Решение по дело №2215/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2184
Дата: 30 ноември 2020 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20207180702215
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2184        Година  2020, 30.11.               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 21.10.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

    СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и при присъствието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2215 по описа за 2020 година и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, чрез пълномощник юриск.Белова, срещу Решение №1137/16.07. 2020г., постановено по НАХД №2301/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII н.с. в ЧАСТТА, отменяща наказателно постановление/НП/ №19-1030-013166/02.03.2020г./погрешно посочено в жалбата като №19-1030-0131166/, издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на С.П.С., на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/ са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено администра­тивно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че решението в обжалваната му част е незаконо­съобразно, неправилно и необосновано и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление изцяло. Основните възражения са във връзка с приложението на чл.28 ЗАНН. Прави се възражение за преко­мерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – С.П.С., чрез процесуалния си представител адв.И., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба в депозирано по делото писмено становище писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е осно­вателна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №19-1030-013166/ 02.03.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на С. за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП за това, че на 15.09.2019г. около 15,00 часа в гр.Раковски на ул.“Москва“ до №9 управлява собствения си мотопед Веспино-Мотовеспи без регистрационна табела, като номерът на рама не се чете.

При тази фактическа обстановка е издадено оспореното НП, с което е прието, че с действията си лицето е нарушило разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП е било санкционирано.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП в тази му част, състав на Районния съд е приел от една страна, че формално С. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, но от друга е приел, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Мотивирано е, че по делото липсват данни посочената разпоредба вече да е прилагана по отношение на наказаното лице и същото да е предупреждавано, че при повторно извършване на административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно наказание. Отделно от това е установено, че С. е правоспособен водач от 1974г. и до процесната дата е санкциониран само три пъти, същият е съдействал на контролните органи и най-вече изкарва прехраната си като професионален тракторист, поради което и налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС, би го лишило от възможността да полага труд по основното му трудово правоотношение, което е основен източник на доходи за него и семейството му. При това положение и като е приел, че размерът и видът на наложеното наказание явно не съответстват на императивните изисквания на чл.12 ЗАНН, РС е отменил оспореното пред него НП в тази част, като е при­съдил на С. и сторените в производството разноски по съразмерност. В останалата част НП е потвърдено и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Така постановеното решение е неправилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е наруши­телят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с конста­тираното нарушение съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против С., което е изцяло съоб­разено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН. Впрочем, спор по тези обстоя­телства не се формира между страните.

Спорно е единствено по прилагането на чл.28 ЗАНН.

В тази връзка следва да се посочи на първо място, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, следва да се съоб­разяват разпоредбите на чл.11 ЗАНН и чл.93 т.9 НК. В случая обаче липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извърш­ване и е ангажирана отговорността на физическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите физически лица, които имат същото задължение да управляват регистрирани по надлежния ред МПС. Фактът, че такова нарушение е установено за първи път също не означава, че други такива не са били извършвани, още повече, че се установява въпросното МПС да е закупено преди пет години, а и последното би имало значение само за квалификацията на деянието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо обстоятелство при индивидуализиране на наказа­нието, като в случая наказващият административен орган е определил минималните размери както на наложената глоба, а именно 200 лева, така и минималният срок лишаване от право да управлява МПС, а именно 6 месеца, предвидени за нарушения от този вид в санкционната норма на чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП.

Все в тази насока следва да се посочи, че в хода на образуваното досъдебно производство, прокурор при РП-Пловдив вече е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства и е приел, че в случая е налице мало­значително деяние по смисъла на чл.9 ал.2 НК. В тази връзка и образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 във връзка с ал.1 НК, е прекратено и преписката е изпратена за реализиране административнонаказателната отговорност на лицето, каквото именно е сторено с оспореното НП.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на този правен институт, като този извод следва и от действителното фактическо положение, като се отчете и обстоятелството, че безспорно са засегнати важни обществени отношения, касаещи безопасното движение на ППС, народното здраве, правата и свободите на други граждани. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените отношения спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт в обжалваната в настоящото производство част, а така също и в частта за разноските. Същият ще следва да бъде отменен, като съответно наказателното постановление се потвърди.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ съдебно Решение №1137/16.07.2020г., постановено по НАХД №2301/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII н.с. в ЧАСТТА, отме­няща наказателно постановление №19-1030-013166/02.03.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на С.П.С., на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за дви­жението по пътищата са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА НП №19-1030-013166/02.03.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на С. П.С., на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено административно нару­шение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1./П/

                                                                                                         2./П/