Решение по дело №2588/2017 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 453
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 17 септември 2018 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20175640102588
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 453

гр. Хасково, 26.07.2018год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на дванадесети юли

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                  СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                               

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 2588 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.341 от ГПК от К.К.Л.,*** против Р.Р.Р.,*** и С.Р.А.,***.

          Производството е във фаза по допускане на делбата.     

В исковата молба ищцата твърди, че с влязло в сила на 24.10.2016г. Решение № 34/14.01.2016г., постановено по гр.д. № 1940/2015г. по описа на Районен съд-Хасково, било прието за установено по отношение на ответника Р.Р.Р., че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: Дворно място от 1120 кв.м. при неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., съставляващо парцел XIV, пл.№ 59 от кв.6 по плана на с.Лясковец, Общ.Стамболово, при граници: здравна служба, С. К. Ч. , С. Т. А. и И. Ш. Б. , ведно с 1/2 ид.ч. от построената в имота двуетажна жилищна сграда, представляваща два самостоятелни етажа. С решението бил отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК като недействителен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 135, том II, рег. № 6006, дело № 311/2014г., съставен на 10.10.2014г. от Нотариус Владилена Сиртова, с рег. № 079 по регистъра на нотариалната камара на Република България, с който ответникът се бил снабдил, в частта, в която ответникът е признат за собственик по давностно владение да размер на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 59 в квартал 6 по плана на с.Лясковец, одобрен със Заповед № 612/1981г., с площ от 1052 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда на 88 кв.м. и навес на 50 кв.м. Впоследствие с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 16, том VI, рег. № 4568, дело № 625 от 2016г., на 25.11.2016г. ищцата била призната за собственик по наследство и съдебно решение № 34, т.I, стр. 71-73 от 14.01.2016г. по гр.д. № 1940/2015г. по описа на Районен съд-Хасково, в законна сила от 24.10.2016г., на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот с пл. № 59, находящ се в квартал 6 по плана на с.Лясковец, Община Стамболово, Област Хасково, одобрен със Заповед № 612/1981г., с площ 1052 кв.м., ведно с построените в имота Двуетажна жилищна сграда с РЗП 176 кв.м. и Навес с площ 50 кв.м.,при граници на имота: поземлени имоти с пл. № № 57, 58, 60, 61. От изложеното ставало ясно, че с ответника Р.Р. са съсобственици на описания имот, като към момента не можели да го поделят доброволно, което пораждало правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск за делба.  Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на поземлен имот с пл. № 59, находящ се в квартал 6 по плана на с.Лясковец, Община Стамболово, Област Хасково, одобрен със Заповед № 612/1981г., с площ 1052 кв.м., ведно с построените в имота Двуетажна жилищна сграда с РЗП 176 кв.м. и Навес с площ 50 кв.м., при граници на имота: поземлени имоти с пл. № № 57, 58, 60, 61.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 12.12.2017г., съдът конституира като ответник по делото, наред с първоначалния, С.Р.А..

 Ответникът Р.Р.Р. изразява становище, че делбата следва да бъде допусната при квоти, както следва: 3/8 ид.ч. за Р.Р.Р., 3/8 ид.ч. за К.К.Л. и 2/8 ид.ч. за С.Р.А..

Ответницата С.Р.А. изразява становище в същата насока и счита, че делбата следва да бъде допусната при квоти: 3/8 ид.ч. за Р.Р.Р., 3/8 ид.ч. за К.К.Л. и 2/8 ид.ч. за С.Р.А..

        Съдът, като  прецени събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е установено, че ищцата е единствен наследник на своя баща К. Р. А. , починал на ******г., което съдът установи от представеното Удостоверение за наследници  на Р. А. М. , починал на ********г., видно от което, че К. Р. А.  е негов син. От същото удостоверение е видно още, че общият наследодател Р. А. М.  е оставил за свои наследници и С. М. М. - съпруга, починала на ********г., С.Р.А. - дъщеря, конституирана като ответник в настоящия процес и Р. Р. А. – син, баща на ответника Р.Р.Р..

          На следващо място съдът намира за доказано по несъмнен начин, че наследодателят на ищцата К. Р. А.  и неговият брат Р. Р. А. /Р. Р. А. / - наследодател на ответника Р.Р.Р., са придобили право на собственост върху процесния имот, което се установява от представения Нотариален акт № 43, том III, дело № 976/04.09.1984г., по силата на прехвърлителна сделка, с която майка им С. М. М. /С. / им е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка собствената си 1/2 ид.ч. от имота. Другата 1/2 ид.ч. същите са придобили по силата на наследяването на своя баща - Р. А. М.  и направения от майка им С. М. отказ от наследство от 20.08.1984г.  От казаното се налага извода, че наследодателят на ищцата и наследодателят на ответника са били собственици към посочения момент на целия недвижим имот. По-късно ответникът Р.Р.Р. се е снабдил с Нотариален акт за собственост № 135/10.10.2014г. на основание давностно владение върху целия имот.

           От приетото като доказателство гр.д. № 1940/2015г. по описа на Районен съд-Хасково и съдържащите се в него В.гр.д.№ 146/2016г. на Окръжен съд-Хасково, гр.д.№ 3508/2017г. на ВКС и гр.д. 389/2018г. на ВКС се установява по безспорен начин, че е прието за установено по отношение на ответника Р.Р.Р., че  ищцата е  собственик на 1/2 ид.ч. от спорния имот. Решението по цитираното  гр.д.№ 1940/2015г. с правно основание чл. 108 от ЗС е влязло в законна сила на 24.10.2016г., като със същото е бил отменен и Нотариален акт № 135/10.10.2014г. на основание чл.537, ал.2 от ГПК над 1/2 ид.ч., в която част ответникът е бил признат за собственик.

            По делото съдът установи, че  след влизането в сила на решението по посоченото по-горе гражданско дело ищцата се е снабдила с Нотариален акт за собственост на своята 1/2 ид.ч. – Нотариален акт № 16/25.11.2016г., том VI, рег. № 4568, дело № 625/2016г.

           На следващо място съдът намира, че следва  да  обсъди  въпроса за правото на собственост на ответницата С.Р.А., която с Молба  вх.№ 27268/30.11.2017г. изрази воля да бъде конституирана като ответник по делото за делба, заявявайки свои собственически права  върху имота. Същата твърди, че е наследник на общия наследодател Р. А. М. , починал на ********г. В тази насока съдът установи от събраните доказателства, че ответницата С.Р.А. е направила отказ от наследството, останало от баща й Р. А. М. , за което се представи Удостоверение, изх.№ 2211/30.03.2018г. на Районен съд-Хасково. Отказът е вписан под № 151/20.08.1984г. В същия смисъл е и представеното Удостоверение № 151/20.08.1984г. на Районен съд-Хасково, както и подадената от  С. Р. А. молба, нотариално заверена от 16.08.1984г. до Районен съд-Хасково, в която именно е заявила, че прави отказ от наследството на своя баща. Ответницата С.Р.А. оспори подписа си, положен върху молбата от 16.08.1984г. за отказ от наследство, поради което съдът откри производство по оспорване на основание чл.193 от ГПК. За правилното изясняване на този спорен въпрос бе назначена съдебно-графологична експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Видно от заключението на вещото лице Х.К. е, че подписът, положен срещу израза „С почит“  в молба, подадена до Районен съд-Хасково с дата 16.08.1984г. за отказ от наследство, е положен от С.Р.А.. Все в същата насока съдът допусна въпроси към ответницата С.А., а именно дали е подписвала молбата с дата 16.08.1984г. за отказ от наследство, депозирана в Районен съд-Хасково, както и с оглед данните, че нотариусът при същия съд, след като е установил, че молителката не владее български език, е назначил в нотариалното производство преводач от турски език на български език и от български език на турски език. За преводач е било назначено лицето В. С. Е. от с.Л****, Област Хасковска, без родство със страните и който преводач е положил клетва под страх от наказателна отговорност за извършване на неверен превод. Самата ответница в съдебно заседание, проведено на 14.06.2018г., на поставения й въпрос по реда на чл.176 от ГПК, а именно: „Дали е подписвала въпросната молба“, дава отговор, че е подписала, но не й станало ясно какво точно подписва. Заявява още, че не помни дали е имало преводач. Впрочем следва да се каже, че и в настоящия процес тази страна, освен процесуален представител -адв.Н.Маркова, й бе назначен и преводач.

           Съдът намира за необходимо още да посочи, че независимо от различията в имената на част от страните, както и в част от писмените доказателства, по делото се събраха достатъчно писмени доказателства, сочещи на идентичност на имена: имената К.К.Л. и К.К. Р. са имена на едно и също лице; Р. Р. А. и Р. Р. А. са имена на едно и също лице; С.Р.А., С. Р. А. и С.  Р. У. са също имена на едно и също лице.

          При така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявения иск за делба на описания по-горе недвижим имот за основателен и доказан. Ищцата доказа без съмнение правото си на собственост върху имота в обем на 1/2 ид.ч. Безспорно е още, че останалата 1/2 ид.ч. е собственост на ответника Р.Р.Р. и като установи, че ответницата С.Р.А. не притежава никакви права на собственост, поради направения от същата отказ от наследство, намира, че делбата следва да се допусне между съделителите К.К.Л. и Р.Р.Р. при равни квоти. По отношение на ответницата С.Р.А. съдът счита, че иска за делба следва да се отхвърли, тъй като от събраните доказателства е видно, че същата е направила отказ от наследството на своя баща след неговата смърт и който отказ е бил вписан в специалните за това книги на Районен съд-Хасково.

С оглед характера на производството и фазата, в която се намира същото, както и като взе предвид константната съдебна практика в тази насока, съдът счита, че на страните не следва да бъдат присъждани разноски в първа фаза на делбата.

На основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата С.Р.А. следва да бъде осъдена да заплти по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 100 лева за отхвърления иск за делба.

 

 

        Водим от горното, съдът

 

                                            Р    Е    Ш    И :

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К. К. Л., ЕГН **********,*** и Р.Р.Р., ЕГН **********,***, на следния техен съсобствен имот: Поземлен имот с пл. № 59, находящ се в квартал 6 по плана на с.Лясковец, Община Стамболово, Област Хасково, одобрен със Заповед № 612/1981г., с площ 1052 кв.м., ведно с построените в имота Двуетажна жилищна сграда с РЗП 176 кв.м. и Навес с площ 50 кв.м., при граници на имота: поземлени имоти с пл. № № 57, 58, 60, 61, при  равни  квоти, а именно: по 1/ 2 ид.ч. за всеки един от тях, като иска за делба против С.Р.А., ЕГН **********,***, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

              НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице Т. М., което да даде заключение за действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, както и за неговата поделяемост, съобразно квотите на съделителите, при възнаграждение в размер на 300 лева, платими по сметка на Районен съд-Хасково от К.К.Л. и Р.Р.Р. поравно.                                               

              ОСЪЖДА С.Р.А., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково сумата в размер на 100 лева, представляваща държавна такса за отхвърления иск за делба.

                    Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                 СЪДИЯ :/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.