Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гр. дело № 2324 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20276669
от 15.12.2020 г. по гр.д. № 37842/2019 г. по описа на СРС, 169 с-в са
отхвърлени като неоснователни предявените от „К.к.5.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу К.Ф.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79, ал.1, ЗЗД за заплащане на следните суми:
сумата от по 732.00 лв. всеки или общо сумата от 1464.00 лв., представляваща
възнаграждение по договор за посредничество, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с излагане на доводи
за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Поддържа, че
в проведеното производство е установено, чрез събраните доказателства – писмени
и гласни, че между страните е бил сключен в устна форма договор за
посреднически услуги, както и че ищецът като търговски посредник е изпълнил
възложените с него дейности по свързване на страните по договора за
покупко-продажба на описания недвижим имот и извършване на технически действия
по, чрез които се подпомага сключване на сделката. От страна на ответниците – продавачи
на имота не е заплатено дължимото възнаграждение за тази посредническа дейност
възлизащо на 3% от продажната цена, като комисионна на дружеството или в размер
на сумата 1464.00 лв., като всеки от двамата ответници дължи сумата 732.00 лв.
Моли за
отмяна на решението на СРС и уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна К.Ф.С. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност
на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно, не са допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Поддържа, че в производството не е установено сключване
на посреднически договор с ищеца за продажба на имота, както и поемане на
задължение по него за заплащане на соченото възнаграждение.
Моли за
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна С.А.С. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност
на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно, не са допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Поддържа, че в производството не е установено сключване
на посреднически договор с ищеца за продажба на имота, както и поемане на
задължение по него за заплащане на соченото възнаграждение.
Моли за потвърждаване
на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:
СРС е
сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, т.1 ЗЗД вр. чл.51 ТЗ за
заплащане на възнаграждение на търговски посредник по договор за посредничество
от 2017г.
Настоящият състав
намира, че правното основание на претендираното от ищеца право е чл. 51 ТЗ
-претендира се възнаграждение по сключен между страните договор за търговско
посредничество, като според текста, " търговският посредник има право на
възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно
уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този
вид дейност според случая и от двете страни. "
В подадената
до съда искова молба ищецът „К.к.5.“ ЕООД поддържа твърдения, че през 2017 г. е
сключил в устна форма договор за посреднически услуги с ответниците, като
продавачи на недвижим имот с административен адрес: гр. Божурище, общ.
Божурище, обл. Софийска, ул. ********, представляващ: 1/4 ид. част УПИ VI-744,
в квартал 56, плана на гр. Божурище, целият с площ 516 кв.м., ведно с целия
втори жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в
североизточната част на по-горе описания имот, със застроена площ 67 кв.м.,
състояща се от кухня, хол, спалня, сервизни помещения, при съседи на етажа: от
всички страни двор, отгоре- подпокривно пространство и отдолу жилище на Н.С.П.,
заедно с 1/4 ид. част от общите части на сградата, ведно с целия магазин за
промишлени стоки със застроена площ от 34.21 кв.м., разположен в
североизточната част на партерния етаж в гореописаната сграда при граници на
магазина: от две страни двор, масивен гараж, магазин и отгоре жилище наН.С.П.,
ведно с целия масивен гараж със застроена площ от 15 кв.м. Поддържа, че страните
са договорили заплащане от страна на ответниците на възнаграждение в размер на 3
% от продажбената цена за търговско посредничество, което в случая възлиза на
сумата 1464.00 лв. при договорена продажна цена 48800.00 лв. за имота.
Поддържа, че в нотариална форма е сключен на 09.03.2018 г. договор за
покупко-продажба на недвижимия имот между ответниците като продавачи и купувач,
който са завели на оглед, като съответно от продавачите не е било заплатено дължимото
му по договора за търговско посредничество възнаграждение.
В подадения писмен отговор ответниците
С.А.С. и К.Ф.С. оспорват
исковете като неоснователни. Оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца.
Възразяват да са били наясно, че между ищеца и трети лица са налице поети
ангажименти относно покупко-продажба на имота. Оспорват, че сделката от
09.03.2018 г. е осъществена с посредничеството на ищеца. Оспорват идентичността
на имота, който ищеца твърди, че е предлагал и имота, който е предмет на продажбата
от 09.03.2018 г.
Съгласно чл.
51 ТЗ търговският посредник има правото на възнаграждение съобразно уговорката
му с възложителя. В случая, чрез събраните пред първата инстанция доказателства
не се установи възлагане на посредническа дейност от страна на ответниците към
ищеца, както и не се установи постигане на договорка за заплащане на
възнаграждение на такава дейност. Доводите на въззивника за проведено
доказване- пълно и главно, т.е. без съмнение досежно сключването на договор за
посредническа дейност и договаряне на възнаграждение в размер на 3% от
продажната цена на имота, съдът намира за неоснователни. При изрично оспорване
авторството на разменената /по твърдения от ищеца / по електронна поща писмо от
15.11.2017 г. /от поща f***abv.bg до *******/ и
съответно от 13.11.2017 г. /от ******* до *******v.bg/ и от 29.05.2017 г. /от поща *******v.bg до ******* / кореспонденция между страните съобразно
указанията на чл.184, ал.2 вр. чл.180 ГПК в производството не е установено, че
автор на електронните изявления в тази кореспонденция е именно ответника,
продавач. Поради това, съдът намира че в производството не е установено по
несъмнен и категоричен начин че електронната поща, от която е изпратено
електронното изявление *******v.bg принадлежи
на ответниците, както и че последните са автори и/или титуляри на тези
изявления. Налице е електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), чийто
автор (чл. 4, изр. 1-во ЗЕДЕУУ) е посочен като "F.S.", като същевременно в производството не е установена връзка между
така посоченото лице и ответниците по спора. При липса на изложени твърдения,
че договорът за посреднически услуги е сключен по възлагане от трето за спора
лице – авторът на електронното изявление, съдът намира че не дължи изследване
на правоотношения, които не са предмет на спора с оглед указанията на чл.6 ГПК.
Установяване
наличие на твърдяното облигационно отношение не се установява и от събраните в
производството гласни доказателства. Чрез показанията на свидетеля Х.М.Д.служител
при ищеца не се установяват релевантни за спора факти. Чрез показанията на
свидетеля Ф.М.С.- брокер при ищеца се установява, че за имот, находящ се в кв.
Божурище представляващ етаж от къща са правени огледи от страна на нейна
колежка брокер- М.Л.. Дали този имот, за който са били провеждани огледи от
брокер Л. е идентичен с продадения от ответниците имот в производството не е
установено. Съответно, чрез показанията на свидетеля П.Е.П.– купувач на имота
по сделката от 09.03.2018 г. се
установява, че същата е осъществила контакт с продавачите – ответници и след
известен период от време е възстановила комуникации с тях във връзка с продажба
на имота. Установява се и извършване на оглед на имота след осъществения
контакт с продавачите, в присъствие на лице, което се е представило за
ангажирано с конкретна агенция за посреднически услуги лице. Чрез представената
декларация за извършен оглед на имот с посочена дата на извършване – 09.11.2017
г. и констатациите на експерта по допуснатата от първата инстанция СГрЕ се
установява, че допълнително в съставената декларация са били попълнени текст за
размер на възнаграждение /комисионна в размер на 3%/ и текст за продажна цена
46500 лв.
С оглед тези
фактически констатации, до които правилно е достигнал и районният съд, правилно
и законосъобразно претенциите на ищеца, като недоказани и неоснователни са били
отхвърлени.
Предвид изложеното, поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да
бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците се следват сторените от тях
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на всяко – по 500.00
лв. или общо 1000.00 лв.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20276669 от 15.12.2020 г. по гр.д. № 37842/2019 г. по описа на СРС, 169 с-в.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, „К.к.5.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на К.Ф.С., ЕГН ********** сумата 500.00 лв. и на С.А.С.,
ЕГН **********, сумата от 500.00 лв. –разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.