№ ...................../
................ 2020 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ДИМИТЪР МИХОВ
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на
прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Йова Проданова касационно административно-наказателно
дело № 1340 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба на С.Б.А. ***, ЕГН ********** против Решение № 534/09.04.2020 год.,
постановено по н.а.х.д. № 485/2020 год. по описа на
Районен съд - Варна, VІ състав, в частта, с която е потвърдено НП №
19-0819-00458/16.07.2019 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР - Варна,
в частта, с която на основание чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв., като са присъдени разноски в полза на ОД на
МВР – Варна.
Решението на въззивния съд е оспорено
с твърдения за незаконосъобразност поради постановяването му при съществено нарушение на
процесуални правила и в нарушение на материалния закон.
В жалбата са изложени съображения за неправилно
установена фактическа обстановка в АНП, която противоречи на събраните по делото
доказателства. Според жалбоподателя доказателствата установяват, че щетите по
автомобила му са в задната лява част, поради което не биха могли да настъпят в
резултат на описаното ПТП, при описаното ПТП щетите по автомобила биха били в
предна лява част на автомобила. Местоположението на щетите по автомобила обуславят
различна фактическа обстановка от тази, послужила за налагане на санкцията. Искането е решението на районния
съд в обжалваната част да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно
постановление. Представени са писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител,
с които се поддържа жалбата и се излага становище по същество.
Ответната страна Областна дирекция на
МВР – Варна, в писмени бележки чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за
неоснователност на жалбата.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение
с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе,
взе предвид:
С решение №534 от 09.04.2020 година районният
съд потвърждава Наказателно
постановление № 19-0819-00458 от 16.07.2019год. на Началника на група в сектор
ПП при ОД на МВР- Варна, в частта, с която на С.Б.А., на основание чл. 179,
ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 183,
ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.,
като го осъжда да заплати и разноски по делото.
Въз основа на задълбочено и цялостно
обсъждане на събраните по делото доказателства, включително показанията на
свидетелите, районният съд приема за установено, че на 24.06.2019год. около
23:30 часа жалбоподателят управлява МПС л.а. „Опел
Зефира” с ДК № ***, собственост на В.Н.Д., като се движи по бул. ”Осми Приморски
полк” в посока кв. ”Виница”, в дясната лента за движение. При предприета маневра,
за да навлезе в лявата лента за движение, с лявата част на автомобила жалбоподателят
удря движещия се в тази лента л.а. „Хонда Прелюд” с ДК №***, управляван от св.Гьокова.
Произшествието е посетено от екип на сектор ПП в състав свидетелите Ст. Г. и А.П.,
които изясняват обстоятелствата, при които е възникнало ПТП-то и преценяват, че
вина за същото има жалбоподателят. В хода на проверката е установено още, че управлявания
от жалбоподателя автомобил е спрян от движение на 05.02.2018год., както и че жалбоподателят
не носи КТ към СУМПС. Установените факти дават основание за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, квалифицирани съответно като нарушения
на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.2
от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е надлежно предявен и връчен
на жалбоподателя, който го подписва вписвайки, че няма възражения. В срока по
чл.44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не са подадени.
На 26.07.2019год. въз основа на акта,
АНО издава оспореното наказателно постановление, като приема изцяло
фактическите констатации, изложени в акта и приема, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и му налага следните административни наказания: глоба в размер на
200лв. на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5, пр.4
от ЗДвП, глоба в размер на 300лв. на основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП и
глоба в размер на 10лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП.
Районният съд подробно обсъжда,
съпоставяйки събраните по делото доказателства, свързани с всяко едно от
нарушенията, за които са наложени санкциите с НП, обосновава изводите си относно
доказателствената стойност на свидетелските показания и приема за правилно
квалифицирани от наказващия орган допуснатите нарушения по т. 1 и 2, а по т. 3
отменя НП, като издадено в нарушение на
материалния закон и процесуално недопустимо.
Касационната инстанция намира обжалваното решение
постановено при съобразяване на приложимия материален и процесуален закон.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя изводите на първоинстанционния съд за доказаност на извършените от С.А.
деяния по т. 1 и 2 от НП. Показанията на полицейските служители и на другата
участничка в ПТП-то последователно, логично и убедително установяват фактите,
описани в акта за установяване на административно нарушение, който на основание
чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с презумптивна
доказателствена сила до доказване на противното и въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Възраженията в касационната жалба за неправилно установена фактическа обстановка не са предявени до приключване на въззивното производство, включително
и след изслушване на показанията
на актосъставителя и втория
участник в ПТП-то, които заявяват
личните си възприятия по установяване на нарушението. При съставянето на Протокола за ПТП №1736288 ясно е описана схемата на осъществяване на ПТП, като същата не е оспорена от
касатора, нито в хода на АНП, нито
във въззивното
производство. Касационните възражения,
свързани с местоположението
на щетите по автомобила на
касатора са свързани с фактите, изпълващи фактическия състав на нарушението по чл. 25, ал. 2 от ,
поради което, предвид същността на въззивното производство, е следвало
да бъдат предявени и доказани по делото в районния съд, както
и с оглед презумпцията на
чл.189, ал.2 от относно
доказателствената стойност
на АУАН. При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства районният съд е формирал правилен
и обоснован извод, че касаторът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.179, ал.2
вр. ал.1, т.5,
пр.4 вр. чл.25, ал.2 от ЗДвП, като наложеното на нарушителя наказание е във фиксирания от
закона размер. Извършването на нарушение по чл. 25, ал.2
от ЗДвП, когато при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, се установява безпротиворечиво от гласните и писмени доказателства по
делото.
По отношение на описаното нарушение в
т.2 от НП в касационната жалба не са посочени конкретни възражения, като с
оглед на установеното поведение на водача, който при проверката не е носил
контролен талон към СУМПС, правилно районният съд извежда извод, че категорично
е доказано извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Поради недоказаност на заявените възражения и забраната за
фактически установявания в касационното
производство, установена с нормата
на чл.220 от АПК, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, поради което решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати
на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл.1 от Административнопроцесуалния кодекс,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 534/09.04.2020 год.,
постановено по н.а.х.д. № 485/2020 год. по описа на
Районен съд - Варна, VІ състав, в частта, с която е потвърдено НП №
19-0819-00458/16.07.2019 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР - Варна,
в частта, с която на основание чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на С.Б.А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН ********** ***, да заплати
на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.