№ 1334
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500322 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260903 от 29.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 1871/2017 год. по описа на
Софийски градски съд, I-3 състав е отхвърлен предявен от П. М. З. против „Първа МБАЛ-
София“ ЕАД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 50 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 20.10.2015 г. до
окончателното плащане, като с решение то са разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ищеца П. М. З., като се правят оплаквания за неправилност.
Оспорва изводите на съда досежно приетото наличие на случайно събитие при причиняване
на вредоносния резултат. Не е било налице информирано съгласие от страна на пациента за
извършване на оперативните интервенции, което представлява нарушение на Закона на
здравето. Отделно от това твърди, че при лечението му не е съобразена добрата медицинска
практика, която изисква пациентът да получи адекватно на състоянието му лечение, по
време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всичките му права. Посочва, че
вследствие на неправомерни действия на служители при ответното дружество са му били
причинени силни болки и страдания, които продължават и до днес, поради което моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявения иск да бъде уважен изцяло.
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият „Първа МБАЛ-София“ ЕАД, чрез процесуален представител оспорва
1
наведените по жалбата доводи и моли за пътвърждаване на решението, като претендира и
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен иск за заплащане на сумата от
50 000 лева, представляващи неимуществени вреди, като ищецът П. М. З. твърди, че
постъпил в „Първа МБАЛ-София“ ЕАД на 19.10.2015 г., където му е било извършена
трансуретрална резекция на простата, за която е разбрал едва след приключване на
оперативната интервенция. Посочва, че никога не е имал оплаквания, свързани с
уринирането, освен еднократно през 2015 г.. Сочи, че не е известяван за предстоящата
интервенция, не са му задавани въпроси относно проблеми с уринирането, не са му правени
съответни прегледи, не е дал информирано съгласие, мислел е, че е приет за извършване на
цитоскопия, като ако е знаел за интервенцията, е щял да потърси второ мнение от други
лекари. Твърди още, че след извършената резекция на простата, състоянието му се е
влошило, като е получил оплакванията, подробно описани в исковата молба, някои от които
са изчезнали след нова оперативна интервенция на 19.02.2016 г., извършена в друга
болница. След оперативната интервенция, извършена на 19.10.2015 г. е бил на два
контролни прегледа в ответната болница, където въпреки оплакванията му, не са
предприети никакви мерки за подобряване на състоянието му, нито са му издадени
документи за прегледите. Тъй като здравословното му състояние се влошило се наложило
постъпването му по спешност първо в Кардиологичната клиника на „НМТБ Цар Борис III“
на 12.01.2016 г., а след това - в МИ на МВР – Клиника по урология на 08.02.2016 г, където
му е направена оперативна интервенция, като е установено, че има доброкачествено
образование вдясно на пикочния мехур, което е отстранено, а от хистологичния резултат е
поставена диагноза хроничен цистит. Посочва, че въпреки, че част от оплакванията му са
изчезнали, към настоящия момент все още го приемат за кратки интервали в Клиниката по
урология към МИ на МВР за лечение, като продължава да има проблеми с пикочния мехур.
Твърди, че действията и бездействията на лекуващия екип на ответника, освен здравословни
увреждания, му е причинил и тежки психически травми и притеснения, липса на нормален
живот, изпитал е дискомфорт, стрес и огромен шок, от който все още не може да се отърси,
не е излизал в продължение на месец от дома си, освен за да посещава контролните
прегледи и от нормален, спокоен и самостоятелен, животът му се е превърнал в кошмар от
здравословните му проблеми в резултат на извършената оперативна интервенция в
ответната болница.
Ответникът „Първа МБАЛ-София“ ЕАД оспорва исковата претенция, като твърди, че
пациента е информиран за действията на екипа и е дал информирано съгласие за това. Не е
налице противоправно поведение на негови служители, което да ангажира неговата
2
отговорност.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на ответника, намира следното:
Между страните не е спорно, че ищецът е пациент на ответника, като му е извършен
преглед, назначено му е изследване и му е извършена оперативна интервенция – резекция на
простатата. Интервенцията му е била планова и на 20.10.2015 г. е осъществена в
Урологичното отделение на „Първа МБАЛ-София“ ЕАД. Между страните не се спори също
така, а и това се доказва от събраните в хода на производството доказателства, че
лекарският екип, който е осъществил резекцията се намират в трудово правоотношение с
ответника.
Фактическия състав на чл.49 от ЗЗД пораждащ гаранцинно-обезпечителната отговорност на
ответника, по повод възложената работа за чужди действия включва кумулативно следното:
деяние, изразяващо се в действие или бездействие; противоправност; вина; вреда и
причинна връзка, а наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този, който
ще отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението на работата. Т.е. за да бъде уважен предявеният деликтен иск, следва да се
установи, че лица, на които ответника е възложил работата по лечението на пациента, са
извършили противоправно деяние, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от 3акона за здравето /ЗЗ/, медицинската помощ в
Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и
практика методи и технологии. Разпоредбата на чл.80 от ЗЗ предпоставя, че качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1
от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и Правилата за добра медицинска практика, приети
и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина. Установените в чл.81, ал.2 от ЗЗ основни принципи на
правото на медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска
помощ. В този смисъл се налага изводът, че противоправно е всяко поведение на лекар,
което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата
за добра медицинска практика, в областта „хирургия” и с основните принципи на правото на
медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество.
В настоящия случай от приетото пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р С., която съдът кредитира като
обективно дадена и съобразена с представения по делото доказателствен материал се
установява, че ищецът е постъпил в ответната болница с оплаквания за наличие на
хематурия в урината, извършване на цистоскопия и биопсия на съмнителния участък, но по
време на цистоскопията, поради различна интраоперативна находка от първоначалната, е
3
решено да не се извършва биопсия, което не е имало сериозни последици за пациента,
предвид липсата на злокачествено заболяване и хроничния ход на ерозивния цистит.
Установява се, че преценката от къде ще се вземе материал за хистологично изследване и
дали ще се извърши резекция на простатата се извършва от оператора, предвид
интраоперативната находка. Данни за хиперплазия на простатата или за провеждано лечение
в тази връзка липсват в представената документация от болничното заведение. Липсват и
данни за отоци по крайниците, както и за БТЕ, а описаните в приложеното експертно
решение от ТЕЛК заболявания: глухота, двустранен неврит на слуховите нерви с намаление
на слуха, шийна остеохондроза, ХВБН, централен отоневрологичен синдром,
микронефролитиаза, състояние след фрактура на лява мишншца, анкилоза на лява лакътна
става, нямат отношение към оплакванията на ищеца от урологичен характер. Експертът дава
становище, че оплаквания от урологичен и неурологичен характер като често и болезнено
уриниране; парене при уриниране; инконтиненция и кървене се наблюдават почти след
всяка трансуретрална резекция, дължат се на оперативна травма и обикновено отзвучават
след един до три месеца, а ако продължават - обикновено е необходима нова цистоскопия за
уточняване и последващо лечение, поради нововъзникнало заболяване или рецидив на
предходното. Предвид данните от медицинската документация за хроничен ерозивен цистит
с гнойно-деструктивен характер, доказан хистологично, тези микционно-дизурични
оплаквания са се появили именно в следоперативния период и се дължат именно на
операцията. Също така експерта, проверявайки извършената извършената в МИ-МВР
цистоскопия през февруари 2016 г., е констатирало следното описание „простата -
увеличени странични дялове, по-леко изразен среден дял, бразда от ТУР в ляво по
срединния лоб“, взело е пред вид и извършената трансуретрална резекция две години и
половена след първата в ответната болница, причините за която, според него са както
хронично прогресиращият ход на заболяването простатна хиперплазия, така и максимално
икономичната и щадяща резекция предприета от лекаря в ответната болница и вследствие на
това е направено заключението, че с оглед заболяването на ищеца – хиперплазия на
простатата и хроничен ерозивен цистит, не са изключени нови епизоди на обостряне, както
и нови оперативни намеси. Констатирана е причината за непровеждане на антикоагулантна
терапия и тя е наличието на хематурия. Експертизата не е открила пропуски в лечението на
ищеца в „Първа МБАЛ-София“ ЕАД, като единствено посочва, че тъй като при
микробиологичното изследване не се открива бактериален причинител, не е било 100
процента задължително лечение с антибиотик. По отношение на атикоагулантната терапия,
за нея липсва единодушно мнение и тя не е била задължителна, пред вид факта, че при
ищеца са липсвали предразполагащи фактори за тромбоемболично усложнение, отоци по
краката, минали сърдечни заболявания, още повече че прилагането й води до кървене.
Приетата пред първоинстанционният съд втора медецинска експертиза, изготвена от вещо
лице д-р Рангелов пък се установява, че възстановителният период при извършване на ТУРР
при различните пациенти е различен - от 3 до 6 месеца и е в зависимост от това колко е била
тежка, обструкцията от увеличената простатна жлеза, колко дълго време е страдал
4
уритарният тракт и в частност, пикочният мехур, докато настъпи моментът за извършване на
операцията, дали има патоанатомични изменения на пикочния мехур, какви лекарства е
приемал пациентът, възрастта му - важен фактор, и от специфичната оперативна техника,
използвана от хирургичния екип. За възстановяване на пациента на първо място е
необходим стриктен контрол на общите показатели за здравословното състояние на
пациента, да не се допуска покачване на артериалното налягане, да се приемат обилно
течности в следоперативния период, да се следи да не възникне уроинфекция и да няма
неконтролируема хематурия. Необходимо е също спазване на хигиенно - диетичен режим,
не трябва да се приемат пикантни храни, алкохол и горещи напитки, които да провокират
възникването на макроскопска хематурия. Ако такава се появи, е необходима нова преценка
от степента на проблема, за да се прецени може ли да се овладее с консервативни мерки в
амбулаторен порядък или е необходима нова хоспитализация за овладяването му. При
хоспитализацията на ищеца в МВР, Клиника по урология месеци след хоспитализацията му
в ответната болница е поставена окончателно диагноза „хроничен цистит и придружаващи
заболявания: хематурия, артериална хипертония, глухота, централен отоневрологичен
синдром, алергична уртикария“. Хроничният цистит променя лигавицата на пикочния мехур
- тя е оточна с груб релеф, лесно ранима и кървяща, което е довело до състоянието на чести
рецидивиращи хематурии, не е имал остър анемичен синдром, а при вземане на биопсия от
пикочния мехур не е доказана туморна формация. В тази връзка, хирургът, извършил
оперативната интервенция в ответната болница, при медицински данни: еднократна
безболкова хематурия, застойна урина и болестните изменения в пикочния мехур, е взел
правилно решение, че промените в пикочния мехур са вследствие на обструкцията от
уголемената простатната жлеза, които са били водещи за оплакванията и клиничната карти и
действията му са били правилни. Констатирано е, че при извършване на прегледите и
оперативните интервенции на ищеца в „Първа МБАЛ-София“ ЕАД са били спазени всички
медицински стандарти, както по урология, така и като цяло.
Изложеното мотивира настоящия въззивен състав да приеме, че не се установиха данни за
наличието на извършени от страна на медицинския екип, извършил оперативната
интервенция на ищеца, действия извън приетите и съществуващи медицински стандарти,
съответно за ненадлежно упражняване на професионалните задължение от лекарските
екипи, осъществили интервенцията на 20.10.2015 г. и прегледите в болничното заведение.
Тези фактически действия по лечението на пациента са били извършени от служители на
ответника - високо квалифицирани и компетентни лекарски екипи, които са спазили всички
изисквания на медицинските стандарти, били са наложителни с оглед оплакванията на
ищеца и тяхното извършване е предмет на преценка на лекаря към момента на извършване
на интервенцията, което е обусловило и конкретните стъпки в лечението. Връзка между
последващи, констатирани при ищеца заболявания и извършените му оперативни
интервенции в ответната болница не бе установена. По тези причини съдът счита, че не е
налице противоправно поведение, извършено от лекарския екип при лечението на З. и
следователно, липсва един от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане, визиран в нормите на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на
5
ответника за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди – наличие на
противоправно поведение, извършено от лекарите - физически лица, работещи в ответната
болница.
В действителност вредоносният резултат при ищеца не е произтекъл от действието и/или
бездействието на лице от лекарския екип при ответника, което да ангажира неговата
отговорност, а е произтекъл от случайно събитие – възможен, обективен и статистически
регистриран в световната практика риск, който според вещите лица е в рамките от 0,3% до
2%, за които ищецът е бил предупреден и който той е приел, подписвайки информираното
съгласие, доказателства за което са представени по делото пред първоинстанционният съд.
Случайно е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат
на непреодолима сила, в конкретния случай последващите усложнения и заболявания при
ищеца, включително и описаните, не са могли да бъдат преодоляни от лекарите, въпреки
спазването от тяхна страна на всички изискванията на медицинските стандарти.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че не са налице елементите на
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД пораждащ гаранцинно-обезпечителната отговорност на
ответника и предявената искова претенция за заплащане на неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди.
При този изход на спора пред настоящата въззивна инстанция само ответника има право на
разноски, но такива не са поискани, поради което и съдът не следва да присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260903 от 29.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 1871/2017
год. по описа на Софийски градски съд, I-3 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6