№ 169
гр. Монтана, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630200412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0996-000411/20.03.2024г. на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана на T.B., гражданин на
Република Турция, роден на ХХХ, живущ в град Z., улица „C.C.“, блок „K.a. №
18, ап.11, на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление B., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовна призован не
се явява. Не се явява и негов представител.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
На 19.03.2023 г. в 23:41 часа жалбоподателят T.B. се движил по път ІІІ-
112. Същият управлявал влекач „Форд“ с регистрационен номер 16 хх 358, с
прикачено полуремарке с рег. номер 16 ххх 373, с посока на движение от град
Монтана към град Видин. По отношение на пътя по който се е движил B.
била въведена временна забрана за движение на МПС над 12 тона с пътен
знак В4 и заповед на АПИ с номер РД-11-904 от 04.07.2023 година. Докато се
движел в участъка забранен за движение на мПС-та над 12 тона в района на
1
километър 46.300 бил спрял от патрулен автомобил на ПП при ОДМВР в
който били свидетелите по настоящето производство – М. Д. и И. И.. Същите
установили, че въпреки забраната за движение и наличието на поставен знак
забраняващ влизането B. нарушил забраната и продължил движението си след
знака.
На B. бил съставен АУАН № 11232356/19.03.2023 г за допуснатото
нарушение. АУАН е съставен от мл.автоконтрольор в сектор „КАТ“ при
ОДМВР Монтана М. Д.. Свидетел-очевидец на установеното нарушение бил
И. Б. И. – свидетел по настоящото производство. Препис от акта бил връчен
на B., като същият нямал възражения.
Въз основа на съставения АУАН е започнало административно
наказателно производство, в резултат на което, административнонаказващият
орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели И. И. и М. Д.. Свидетелите дават показания за факти, които лично
са възприели.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от
компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Неправилно се явява изложеното в жалбата на Люцканов твърдение, че
атакуваното НП е неправилно, непълно, необосновано и постановен при
редица неточности и грешки. И актосъставителят и
административнонаказаващият орган разбираемо, изчерпателно и напълно
правилно са конкретизирали мястото на което е извършено нарушението на
2
член 6,т.1 от ЗДвП, в резултата на което е наложено наказанието. Спазени са
всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното
ангажиране на предвидена в ЗАНН административнонакзателна отговорност
на виновното лице.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по
смисъла на член 6, т.1, предл. 3 ЗДвП, вменяващо задължение на участниците
в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Съгласно
разпоредбата на член 46,ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДвП пътен
знак „В4“ указва на водачите на пътни превозни средства, че „Забранено е
влизането на товарни автомобили“. Наличието на пътен знак „В4“ във всички
случаи възлага в задължение на водачите на товарни автомобили, в случая над
12 тона, да не навлизат в пътния участък забранен за движение. При наличие
на така поставения знак за водача B. е възникнало обективното задължение да
избере друг маршрут за движение. Безспорно е установено в хода на
производство, че за водача B. е бил налице към датата на извършеното
нарушение знак въвеждащ забраната за движение. С нарушаване на
въведената временна забрана за движение на МПС над 12 тона с пътен знак
В4, водачът пряко е ангажирал административнонаказателната си отговорност
по член 183,ал.7 от ЗДвП.
В случая правилно наказващият орган е определил нарушението в НП,
по чл. 183,ал. 7 от ЗДвП, отнасящо се до водач на МПС, който навлиза след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение.
Нарушението е извършено виновно от водача B.. От обективна страна е
нарушил законовите разпоредби. От субективна страна, същият е действал
виновно – умишлено е продължил да управлява МПС-то след наличието на
знак забраняващ това.
Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е
приел, че не е налице хипотезата на член 28, ал. 1 от ЗАНН – маловажен
случай поради значимостта на обществените отношения, които регулира
разпоредбата на член 183,ал. 7 от ЗДвП.
В санкционната си част разпоредбата на член 183,ал. 7 от ЗДвП
предвижда конкретно определено по размер наказание „глоба“ и срок на
лишаване от правоуправление, без възможност административнонаказващият
орган да определя техния размер в предварително посочени граници. Поради
тази причина правилно и законосъобразно е определено наложеното
наказание – такова каквото е в горепосочената разпоредба – „глоба“ в размер
на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0996-
000411/20.03.2024г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, с което
на T.B., гражданин на Република Турция, роден на ХХХ, живущ в град Z.,
улица „C.C.“, блок „K.a. № 18, ап.11, на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4