Решение по дело №209/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20227250700209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 171                                         21.12.2022 година                                       град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                  първи състав

На  двадесети декември                                                                              2022 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 209 по описа за 2022 година,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от  НЧ „Иван Вазов1908“ село Здравец, ЕИК: *********, адрес: с. Здравец, ул. „Г.Димитров“ № 21, чрез председателя Д. Д., чрез пълномощник а.. А.С.- ТАК,  против Отказ с изх.№ РД-02-7729/15.11.2022 г. на Кмета на Община Търговище по заявление с № ЗДОИ-156/03.11.2022 г. за предоставяне достъп до обществена информация.

В жалбата са изложени твърдения, че на 15.11.2022 г. жалбоподателят получил отказ с изх. № РД-02- 7729/15.11.2022г. на Кмета на Община Търговище по негово заявление с № ЗДОИ[1]156/03.11.2022 г. за предоставяне достъп до обществена информация, в конкретност за предоставяне на Договор за предвидената, отпусната и почти изцяло преведена годишна държавна субсидия за НЧ „Иван Вазов- 1908г.“ с. Здравец за 2022 г. Счита, че така постановеният индивидуален административен акт е незаконосъобразен. Излага доводи, че в чл.37 от ЗДОИ са изброени изчерпателно основанията, поради които административно задължения орган има право да откаже да предостави исканата обществена информация. Те са: 1. Исканата информация е класифицирана или друга защитена тайна в случаите предвидени със закон, 2. Достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация и 3. Исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Не е налице нито една от тези три хипотези, което прави отказа незаконосъобразен.  Кметът на община Търговище незаконосъобразно е мотивирал отказа си с неотносими в случая разпоредби, с неотносими към отказа закони и подзаконови актове, а именно чл.21, т.3 и чл.22, ал.3 от ЗНЧ, както и Вътрешните правила за разпределение и отчитане на субсидиите, утвърдени със Заповед №3-01- 349/28.05.2020 г. на Кмета на община Търговище. Обжалваният акт е порочен и на още едно основание. Той не отговаря на изискванията на чл.38 от ЗДОИ, който гласи, че в решението за отказ се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон. В акта не са посочени, нито правното основание, нито фактическото такова по ЗДОИ. Самият отказ се явява незаконосъобразен, поради липса на форма като не са спазени законоустановените задължителни реквизити за съдържанието му. Вътрешните правила за разпределение и отчитане на субсидиите, утвърдени със Заповед № 3-01-349/28.05.2020 г. на Кмета на община Търговище, с които Кметът на община Търговище мотивира отказа си са незаконосъобразни и с тях не може да бъде задължен жалбоподателят да предоставя на общината посочените в обжалвания акт отчети. На първо място те се представят като „вътрешни“ правила на Комисията по чл.23 от ЗНЧ, а не са изготвени от нея, а от Кмета на общината, следователно са „външни“ правила. С тях се вменяват задължения на читалищата по огромна административна дейност и периодично отчитане пред община Търговище, а такова право да създават задължения на читалищата, нямат нито общината, нито Комисията по чл.23 от ЗНЧ. Комисията по чл.23 от ЗНЧ е създадена единствено и само за разпределение на субсидията между читалищата, но не и за създаване на подзаконови нормативни актове, озаглавени „Вътрешни правила“, с които се вменяват задължения за отчитане. Отчитането и одита на читалищата се извършват въз основа на законови правила и норми, от определени за това институции. Тези Вътрешни правила нямат правно основание за тяхното създаване, особено по отношение на вменените задължения на читалищата за допълнително отчитане към общината и поставянето на тези отчитания като предпоставка за изплащане на субсидиите, а в случая дори и като предпоставка за предоставяне на документ по Закона за достъп до обществената информация. Незаконосъобразно е основанието на Кмета на община Търговище, посочено в обжалвания отказ, че искания Договор за изплащане на държавната субсидия на НЧ „Иван Вазов- 1908г.“ с. Здравец за 2022 г. не е подписан от секретаря на читалището и поради това не може да бъде предоставен на жалбоподателя. Това не може да бъде основание за отказ, тъй като не е основание по ЗДОИ, чиито основания са изчерпателно посочени в чл.37 от този закон. На второ място  е незаконосъобразно това основание, тъй като видно от Актуалното състояние на читалището неговите представителни длъжности- председател и секретар действат и представляват народното читалище „заедно и поотделно“, което прави незаконосъобразно задължаването и на секретаря да подписва въпросния Договор. С подписването му от председателят той се счита за валиден, подписан от редовно представляващ жалбоподателя и Община Търговище няма законово основание да задължава и секретаря да подписва този документ. Отделно от горното счита, че процесния Договор се изпълнява  и от двете страни- от НЧ „Иван Вазов- 1908 г.“ с. Здравец и от Община Търговище и последният изплаща ежемесечно субсидии на читалището за 2022 г. по него. Предвид изложено моли да  се отмени  обжалвания акт и да се задължи  Кмета на община Търговище да се произнесе на ново по подаденото заявление като му се дадат задължителни указания за това. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски. В с.з. не взема становище.

Ответната страна-кмета на община Търговище се представлява от юрк.Г., която оспорва жалбата. Претендира юрк.възнаграждение.

От фактическа страна съдът намира следното:

Видно от Заявление с № ЗДОИ-156/03.11.2022г. на НЧ Иван Вазов- 1908 с. Здравец е поискан достъп до обществена информация предоставяне на Договор за предвидената, отпусната и почти изцяло преведена годишна държавна субсидия за НЧ Иван Вазов- 1908г. с. Здравецза 2022 г.

Приобщени към доказателствения материал са Писмо рег. Индекс № РД-02-7729/15.11.2022 г.; Заповед № 3-01-349/28.05.2020 г.; Вътрешни правила за разпределение и отчитане на субсидиите на народните читалища на територията на община Търговище, област Търговище; Заповед № РД-3-1550/31.12.2021 г. и Вътрешни правила за работа по Закона за достъп до обществена информация в Община Търговище.

Ответната страна е обективирала отказа в писмо с изх.№ РД-02-7729/15.11.2022г. на Кмета на Община Търговище.

В същото е вписано следното:

„Няма пречка да Ви се връчи екземпляр от Договора, с който се регламентира размерът на годишната държавна субсидия за осъществяване на читалищна дейност на НЧ „Иван Вазов - 1908“, с. Здравец по смисъла на ЗНЧ и съгласно чл. 21, т.З и чл. 22, ал.3 от същия закон, след като бъде подписан по надлежния ред, на основание чл.26а, ал. 3 от Закона за народните читалища и съгласно Вътрешните правила за разпределение и отчитане на субсидиите на народните читалища на територията на община Търговище, утвърдени със Заповед № 3-01-349/28.05.2020 г. на кмета на община Търговище.

Договорът е подписан само от председател. Необходимо е подписване и от секретар на читалището - И. Цв., съгласно актуалното Ви състояние в ЕПЗЕУ, като заемаща длъжността, и на основание чл. 17а от ЗНЧ, за да бъде изведен договорът с всички изискуеми реквизити. 

Също така, не са представени в общинска администрация следните документи в срок до 10 януари на текущата година, съгласно Вътрешните правила, на база на които се подписва договорът за предоставяне на субсидия: препис-извлечение от протокола с решението на читалищното настоятелство за утвърждаване на щата на читалището, съгл. чл. 16, ал. 2,т.Зот ЗНЧ, и поименно разписание на длъжностите и работните заплати от 1 януари на съответната година, като посочените документи се представят при всяка промяна на числеността, длъжностите и работните заплати.“.

Въз основа на изложеното се налатат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане, като предявена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от страната, инициирала административното производство по издаване на оспорения отказ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване.

Предвид обстоятелството, че в оспореното писмо не са посочени редът и срокът за обжалване, приложение намира нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвиждаща удължен 2-месечен срок за оспорване.

Доколкото писмото обективира отказ по подадено заявление за достъп до обществена информация, то представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган.  В същия липсва посочване на каквито и да са правни или фактически основания за издаване на акта.  Цитираните норми са неотносими. Мотивите за отказ се съдържат в това, че договорът е подписан само от председател. Отделно  е следвало да се представи препис-извлечение от протокола с решението на читалищното настоятелство за утвърждаване на щата на читалището, съгл. чл. 16, ал. 2,т.Зот ЗНЧ, и поименно разписание на длъжностите и работните заплати от 1 януари на съответната година, като посочените документи се представят при всяка промяна на числеността, длъжностите и работните заплати.

В хода на производството не е предвидена възможност за предоставяне  на допълнителни доказателства от страна на заявителя. Исканата  по заявлението информация е достатъчно ясно посочена и са липсват каквито и да било основания административният орган  дори да дава указания по чл.29, ал.1 от ЗДОИ за уточняване на нейния предмет, още по-малко да изисква документи. Да се приеме, че съдът не разполага с правомощието да контролира наличието на тези предпоставки означава да се предостави на органа безконтролна възможност да удължава срока си за произнасяне по заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация, чрез даване на произволни указания или изискване на допълнителни доказателства, каквито, в конкретния случай, не са били необходими.

 Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, се разделя, съгласно чл. 9, на официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Независимо от вида на информацията, достъпът до нея е свободен, съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗДОИ. Но достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, съгласно чл. 13, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. От тази легална дефиниция следва да се приеме, че жалбоподателят е поискал предоставянето на служебна обществена информация и че не са налице предвидените в закона ограничения за предоставянето й.

Исканата информация е относима пряко към дейността на задължения по чл. 3 от ЗДОИ субект. Това обстоятелство е достатъчно, за да формира задължение на органа за произнасяне по заявлението. Исканата информация е налична у органа.

 

 

Достъпът до обществена информация е гаранция за функционирането на държавата като правова. Именно поради тази причина субективното право да се търси и получава информация е закрепено в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Създаването на условия за прозрачни действия и решения на задължените субекти е в интерес на обществото. Правото на достъп до обществена информация е начална фаза на защита срещу погрешни управленски решения, срещу злоупотреба с власт, срещу корупционни практики на държавните органи чрез получаване на данни за подобна деятелност.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

Според чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.

Налице  е заявление до задължен по ЗДОИ субект за предоставяне на информация, която е обществена по своя характер, то е следвало компетентния в случая  - кметът на община Търговище да предостави, в случай че не са налице основанията за отказ по чл.37 от ЗДОИ, каквито основания не са посочени, исканата по вид и начин на предоставяне информация и тъй като това не е било сторено, са налице нарушения и по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, допуснати при издаването на оспореното писмо, имащо характер на индивидуален административен акт. Затова и същото следва да се отмени като незаконосъобразно и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2 от АПК. При новото произнасяне органът следва да постанови изричен акт – решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ при спазване на административнопроизводствените правила за това и при съобразяване на указанията на съда по приложението на материалния закон.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в общ размер от 710 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса, 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.  

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на НЧ „Иван Вазов“ 1908 село Здравец, ЕИК: *********, адрес: с. Здравец, ул. „Г.Димитров“ № 21, чрез председателя Д. Д., Отказ с изх.№ РД-02-7729/15.11.2022 г. на Кмета на Община Търговище по заявление с № ЗДОИ-156/03.11.2022 г. за предоставяне достъп до обществена информация.

ВРЪЩА преписката  за изрично произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация, в 14 - дневен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Търговище  да заплати на  на НЧ „Иван Вазов“ 1908 село Здравец, ЕИК: *********, адрес: с. Здравец, ул. „Г.Димитров“ № 21, чрез председателя Д. Д. сумата от 710 лева – деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: