Р Е Ш Е Н И Е №133
гр.Шумен, 21 Юли 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети юни април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
М. Маринов
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.С. Стефанова
при секретаря С. Стойчева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №147 по описа за 2020 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №48 от 18.02.2020г. по гр.д.№888/2019г.
Районен съд - гр.Нови Пазар е уважил частично предявените от М.С.Б. срещу Д.Г.А.,
искови претенции с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника
да заплати на ищцата сумата от 7000 лв. (седем хиляди лева), представляващи
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от
него стрес, болки и страдания, ведно със сумата от 1547,78 лв. (хиляда
петстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 01.05.2017 г. до
05.07.2019 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и 144,12 лв. (сто четиридесет и
четири лева и дванадесет стотинки), представляващи имуществени вреди от
направени разходи, в резултат на извършено престъпление – средна телесна
повреда, извършена на 01.05.2017 г. Иска за неимуществени вреди, в останалата
му част до пълния предявен размер от 10000 лева е бил отхвърлен, както и до
2211,11 лв. мораторна лихва за същия период и до 190 лв. за имуществени вреди. Всяка
страна е осъдена да заплати деловодни разноски на насрещната съразмерно на
уважената, съответно отхвърлената част от иска.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника,
като обжалва решението на районния съд в частта, с която е осъден да заплати
7000 лева неимуществени вреди и 1547,78 лева обезщетение за забава от
01.05.2017г. до 05.07.2019г., и моли съда да го отмени и постанови друго, с
което да бъдат намалени присъдените суми.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че жалбата е неоснователна, а
решението правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова
претенция от М.С.Б. срещу Д.Г.А. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди. От приложеното по делото НОХД №4/2019г. на НПРС, е видно
че с Определение от 10.01.2019г. съдът е одобрил постигнатото между
прокуратурата и ответника Д.А. споразумение, по силата на което последния е
признат за виновен в това, че на 01.05.2017г. в с.Р., обл.Ш., чрез нанасяне на
удари с юмрук и ритник в областта на лицето, причинил на ищеца - М.Б., средна
телесна повреда /избиване на зъби - първи долу в ляво и в дясно, без които се
затруднява дъвченето и говора/ - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Определението е влязло в законна сила на 10.01.2019г. Съобразно нормата на
чл.300 от ГПК горното определение, имащо значение на присъда, е задължително за
настоящия състав относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Или, съдът следва да приеме за
установено, че на 01.05.2017г. ответника е причинил средна телесна повреда на
ищеца, виновно при пряк умисъл. Установено е, че ищеца заедно с жената, с която живеел на съпружески
начала в с.Х., посетили на 01.05.2017 г. селски празник в съседното с. Р. по
покана на техен приятел – св. Н.А.. След организираните от Община Н.К.спортни
детски мероприятия, хората от селото и техните гости насядали на приготвени
маси около стадиона и започнали да консумират донесени от тях храна и напитки.
След приключването на детските състезания в стадиона влязъл ответникът Д.А.,
тогава на 17 г., с колата на майка си и започнал да обикаля стадиона и да
дрифтира. При извършване на тази дейност се вдигнала пушилка, което подразнило
мнозина от гостите на селския празник, които освен това се страхували да не
пострадат децата, които продължавали да тичат около масите и на стадиона, но
никой не направил нищо. Ищецът се обадил на сина на общинския кмет, за да се
оплаче, но последният отказал да се занимава със случая. Тогава М.Б. отишъл до
колата управлявана от Д.А. и се опитал да го убеди да преустанови действията
си. Между двамата възникнал спор, тъй като ответникът не считал, че ищецът има
правото да му прави забележка. Около 1-2 часа след тази случка, ищецът станал
от масата си и се отправил към близката горичка, за да се облекчи физиологичните
си нужди. След него тръгнал и Д.А.. Тогава св. К.Д. се притеснила, че
ответникът ще търси да възобнови спора си с Б. и помолила св. Н.А. да ги
последва и да се увери, че Б. няма да бъде нападнат. Ответникът настигнал ищеца, ударил го по лицето, при
което Б. паднал на земята, а А. продължил да го удря – веднъж-два пъти, когато
бил издърпан от пристигналите хора. От показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели се установява, че инцидентът е
оказал влияние върху психичното състояние на ищеца - той се затворил, по-рядко
излизал сред хора, ограничил силно социалните си контакти. Възстановяването от
болката отнело няколко седмици, но психичното му състояние се възстановило
доста по-късно. Не се установява съпричиняване на вредите от пострадалото лице,
като в тази връзка следва да се отчете, че в тежест на ответната страна е при
условията на пълно доказване да осъществи безсъмнено установяване на сочените
от нея факти навеждащи на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице, което не е надлежно сторено. Дори и да се допусне, че при първоначалното
спречкване между страните по повод неправомерното и опасно шофиране, ищеца е
нагрубил ответника, до причиняването на вредите са изминали няколко часа, освен
това е имало провокация и от ответната страна с оглед създаваните предпоставки
за инцидент, поради което и подобно поведение на пострадалото лице не би могло
да се тълкува като съпричиняване. От характера на увреждането се установява, че
на ищеца е причинено избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето.
Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са
следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на
причинителя и; Вина на прекия
причинител на вредата, и те се установяват от влязлото в законна сила
определение по наказателното дело. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва на съда
да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието
за обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне размер на обезщетението, а именно – характера на увреждането,
/което в настоящия случай касае причиняване на средна телесна повреда на ищеца
с последващи непродължителни болки, страдания, затруднено дъвчене и говорене,
козметичния дефект от липсващите предни долни резци/, начинът на извършване
/следва да се отчете умишлената форма на вина на ответника/, обстоятелствата,
при които е извършено. Причиняването на горната травма е неминуемо свързано с
претърпени болки, страдания, дискомфорт, трудност при говор и дъвчене /които ще
продължат до евентуалното провеждане на ефикасно дентално лечение/, козметичния
дефект, съпроводени и със съответната емоционална травма. От друга страна спецификата
на телесното увреждане сочи, че то не е трайно, и след съответната
стоматологична интервенция и изграждането на изкуствени зъби, последиците от
него ще се преодолеят без изключителни затруднения.Съобразявайки всички
изложени по – горе обстоятелства съдът счита, че като справедлива за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца от причиненото му от ответника
увреждане, е сума в размер на 5000 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищцовата
претенция е уважена за разликата над 5000 лева - присъдени неимуществени вреди,
и за присъждане на лихва върху главницата за периода от 01.05.2017 г. до 05.07.2019 г. за разликата над 1105,56 лева, и вместо това постановено друго, с което
иска бъде отхвърлен в останалата му част, за разликата от 5000 лева до 7000
лева, както и за лихва върху главницата за периода 01.05.2017 г. до
05.07.2019 г., за разликата над 1105,56 лева до 1547,78 лева /доколкото иска е
бил предявен, съответно уважен, като отделна сума до предявяване на иска, в
разрез с установената съдебна практика/, като
неоснователен и недоказан. В останалата си обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно
присъдените разноски, и в частта досежно присъдената държавна такса. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 317,49 лева пред първата инстанция, след приспадане на
горната сума, от присъдените с първоинстанционното решение разноски на ищеца в
размер на 441,57 лева, съразмерно на уважената част от иска, а на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника още 165,43 лева, освен
присъдените му с първоинстанционното решение. Решението следва да се отмени в
частта за присъдена държавна такса, дължима от ответника, за сумата над 249,98
лева. За въззивното производство ответника следва да заплати на ищеца 428,57
лева деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а ищеца на
ответника - 40 лева, съразмерно на уважената част от жалбата.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №48 от 18.02.2020г. по гр.д.№888/2019г. на Районен съд - гр.Нови Пазар,
САМО В ЧАСТТА, с която Д.Г.А. с ЕГН **********
***, е осъден да заплати на М.С.Б.
с ЕГН ********** ***, обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на извършено престъпление на 01.05.2017 г., за разликата над 5000
лева /пет хиляди лева/ до 7000 лева
/седем хиляди лева/, мораторна лихва за забава върху главницата, считано от
01.05.2017 г. до 05.07.2019 г. за
разликата над 1105,56 лева до 1547,78
лева, както и в частта, с която същият е осъден да заплати съдебно
деловодни разноски на ищеца за разликата над 317,49 лева /триста и седемнадесет лева и четиридесет и девет
стотинки/, държавна такса за разликата над 249,98 лева /двеста
четиридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, като вместо това, в
тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.С.Б. с ЕГН ********** срещу Д.Г.А. с ЕГН **********, иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена от
ищеца на ответника на 01.05.2017г. средна телесна повреда, за разликата над
сумата от 5000 лева /пет хиляди
лева/ до 7000 лева /седем хиляди
лева/, както и лихва за забава върху главницата, считано от 01.05.2017 г. до
05.07.2019 г. за разликата над 1105,56
лева до 1547,78 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №48 от 18.02.2020г. по гр.д.№888/2019г. на Районен съд - гр.Нови
Пазар в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Д.Г.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на М.С.Б. с ЕГН ********** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер
на 428,57 лева.
ОСЪЖДА М.С.Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.А. с ЕГН **********, деловодни разноски за
първата инстанция в размер на още 165,43
лева, и за въззивната инстанция в размер на 40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.