му обяснил коя е автокъщата, която продава въпросната кола. Около 11,00 часа
същия ден всички /ищецът, ответницата, св. С. и св. А/ пристигнали там. На
място св. А огледал въпросния автомобил – марка „Тойота“ модел „Ярис“,
черен на цвят и се качил да го управлява, за да изпробва как работи. След като
се уверил, че автомобилът е изправен, казал на ищеца, че същият е добър и
няма проблеми. Тогава ищецът попитал ответницата дали колата й харесва и
дали иска той да й я купи. Тя му отговорила, че много й харесва и видимо се
зарадвала от предложението му. След това четиримата се насочили към офиса
на автокъщата, където служителят в нея започнал да оформя документите за
покупко – продажбата на автомобила. Там, в присъствието на този служител,
както и на свидетелите С. и А, ищецът предал паричната сума в размер на
4000,00 лева на ответницата, с която да плати колата. Тя взела парите, като му
казала, че ще му ги върне след около два - три месеца, когато брат й, който е в
чужбина, й прати пари. След съставянето на документите за закупуването на
автомобила и издаването на транзитни номера на същия от КАТ, ответницата
си тръгнала с него към гр. *. Св. А. тръгнал обратно към с. *, както и ищецът
и дъщеря му. През месец юни 2024 г. отношенията на ответницата и ищеца
рязко се влошили и двамата се разделили. Малко след това тя продала
автомобила на трето лице. Наред с това не изпълнила поетия към ответника
ангажимент и не му върнала парите в уговорения срок, като окончателно
преустановила всякаква връзка с него, включително и по телефона.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателсва. В този
смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Л. В. Г. и А. И. А.
Същите са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат
непосредствено възприетите от свидетелите факти и обстоятелства, имащи
значение за изясняване на спора по делото. От доказателсвата по делото не се
установи тези свидетели да се намират в някакви тесни семейни или
приятелски връзки със страните по делото /св. А. посочва, че ищецът му е
само познат и че е имал контакт с ответницата само на 26.02.2024 г., а св. Г., че
познава страните покрай работата си в хотелски комплекс „П.“/, с оглед на
което съдът счита, че техните показания са достоверни и обективни. Същите
се подкрепят и от писмените доказателства по делото, както и от показанията
на св. Д. Г. С.. Независимо от обстоятелството, че същата е дъщеря на ищеца и
може да се предполага, че е лично ангажирана от изхода на делото, предвид
6
обстоятелството, че показанията на тази свидетелка кореспондират с
показанията на горепосочените двама и с писмените доказателства по делото,
както и с оглед факта, че по време на разпита й тази свидетелка беше видимо
разстроена от факта, че баща й – ищецът е предпочел да купи кола първо на
приятелката си, а не на нея, за съда не са налице аргументи, с които да
обоснове недостоверност на информацията, съдържаща се в дадените от тази
свидетелка показания.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че показанията на тези
свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в
основата на изводите по същество на делото. Писмените доказателства по
делото, надлежно приложени като такива също подкрепят тези показания,
поради което също се кредитират от съда в цялост.
Във връзка с последното съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите И.Н. И. и Ц. Х. Й. На първо място, изложените от
тях факти и обстоятелства не кореспондират от останалия, събран в хода на
делото писмен и гласен доказателствен материал. На следващо място, в хода
на производството по безспорен начин се установи, че двете свидетелки са
много близки на ответницата /едната й е дъщеря, а другата дългогодишна
приятелка/ и в този смисъл може да се предположи,че са пряко и лично
заинтересовани от изхода на делото. На последно място, с оглед изнесените от
тези свидетелки твърдения, че въпросната парична сума е лична на
ответницата, която й е била предадена от дъщеря й, а пък след това
ответницата я е предала на ищеца, съдът счита за нужно да посочи, че липсва
житейска логика в подобно поведение, т.е. обективно и житейски нелогично е
един човек, който е решил да си купува автомобил да се е снабдил с
необходимата за това парична сума, след което да я предаде на друг човек, при
все, че именно той /купувачът/ отива да си закупи въпросният автомобил
лично. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че показанията на
двете свидетелки се явята нелогични, необосновани и неподкрепени от
останалия доказателствен материал по делото, а и от формалната логика, с
оглед на което не следва да се кредитират и да се ценят от съда при
постановяването на акта му по същество.
С последните посочени аргументи съдът счита, че не следва да се
кредитират и обясненията на ответницата, дадени в хода на делото по реда на
7
чл.176 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на неизпълнено
договорно задължение по сключен устен договор за заем в размер на 4000,00
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяването на иска до окончателното й изплащане, с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, а
именно, че между него и ответницата е бил сключен валиден договор за заем,
по силата на който той й е следвало да й предостави паричната сума в размер
на 4000,00 лева; че той й е предал тази парична сума на посочената от него
дата и че тя е поела ангажимент да му я върне в посочения от него срок и че
ответницата не е изпълнила поетото от нея задължение в уговорения срок.
С оглед съдържанието на отговора на исковата молба, в тежест на
ответницата, при условията на обратно доказване, е да установи
релевираните от нея факти и обстоятелства относно липсата на валидно
облигационно правоотношение между нея и ищеца; че не й е предоставяна в
заем посочената в исковата молба парична сума и че тя не е поемала
задължение да върне на ищеца такава парична сума, както и че въпросната
парична сума е била нейна лична собственост.
Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да му върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Законът не поставя изискване за специална форма на този вид
договори, респ. същите могат да бъдат сключени и по силата на устна
договорка.
Настоящия съдебен състав намира, че по делото безспорно се установи,
че между ищеца и ответницата е било сключено валидно облигационно
отношение, представляващо договор за заем за послужване по смисъла на
горепосочения законов текст. От възприетата от съда фактическа обстановка,
описана по – горе, подкрепена от кредитираните от съда писмени и гласни
доказателсва, безспорно се установява, че между страните по делото е
8
постигната устна договорка относно предоставянето в заем на ответницата от
страна на ищеца на паричната сума в размер на 4000,00 лева, за закупуването
на процесния автомобил, който в последствие е регистриран на нейно име,
ползван е от нея и след това тя се е разпоредила с него, продавайко го на трето
лице; че тази парична сума е предадена на ответницата и че тя е поела
ангажимент да я върне, като не е сторила това. В този смисъл настоящият
съдебен състав не приема за основателни възраженията на ответната страна
относно липсата на валидно облигационно правоотношение между нея и
ищеца; относно това, че не й е предоставяна в заем посочената в исковата
молба парична сума и че тя не е поемала задължение да върне на ищеца такава
парична сума. В хода на производството, от страна на ответницата, не бяха
ангажирани доказателства, установяващи тези факти или оборващи
твърденията на ищеца, с оглед разпределената тежест на доказване. Съдът не
приема за основателни и възраженията на ответната страна относно това, че
паричната сума за закупуването на автомобила е била нейна лична
собственост, по аргументите, изложени по – горе, касателно
доказателствената стойност на показанията на свидетелите И.И. и Ц. Й.. Наред
с това следва да се отбележи, че в хода на делото от страна на ответницата не
бяха релевирани доказателства за това, че същата изобщо е разполагала с
такива финансови средства към датата 26.02.2024 г.
С всички горепосочени аргументи съдът счита, че искът се явява
напълно доказан от страна ищеца, респ. основателен и, като такъв, следва да
бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора настоящият съдебен състав следва да се
произнесе по направеното искане за присъждане на разноски от страна на
ищеца. С исковата молба е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Видно от същия от страна на ищеца се претендират разноски за заплатена
държавна такса за образуване на делото в размер на 160,00 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева. Наред с това по делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено
възнаграждение за адвокатско представителство на ищеца в размер на 700,00
лева и в който е отразено, че тази сума е заплатена от него в брой. Също така е
приложена и квитанция за платена държавна такса в горепосочения размер.
От страна на ответната по делото страна не е релевирано възражение за
прекомерност на претендираните от страна на ищеца разноски. С оглед на това
9
съдът счита, че претенцията на ищеца за присъждането на горепосочените
разноски следва да бъде уважена изцяло. В този смисъл съдът счита за
необходимо да отбележи, съгласно чл. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията, при интерес от 1000,00 до 10 000,00 лева са в
размер 400,00 лв. плюс 10 % за горницата над 1000,00 лв. В настоящия случай
искът е предявен с цена 4000,00 лева, съобразно който минималният размер на
адвокатското възнаграждение по него възлиза на 700,00 лева, каквито се и
претендират от ищеца.
С оглед уважаването на иска изцяло и по аргумент за обратното от чл.
78, ал. 3 ГПК, ответникът няма право на разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. В. Н., с ЕГН ********** с адрес в гр. ******** да
заплати на ищеца Г. С. В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
с. ********* паричната сумата в размер на 4000,00 лева, представляваща
неизпълнено задължение по сключен между нея и ищеца устен договор за
заем от 26.02.2024 г., с падеж 26.05.2024 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяването на иска /09.07.2024 г./ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц. В. Н., с ЕГН ********** с адрес в гр. ************ да
заплати на Г. С. В., с ЕГН **********, с адрес в с. ********** сумата в
размер на 860,00 /осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски,
сторени от него в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
10
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
11