Р Е
Ш Е Н
И Е
№ _____
гр. Варна, _______10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми октомври, през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Д. ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№372 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.267 от ГПК.
Образувано е по
въззивни жалби, както следва: 1/ от „БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич, чрез адв.Д.,
срещу постановеното решение №133/28.10.2019г. по т.д.№349//2018г. на ОС –
Добрич, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу К.Г.К. и М.Д.К.
иск за солидарното им осъждане с ЕТ „Емоция – К.Г.К.-К.К.“, гр.Добрич да
заплатят сумата от 40 000лв., дължима въз основа на подписаното между
страните, на 17.06.2018г., Споразумение към анекс от 09.05.2018г. към
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и движими вещи от
09.05.2018г.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорената му част е неправилно и постановено в противоречие със
събраните доказателства. От същите се установява, че между страните по делото е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е
прекратен по общото им съгласие с подписаните Анекс и Споразумение. Изрично в
същия страните са предвидили, че предмета на договора е кумулативен, а именно
недвижимият имот и интериорното и екстериорното обзавеждане и оборудване на
имота, като нито една от тях няма право да иска прехвърляне на собствеността
или заплащането само на част от общо уговорения предмет. В Анекса е предвидено,
че цената по сделката се увеличава със 100 000лв., от които
„40 000лв. са заплатени от купувача на продавачите при подписване на
настоящото споразумение, а остатъкът от 60 000лв. е платим в срок до
15.06.2018г…“. Договорено е още, че ако предварителния договор бъде развален,
платената по този анекс сума се връща от продавача на купувача в срок до 40 дни
от прекратяване на договора.
Уговорката за общо
плащане по целия предмет на договора остава непроменена, като е прието, че с
прекратяване на договора продажната цена е платена общо на всички продавачи,
при което връщането ѝ се дължи по същия начин – солидарно от всички
ответници.
При това и съобразно
текстовете на споразумението, отговорността за връщане на платеното по договора
е обща и солидарна от всички продавачи така, както е предявен иска. По силата
на предварителния договор извършеното плащане следва да се приеме като
извършено общо за всички продавачи. Нещо повече – съществува изрична клауза, че
получената част от цената се разпределя по дължимото по целия договор, т.е.
общо.
По същество моли съда
да отмени решението в оспорената му част и да уважи предявения иск за солидарно
осъждане на ответниците да му заплатят процесната сума. Претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемите страни
ЕТ „Емоция – К.Г.К.-К.К.“, гр.Добрич, К.Г.К. и М.Д.К. с писмен отговор, чрез
адв.В., оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението в
обжалваната му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните
по делото доказателства. Сочат, че доколкото договорът е такъв с отделни
продавачи, притежаващи отделно имущество, то отговорността на продавачите към
купувача би била солидарна само, ако е уговорена изрично. Това следва и от
разпоредбата на чл.121 от ЗЗД, установяваща солидарността като изключение при
гражданскоправните сделки. Солидарността в задълженията може да съществува само
в определените от закона случаи или по договорка между страните. В конкретния
случай ищецът не се е позовал на законов текст, а между страните няма
постигнато подобно споразумение, за да може да се изведе извод, че е налице
солидарно задължение за връщане на платеното по договора. Не е налице и
получено от ответниците общо плащане, както се твърди в жалбата. Единственото плащане
по договора е на част от продажната цена на собствения на ЕТ недвижим имот.
Нещо повече, приложимата норма е на чл.55,
ал.1, пр.3 вр. чл.87 от ЗЗД, според която всеки е длъжен да върне това, което е
получил в изпълнение на договор. Всеки от продавачите отговаря само за
платената нему сума.
По изложените
съображения предявеният иск за солидарно осъждане на К.К. и М.К. е
неоснователен. Още повече, че в чл.2 от анекса от 09.05.2018г. страните са
уговорили, че отговорността за връщане от продавача на купувача на платената по
анекса сума се поема изцяло от ЕТ, поради което и физическите лица не отговарят
за връщане на задатъка. В този смисъл е и постигнатото съгласие в
споразумението от 17.06.2018г.
Твърди се още, че в
процесния договор са обективирани две сделки за получаване от купувача на две
отделни престации от различни продавачи, с уговорена индивидуална цена на всяка
от тях и начин на плащането ѝ. Несъстоятелен е аргументът, че тъй като
предмета на сделката е общ и плащането е общо, е налице солидарно задължение за
връщане на даденото по договора. Още повече, че физическите лица - продавачи не
са получавали никакъв задатък, за да са носители на задължение за връщането му.
По същество молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението в
оспорената му част.
2/ от ЕТ „Емоция –
К.Г.К.-К.К.“, гр.Добрич, чрез адв.В., срещу постановеното решение
№133/28.10.2019г. по т.д.№349/2018г. на ОС –Добрич в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на „БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич, сумата от
40 000лв., дължима въз основа на подписаното между страните, на
17.06.2018г., Споразумение към анекс от 09.05.2018г. към предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот и движими вещи от 09.05.2018г.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства. Плащането на процесната
сума, като елемент от фактическия състав на предявения иск следва да бъде
установено от ищеца по делото. В хода на производството не са представени
никакви доказателства, от които да се установява този факт.В чл.1, ал.4 от
предварителния договор е уговорено, че всички плащания се осъществяват по
банков път, а изменения на договора са допустими само в писмена форма. С анекса
страните не са уговаряли различен начин за плащане, независимо от увеличаване
на цената по сделката. По делото липсват каквито и да са доказателства за
плащане на исковата сума по банков път или в брой.
Изводът на съда, че
анексът представлява признание за получена сума е неверен и в противоречие със
събраните доказателства. От последните е видно, че със споразумението страните
са се договорили, че продавачите са изрядна страна по договора, както и са заявили,
че с връщане на платената от купувача сума от 60 000лв., страните уреждат
по окончателен начин последиците от прекратяването на договора. От
представените по делото копия от документи е видно, че купувачът е заявил
ползването на по-голям кредит и е имал нужда от по-висока цена по сделката.
Декларираното пред банката самоучастие в придобиване на имота е само в размер
на 60 000лв., колкото е платеният в полза на едноличния търговец задатък.
Посочените обстоятелства не са обсъждани от съда при постановяване на
решението. По делото липсват доказателства за извършено плащане на суми по
анекса. Още в отговора на исковата молба е посочено, че подписването му е
единствено с цел ищецът – купувач да получи кредит в по-голям размер.
В условие на
евентуалност, ако съдът приеме, че искът е основателен и доказан, заявява, че
поддържа въведеното с отговора правопогасяващо възражение, че продавачът
изначално не дължи връщане на задатъка, съгласно чл.6 от договора.
По същество моли съда
да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна
„БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич, редовно призована, не е депозирала писмен отговор в
срока по чл.263 от ГПК.
В съдебно заседание и
с писмено становище въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
подадената от него жалба и оспорва тази на насрещната страна. По делото е
безспорно установено, че договорът между страните е прекратен, а в
споразумението, подписано от всички страни, изрично е признато получаването на
сумата от 100 000лв.По същество моли съда да отмени решението в оспорената
от него част и постанови солидарно осъждане на ответниците. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в
съдебно заседание и с писмено становище, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа подадената от нея. Твърди, че
по делото не е доказано наличието на основание за солидарно осъждане. Не е
установен и факта на предаване на сумата от 40 000лв., поради което и не
са налице основания за присъждането и в полза на ищеца. Ответникът, като
продавач по договора, е върнал всичко, което е получил като плащане по него, в
какъвто смисъл са и представените доказателства.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата на насрещната страна, уважи тази подадена от него, като
отмени решението в оспорената част и отхвърли предявените искове. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност
на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Производството пред
ОС – Добрич е образувано по предявени искове от „БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич
срещу ЕТ „ЕМОЦИЯ – К.Г.К. – К.К.“, гр.Варна, К.Г.К. и М.Д.К. искове за осъждане
на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 40 000лв.,
представляваща получени средства по предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 09.05.2018г., на отпаднало основание след прекратяването
му, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане,
на основание чл.86 от ЗЗД.
В исковата и
допълнителната искова молба /след направените уточнения/ се твърди, че на
09.05.2018г. страните по делото са подписали предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ търговски обект: ЗАВЕДЕНИЕ ЗА
ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ – БИРАРИЯ, находящо се в жилищна сграда в гр.Добрич, бул.“Двадесет
и пети септември“ №17-19, ведно с интериорното и екстериорно оборудване и
обзавеждане. Твърди се, че във връзка с договора страните по делото са
подписали Анекс от 09.05.2018г. и Споразумение към Анекса от 17.06.2018г. В т.2
от последния е предвидено, че при разваляне на предварителния договор,
независимо по каква причина, платената по анекса сума в размер на
100 000лв. се връща на купувача в срок от 30 дни. С т.1 от Споразумението
от 17.06.2018г. страните са прекратили предварителния договор по взаимно
съгласие, като продавачите са се съгласили да върнат на купувача – ищец
продажната цена в размер на 100 000лв. в срок от 40 работни дни от
подписване на споразумението. Този срок е изтекъл, като на ищеца е върната
единствено сумата от 60 000лв.
Ответниците се
легитимират като продавачи по договора и са действали съвместно, което
обосновава солидарната им отговорност. Същата произтича от уговорките в
договора, а именно дговорения кумулативен предмет, като купувачът няма право да
иска прехвърляне на собствеността или заплащане само на част от общия уговорен
предмет. Всяко извършено от купувача плащане по договора е отнасяно към целия
му предмет, без да може да се разграничи за коя точно част е, поради което и
подлежи на връщане общо от продавачите. В този смисъл е и уговорката за
определяне на обща продажна цена по предварителния договор.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. По същество моли
същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците ЕТ
„ЕМОЦИЯ – К.Г.К. – К.К.“, гр.Варна, К.Г.К. и М.Д.К. с писмени отговори и в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорват предявените
искове.
Твърдят, че по делото
не са изложени обстоятелства и твърдения на какво основание се претендира
солидарното им осъждане и от къде произтича солидарната им отговорност.
Не оспорват факта на
сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижимия имот и
оборудването от 09.05.2018г. Твърдят, че по същия е платена единствено сумата
от 60 000лв. на едноличния търговец, в качеството му на собственик на
недвижимия имот. Сочат, че движимите вещи са собственост на физическите лица,
на които не е плащано по договора. В последния е налице изрично разграничаване
качеството на продавачите, цената по отделните договори и начина на плащането
й, с размер и срокове, поради което не може да се приеме, че заплатеното по
договора е за целия му предмет. Отговорността на продавачите се свежда до
връщане на полученото по всеки един от договорите, обективирани в контракта от
09.05.2018г.
Не се оспорва факта
на прекратяване на договора, както и връщането на платеното по него в размер на
60 000лв. Оспорват получаването на сумата от 40 000лв. и плащането на
същата във връзка със сключения между страните договор и анекс към него.
По същество молят
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ОС - Добрич решение е валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между страните по
делото не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при
разглеждане на производството пред ОС - Добрич, както следва:
На
09.05.2018г. между ЕТ „ЕМОЦИЯ – К.Г.К. – К.К.“, гр.Варна, К.Г.К. и М.Д.К., в
качеството им на продавачи и „БЕЛИСИМА“ ЕООД, в качеството му на купувач, е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който е
постигнато съгласие, както следва: 1/
ПРОДАВАЧЪТ ЕТ „ЕМОЦИЯ – К.Г.К. – К.К.“, гр.Варна да продаде на купувача „БЕЛИСИМА“
ЕООД недвижим имот – търговски обект ЗАВЕДЕНИЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ – БИРАРИЯ,
находящо се в жилищна сграда в гр.Добрич, бул.“Двадесет и пети септември“
№17-19, подробно описан в т.1 от договора; 2/ К.Г.К. и М.Д.К. да продадат на
„БЕЛИСИМА“ ЕООД екстериорното и интериорното оборудване и обзавеждане, находящо
се в имота по т.1 от договора, предмет на продажбата, собственост на
продавачите, което е описано в Приложение №1 към договора. 3/ Страните са
договорили кумулативен предмет на продажбата, а именно недвижимия имот, ведно с
оборудването и обзавеждането, като нито една от страните няма право да иска
прехвърляне на собствеността или заплащане само на част от общия уговорен
предмет на продажбата. 4/ Общата продажна цена на имота и оборудването е сборът
от 160 000 евро еквивалент на 312 933лв. – цената на недвижимия имот
и 107 317лв. – цената на оборудването по приложение №2; 5/ Продажната цена
на недвижимия имот ще бъде заплатена, както следва: - 60 000лв.“задатък“
на продавача в деня на сключване на предварителния договор, по банков път, по
посочената в т.4.1 банкова сметка; ***2 933лв. със средства от банков
кредит, отпуснат от „Пощенска Банка“ АД, както следва: - 185 878,03лв. от
банковия кредит; - остатъкът до 252 933лв., а именно 67 054,97лв. –
след заличаване на вписаната ипотека в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД; 6/ Продажната цена на интериорното и екстериорното оборудване в размер на
107 317лв. е платима от купувача на продавачите К.Г.К. и М.Д.К. по банков
път, по следния начин: - 53 659лв. по банковата сметка на продавача
Кръсимир Г.К. и -53 658лв. – по банковата сметка на продавача М.Д.К., в
срок не по-късно от 30.06.2018г. 7/ Уговорено е, че окончателния договор следва
да бъде сключен в срок до 30.05.2018г.
На
същата дата 09.05.2018г. страните по предварителния договор са подписали Анекс
към него, в който са се споразумели сключеният договор да бъде променен, като
се допълва със следния текст: „за покупката на имота, описан в т.1 от анекса,
КУПУВАЧЪТ се задължава да прати на ПРОДАВАЧА ЕТ „ЕМОЦИЯ – К.Г.К. – К.К.“,
гр.Варна, продажна цена в размер на още 100 000лв., от които сумата от 40 000лв. е платена при подписване на
настоящото споразумение, а остатъкът до 60 000лв. е платим в срок до
15.06.2018г., но не по-късно от датата на сключване на окончателния договор.
Страните са заявили, че действително уговорената продажна цена на имота, ведно
с интериорното и екстериорно обзавеждане и оборудване по Приложение №1 към
договора е кумулативно уговорена и е в размер на 266 000евро, еквивалент
на 520 250лв. Купувачът се задължава да заплати на продавачите общо
266 000евро или 520 250лв., от които 412 933лв. – на продавача
ЕТ и 107 317лв. на продавачите К.К. и М.К.. В чл.2 е предвидено, че ако
предварителния договор бъде развален, независимо от причината, платената по
този анекс сума от 100 000лв. се връща от продавача на купувача в срок от
30 дни от прекратяване на договора. Останалите
клаузи остават непроменени. В чл.4 е посочено, че анексът „ има действие и следва да бъде тълкуван като подписан между
страните контралетър /contra letter/ за действителната им
воля за извършването на сделката покупко-продажба, обективирана иначе в
предварителен договор от 09.05.2018г. и Приложение №1 към него.
Със
сключено на 17.06.2018г. споразумение към Анекс от 09.05.2018г. към предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и движими вещи /интериор и
екстериор/ от 09.05.2018г., страните по делото са се споразумели, че „заедно с
прекратяване на предварителния договор, прекратяват и действието на сключения
между тях анекс от 09.05.2018г. към договор от 09.05.2018г. по взаимно
съгласие, считано от датата на споразумението“. Като последица от
прекратяването на договора ПРОДАВАЧЪТ ЕТ „ЕМОЦИЯ – К.Г.К. – К.К.“, гр.Варна се
задължава да върна на купувача платената сума по анекса в срок от 40 работни
дни от подписване на споразумението.
Не
е спорен и факта, че купувачът „БЕЛИСИМА“ ЕООД е превел на продавача ЕТ „ЕМОЦИЯ
– К.Г.К. – К.К.“, гр.Варна предвидения в договора от 09.05.2018г. „задатък“ от
60 000лв. в деня на подписване на договора, по посочената банкова сметка /***.56/,
която с платежно нареждане от 31.07.2018г. е била върната на купувача /л.57/.
По
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са
с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени
същите, на основание чл.146 от ГПК, ищецът следва да докаже твърдените от него
факти, а именно: факта на имуществено разместване между него и ответниците,
наличие на сключен договор, както и отпадане на основанието за заплащане на
сумите по него с обратна сила.
В тежест на
ответниците е да установят, че престациите са получени на годно основание,
респ. основанието за задържането им.
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин факта на наличие на
договорни отношения между страните във връзка със сключените предварителни
договори за покупко-продажба, които са били прекратени по взаимно съгласие;
заплащане на договорения „задатък“ и връщането му на ищеца след прекратяване на
договора.
Спорът между страните
се концентрира върху два въпроса: 1/ заплатена ли е сумата от 40 000лв. от
ищеца на продавача по предварителния договор, респ. подлежи ли на връщане след
прекратяването му; 2/ налице ли е солидарна отговорност между ответниците,
продавачи по предварителния договор за връщане на даденото по него.
За да даде отговор на
така поставените въпроси, съдът следва да съобрази предмета на сключения
застрахователен договор, след тълкуване на същия, доколкото между страните съществува
спор за неговото действително съдържание. При тълкуването съдът се придържа към
формираната съдебна практика, подробно посочена в решение по т.д.№2612/2015г.
на ВКС, 4-то г.о., която се споделя от настоящия състав и съгласно която „при
тълкуването следва да се преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си,
а във връзка с останалите уговорки по договора, като се изхожда от смисъла на
целия договор и целта на същия“. Съдът следва да търси действителната, а не
предполагаемата воля на страните, като уговорките се разглеждат с оглед на
систематичното им място в договора, в смисъла, който следва от целия договор,
при преценка на обстоятелствата, при които същият е сключен, както и при
съобразяване поведението на страните преди и след сключването му.
От друга страна,
когато страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат не уговорените в
него престации, а други, различни от тях, този договор е привиден. За пълно
доказване на привидността му и действителното прикрито съглашение, страните изготвят
обратно писмо. Като нарочно съставено, обратното писмо трябва да съдържа всички
действителни уговорки, всички клаузи от съдържанието на прикрития договор
/решение по г.д.№2159/2013 г. на ВКС, 3-то г.о/. В този случай, съгласно чл.
17, ал. 1 ЗЗД, прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията
за неговата валидност.
В конкретното дело
ищецът не е въвел твърдения за симулация, но с оглед подписаните между страните
споразумения претендира връщане на действително платеното по договора, което
обхваща и процесните 40 000лв., платени в брой при подписване анекса към
договора от 09.05.2018г.
Настоящият състав на
съда, при тълкуване волята на страните обективирана в Договора за покупко
–продажба на недвижим имот и движими вещи /интериор и екстериор/ от
09.05.2018г. и Анекса към него от същата дата 09.05.2018г., чието съдържание е
подробно изписано, намира следното: В предварителния договор страните са
обективирали две съглашения: 1/ между ЕТ „ЕМОЦИЯ – К.Г.К. – К.К.“, гр.Варна,
продавач и „БЕЛИСИМА“ ЕООД, купувач за покупко-продажба на описания недвижим
имот и 2/ К.Г.К. и М.Д.К., продавачи и „БЕЛИСИМА“ ЕООД, купувач, за продажба на
екстериорното и интериорното оборудване и обзавеждане, находящо се в недвижимия
имот по т.1 от договора, описано в Приложение №1 към договора. За всеки от
договорите е уговорена отделна цена, начин на плащане и срокове, както и са
посочени банкови сметки на продавачите, по които същата да бъде заплатена. Не е
предвидено общо задължение за плащане цената по право на всеки един от тях,
нито уговорка, че „задатъкът“ в размер на 60 000лв. е дължим и по втория
договор за продажба на движимите вещи. Уговорката за „кумулативен предмет“ на
продажбите е във връзка със задължението за придобиване на недвижимия имот
ведно с оборудването, което е предназначено за обслужването му. Същата не може
да обоснове извод за наличие на солидарна отговорност, както за прехвърляне на
собствеността, така и за връщане на полученото по договорите.
В този смисъл са и
допълнително сключените съглашения между страните – Анекса от 05.09.2018г. и
Споразумението за прекратяване от 17.06.2018г., в които изрично е посочено, че
авансовото плащане се извършва във връзка с придобиване собствеността върху
недвижимия имот, на продавача едноличен търговец. Именно той се е задължил да
върне заплатеното в срок от 40 работни дни от подписване на споразумението за
прекратяване на договора. Още повече, че в Анекса страните изрично са записали,
че цената на движимото имущество, посочена в предварителния договор остава без
промяна в размера посочен в него от 107 317лв., като не са променили
уговорките за начина и срока за плащането й.
Предвид изложеното
съдът намира, че по делото не е установено наличие на солидарна отговорност на
ответниците по делото за връщане на платеното по предварителния договор за
покупко-продажба на недвижимия имот.
По отношение на
въпроса за размера на договорената цена на недвижимия имот и авансово платеното
по него.
Не е спорно между
страните и от приложените споразумения се установява, че Предварителните
договори и Анекса към тях са подписани на една и съща дата, като второто
съглашение има за цел единствено да установи действителната воля на договарящите
по отношение продажната цена на недвижимия имот, която е в размер на
266 000евро, еквивалент на 520 250лв. Авансовото плащане по този
договор е в размер на 60 000лв. /“задатък“/ по посочената в договора
банкова сметка ***. в брой, при подписване на анекса. Последният не е оспорен
по своето съдържание, както в частта удостоверяваща получаването на сумата от
40 000лв., така и по отношение изявлението, че същия представлява обратно
писмо за действителната воля на страните за продажбата, обективирана в
подписания между тях предварителен договор. Именно с оглед характера на обратно
писмо и желанието разликата между действително уговорената и вписаната в
предварителния договор продажна цена да остане между страните по сделката,
анексът не е приложен в преписката по кредита намираща се в „Юробанк България“
АД, изпратена въз основа на издаденото съдебно удостоверение /л.121-134/.
Предвид изложеното,
съдът намира, че по делото е безспорно установен факта на предварително
заплащане на сумата от 100 000лв. като част от цената по договора за
покупко-продажба на недвижимия имот на продавача – едноличен търговец, както
следва 60 000лв. по банкова сметка ***. в брой, при подписване на анекса.
По делото не са
представени доказателства за изпълнение на поетото от продавача ЕТ „ЕМОЦИЯ – К.Г.К.
– К.К.“, гр.Варна задължение за връщане на получената в брой сума от
40 000лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан.
Въведеното с
въззивната жалба възражение за неоснователност на иска, поради наличие на
основание за задържане на платения „задатък“, съобразно уговореното в чл.6 от
договора е преклудирано, тъй като не е въведено с депозираните пред първата
инстанция отговори. Независимо от това, то е и неоснователно, тъй като страните
са прекратили действието на договора по взаимно съгласие, а не поради разваляне
с оглед отказ от договора или неплащане на цената.
Предвид
основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на
спора, разноските по делото следва да останат за всяка една от страните, както
са направени.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №133/28.10.2019г.
по т.д.№349/2018г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: