Решение по дело №329/2009 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 155
Дата: 2 юли 2009 г. (в сила от 2 юли 2009 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20095500900329
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юни 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 №                                                      2009г.                                 град Стара Загора                                   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 02.07.                                                                                            2009 година                 

В закрито заседание в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР:

изслуша докладваното от съдията АННА ТРИФОНОВА

търговско дело № 329 по описа за 2009 година.

 

         Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/ и е образувано по жалба на С. Д. К. в качеството му на ЕТ “Д. – С. Д.” град С. З.*** против отказ № 20090611091545 от 11.06.2009г. на А. по в. за вписване на обявяване на акт – годишен финансов отчет за 2008г. на ЕТ “Д. – С. Д.” по заявление рег. № 20090611091545 от 11.06.2009г.

         Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен.

         Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания намира за установено следното:

         Жалбата с вх. № 20090619151536 от 19.06.2009г. е подадена в срок, тъй като отказът е връчен на заявителя на 16.06.2009г. с писмо – обратна разписка, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

         Със заявление рег. № 20090611091545 от 11.06.2009г. до А. по в. е постъпило искане за обявяване на годишен финансов отчет за 2008г. на ЕТ “Д. – С. Д.”, заявено от Д. С. Д. в качеството на прокурист на едноличния търговец. Подаденото заявление е по образец, съгласно приложение № Г1 на Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Към заявлението са приложени  - годишен финансов отчет за 2008г., декларация по чл. 13 ал. 4 от ЗТР и документ за внесена държавна такса.

         По това заявление е постановен обжалвания отказ № 20090611091545 от 11.06.2009г. на съответното длъжностно лице по регистрацията при А. по в. Мотивите за отказ са, че при заявяването за вписване и обявяване в търговския регистър на обстоятелства относно търговци от прокурист, следва да се имат предвид аргументите, посочени в решение № 985/10.12.2007г. по т.д. № 533/2007г. на ВКС, ТК, съгласно което прокуристът няма качество на оправомощено лице по смисъла на чл. 494 б. “а” от ГПК /отм./, съответно по смисъла на действащата понастоящем разпоредба на чл. 15 от ЗТР. Посочено е, че прокуристът съгласно чл. 21 ал. 1 от  ТЗ е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието срещу възнаграждение, като представителната му власт възниква от договорно правоотношение и е ограничена по обем и съдържание от закона /чл. 22 от ТЗ/, и правомощията му са свързани с упражняването на обичайната търговска дейност на дружеството. Поради тези съображения длъжностното лице по регистрацията е приело, че искането за вписване, обявяване или заличаване трябва да се извърши от лицата, които представляват дружеството по закон, в конкретния случай – търговеца С. Д. К., като заявител на основание чл. 15 ал. 1 т. 1 от ЗТР. Тъй като представената декларация по чл. 13 ал. 4 от ЗТР – за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове, е съставена и подписана от прокуриста Д. С. Д., по същите съображения е прието, че е подписана от лице, която няма право да е заявител по чл. 15 ал. 1 т. 1 от ЗТР.

         Съдът намира тези мотиви за неоснователни. На първо място посоченото решение на ВКС визира хипотезата при която избран от СД на дружеството прокурист няма качество на оправомощено лице, което да иска от регистърния съд вписване като прокурист. Изводът е, че искането за вписване на прокурист следва да се направи от търговеца, представляван от законния си представител, съобразно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 изр. 3 от ТЗ.

Настоящият случай обаче не е такъв. Налице е действаща прокура, както е установило и длъжностното лице по регистрацията заявителят Д. С. Д. е вписан като прокурист на едноличния търговец с фирма “Д. – С. Д.” по партидата му в ТР. Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение, като упълномощаването на прокуриста трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в ТР заедно с образец от подписа на прокуриста /чл. 21 ал. 1 от ТЗ/, като вписването на упълномощителната сделка е от значение за третите лица, съгласно чл. 24 от ТЗ и има декларативно действие. От разпоредбата на закона следва, че източникът на представителна власт на прокуриста е упълномощителната сделка и по силата на нея прокуристът има право да действа от името на търговеца. Отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор съгласно чл. 23 от ТЗ и по силата на този договор прокуристът е длъжен да извършва това за което е овластен. От посочените разпоредби следва извода, че между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения и те имат за свой източник различни юридически факти – едностранна упълномощителна сделка, която е строго формална, и двустранен договор, за който формата не е условие за действителност. Едностранната сделка дава представителна власт на прокуриста. Съдържанието и обемът на представителната власт на прокуриста се определят от закона, а не от търговеца - той има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняването на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия /чл. 22 ал. 1 изр. 1 от ТЗ/. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон /чл. 22 ал. 1 изр. 2 от ТЗ/, както и няма право да отчуждава недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен /чл. 22 ал. 2 от ТЗ/. Договорът урежда вътрешните отношения между търговеца и прокуриста със съответно произтичащите от това права и задължения. Следователно прокуристът притежава представителна власт, включително и правото по чл. 15 ал. 1 т. 2 от ЗТР да заяви за обявяване в ТР годишен финансов отчет, какъвто е настоящия случай.         

         С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На А. по в. следва да се дадат задължителни указания за вписване на  обявяване на акт – годишен финансов отчет за 2008г. на ЕТ “Д. – С. Д.” по заявление рег. № 20090611091545 от 11.06.2009г.

         Водим от горното и на основание чл. 25 ал. 4 и ал. 5 от ЗТР,  съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ отказ № 20090611091545 от 11.06.2009г. на А. по в. при М. на п. на РБ, постановен по заявление рег. № 20090611091545 от 11.06.2009г. като незаконосъобразен.

 

         УКАЗВА на А. по в. да извърши исканото вписване на обявяване на акт – годишен финансов отчет за 2008г. на ЕТ “Д. – С. Д.”  по заявление рег. № 20090611091545 от 11.06.2009г., подадено от Д. С. Д. в качеството му на прокурист на ЕТ “Д. – С. Д.” град С. З.***.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на жалбоподателя за сведение и на А. по в. за изпълнение.

        

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: