№ 92
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100603996 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 20101852 от 21.04.2021 г. по НЧХД № 273/2020 г. Софийски
районен съд - Наказателно отделение, 12-ти състав е признал подсъдимата Д. Н. Д. за
виновна в това, че за времето от 09:00 ч. на 03.01.2020 г. до 19:00 ч. на 04.01.2020 г.,
след като е била осъдена по гражданско дело не е изпълнила съдебно решение
№477/19.11.2014 г. по гр. д. № 204/14 г. по описа на СРС, касателно режима на лични
контакти между Б. Н. Ц. с ЕГН: ********** и детето Л. Б.ов Ц. с ЕГН **********, като
не е предала детето на неговия баща, поради което и на основание чл. 303 от НПК я
осъдил в извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК и на основание чл. 55,
ал. 1, т. 2, б.“в“ от НК й наложил наказание "ГЛОБА" в размер на 500 лева.
С присъдата районният съд е осъдил Д. Н. Д. да заплати по сметка на СРС,
сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото, както и да заплати на частния
тъжител Б. Н. Ц., сумата от 12 лева, представляваща разноски по делото за държавна
такса.
По депозирана въззивна жалба от страна на Д. Н. Д. е образувано ВНЧХД №
3996/2021 г. по описа на СГС - НО, X-ти въззивен състав, с което е атакувана
постановената присъда на СРС в осъдителната й част с твърдения за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост на постановения съдебен акт, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание. Излагат се доводи, че събраният
доказателствен материал от първонистанционния съд е неправилно анализиран, като
необосновано са кредитирани едни доказателства за сметка на други от същия вид. В
тази връзка се твърди, че обжалваната присъда е постановена при неправилно
приложение на материалния и процесуален закон, като се иска на основание чл. 336,
1
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, същата да бъде отменена и въззивният съд да
постанови оправдателна присъда, с която да признае Д. Н. Д. за невиновна в
извършване на престъпление с посочената в присъдата наказателно правна
квалификация.
Срещу тази жалба е постъпило подробно писмено становище от частния
тъжител Б. Н. Ц., в което той подробно е разяснил съображенията си да счита
първоинстанционният акт за законосъобразен, макар да намира, че наложеното на
подсъдимата наказание е силно занижено спрямо степента на обществена опасност на
извършеното от нея престъпление.
В закрито заседание на 30.05.2022 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК,
e преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит на
подсъдимата и/или свидетели, изслушването на вещи лица, както и ангажирането на
нови писмени и/или веществени доказателства и/или доказателствени средства и в този
смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
В хода по същество адв. К. от САК - поддържа жалбата и моли въззивният съд
да отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна, и да
постанови нова, с която да бъде оправдана подзащитната му. Счита, че в хода на
съдебното следствие не са установени доказателства, които по безспорен и
категоричен начин доказват, че подзащитната му не е изпълнила съдебното решение,
както от обективна, така и от субективна страна. По всички изложени съображения,
моли въззивният съд да признае подсъдимата Д. Н. Д. за невиновна в извършване на
престъпление по така повдигнатото й обвинение от страна на частния тъжител.
Частният тъжител моли съда да остави без уважение въззивната жалба и намира,
че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че събраните
доказателства в хода на съдебното следствие по безспорен начин установяват
наличието на изпълнително деяние на престъплението от частен характер. Излага
доводи, че подсъдимата не е положила всички усилия да му предаде детето и да
осъществи режима на виждане, установен от съдебното решение. Частният тъжител
посочва, че подсъдимата Д. Н. Д. не е направила никакъв опит да се свърже с него и да
го уведоми по някакъв начин, че няма да доведе детето. Излагат се аргументи, че
подсъдимата е предизвикала в детето си синдром на родителско отчуждение. В
заключение се иска от съда да потвърди постановената присъда или същата да бъде
изменена като се увеличи наложеното наказание.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложените обстоятелства в депозираната въззивна жалба,
както и доводите на страните изразени в хода на съдебните прения и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лица,
отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен
2
акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С
оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетите от
първостепенния съд факти и не счита за нужно същите да бъдат преповтаряни отново.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него относими гласни и писмени доказателства, способи за доказване, в това число:
Решение № 101 от 24.10.2013г. на PC Своге, 1-ви състав, частично отменено с решение
№ 477 от 19.11.2014г., постановено по гр.д.№ 204/2014г. по описа на СОС, влязло в
законна сила на 07.06.2018г., заверено копие от лист за преглед на пациент, справка за
съдимост и преписи от бюлетини за съдимост на подсъдимата, показанията на
свидетелите: Красимир П., Християн Бръдянов, Л. Ц., както и другите материали,
съдържащи се в делото, приети на основание чл. 283 от НПК.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния
съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ
на събрания по делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и
съображенията му.
От приобщената писмена доказателствена съвкупност се установи с
категоричност, че подсъдимата и частният тъжител имат общо дете, а именно Л. Б.ов
Ц. с ЕГН **********. От приложеното към доказателствения материал решение №
101 от 24.10.2013 г. на PC Своге, 1-ви състав, частично отменено с решение № 477 от
19.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 204/2014г. по описа на СОС, влязло в законна
сила на 07.06.2018 г. се установява, че е изменен определеният с решение от
09.03.2010г. по гр.д.№ 86/2010 г. по описа на PC Своге, режим на за осъществяване на
лични контакти между детето Л. Б.ов Ц. с ЕГН: ********** и бащата Б. Н. Ц. с ЕГН:
**********, като родителските права са предоставени на майката на детето – Д. Д.. По
силата на това решение е определен режим на свиждане на детето Л. Ц. с частния
тъжител бащата - Б. Ц.. Със същото решение е постановено детето Л. Ц. да бъде
предавано от майката Д. Д. на бащата Б. Ц. за осъществяване на личните отношения с
него, на адреса на последния. На 18.12.2019 г. детето Л. Ц. получило травма и било
отведено от подс. Д. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било констатирано, че Л. Ц.
има болка, оток и ограничено движение на лявото ходило. На детето бил определен три
дни домашен режим на лечение и поставена ортеза за срок от 25 дни. Въз основа на
описаното по-горе решение подс. Д. следвало да заведе детето Л. Ц. в дома на частния
тъжител на 03.01.2020 г. за осъществяване на режима на лични срещи тъй като
посочената дата е първият петък от месеца и детето е следвало да остане при баща си
до 19:00 ч. в събота - 04.01.2020 г. Подсъдимата не завела детето на посочената дата.
С безспорност в настоящото производство се констатира, че на
инкриминираните дати подс. Д. не е осъществявала необходимите действия по
предаване на детето на неговия баща, като по този начин не е изпълнила постановения
режим на виждане със съдебно решение между частния тъжител и неговия син. За това
обстоятелство въззивният съд изгради своите изводи въз основа на събраните гласни
доказателствени средства.
Фактически, нито една от страните, вкл. подс. Д., не оспорва, че решението на
гражданския съд е влязло в законна сила и не е било изпълнено.
В обясненията си подс. Д. сочи, че частният тъжител никога не е проявявал
интерес към детето Л. Ц., но винаги е използвал режима за лични контакти, за да
образува дела срещу нея. Твърди, че не завела детето за осъществяване на режима за
3
лични срещи с бащата на 03-04 януари, защото е било с фрактура на крайник.
Установява наличието на силно влошени отношения между нея и частния тъжител,
които са с дългогодишна давност и касаят не само детето Б. Ц., но и неговия брат. В
този смисъл показанията на св. Бръдянов допълват информацията за силно влошени
отношения между подсъдимата и частния тъжител.
От показанията на св. П. - бивш служител на Отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане“ към район Лозенец, е видно, че същият на 03 и
04.01.2020 г. е бил в дома на частния тъжител и също е констатирал, че подсъдимата не
завела детето при него.
Правилно първоинстанционният съд е установил, че причините за неизпълнение
на съдебното решение са изцяло от субективен характер, и че не е била налице
обективна пречка от медицински характер за неизпълнение на съдебното решение. От
доказателствата по делото е видно, че детето Л. Ц. е получило травма на лявото
ходило, на 18.12.2019 г., като му е била поставена ортеза за срок от 25 дни. Това
състояние обаче, е позволявало на детето да се движи и безспорно не е препятствало
подс. Д. да го отведе в дома на баща му на 03-ти януари 2020г. В този смисъл
въззивният съд се солидаризира с извода на районния, че в случая не се касае за
обективна пречка, а за субективната преценка на подсъдимата относно подходящия
според нея начин за изпълнение на съдебното решение, свързано с желанието, както на
подсъдимата, така и на детето Л. Ц., това изпълнение да не се случи.
Въззивният съд възприе твърденията на посочените свидетели и оцени същите
като кореспондиращи се по между си и последователни досежно обстоятелствата за
неизпълнение на режима на виждане, установен със съдебното решение между
частният тъжител и неговото дете.
По отношение на приобщените писмени доказателства, коментирани в
настоящият съдебен акт, съдът намира, че същите са в синхрон с обстоятелствата,
установени от гласните доказателствени средства и допринасят за изясняване на
фактическата обстановка относима към предмета на делото. Въз основа на
приобщената съдебна документация настоящия съдебен състав констатира относимия
режим на виждане между частния тъжител и неговия син, както и обтегнатите
отношения между двамата родители.
По отношение на съдебното минало на подсъдимата, съдът даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост.
При така установената и напълно приета от въззивния съд фактическа
обстановка, правилни и напълно обосновани от правна страна се явяват правните
изводи на първоинстанционния съд, според които подсъдимата Д. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 182,
ал. 2 от НК.
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал
необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е ограничил
страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания. В
този смисъл първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите към
първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на инкриминираното
деяние от кои от гласни и писмени доказателства по делото се установяват, както и е
аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
4
решението си дължи и отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната
жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да
посочи следното:
Жалбоподателят е оспорвал постановената присъда в осъдителната й част с
твърдения, че събрания доказателствен материал от първонистанционния съд е
неправилно анализиран, като необосновано са кредитирани едни доказателства за
сметка на други от същия вид. В тази връзка се твърди, че обжалваната присъда е
постановена при неправилно приложение на материалния и процесуален закон.
Въззивният съд намира така направеното възражение за неоснователно. При
осъществената цялостна проверка на всички относими доказателства съдът не откри
противоречия между тях, като счита, че всички доказателства са правилно анализирани
от контролирания съд. Съпоставени по между си всички по еднопосочен начин
констатират, че подсъдимата не е изпълнила установения режим на виждане между
сина й и частния тъжител.
Без уважение следва да бъде оставено и възражението на защитата, че
подсъдимата не е осъществила елементите от състава на визираното престъпление
както от обективна, така и от субективна страна.
С оглед съставомерността на никриминираното деяние и предвид направеното
възражение от защитата, въззивният съд отбелязва, че нормата на чл. 182, ал. 2 от НК
изисква наличието на специален субект или сродник на детето, която материална
предпоставка в процесният случай е налице. Съгласно приложените доказателства
подсъдимата Д. е майка на малолетния Л. Б.ов Ц..
От обективна страна по делото безспорно се установи наличие на влязло в сила
съдебно решение, с което са уредени въпросите, свързани с упражняването на
родителските права по отношение на общото дете на частния тъжител и подсъдимата.
По силата на това решение е бил определен режим на свиждане на детето Л. Ц. с
бащата - Б. Ц.. Със същото решение е постановено детето Л. Ц. да бъде предавано от
майката Д. Д. на бащата Б. Ц. за осъществяване на личните отношения с него, на
адреса на последния.
Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК може да бъде осъществено чрез
предвидените в закона форми - неизпълнение или осуетяване по какъвто и да е начин
на влязлото в сила съдебно решение. В настоящият случай изпълнителното деяние е
осъществено чрез неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт. Неизпълнението се
състои в непредаване на детето на правоимащия да осъществява лични контакти, като
изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие.
От субективна страна престъплението е осъществено под форма на вина пряк
умисъл. Налице са интелектуалният и волеви момент, като подсъдимата съвсем ясно е
съзнавала, че дължи изпълнение на съдебното решение, регламентиращо режима на
лични контакти между бащата и детето, както и че като страна по това решение е
обвързана със силата на присъдено нещо да го изпълнява, но умишлено не го е
изпълнила. По този начин, подсъдимата Д. с бездействието си е демонстрирала
незачитане не само на правата на частния тъжител, но и на установения в страната
правов ред.
Не се споделя от настоящия въззивен състав и аргумента на защитата, че
подсъдимата е направила всичко възможно да организира срещите между сина си и
частния тъжител, но детето не е искало да посещава родителя си.
Действително, настоящата инстанция констатира, че малолетното дете няма
5
желание да общува и да се вижда с баща си. Въпреки това изложеният довод от страна
на защитата не може да се приема като основателна причина за неспазване на
установения със съдебния акт режим на лични контакти. Съображенията за това са
свързани с невъзможността на малолетното дете Л. Б.ов Ц. съзнателно и обективно да
формира и отстоява самостоятелно решение, което да е независимо от външно
влияние, в това число да е изолирано от отношението на неговата майка към неговия
баща.
Видно от събраната доказателствена съвкупност е, че подсъдимата Д. не е
водила сина си на посочения адрес на бащата, както е следвало да прави съгласно
установения от съда режим на лични контакти. От друга страна подсъдимата не е
осъществявала никаква комуникация с бившия си съпруг по повод осъществяване на
режима за виждане между него и общото им дете. Съгласно приложените
доказателства същата не е счела за нужно дори да го уведоми, че няма да заведе детето
при него. В този смисъл настоящият съдебен състав няма как да не отчете, че в
конкретния случай не е налице липсата на заинтересованост от страна на частния
тъжител да се вижда с неговия син, както и обстоятелството, че липсва обективна
пречка, която да възпрепятства контактите между тях. Предвид изложеното въззивният
съд не споделя аргумента на защитата, че подсъдимата е направила всичко възможно
да организира срещите между сина си и частния тъжител. Отделно от това не се
констатират и такива обстоятелства около действителните отношения между детето и
неговия баща, от които да може да се направи извод, че осъществяването на контакт
между тях би могъл да застраши сериозно психическото или физическо здраве на
детето, в който случай от субективна страна би могло да намери оправдание решението
на майката да не изпълнява съдебноустановения режим на лични отношения с
тъжителя.
Относно индивидуализацията на наказанието и направеното възражение
свързано с него: За осъществения състав на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК се
предвижда наказание пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено
тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет
хиляди лева.
Защитника на подс. Д. е направил възражение и относно определения размер на
наложеното наказание „глоба“, като счита същото за несъразмерно тежко и
несправедливо.
По отношение на размера на наложеното наказание „глоба“, въззивната
инстанция счита същия за справедливо определен и намира възражението за
неоснователно. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че районният
съд правилно е съобразил, че подсъдимата вече е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл. 182, ал.
2 от НК, за което не е настъпила реабилитация и в този смисъл наказателната й
отговорност, следва да се реализира по общия ред. Правилно предходната инстанция е
съобразила, че следва да определи наказанието при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като приложи институтът на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“в“ от НК. В този
смисъл при определяне размера на наказанието правилно контролираната инстанция е
взела предвид, че е налице и отегчаващо вината обстоятелство, а именно предходното,
наложено наказание за същото по вид престъпление, което сочи рецидивиращо
престъпното бездействие и се явява обстоятелство, рефлектиращо върху развитието на
детето, което е било лишено от грижата на баща си, противно на решението на съда. В
6
този смисъл правилно районният съд е наложил глоба в максималния, предвиден
размер в санкционната норма на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“в“ от НК.
Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния
съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20101852 от 21.04.2021 г. по н.ч.х.д. № 273/2020
г. Софийски районен съд, НО, 12-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7