№ 336
гр. Севлиево, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100546 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“,
искова молба срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с искане да се постанови решение,
с което бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1085,54 лв. –
обезщетение по заведена при ответника щета № ******, за нанесени на ищеца
имуществени вреди от настъпило на 12.10.2021 г. на републикански път I-4 „Граница –
Ловеч-о.п. Севлиево – граница В. Търново“, при км. 99+274, ПТП, причинено от водач
на МПС с ДК № ******, ведно със законна лихва в размер на 178,51 лв. считано от
12.10.2021 г. до датата на завеждане на иска 26.05.2023 г. и ведно със законната лихва
от влизане в сила на съдебното решение до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че в
резултат на ПТП възникнало на 12.10.2021 г. на републикански път I-4 „Граница Ловеч
– о.п. Севлиево – граница В. Търново“ при км. 99 + 274, констатирано с Протокол за
ПТП № 1809102/12.10.2021 г. били увредени 28 м. ограничителна система за пътища –
7 звена по 4 м всяко ОСП. Твърди се, че при ответника била заведена щета № ******
по застраховка „Гражданска отговорност“, а съгласно протокола за ПТП, причинените
вреди били, поради движение с несъобразена скорост с релефа, състоянието на пътя и
липсата на постоянно контролиране на водача, загуба на контрол над МПС, в резултат,
на което било реализирано ПТПто с материални щети. Ищецът излага съображения, че
ответното дружество е сключило застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС-то
причинило ПТП. Сумата за демонтаж на старата и доставка и монтаж на 28 м, нова
ограничителна система за пътища и всички свързани с това разходи била в размер на
3894,78 лв., а съгласно извлечение по сметка № 24 от 11.04.2023 г. ответното
дружество извършило частично плащане в размер на 2 726,35 лв., като изплатеното
обезщетение било с 1168,43 лв. в по-нисък размер от реалната стойност на щетата.
Искането към съда е да бъде уважен така предявения иск. Претендират се
разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството
застраховател, с който се изразява становище, че не се оспорвас датата и мястото на
пътния инцидент, както и че посоченото МПС е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество за посочения период. Оспорва се
1
стойността на причинените вреди, както и обстоятелството дали всички вреди са
отстранени и заплатени.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 12.10.2021 г., на . на републикански път I-4 „Граница
Ловеч – о.п. Севлиево – граница В. Търново“ при км. 99 + 274 е настъпило ПТП, по
вина на водача на МПС с рег. № ТХ 8708ХМ, застраховано при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, причинил имуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в увреждане на 28 метра ограничителна система за пътища, както и че
ищецът е ответното дружество е заплатило по тази щета на ищеца сумата в размер на 2
726,35 лева.
Не спорно между страните, че ответното дружество е извършило плащане по
процесната щета на ищеца в размер на 2 726,35 лв.
Извършеното частично погасяване на претенция на ищеца от страна на
ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете
спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има
доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че
с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на заявената искова претенция с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена съдебно-
техническа експертиза се установи, че стойността на нанесените вреди, причинени от
ПТП протекло на ширина 43,05853428 и дължина 25,28545173 е 3894,78 лв.
Вещото лице е посочило, че в случай, че АПИ даде за изкупуване негодните
метални елементи на софийската стокова борса, от общото количество метал би
получило 77,14 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно
изготвено. Същото не е оспорено от страните по делото.
В проведеното на 03.10.2024 г. о.с.з. процесуланият представител на ищеца
направи отказ от предявения иск за посочената сума от 77,14 лв., поради което съдът
намира, че е надлежно десезиран с претенцията в тази й част.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответното дружество, че
всички посочени вреди не били отстранени и не били заплатени сумите за ремонт,
поради следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 за
отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция. С посочената
норма е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е
2
отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици,
което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно,
от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат,
като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ
ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС/ при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата
от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също
така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от
КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност
на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.
Ето защо съдът приема, че дължимото обезщетение трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние по средни пазарни цени, поради което обезщетението следва да бъде равно
на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Установените в КЗ правила
за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение гарантират да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, по начин да се избегне
обедняване /намаляване/ на патримониума на увреденото лице в резултат на
настъпилия застрахователен лиск. Това означава, че размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната/възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по
пазарната му стойност. В настоящия случай действителната стойност на щетите е
установена от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Както се посочи от страна на ответното дружество на 11.04.2023 г., е извършено
плащане по процесната щета на сумата от 2 726,35 лв.
Исковата претенция е заявена за сумата от 1008, 40 лв.(след исвършения отказ
от иска за сумата в размер на 77,14 лв.), поради което същата се явява изцяло
основателна и доказана.
По отношение акцесорната претенция за мораторна лихва.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ,
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях
пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и
считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
3
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг.
от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на
акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните,
за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за
настъпването на процесното застрахователно събитие, както и липса на датата на
уведомлението до ответното дружество, съдът намира, че лихвата за забава се дължи
от 11.04.2023 г., до окончателното изплащане на дължимото обезщетение. Предвид
обстоятелството, че искането за лихва е за периода от датата на ПТП до датата на
завеждане на иска 26.05.2023 г., както и от влизане в сила на решението на съда до
окочателното плащане и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
намира, че законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена за периода от
11.04.2023 г. до 26.05.2023 г., която съдът на осн. чл. 162 ГПК определя в размер на
14,71 лв., както и ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до
окончателното плащане, а за периода от ПТП – 12.10.2021 г. до 11.04.2023 г. /датата на
частичното плащане/ искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената
част от исковете, ответното дружество следва да заплати на ищеца сторените по
делото разноски в размер на 440,48 лв., / включващи възнаграждение процесулано
представителство, внесен депозит за вещо лице и внесена държавна такса /.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 1008,40 лв. /хиляда и осем лева и четиридесет ст./ – неизплатен остатък от
дължимо се обезщетение по заведена при ответника № ******, за нанесени на ищеца
имуществени вреди от настъпило на 12.10.2021 г. на републикански път I-4 „Граница –
Ловеч-о.п. Севлиево – граница В. Търново“, при км. 99+274, ПТП, причинено от водач
на МПС с ДК № ******, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на
решението на съда до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 14,71 лв. /четиринадесет лева и седемдесет и една ст./–
представляваща лихва за забава върху главницата от 1008,40 лв. за периода от
11.04.2023 г. / датата на частичното плащане по претенцията/ до 26.05.2023г. /
датата на депозиране на исковата молба /, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва над
уважената част от 14,71 лв. до претендирания размер от 178, 51 лв. и за периода от
12.10.2021 г./датата на ПТП/ до 11.04.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Агенция пътна инфраструктура“ ЕИК *********,
разноски в размер на 440,48 лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4