Решение по дело №165/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН по касационна жалба от „П.“ ООД [населено място], чрез адв. К. Т., против Решение № 12/02.04.2024 г., постановено по АНД № 134/2023 г. на Районен съд - [община], с което е потвърдено НП № 731881-[рег. номер]/17.10.2023 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – [област], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

С цитираното НП на касатора е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС в размер на 800 лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, като въззивния съд не е обсъдил в пълнота събраните доказателства по делото и тези, представени с писмено становище и не е взел предвид, че за същото нарушение има ПАМ № ФК-119-0127923/10.03.2023г. Сочи се, че с прилагане на ПАМ са нарушени правата на касатора и принципите на АПК, като е налице едновременно санкциониране в две отделни производства, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл.50 от Хартата на основните права на ЕС.

Началника на отдел „Оперативни дейности“ - [област] в ЦУ на НАП в отговор по касационна жалба, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като твърди, че е установено по безспорен начин извършеното нарушение, като при извършената проверка са закупени храни и напитки на стойност 63.10 лв., за което, при заплатени в брой суми не е издаден фискален бон.

В съдебно заседание, касатора с писмени бележки, адв. К. Т., поддържа жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура, моли жалбата да бъде отхвърлена и съдът да потвърди решението на РС [община]. Сочи изводите на съда за правилни и законосъобразни, както по отношение на проведеното административнопроцесуално производство спрямо юридическото лице, така и по отношение на доказателствата за допуснато административно нарушение, за което е санкционирано юридическото лице.

Административен съд - [област], след като се запозна с обжалваното решение и събраните доказателства, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените касационни основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от активно легитимирано лице, чрез представляващия дружеството в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на обжалваното съдебно решение.

По основателността на жалбата, като извърши служебно проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав направи следните изводи.

За да постанови атакуваното съдебно решение, районният съд, правилно е приел, че санкционираното дружество е осъществило вмененото нарушение, а именно не е изпълнило задължението си да издаде фискален бон за извършената контролна покупка в размер на 63.10 лв., каквато цена е поискана от лицето Д. М.-барман.

Констатирал е, че нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение. Нарушението е осъществено чрез бездействие - неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/ за установена по безспорен начин сума. Приел е, че отговорността на юридическото лице е безвиновна, като законът не се интересува от причините, поради които не са спазени императивните предписания.

Приел е за правилен и законосъобразен извода на наказващият орган, че в случая не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание е съобразено със закона, тежестта на нарушението и неговата специфика, и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН. Действително вмененото нарушение е първо, но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма с оглед установената търговска практика от страна на дружеството. Законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за административно наказателно преследване на нарушенията, с които се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане. Нарушената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.

Във връзка с индивидуализацията на наказанието е приел, че в обжалваното наказателно постановление, правилно АНО е мотивирал определянето на размера на наказанието, вземайки предвид отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, като е приел, че отегчаващи са тези, че дружеството е системен нарушител, има издадени четири наказателни постановления и две предупреждения за извършени нарушения на разпоредителна Наредба № Н-18/13.12.2006 г., включително две наказателни постановления за нарушение от категорията на процесното, а смекчаващи - не са установени. На първо място, съдът е приел, че изводът на АНО за системност на нарушенията на дружеството, е неправилен. По отношение на процесното нарушение по делото не се твърди и не се установява същото да осъществява признаците на повторност, а още по - малко на системност по смисъла на цитираните по - горе разпоредби. Нещо повече, в наказателното постановление АНО правилно е отразил, че нарушението е първо, но с оглед влязло в сила на 14.11.2019 г. решение № 135/23.10.2019 г. по АНД № 97/2019 г. на РС - [община], с което е потвърдено НП за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н 18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗЗД в лоби бар "План Б" може да се приема, че от страна на дружеството е налице установена търговска практика и настоящият случай не е изолиран.

Законосъобразно за извършеното нарушение е наложена имуществена санкция на нарушителя под средния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС /в редакцията към датата на нарушението - Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г./, а не в минималния такъв, предвид, че това е търговска практика, която неправомерно е наложена. Същото е справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По делото е прието заверено копие от Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-119-0127923/10.03.2023 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" [област] в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на "П." ООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - лоби бар "План Б", находящ се в к.к. П., хотел "П.", стопанисван от "П." ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

По делото са приети и заверени копия от НП № 442344-[рег. номер]/13.06.2019 г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" - [област] в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на "Помар" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 800 на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС, и от влязло в сила на 14.11.2019 г. решение № 135/23.10.2019 г. по АНД№ 97/2019 г. на РС - [община], с което горепосоченото наказателно постановление е потвърдено.

Съдът е приел, че АУАН и НП са съставени в сроковете, чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Същите съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Действително за извършените проверки на 18.02.2023 г. е съставен един протокол сер. АА № 0127923 от 18.02.2023 г., но в него ясно са разграничени проверените обекти – лоби бар и нощен бар „План Б“, к.к. П., хотел „П.“, стопанисвани от „П.“ ООД, по силата на сключен договор за наем от 17.07.2015 г., както и резултатите от извършените проверки. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Ц. е видно, че двата обекта се намират в една сграда – хотел „П.“, входът е един и същите са преходни.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. За да потвърди наказателното постановление, въззивния съд е обсъдил представените и посочени от административния орган доказателства – съставения протокол за извършена проверка, както и липсата на насрещни фактически твърдения, подкрепени с доказателства от страна на санкционираното дружество за липсата на основание за издаване на касов бон от фискалното устройство или за наличие на обстоятелствата, при които продажба не е осъществена в търговския обект.

Решението е правилно.

Видно от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено нарушението, неговия нарушител, както и обстоятелствата, при които е извършено. Установено е, че посочената сума е заплатена от проверяващите, като лицето, което ги е обслужило не е регистрирало същата, чрез издаване на фискален бон. Уточнено е, че е издаден нефискален бон № 253341/18.02.2023г. След легитимация е изведен КЛЕН от фискалното устройство, при чийто преглед установено, че такава продажба не е регистрирана.

Настоящия състав счита, че изводите за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС са правилни и законсъобразни, като при определяне размера на санкцията, наказващият орган не е допуснал нарушение и въззивният съд е приложил правилно закона.

Цитирана е нарушената разпоредба, според която за всяка продажба на стоки или услуги се вменява задължение за регистрация чрез издаване на фискален бон или касова бележка. Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според чл. 185, ал. 3 ЗДДС (в относимата редакция), физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. В разглеждания случай носителят на задължението да регистрира и отчете покупката – физическото лице на длъжност – барман в търговския обект, не е изпълнило цитираното предписание на законовата норма и това обстоятелство се установява въз основа на писмените доказателства по преписката в съвкупност с показанията на свидетеля – служител на приходната администрация. Безспорно се установява, че на 18.02.2023г. в 00.00 часа свидетелите С. Е. Д. - инспектор по приходите при Централно управление на НАП и Ц. М. Ц. – старши инспектор по приходите при Централно управление на НАП извършили проверка в обекти - лоби бар и нощен бар "План Б", находящи се в к.к. П., хотел "П.", стопанисван от "П." ООД, ЕИК , съвместно със служители от ГДБОП и Агенция "Митници". При проверката в лоби бар "План Б" при извършена контролна консумация на обща стойност 63.10 лева, която сума била заплатена в брой от свидетеля Ц. Ц. – СИП и била приета от Д. З. М., за извършеното плащане бил предоставен нефискален бон № 253341/18.02.2023 г. 0:02:30 и не бил предоставен фискален бон от фискално устройство модел EXPERT 01 с ИН на ФУ [рег. номер] и ФП 36694342. След легитимацията на проверяващите бил изваден КЛЕН за 18.02.2023 г. от фискалното устройство, в които нямало маркирана сума за извършената контролна консумация на стойност 63.10 лева. Д. З. М. представил на проверяващите писмено обяснение, в което посочил, че е издал пред сметка и решил да си прибере парите понеже знаел кога и можел да трие сметките.

За извършената проверка в двата обекта - лоби бар и нощен бар "План Б" свидетелите Д. и Ц. съставили протокол сер. АА № 0127923 от 18.02.2023 г. в присъствието на С. Т. В. на длъжност управител, в който представляващият проверяваното лице е вписал, че има възражения, които ще подаде в законовия срок. Такива не са депозирани.

С административно наказателната преписка са представени и прилежащите документи към протокола за извършена проверка на 18.02.2023 г.: печат клен на всички бонове от дата 18.02.2023 г. на лоби бар; нефискален бон от 18.02.2023 г. на лоби бар, опис на касова наличност на обект лоби бар № 1 към ПИП сер. АА № 0127923, изготвен от Д. З. М., дневен отчет от 18.02.2023 г. на лоби бар "План Б".

Предвид направените констатации, при проверката е констатирано, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което на 08.05.2023 г. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия А N № [рег. номер] в присъствието на свидетеля Ц. Ц. и на представляващ дружеството управител. При предявяване на акта на същата дата - 08.05.2023 г. не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта. Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена Заповед № ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Правилни са изводите на въззивния съд за липса на маловажност на извършеното нарушение. Критерият за маловажност винаги е обвързан с преценката за обществена опасност. Издаването на фискален бон при всяка продажба е задължително, а обратното води до невъзможност да се проследи паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност по ЗДДС. В този смисъл е необосновано от правна и фактическа гледна точка да се приеме, че нарушаване на установеното със закон задължение, да представлява маловажен случай. Нарушението на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС не е формално нарушение, на просто извършване, а има резултат - прието е плащане, а не е издадена касова бележка, като настъпили ли са вредни последици и за пръв път ли е извършеното нарушение са обстоятелства относими в случая при определяне на наказанието и са свързани с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и смекчаващите, респ. отегчаващи вината обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението, че не е взета предвид приложена заповед, с която е наложена ПАМ при същата проверка, като в случая по отношение на това обстоятелство, съдът е констатирал, че двете производства са различни по ЗАНН и АПК и се развиват назависмо едно от друго. Обстоятелството, че не е коментирано решение по дело С-97/21 на СЕС, не води до съществено процесуално нарушение на производствените правила и за настоящия съд е налице възможност да се произнесе по така направеното възражение, при спазване на разпоредбата на чл.219, ал.2 във вр.с чл.220 от ЗАНН, при което не се налага извод за отмяна на НП.

Решението не противоречи и на практиката, произтичаща от Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-97/21, доколкото с Решение № 6115 от 20.05.2024 г. по адм.д.№ 435/2024г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение отменя Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-119-0127923/10.03.2023 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ [област] в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, при което същото следва да се има предвид тъй като е постановено преди датата на съдебно заседание – 05.06.2024 г., по настоящото касационно административно наказателно дело.

При така установените факти решение на СЕС от 4 май 2023 по дело С-97/21 е неприложимо. Принципът ne bis in idem забранява кумулирането на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, EU: C: 2022: 202, т. 24 и цитираната съдебна практика).

Настоящият състав на АС – [област] приема, че за да се прецени законосъобразността на наказателното постановление в настоящия случай следва да се съобрази разпоредбата на чл. 50 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Предвид посоченото по-горе в настоящото решение съдържание на разпоредбата на чл. 50 от Хартата, за да се приеме, че е нарушен принципа ne bis in idem следва да съществува влязло в законна сила решение, с което дадено лице е оправдано или осъдено за същото нарушение. В случая не може да се приеме, че с влязло в сила решение касторът е бил оправдан за нарушение по чл. 181, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.). Това е така, защото в решението по адм. д. № 574/2023г на БАС е прието, че са доказани материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, една от които е извършване на нарушение по Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. /а и решението на ВАС няма изложени мотиви в този смисъл/.Мотивът за отмяна на наложената ПАМ в решението на ВАС е, че тежестта на всички наложени санкции не съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

При тези фактически установявания на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, следва да се съобрази, че след като заповедта, с която е била наложена ПАМ за същото нарушение, за което е издадено и наказателното постановление е отменена, не съществува кумулиране на имуществена санкция и принудителна административна мярка запечатване на обекта. В подобен смисъл са Решение № 127/21.07.2023 г., постановено по к. а. н. д. № 10139/2023 г. на АС – [област], Решение № 89/10.01.2024 г. по к. а. н. д. № 797/2023 г. на АС – [област] и Решение № 2376/06.12.2023 г. по к. а. н. д. № 637/2023 г. на АС – [област].

Тъй като РС – Ч. е събрал необходимите доказателства и е направил извод за доказаност на нарушението по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, който се споделя и от настоящия касационен състав, то постановеното решение е правилно. Размерът на имуществената санкция е съобразен с целите н закона, както е постановил и ЧРС и изложил съображения, които се подкрепят и от настоящия състав, при което не следва да бъдат повтаряни, като определения такъв е предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, в редакцията от бр. 23 от 2013 г. на ДВ. Същият съответства на тежестта на извършеното нарушение, поради което е правилно определен от административнонаказващия орган.

При този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция, се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв. за касационната инстанция, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд, [област],

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №№ 12/02.04.2024 г., постановено по АНД № 134/2023 г. на Районен съд - [община]

ОСЪЖДА "П." ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], партер, представлявано от В. С. Д., да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 80 лева / осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно