№ 577
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря И.а М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500308 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.11.2022г по гр.д. № 15184/2021г СГС, ГО, І-17 състав е
отхвърлил предявените искове от „Ватком“ЕООД против Народното събрание на
Република България с правно основание чл.2в от ЗОДОВ вр. чл. 4,пар.3 от ДЕС и чл.86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пряка вреда за периода от 01.01.2017г до
31.12.2019г в размер на 203 291.70лв, причинена от прилагане на режим на
ценообразуване, който представлява достатъчно съществено нарушение на правото на
ЕС и която вреда се изразява в разликата между гарантираната преференциална цена на
електроенергия по договор с Чез Разпределение България и цената определена от НС
на РБ с приемане на пар.18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и на сумата от 57803.26лв-
представляваща сбора на изтеклата мораторна лихва върху главницата по всяка от
издаваните фактури. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно
изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца „Ватком“ЕООД,
представлявано от адв. К., изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е постановено
при нарушение на процесуалния закон, тъй като не са събрани поискани своевременно
1
доказателства и не е разгледал всички предпоставки, пораждащи правото на иск.
Въззивникът поддържа, че съдът не е събрал поискани от него доказателства,
установяващи нарушението на правото на ЕС и вредата, която е претърпял. Поддържа,
че съдът е постановил решението си при нарушение на материалния закон, а именно
чл.чл. 16 , 17, 20, 21 от ХОПЕС-установяващи свобода на стопанската инициатива,
защита на правото на собственост , равенство пред закона и забрана за дискриминация,
чл.63 от ДФЕС-регламентиращ свободно движение на капитали, Директива 2009/72/ЕО
и Директива 2009/28/ЕО, договора за енергийна харта, принципите за стабилност,
предвидимост и защита на правните очаквания. Поддържа, че регулация подобна на
уредената в пар.18 е в противоречие с посочените принципи . Поддържа, че решението
е необосновано , както и че съдът не е обсъдил всички представени по делото
доказателства.Счита,че предявените искове са допустими и доказани по основание.
Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново,
с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.
Въззиваемата страна – ответникът пред първата инстанция Народно събрание на
Република България депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата на ищеца.
В о.с.з. въззивникът „Ватком”ЕООД се представлява от адв. Ц., която поддържа
въззивната жалба и направените с нея доказателствени искания. Моли въззивната
жалба да бъде уважена по съображения изложени в нея. Претендира разноски по
делото за двете съдебни инстанции.
Въззивникът депозира писмени бележки по делото, с които поддържа
оплакванията си, развити във въззивната жалба и посочва,че неоснователно са
отхвърлени негови доказателствени искания. Развива твърдението си, че решението на
СГС е постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че предявените
искове са доказани по основание.
Въззиваемата страна Народно събрание на РБ се представлява от юрк. Г. и юрк.
С., които оспорват жалбата и молят решението на СГС да бъде потвърдено.
Претендират разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представят.
Правят възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната
страна като заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна депозира писмени бележки по делото, с които моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение като се позовава на постановено решение
по к.д. № 12/2016г на КС на РБ.
Контролиращата страна Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор П.,
която оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
2
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците, посочени във въззивната жалба.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил искове за ангажиране на имуществената отговорност на
държавата, чрез нейни процесуални субституенти – органите, причинили твърдяните
вреди на ищеца- поради несъобразяване на правото на ЕС при законодателна дейност.
В исковата си молба ищецът поддържа, че е производител на ел.енергия от
възобновяеми източници и собственик на фотоволтаична централа, изградена със
средства по Програма развитие на селските райони за периода 2007-2013 г, мярка 312.
Със сключения договор за подпомагане твърди да е договорена преференциална цена
за изкупуване на произведената електроенергия. С пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ/ДВ
56/2015г в сила от 24.07.2015г са приети нови цени за произведената електроенергия.
Твърди,че пар.18 нарушава правото на ЕС- чл.16, 17, 20,21 от ХОПЕС, чл.63 от ДФЕС,
Директивата относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и
Директивата насърчаваща използавето на енергия от възобновяеми източници, както и
принципи на парвото на ЕС за сталибност, предвидимост и защита на оправданите
правни очаквания. Ищецът сочи още, че произведената в периода от01.01.2017г до
31.12.2019г ел. енергия е изкупена не на договорената преференциална цена, от което
той търпи вреди.
Ответникът НС на РБ е подал отговор, в който оспорва пасивната си
легитимация. По същество оспорва да са налице сочените от ищеца нарушения на
правото на ЕС, причинна връзка на евентуалните нарушения и вредита на ищеца.
По делото е представен договор за присъединяване на обект на производител на
електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД от 04.12.2009 г, видно от които „Ватком”ЕООД и "ЧЕЗ Разпределение
България" АД са уредили правата и задълженията си във връзка с присъединяване на
обект "Фотоволтаична електрическа централа в ПИ № 005042", с. Илинден, общ.
3
Хаджидимово, към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България"
АД.
Видно от разрешение за ползване от 13.07.2011г, издадено от ДНСК се разрешава
ползването на строеж „фотоволтаична централа 75кW , трафопост и кабелна линия ,
находящ се в ПИ № 005042 в местн. Лялевско в землището на с. Илинден с възложител
на строежа „Ватком”ЕООД.
На 28.07.2011 г "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Ватком" ЕООД са сключили
договор за използване на разпределителната мрежа от производителя "Ватком"ЕООД
Видно от договор от 05.08.2011г за изкупуване от "ЧЕЗ Електро България" АД на
произведената от "Ватком" ЕООД ел. енергия страните са постигнали съгласие за
цените и условия при които ще се изкупува произведената ел. енергия от
ФтЕЦ”Ватком”, съобразно действащите нормативни актове. В чл. 2, ал. 1 от договора
страните са определили срока на действие на договора- до 13.07.2031 г и действието му
е за срок от 20 години. В чл. 11, ал. 2 от договора сткраните са постигнали съгласие за
изкупуване на произведената ел. енергия на цена от 699.11лева за МВтч без ДДС, като
тази цена е валидна до изтичане срока на договора. Постигнато е съгласие в случай на
промяна на действащото законодателство, в резултат на която се промени
договорената преференциална цена, преференциалната цена да бъде актуализирана в
съответствие със законодателните промени.
Представен е бизнес-план за фотоволтаична централа от „Ватком” ЕООД и
заявление за подпомагане до ДФЗ по мярка 312 от 2009 г.
Видно от представения договор № 01/312/00077 от 02.03.2012 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятията" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013 г /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, сключен между Държавен фонд "Земеделие" и "Ватком" ЕООД на
дружеството е предоставена финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и
реално завършени от дружеството разходи, свързани с проект № 01/312/00077 от
29.01.2009 г.
Представени са решения на ДКЕВР- № Ц-010/30.03.2011 г, № Ц-14 от 01.07.2014
г, № Ц-36 от 07.11.2011г , с които комисията определя цена за изкупуване на
електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, когато инвестицията
за изграждането на енергийния обект се подпомага със средства от национална или
европейска схема за подпомагане, при различни инсталирани мощности, в това число и
за централи с инсталирана мощност над 30 кВт до 200кВт
Не се спори между страните, че на 24.07.2015 г. в "Държавен вестник" е
обнародван ЗИД на ЗЕ, чийто пар. 18, ал. 1 от ПЗР на закона предвижда, че за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни
4
обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за
подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до
влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, се
прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с
решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в
сила на този закон. Ал. 2 вменява в задължение на производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за
изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или
съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.
С писмените бележки пред СГС ищецът е представил решение № 407/27.06.2019 г
на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 285/2017г , с което решение
комисията установява на осн. чл.65 от ЗЗДискр, че приетите норми на пар.18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ създават неравно третиране по признак „имуществено състояние” като въвежда
диференциално изкупуване на произведената енергия от различни категории
производители.
Останалите събрани по делото доказателства не са от значение за установяване на
факти относими към спора.
Пред първата съдебна инстанция ответникът е поддържал възражение за
недопустимост на производството поради липса на пасивна легитимация. Пред
настоящата инстанция въззиваемата страна не поддържа това възражение, но
съдебният състав счита, че следва да мотивира извода си за допустимост на
производството и постановеното решение.
Във връзка с търсенето на отговорност на държавата за вреди е постановено
решение № 72/2021 г по гр. д. № 2377/2019 г на ВКС, IV ГО, съгласно което иск за
вреди срещу държавата може да се предяви както срещу държавата, представлявана от
министъра на финансите, така и срещу съответния орган, пряко причинил вредите, в
качеството му на процесуален субституент, като изрично е отречена възможността
искът да бъде предявен едновременно срещу държавата и процесуалния й субституент.
В обстоятелствената част на решението е посоченио,че в случаите, когато от
действията или бездействията на държавния орган бъдат причинени вреди на трети
лица то отговорността за тях се носи от държавата, доколкото държавния орган не
може да съществува без държавата и държавата действа чрез своите органи.
Отговорността на Държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против
самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск предявен против
причинилия увреждането нейн орган, в който случай последният има качеството на
процесуален субституент.
На следващо място съгласно съгласно тълкувателната практика на СЕС - решение
по делото Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C9/90, пар. 42-43 , решение от
5
04.10.2018г по дело С-571/16 е посочено, че при съобразяване на принципите на
равностойност и ефективност, материалните и процесуалните условия на установения
от националното право ред за реализиране отговорността на Държавата за вреди от
нарушения на правото на ЕС не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при
подобни искове, засягащи само националното право и не могат да бъдат така
нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно
получаването на обезщетение, посоченото изискване следва да бъде приложено в
случая и към приложението на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в производството за реализиране на
отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС ответник по
исковете може да е държавният орган, причинил вредите/в случая Народното
събрание/ или държавата, чрез министъра на финансите, но не и двамата ответници
едновременно.
Ето защо следва да се приеме, че предявяването и разглеждането на иск за
обезщетяване на вреди причинени от държавата, чрез дейността на Народното
събрание, поради нарушаване на нормите на ЕС против самото Народно събрание е
допустим за разглеждане. Народното събрание действа като процесуален субституент
на държавата. Държавата не участва в производството като страна, но е обвързана от
постановеното против нейния субституент решение.
По съществото на спора
Ищецът поддържа, че при приемането на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ държавата, чрез
ответника , е допуснала нарушение на норми от правото на ЕС и му е причинила
увреждане, за което дължи обезщетение - иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ.
Както беше посочено по-горе по силата на принципа за лоялно сътрудничество,
закрепен в член 4, пар 3 от ДЕС всяка държава членка дължи да създаде ред, който да
гарантира спазването на нормите на правото на Съюза, като при нарушаване на
нормите на правото на ЕС , от което частно правни субекти търпят вреди, дължи
уреждане на процедура за обезщетение на тези вреди и установените от националните
законодателства изисквания във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат
по-неблагоприятни от изисквания, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове.
В изпълнение на така дадените разяснения в ЗОДОВ е уреден специалния ред за
ангажиране на обезпечителногаранционната отговорност на държавата за причинени
имуществени и неимуществени вреди на физически и юридически лица от
правораздавателна дейност на съдилища, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в /ДВ, бр. 94/2019г/. Тази
разпоредба дава възможност на засегнатите лица да предявят иск за ангажиране
обезпечително-гаранционната отговорност на държавата за причинените вреди от
правораздавателна дейност на съда. За да се ангажира тази отговорност на държавата
6
ищецът следва да твърди и да докаже нарушена правна норма на общностното право ,
която предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно
съществено и да съществува пряка причинно- следствена връзка между това
нарушение и претърпяната вреда.
По делото ищецът твърди, че оспорения пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ нарушава
нормите на чл.16, 17, 20,21 от ХОПЕС, чл.63 от ДФЕС, Директивата относно общите
правила за вътрешния пазар на електроенергия и Директивата насърчаваща
използавето на енергия от възобновяеми източници, както и принципи на парвото на
ЕС за сталибност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания.
Със Закона за енергията от възобновяеми изтичници (ЗЕВИ), (обн. ДВ, бр. 35 от 3
май 2011 г.) Република България въвежда директивите в сектор енергия от
възобновяеми източници (ВИ) в българското законодателство- пар.2 от ДР на ЗЕВИ,
пар. 1а от ДР на ЗЕ и разпоредби в съдържанието в ЗВАЕИБ, ЗЕЕ и наредбите,
издадени въз основа на същите. ЗЕВИ въвежда във вътрешния правен ред Директива
2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от ВИ. Съгласно възприетия в
ЗЕВИ режим за насърчаване на енергията от ВИ / чл. 31, ал. 8 на ЗЕВИ, съобразно
редакцията на ДВ, бр. 35 / 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г/, в случаите, когато
инвестицията за изграждане на енергиен обект за производство на електрическа
енергия от ВИ се подпомага със средства от национална или европейска схема за
подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или
съответния краен снабдител по цена, определена от КЕВР, при условията и по реда на
наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката- Наредба за регулиране на цените
на електрическата енергия. Съгласно § 11 от ПЗР на ЗЕВИ тази разпоредба се прилага
само за проекти, по отношение на които заявления за подпомагане постъпват след
влизането в сила на закона. Следва да се посочи още, че законът разграничава
енергийните обекти, производители на енергия от ВИ, с оглед на определяне на
преференциалните цени на изкупуване, съгласно чл. 31, ал. 7, т. 2 вр. ал.8 от ЗЕВИ (в
неговата редакция от 3.05.2011 г.) на две основни групи: такива обекти, които са
ползвали инвестиция за изграждане от национални и европейски фондове, и други,
които са изградени със собствени инвестиции. Следователно съобразно действащата
към този момент правна уредба, ищцовото дружество, което е подало заявление преди
влизане в сила на ЗЕВИ попада в изключението по § 11 от ЗЕВИ и произведената
ел.енергия се закупува на пълна преференциална цена по чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ,
съобразно която разпоредба електрическата енергия от възобновяеми източници се
изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по
определената от КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в
експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект
за производство на електрическа енергия. Регулацията на цените на ел. енергията от
ВИ от април 2012 г, с изменение на ЗЕВИ / ДВ, бр. 29 / 2012 г/налага изкупуването на
7
електрическа енергия от ВИ да се осъществява по групи цени, определени от КЕВР по
реда на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия . Групите са
съставени съобразно осреднени стойности на съотношението на безвъзмездното
финансиране в общия размер на инвестициите и стойността на регулаторната база на
активите (РБА) се намалява пропорционално със стойността на инвестициите по
безвъзмезден начин.
С въвеждането на на пар. 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 56/ 24.07.2015 г, в
сила от 24.07.2015 г/ се предвижда, че за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от
национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления
за подпомагане са постъпили до влизането в сила ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31,
ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
Именно тази разпоредба ищецът-жалбоподател твърди да противоречи на основни
принципи и конкретни норми на ЕС, в причинна връзка с което противоречие той е
реализирал пропуснати ползи в исковия размер.
На първо място съдът следва да разгледа твърдението на ищеца в исковата молба,
че оспореният пар.18 нарушава основополагащи принципи на правото на ЕС, а именно
принципите на правна сигурност и на правото на оправдани правни очаквания.
Неоснователно е оплакването на ищеца за създадени у него оправдани правни
очаквания да получи имуществена стойност, която не е реализирал вследствие на
законовата промяна с пар.18. Неоснователно е очакване на жалбоподателя , тъй като е
сключил договор за изкупуване със срок на действие 20 години, при договорена
преференциалната цена за изкупуване на ел. енергия, според него неподлежаща на
промяна през целия срок на договора, неговите бъдещи доход /печалби/ да са сигурни
вземания.
В тази насока следва да се посочи , че разпоредбата на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3
от ЗЕВИ, според което преференциалната цена не подлежи на промяна за целия срок
на договора на основание пар. 18, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗЕ за производителите на
електрическа енергия от ВИ по § 18, ал. 1, не се прилагат. Т.е. не е предвидена
законова пречка договорените като преференциални първоначално цени с
производител на ел. енергия от ВИ да бъдат променени.
На следващо място настоящият съдебен състав счита, че е неоправдано едно
правно очакване у жалбоподателя да получава една и съща преференциална цена за
целия период на договора от 20 години , поради наличието на съгласие в договора от
05.08.2011г сключен с Чез Електро България / чл. 11, ал. 2/ , че при законодателни
промени, засягащи определянето на преференциалните цени на изкупуване на ел.
енергия, същите ще бъдат актуализирани.
8
Представените по делото доказателства от първоначално конституирания
ответник държавата не са приети по делото , поради което съдът не следва да обсъжда
решение № SА. 44840 (2016/NN) , с което ЕК се произнася по отношение
съвместимостта на инвестиционната помощ и преференциалните цени.
На следващо място съдът следва да посочи,че въпросът за това дали нормата
на пар.18 нарушава принципа на законността и свързания с него принцип на
оправданите правни очаквания, е произнесен по обвързващ начин с решение №
5/11.05.2017 г по к. д. № 12/2016 г на Конституционния съд. В решението се приема,че
принципът на правна сигурност не може да се приравни на абсолютно недопускане на
промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени
отношения. Всеки законодател разполага с определена дискреционна власт,
включително и по отношение мерките за осъществяване на политиката в сектор
енергия от възобновяеми източници (ВИ). Оспорената разпоредба на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ
актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и
промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.
Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната уредба в
съответствие с променящите се икономически и социални условия в страната,
включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие че
инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат
възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните
договори. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен
непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на енергията и
респективно - на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ. Цените за
изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от
формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред, посочени в
закон. Когато със законодателната промяна се преследва легитимна цел, за постигането
на която са предвидени разумно обосновани средства, преценката за правилността на
такова решение е изцяло на законодателя. Конституционният съд приема още, че
определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от ВИ и
невъзможността нейният размер да бъде коригиран по време на действие на
дългосрочния договор предпоставят прекомерното инвестиране в този сектор, което
деформира пазара. Очакванията на правните субекти да не се променя
законодателството, не са конституционно защитени, особено когато става дума за
уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на
конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС.Според КС промените въведени с
§ 18 ПЗР ЗИДЗЕ преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата
финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната
интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане,
когато икономическата ситуация го изисква е социално оправдана, освен в случаите на
9
очевидна нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на
каквато в настоящия случай, предвид изложеното до тук, съдът не намира.В този
смисъл КС съобразява и практика на СЕС , например решение по дело C-201/08,
Plantanol GmbH & Co. KG срещу Hauptzollamt Darmstadt, пар. 49 и др. Възприето е, че
СЕС придава особено значение на правната сигурност когато се отнася до
ограничаване на основните права и свободи и нееднократно сочи на необходимостта
тези ограничения да са оправдани от специфичен обществен интерес, валидността на
който, като основание за ограничаване, се преценява с инструментариума на
пропорционалността/ в тозци смисъл решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v
Federal Republic of Germany 5/88, [1989] 2609/.
При съобразяване на посоченото съдът приема за установено, че въззивникът-
ищец няма правно защитимо очакване , че облагоприятстващо го законодателството
няма да бъде изменяно в продължение на 20 години, нито има оправдани правни
очаквания относно запазването на размера на преференциалната цена за целия период
на договора, като самият той е договорил възможност за промяна на тази цена при
настъпване на предпоставки за това.Правомощие на държавата е с оглед защитата на
общестено значим интерес да изменя размера на договорените цени с производителите
на еленергия от ВИ съобразно измененията в социално-икономическите условия и при
съобразяване измененията в Европейската правна рамка в областта. Ето защо, съдът
приема, че процесната сега норма на пар. 18 не нарушава принципа на законността и
свързания с него принцип на оправданите правни очаквания.
Неоснователно е оплакването на въззивника- ищец , че разпоредбата на пар.18 е в
противоречие с чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО . Тълкуването на тези
разпоредби е дадено с от СЕС в т. 28 от решението по съединени дела С-798 и С-
799/18 СЕС, съгласно което от самия текст на чл. 3, пар. 3, буква а от Директива
2009/28, и по специално от думата "може", става ясно, че държавите членки не са
длъжни да приемат схеми за подпомагане, за да насърчат използването на енергия от
възобновяеми източници. Те разполагат с право на преценка относно мерките, които
считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели,
определени в чл. 3, параграфи 1 и 2 Директивата. Такава свобода на преценка означава,
че държавите членки са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за
подпомагане, стига тези цели да са изпълнени.
В случая може да се направи извод, че държавата разполага с правото да намали
размера на преференциалните цени с цел от една страна да премахне
свръхкомпенсирането на доставчици като жалбоподателя, който вече е получил помощ
при изграждане на съоръженията за ВИ и да го постави при равни условия с другите
видове доставчици, а от друга страна да намали икономическата тежест, възложена на
потребителите, в какъвто смисъл има развити мотиви и в цитираното решение на КС
по к.д. № 12/2016г.
10
Неоснователно е оплакването е че пар.18 нарушава разпоредби/съображения/на
Директива 2009/72/ЕО. Директивата предвижда стимулиране на производителите на
ел. енергия и възможност за нови инвестиции, но не ограничава държавите членки в
регулацията на пазара в интерес и на другите участници в него . Именно в защита на
обществения интерес и правата на потребителите е създадена и разпоредбата на пар.18
, което е подробно обсъдено в горецитираното решение на КС. Производителите на
ел.енергия от ВИ са стимулирани от държавата чрез финансиране и първоначално
изкупуване на произведената ел. енергия на преференциални цени. При промяна на
обеществените и пазарните условия се променят, следователно могат е да се
ограничават по обем, предвидените стимули в това число и промяна на изкупната
цена.
На следващо място неоснователни са твърденията за нарушение на чл. 16, чл. 17
и чл. 20 и 21 от ХОПЕС с приемането на пар.18.
Разпоредбата на чл. 16 ХОПЕС урежда свободата на стопанска инициатива и в
свободата на договаряне. Неотносимостта на тази разпоредба към процесните
отношения се дължи на обстоятелството ,че жалбоподателите са сключили договор в
рамките на регулиран от държавата пазар, а не при свободно договаряне. На
регулирания пазар цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно
договаряне, а се определят от държавния регулатор при условията на закона.
Въззивникът- ищец осъществява дейността си не на свободния пазар , а на
регулирания пазар, където държавата има както законовото, така и договорно
правомощение да се намесва едностранно и да променя условията, при които
функционира търговецът, при спазване на неговите права и защита на инвестициите,
но без да гарантира трайно привилегировано третиране, с цел- защита на обществен
значим интерес.
Разпоредбата на чл. 17 от ХОПЕС урежда защита на правото на собственост.
Съгласно решение на СЕС от 15 април 2021 г по съединени дела С 798 и С 799/2018 г
бъдещият доход може да се смята за собственост, която би могла да се ползва от
закрилата на чл. 17 от Хартата само ако вече е бил спечелен, ако е бил обект на
сигурно вземане или ако са били налице обстоятелства, които могат да създадат у
заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност.
Както беше посочено по-горе в разглеждания случай не може да се приеме, че за
жалбоподателя са налице оправдани правни очаквания да получава първоначално
определената имуществена стойност в течение на целия срок на договора с
обществения доставчик, най-малкото поради наличието на съгласието по чл. 11, ал. 2
от договора с „Чез Електро България” АД.
С оглед изложеното съдът не може да приеме, че твърденият от „Ватком”ЕООД
доход от договорените преференциални цени е бил спечелен, бил е обект на сигурно
11
вземане или че жалбоподателят е имал оправдани правни очаквания да получи
паричната сума. След като тези предпоставки не са налице, то твърдяното вземане на
ищеца не е собственост, по смисъла на ХОПЕС, и чл.17 от ХОПЕС не е приложим към
него.
Неоснователно е твърдението за противоречие на пар.18 с чл.20 от ХОПЕС,
който урежда равенството пред закона. Както беше посочено и по-горе, включително и
в решението на КС по к.д. № 12/2016г пар.18 има за цел да ограничи неравенството
между производителите, които са подали заявления за подпомагане след влизане в сила
на ЗЕВИ и тези, които са подали такова заявление преди влизане в сила на ЗЕВИ,
какъвто е и жалбоподателят.Това е така , защото първата група производители са
получавали цените по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ от въвеждането в експлоатация на техните
мощности. Производителите от групата на въззивника са получавали цените по чл. 31,
ал. 1 ЗЕВИ, като едновременно с това са получили и подпомагане за самата инвестиция
от национални или европейски схеми за подпомагане. Подпомагането по две
направления, каквото е дадено и на дружеството-въззивник е довело до възможност за
свръхкомпенсиране и реализирането на твърде висока печалба. Именно това
неравенство в икономическите условия идва да отстрани нормата на § 18, ал. 1 от ЗИД
на ДР на ЗЕ.
Неоснователно е позоваването на въззивника- ищец за това, че процесният пар.18
нарушава чл.63 от ДФЕС. Твърдяното несъответствие на пар.18 с разпоредбата на
чл.63 от ДФЕС е проверено от КС на РБ с цитираното решение и е констатирано, че
такова несъотвествие няма. Решението на КС е задължително за всички-чл.14,ал.6 от
ЗКС.
Не е обвързващо за съда представеното решение на Комисията за защита от
дискриминация, дори и да е окончателно и дори да беше представено своевременно, а
не с писмената защита пред първата инстанция. Последиците от това решение са
други, а не установяване на противоречие на разпоредба от закон, транспониращ
европейско законодателство с правото на ЕС. Съдът е единствен властен да установи
при сезиране дали е налице твърдяното нарушение на правото на ЕС и по настоящото
дело, според съдебния състав не се установява дискриминация на производителите,
които попадат в обхвата на разпоредбата на пар.18от ПЗР на ЗИДЗЕ. Както беше
посочено и по-горе оспореното законодателно решение има за цел да не допусне
нарастващото неравенство между различните групи производители на ел. енергия от
ВИ и останалите производители, предвид възможното свръхкомпенсиране, когато едни
производители получават първо помощ за инвестиция и после преференциални цени за
произвежданата от тях ел. енергия.
С оглед изложените мотиви съдът приема,че по делото въззивникът- ищец не е
доказал първата от предпоставките, пораждащи отговорността на държавата за вреди
12
от нарушаване на правото на ЕС , а именно че процесния пар.18 нарушава правна
норма на ЕС, даваща права на правните субекти, поради което е без значение
обсъждането на останалите условия за уважаване на иска. Недоказването на една от
предпоставките за уважаване на иска има за последица недоказаност на иска по
основание.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като краен резултат като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има въззиваемата страна.
Въззиваемата страна претендира разноски за защита от един юрисконсулт. На
осн. чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП и чл.25 от НЗПрП съдът определя
възнаграждение за защита от един юрисконсулт в размер на 300лв и възлага сумата
върху въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.11.2022г, постановено по гр.д. № 15184/2021г
по описа на Софийски градски съд, ІГО, 17 състав,изцяло.
ОСЪЖДА „Ватком” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Народното събрание
на Република България на осн. чл.10,ал. 2 вр. чл.78,ал.8 от ГПК сумата от 300лв-
юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13