О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 11.12.2019 г.
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, ХIII въззивен състав, в
закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Борисова внчд № 4932/2019 г. по описа на СГС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
Образувано е по жалба от 22.08.2019 г. на
адвокат А.Н., редовно упълномощен процесуален представител на обвиняемия В.Ц.Т.
срещу определение на СРС, НО, 20 състав, постановено на 04.08.2019 г. по нчд № 12369/2019
г., с което е отменено постановление на СРП от 08.07.2019 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 1929/2014 г. по описа на
01 РУ СДВР, пр.пр. № 26795/2014 г. по описа на СРП на основание чл.243, ал.1,
т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, образувано и водено срещу обвиняемия В.Ц.Т., за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.1 НК.
С
депозираната жалба, жалбоподателят изразява несъгласие с определението на СРС,
като намира същото за незаконосъобразно. Твърди, че в хода на досъдебното
производство са събрани достатъчно доказателства, които не позволяват да се
внесе доказуемо обвинение в СРС. Жалбоподателят твърди, че по досъдебно
производство липсват дадени указания от СГП и СРП, които да не са изпълнени.
Защитата не се съгласява с извода на първия съд за липса на фактически изводи в
прокурорския акт, който е отменен с атакуваното пред въззивния съд,
определение. На следващо място защитата не споделя извода на първия съд и в
частта, в която този съд е приел, че изложената от прокурора правна преценка за
липса на престъпление не е защитена с аргументи. Намира за недопустими изводите
на съда, като счита същите за указания към прокурора, каквито твърди, че не
може да дава. Недопустимо според защитата, съдът е взел отношение по наличието
или не на обстоятелствата, които вменяват от обективна и субективна страна състав
на престъплението извършено по хулигански подбуди. Моли се за отмяна на
постановения от районния съд съдебен акт като незаконосъобразен и за
потвърждаване на прокурорския акт, алтернативно се моли за изменение на
постановлението на СРП по отношение на основанията за прекратяване на
наказателното производство по реда на чл.24, ал.1, т.1 НПК, като се приеме, че
деянието не е извършено от В.Т. или ако се приеме, че е извършено от него, че
не са събрани доказателства за субективната му страна.
Срещу жалбата не е депозирано възражение от
страна на прокурор при СРП.
Въззивният
съд, като съобрази изложеното в жалбата,
атакуваният съдебен акт и материалите по прокурорската преписка, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Досъдебно производство № 1929/2014 г. по
описа на 01 РУ СДВР, пр.пр. № 26795/2014 г. по описа на СРП е образувано на 16.06.2014
г. при условията на чл.212, ал.2 НПК с първото действие по разследването –
оглед на местопроизшествие, срещу неизвестен извършител, за извършено
престъпление по чл.131, ал. 1, т.9 и т.12 НК за това, че на 16.06.2014 г., в
град София, ул.“****“ пред № 9А причинил на Р.Б.Г. телесна повреда по начин
опасен за живота на мнозина - стреляйки с въздушна пушка на оживена улица,
както и деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място,
безпричинно, като по този начин грубо е нарушил обществения ред и е изразил
явното си неуважение към обществото.
С постановление от 25.06.2015 г. и с постановление от 04.07.2016 г. В.Ц.Т. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.131, ал. 1,
т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК за това, че на 16.06.2014 г., около 18,30 часа в
град София, ул.“****“ № 9А, ет.3 от балкон на апартамент № 3 чрез произвеждане
на изстрел със стандартна пневматична пушка, калибър 5,5 мм, без марка, модел и
сериен номер е причинил лека телесна повреда на Р.Б.Г. пътуващ на дясната
седалка в товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с ДК № ****,
изразяваща се в сляпо огнестрелно нараняване, с входна рана в областта на
дясната тилна част на главата, представляващо временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е причинено по хулигански подбуди,
като гореописаните действия са извършени на публично място, без наличие на
личен мотив във взаимоотношенията, нарушавайки грубо обществения ред и
изразявайки явно неуважение към обществото.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели Р.Г., А.К., И.С., Р.С., К.М., П.П.и А.Б.-Т.. Приложени са следните
писмени доказателства, писмени доказателствени средства и средства за проверка,
а именно – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум към него;
протокол за освидетелстване на В.Т. с писмено съгласие, ведно с албум към него;
протокол за оглед на веществени доказателства; протоколи за доброволно
предаване; протокол за следствен експеримент; съдебно медицинска експертиза по
писмени данни за свидетеля Г.; комплексна съдебно медицинска и балистична
експертиза по писмени данни; извлечение от история на заболяването – обменна
карта; съдебно балистична експертиза по Протокол № 413-Е/2014; съдебно балистична
експертиза по Протокол № 53-Е/2016; съдебно балистична експертиза по Протокол №
503-Е/2016 и справка за съдимост.
Други
процесуално следствени действия по делото в хода на досъдебното производство не
са извършени.
С
постановление на прокурор при СРП от 19.10.2016 г. е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 1929/2014 г. по описа на 01 РУ СДВР,
пр.пр. № 26795/2014 г. по описа на СРП на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24,
ал.1, т.1 НПК, водено срещу В.Ц.Т. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1,
вр. с чл.130, ал.1 НК.
По
повод на постъпила жалба от Р.Б.Г. в качеството на лице пострадало от
инкриминираното деяние, постановлението от 19.10.2016 г. на СРП е отменено с определение от 29.01.2019 г.,
постановено по нчд № 3653/2018 г. по описа на СРС, НО, 4 състав. Определението
на СРС е потвърдено с определение от 21.05.2019 г., постановено по внчд №
1723/2019 г. по описа на СГС, НО, V състав. За да отменят постановлението на
СРП и двете съдебни инстанции са приели, че прокурора при СРП е приел
фактическа обстановка по делото, без да анализира отделните доказателствени
източници и тяхната достоверност, с което е съставил един немотивиран по своето
съдържание формален прокурорски акт. Също така е констатирано от двете съдебни инстанции, че са допуснати
съществени процесуални нарушения на процесуалните правила от страна на
прокурора при изготвяне на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, поради което са отменили същото и са го върнали на СРП.
С
постановление на прокурор при СРП от 08.07.2019 г. е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 1929/2014 г. по описа на 01 РУ СДВР,
пр.пр. № 26795/2014 г. по описа на СРП на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с
чл.24, ал.1, т.1 НПК, водено срещу В.Ц.Т. за престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, пр.1, вр. с чл.130, ал.1 НК.
Държавният обвинител в мотивите на
съставения от него прокурорски акт подробно е описал всички извършени до
момента процесуално следствени действия, отразявайки декларативно и какво се е
установило чрез всяко едно доказателство събрано в хода на досъдебното
производство. Така е приел, че в резултат на събраните доказателства в хода на
досъдебното производство се доказва по безспорен и категоричен начин, че
нанесената телесна повреда на свидетеля Р.Г. е в следствие изстреляна сачма от
въздушна пушка притежавана от обвиняемия В.Т.. При така изведения от прокурора
извод същият е заключил, че въз основа
на анализа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства от
правна страна не е осъществен състав на престъпление от общ характер от страна
на обвиняемия Т., защото не са събрани доказателства за това. На следващо място
прокурора е посочил, че липсват доказателства, от които да се изведе извод, че
у обвиняемия е бил налице пряк или евентуален умисъл за извършване на
инкриминираното деяние. В подкрепа на последното посочва, че по делото не се е
установило обвиняемия да е произвеждал изстрели по други преминаващи автомобили
или лица, за да се заключи, че поведението му може да се характеризира като
такова по смисъла на чл.131, ал.1, т.12, а именно извършване на деяние по
хулигански подбуди. Прокурорът се е позовал на съдебна практика на ВКС с цел да
подкрепи своите изводи от правна страна. В заключение е счел, че поведението на
обвиняемия е било насочено към произвеждане на изстрел по дървета и птици и по
никакъв начин с това си поведение и най-вече с оглед използваната въздушна
пушка не е целял да засегне обществените ценности и да накърни нечии права или
телесна неприкосновеност. С оглед на горното е приел, че в случая е налице
причиняване на лека телесна повреда по непредпазливост, която съгласно НК не е
престъпление от общ или частен характер и е прекратил наказаното производство
по делото срещу обвиняемия В.Т..
Срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство е постъпила жалба от свидетеля Р.Г. с искане да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. С определение от 04.08.2019 г.
постановено по нчд № 12369/2019 г., по описа на СРС, НО, 20 състав е отменено
постановлението на прокурор при СРП от 08.07.2019 г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 1929/2014 г. по описа на
01 РУ СДВР, пр.пр. № 26795/2014 г. по описа на СРП.
В мотивите си районният съд е посочил,
че постановлението на прокурора е неясно, немотивирано и вътрешно
противоречиво, както по отношение на възприетата фактическа обстановка, така и
по отношение на изведените правни изводи, поради което е отменил същото като
необосновано и незаконосъобразно и е върнал делото със задължителни указания
относно прилагането на процесуалния закон.
Въззивната
жалба е допустима, защото е депозирана в рамките на предвидения законов
7-дневен срок по реда на чл.243, ал.7 НПК, срещу акт на първоинстанционен съд и
от страна легитимираща се с правото да подава жалба – адвокат Н., редовно
упълномощен процесуален представител на обвиняемия В.Ц.Т..
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съдебен състав, запознавайки
се с материалите събрани в хода на досъдебното производство, постановлението на
СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото, както и с
атакуваното определение на районния съд намира, че последното следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Това е така, защото макар в хода на
разследването в досъдебната фаза на наказателния процес да е проведено едно
пълно и обективно разследване, което в случая е подчинено изцяло на основните
принципи в наказателния процес, установени от законодателя в разпоредбите на
чл.13, ал.1 и чл. 14, ал.1 НПК, прокурорът е стигнал до неправилни фактически и
правни изводи в съставения от него прокурорски акт. Прави впечатление, че по
делото са извършени необходимите процесуално следствени действия, въз основа на
които са изяснени в обема, предвиден от нормите на чл.13 и чл. 14 НПК всички
факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, обезпечаващи
правилното приложение на материалния закон. При внимателното запознаване със
събраната по делото доказателствена съвкупност от страна на въззивния съд, се
налага извода, че съобразявайки фактите и обстоятелствата, които подлежат на
доказване с оглед правната квалификация на престъплението, за което е
образувано досъдебното производство са събрани достатъчно по обем
доказателства, чрез които достатъчно ясно се очертава връзката на обвиняемия Т.
с инкриминираната деятелност, за която е привлечен към наказателна отговорност.
На следващо място органа на досъдебното производство при спазване на принципа
на чл.13, ал.1 НПК е събрал доказателства, както в полза на обвинителната теза,
така и в интерес на защитата на обвиняемото лице, за което се твърди, че е
автор на престъплението с цел установяване на действителната фактическа обстановка
и разкриване на обективната истина. Не може да бъде подминато и
обстоятелството, че в случая са събрани и данни не само за обективната страна,
но и за субективната страна на престъплението, за което е привлечен в
качеството на обвиняем Т..
Предвид изискването поставено в
разпоредбата на чл.243, ал.5 НПК, съгласно, която съдът се произнася по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, както и в рамките на фактическите и правни доводи
изложени в този акт, респективно в акта на първоинстанционния съд, то според въззивния
съд от страна на държавния обвинител при СРП е съставен един неясен, неточен и
вътрешно противоречив прокурорски акт, който закономерно е отменен с
атакуваното определение постановено от районния съд. Това е така, защото в
случая прави впечатление, че при правилно установена в прокурорския акт
фактическа обстановка, са изведени неправилни правни изводи, които са довели и
до отмяната му от районния съд. Въззивният съд, така както и районния съд
констатира, че прокурора не е извършил дължимия се от него анализ на събраната
доказателствена съвкупност в хода на досъдебното производство, поради което и в
тази насока не може да се установи по категоричен начин, на кои доказателства и
защо дава вяра и на кои не се доверява за да заключи, че са налице основанията
и предпоставките за прекратяване на наказателното производство по делото. Обосноваността
на постановлението се контролира преди всичко с оглед пълнотата на
доказателствата, тъй като не може да бъде спорно, че прокурора трябва да се
произнесе само след като изпълни задължението си в хода на досъдебното
производство да изясни всички елементи от обективната страна на престъплението,
което на свой ред се свързва с установяване на действителната фактическата
обстановка и което обстоятелство е от съществено значение за правилното
решаване на делото, а в случая са събрани достатъчно по обем доказателства.
Правилността на преценката на събраните на досъдебното производство
доказателствени материали също е в обсега на съдебния контрол. Прокурорът е
задължен да изложи в постановлението си мотивиращите го аргументи, като правни
изводи, въз основа на оценка на значимите с оглед предмета на доказване,
доказателства. При това положение не могат да бъдат споделени възраженията и
доводите изложени в депозираната срещу първоинстанционния съдебен акт жалба от
страна на процесуалния представител на обвиняемия Т. за това, че прокурорския
акт е мотивиран и с него се дава отговор на всички значими за правилното
решаване на делото въпроси. От друга страна изложението в жалбата, подобно и на
изложението в прокурорския акт е значително неясно и непочиващо на логичната и
обективна обвързаност на събраните доказателства по делото. Не може в случая да
бъде подмината наличната вътрешна противоречивост на прокурорския акт, защото
след внимателния му прочит е видно, че липсва не само дължимия се анализ на
събраните доказателства по делото, но също така липсва и необходимата логична
връзка между приетото от фактическа страна в прокурорския акт и направените
правни изводи. Тази вътрешна противоречивост е била констатирана от първия съд,
който я е отразил в своя съдебен акт като липса на яснота, еднопосочност и
последователност във волята на прокурора и приетото от него.
Независимо от изложеното по-горе и в
изпълнение на задължението си по чл.243, ал.5 НПК, съдът не може да не посочи,
че събраните от разследващия орган доказателства с оглед дадените от прокурора
указания в тази насока са обективни, еднопосочни, взаимодопълващи се и
непротиворечащи си, като чрез тях изцяло се разкриват признаците от изпълнителното
деяние на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на
обвиняемия Т.. Това е така, защото в случая от обективна страна чрез гласните и
писмени доказателствени средства и средства за тяхната проверка, каквито са
медицинската, балистичната и комплексната съдебно медицинска и балистична
експертиза се установява несъмнено причиненото телесно увреждане на свидетеля Г.
довело до временно разстройство на здравето му, неопасно за неговия живот;
установява се, че телесното увреждане е причинено от сачма изстреляна от огнестрелно
оръжие, което след изследване е индивидуализирано като стандартна пневматична пушка,
без обозначени марка и сериен номер, с нарезна цев, калибър 5,5 мм, която е
предназначена за стрелба със сачми калибър 5,5 мм; установено е, че изстрела е
произведен от жилищна сграда на адрес гр.София, ул.“****“ № 9А и от разстояние
от около 10 метра в посока от ет. 3 към движещия се по пътното платно на ул.“****“
автомобил, при отлична видимост; установено е по делото, че свидетеля Г. се е
намирал в седнало положение в движещ се автомобил на разстояние от около 3,6
метра от сградата към момента на изстрела; установено е, че с оглед насоката на
раневия канал на огнестрелното нараняване е възможно телесното увреждане в
дясната част на главата да е получено при изстрел, ако е стреляно от 3-тия етаж
на сградата на ул.“****“ № 9А; установено е, че сачмата, която е извадена от
раната на свидетеля Г. е изстреляна през цевта на въздушна пушка калибър 5,5
мм, каквато е приложената и изследвана по делото въздушна, пневматична пушка. При
така изложеното и с оглед конкретиката на инкриминираното деяние и с оглед установените
от обективна страна признаци от състава на престъплението не може да бъде
споделено и становището на прокурора за липса на субективната страна на същото.
В тази връзка звучат необосновано изводите на държавния обвинител, който счита,
че от субективна страна не се доказва наличие на умисъл у обвиняемия, която
липсва неоснователно извежда от данните в показанията на свидетелката И.С. и
поведението на обвиняемия Т.. Това е така, защото от една страна се установява
от данните в показанията на свидетелката Симеонова, че тя не е очевидец на
инкриминираното деяние и нейните показания не се отнасят до същото, а от друга
страна чрез същите се установява единствено обстоятелството, че е била чула произведени
изстрели през 2013 г. и през 2014 г., които според нея идвали от новата
кооперация находяща се на ул.“****“ № 9, поради което тези нейни показания
единствено косвено свързват произведените изстрели с административния адрес на
сградата, от която според нея са произведени без никаква конкретика или че и
преди 2014 г. е чувала изстрели. Също така не е ясно и остава загадка, как безспорно
е установил прокурора, че при предаване на иззетите оръжия от обвиняемия Т.,
последният не е имал намерение и цел да стреля по преминаващи автомобили и хора,
а целта и намерението му е била да стреля по прелитащи птици. Тези изводи на
прокурора не почиват на данните в събрания доказателствен материал, а от друга
страна в подкрепа на същата не са събрани никакви данни, защото по делото
липсват доказателства, от които да се изведе извод за наличие на намиращи се в
близост дървета, както и за тяхната височина за да се съпоставят тези данни с
твърденията за стрелба по птици в дърветата.Това е така и защото в случая са
налице данни за изстрел от ет. 3 на сграда находяща се на ул.“****“ № 9а към движещ
се по пътното платно товарен автомобил или данни за изстрел в посока отгоре
надолу или с вертикална траектория, а не за изстрел в права линия или нагоре от
ет.3, или в хоризонтална траектория. Събрани в тази насока доказателства
липсват, а събраните изцяло опровергават извода на прокурора, касаещ
намерението и целта, която е приел за безспорно установена у обвиняемия Т..
С оглед изложените съображения настоящия
съдебен състав намира, че по настоящото досъдебно производство са използвани в
нужната степен и обем възможностите на предоставения от НПК инструментариум от
процесуално-следствени действия, като в хода на разследването са установени
релевантните за предмета на доказване факти, чрез събирането на всички относими
доказателства и доказателствени средства, като събирането на допълнителни
такива, в това число и тези, които според процесуалния представител на
обвиняемия следва да бъдат събрани и за което се излагат съображения в жалбата
инициирала настоящото производство, няма да доведат до изясняване на други релевантните
за престъплението по чл. 131, ал. 1, т.12 вр. с чл.130 ал. 1 НК факти. В случая
исканията на жалбоподателя за събиране на нови доказателства, така както са
формулирани в жалбата не само не са ясни, но и чрез тях не биха се установили
нови факти, които да са относими към предмета на доказване по делото, а от
друга страна по мнение на настоящия съдебен състав, ако прокурора прецени да ги
събира, чрез резултатите от тях би могло да се стигне и до друга по-тежка
правна квалификация.
При това положение и с оглед на гореизложеното
въззивния съд намира, че определението на контролираната съдебна инстанция
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалба оставена
без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.243,
ал.8, вр.ал.6, т.1 НПК Софийски градски
съд, НО, ХIII въззивен състав
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло определение от 04.08.2019 г.,
постановено по нчд № 12369/2019 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с което е
отменено постановление на СРП от 08.07.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 1929/2014 г. по описа на 01 РУ СДВР,
пр.пр. № 26795/2014 г. по описа на СРП на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24,
ал.1, т.1 НПК, образувано и водено срещу обвиняемия В.Ц.Т., за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.1 НК.
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис от определението на
обвиняемия В.Ц.Т., на адвокат А.Н. и свидетеля Р.Б.Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.