Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна,
13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание
на 23.03.2021 год. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д.Д.
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №7149/2020 год. по
описа на Районен съд гр.
Варна, ХLIX състав, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно осн. 30 ЗН от Р.Д.И., ЕГН **********,***, чрез адв.Р.Д.-ВАК,
против Д.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, за намаляване на дарение от 29.08.2007 г., оформено в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 172, том II, per. №
13183, дело № 256/29.08.2007 г. на
нотариус ****, по
силата на което Д. ****- б.ж. на с. ****, ЕГН ********** - починал
на 23.08.2011 г., и **** Г.Г. - б.ж.
на с. ****, ЕГН **********, починала
на 12.06.2014 г. са дарили на
ответника Д.С.И., ЕГН: **********, 1000 кв.м идеални части от поземлен имот, целия с площ от 1700 кв., предстваляващ УПИ 11-92 в квартал 19 по плана на с. ****,
община ****, област Варненска; заедно със застроените в същото място стопанска
постройка с площ от 24 кв.м по Разрешение за строеж, а по удовстоверение
за данъчна оценка - с площ от 18 кв.м; второстепенна жилищна сграда, състояща
се от лятна кухня и навес с площ от 48 кв.м, и заедно с 1/2 идеална част от
застроената в същото дворно място жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м.
В исковата молба се излага,
че ищцата е дъщеря и законна наследница на своите родители Д. ****- б.ж. на с. ****, ЕГН ********** - починал
на 23.08.2011 г., и **** Г.Г.
- б.ж. на с. ****, ЕГН **********, починала на 12.06.2014 г. Твърди
се, че освен нея, родителите й имат още един наследник по закон - другата си
дъщеря и сестра на ищцата -
**** Д. ****, ЕГН **********. Се, че на 29.08.2007 г. - докато и двамата
родители и наследодатели на ищцата са били живи и в брак помежду си, те са изповядали пред нотариус ****- нотариус с район на действие PC Варна, № 116 на Нотариалната камара,
една сделка „Дарение на недвижим имот", с която даряват на своя внук – отв.
Д.С.И. - ответника по
делото и син на ищцата - 1000 кв.м идеални части от поземлен имот, целия с площ
от 1700 кв., предстваляващ
УПИ 11-92 в квартал 19 по плана на с. ****, община ****,
област Варненска; заедно със застроените в същото място стопанска постройка с
площ от 24 кв.м по Разрешение за строеж, а по удовстоверение за данъчна оценка
- с площ от 18 кв.м; второстепенна жилищна сграда, състояща се от лятна кухня и
навес с площ от 48 кв.м, и заедно с 1/2 идеална част от застроената в същото
дворно място жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м. Сделката е оформена
с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том
II, per. № 13183, дело № 256/29.08.2007 г. на нотариус ****, а тогавашната данъчна оценка на дарения имот е възлизала на 3171,55 лева. Твърди се, че така дареният недвижим имот е
представлявал единствения актив от имуществото на наследодателите на ищцата,
които не са притежавали нищо друго, като пасиви на наследството на двамата
наследодатели на ищцата е нямало. Твърди с, че запазената част на ищцата от
наследството на наследодателите й - нейни баща и майка - съобразно наличието на
други наследници с право на запазена част - в случая нейната сестра,
пресметната по правилата на чл. 29 ЗН се равнява на 1/3 идеална част. Твърди се, че след смъртта на своите родители и наследодател,
ищцата не е получила реално нищо по наследство от тях - те са дарили всичко,
което имат на своя внук и ответник по иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: препис извлечение от акт за смърт
№ 6 от 23.08.2011 г., препис
извлечение от акт за смърт
№ 05 от 12.06.2014 г., удостоверение
за наследници изх.№ 15/12.06.2020 г.,удостоверение
за наследници №
0226/26.06.2020 г., удостоверение за
раждане от *** г., нотариален акт за дарение на
недвижим ****, дело №
256/2007 г., скица № 501/845/29.07.2020 г., удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/21.07.2020 г., вписана
искова молба, справка от агенция
по вписвания за периода от
23.09.1920 г. до 23.09.2020 г. данни
за лицето ****, справка от агенция
по вписвания за периода от
23.09.1920 г. до 23.09.2020 г. данни
за лицето **** Г., справка от агенция по
вписвания за периода от 04.09.1920 г. до 04.09.2020 г. данни за лицето Р.И., нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 98/1990 г., нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 134 от 2019 г., нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 170 от 2016 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Д. ****, ЕГН:**********
- починал на 23.08.2011 г. и **** Г.Г., ЕГН:**********,
починала на 12.06.2014 г., техни наследници са дъщерите им
– ищцата Р.Д.И. и **** Д. ****.
С Договор за дарение,
инкорпориран в нотариален акт № 172, том II, per. №
13183, дело № 256/29.08.2007 г. на нотариус ****, наследодателите на ищцата са дарили на внука си - ответника Д.С.И., ЕГН: **********, 1000 кв.м идеални части от поземлен имот, целия с площ от 1700 кв., предстваляващ УПИ 11-92 в квартал 19 по плана на с. ****,
община ****, област Варненска; заедно със застроените в същото място стопанска
постройка с площ от 24 кв.м по Разрешение за строеж, а по удовстоверение
за данъчна оценка - с площ от 18 кв.м; второстепенна жилищна сграда, състояща
се от лятна кухня и навес с площ от 48 кв.м, и заедно с 1/2 идеална част от
застроената в същото дворно място жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м.
Установява се, че освен процесния имот, наследодателите на ищцата са притежавали и
други имущества, с които ищцата и нейната сестра са се разпоредили след смъртта
им, като през 2019 г. са продали имот – двор, през 2016 г. са
продали две ниви.
При така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на
запазена част, който не може
да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може
да иска намалението
им до размера,
необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Наследникът, чиято запазена
част е накърнена, упражнява това право спрямо лица,
които не са наследници по
закон, като е необходимо е той да
е приел наследството по опис – чл. 30, ал. 2 от ЗН. Цитираната разпоредба намира приложение само в хипотези, при които наследодателят
се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет. Въпросът за приемане на
наследството по опис респ. последиците, които има е разрешаван противоречиво от
съдилищата. С Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1964 г. в т.15 е прието, че наследници
по закон, на които е завещан или подарен наследствен имот, спрямо които
наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на
завещание или дарение за нейното допълване са не само тези, които са призовани
да наследяват, а и всички лица, посочени в чл.5 - 10 ЗН, независимо от това дали са
призовани или не към наследяване. С тази точка от Постановлението се обяви за
изгубило сила Тълкувателно решение № 28/1962 г. на ОСГК на ВС, с което бе
възприето обратното разбиране, а именно,
че под термина наследници по закон по чл.30, ал.2 ЗН трябва да се разбират
наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички
лица по чл.5 - 10 ЗН. Тази т.15 е обявена за изгубила сила с Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 1/2005 г., ОСГК.
Самото съставяне на опис на
наследственото имущество има за последица отграничаване
на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт
от имуществото на призованите към наследяване лица, като в този смисъл описът
има само доказателствено значение досежно
обема на оставеното в наследството имущество и може да бъде съставен по искане
на посочените в чл.554 ГПК лица. Приемането изисква да бъде
съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване
лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие,
следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.
В настоящото производство по
възстановяване на запазена част, този опис има доказателствено
значение, но наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за
приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се
иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН. Безспорно се установява от
представените по делото писмени доказателства, а и страните не оспорват, че
няма извършен и вписан опис по съответния ред.
Действително законът дава
възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена
част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество
на наследодателя, която може да бъде реализирана по отношение на призовани към
наследяване лица, но спрямо тези лица, които не са призовани към наследяване
съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.2 ЗН, следва да бъде предхождана от
приемане на наследството по опис. Поради което и това изискване за приемане на
наследство по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството, в случаите в които наследодателят е извършил дарствени
разпореждания, какъвто е настоящия случай. Това разрешение е дадено в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК по въпроса, че приемането
на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се
иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник
или надарен, който не е призован към наследяване.
Несъмнено се установява от
доказателствата по делото, че ответникът Д.С.И. не е наследник по закон на
починалите Д. ****и **** Г.Г., поради
което е необходимо приемане на наследството по опис. Факт е, че това не е извършено,
нито с откриване на наследството, нито след това и вкл. в хода на
производството. От друга страна се установи, че на практика ищцата е приела
наследството при условията на чл.49, ал.2 от ЗН, доколкото се установяват
възмездни разпореждания с наследствената маса. Наследниците, които имат право
да искат намаляване и възстановяване на запазена част, са: низходящи,
възходящи, съпруг, призовани към наследяване и приели наследството. В този
смисъл и ответникът няма такова качество.
Именно поради това, че правото се упражнява спрямо лица, които не се
наследници по закон, наследникът е следвало да е установи и приеме наследството
по опис. Само ако заветникът или надареният
едновременно са и наследници по закон на същия наследодател, които са призовани
към наследяване, не е необходимо приемане на наследството по опис. Когато
надареният не е наследник по закон, какъвто е настоящият случай, то възстановяване
на запазена част на наследник се допуска, ако той е заявил изрично, че приема
наследството по опис и такъв опис е съставен от районния съдия. При направено
искане за намаляване на завещателно разпореждане или
дарение се прави наследствена маса, в която следва да се включи цялото
имущество, което е принадлежало на наследодателя към момента на смъртта му.
Именно за да бъдат защитени правата на надарения, е предвидено в този случай
наследството да е прието по опис. Както беше посочено и по-горе, заявлението се
прави писмено пред районния съд и се вписва в особената книга по реда на чл.49, ал.1 от ЗН. Приемането по опис е винаги изрично и то не може да се презюмира от други действия на наследника. След вписване на
заявлението се извършва опис на цялото имущество на наследодателя, като
задължение на наследника е да посочи на районния съдия всички наследствени
имущества, които са му известни.
Не се спори, че процесния имот е бил изключителна собственост на
наследодателите на ищцата, както и че наследодателите са се разпоредили с
недвижимия имот приживе, като са го дарил на ответника – техен внук и син на
ищцата. Както съдът вече посочи наследникът, чиято запазена
част е накърнена, упражнява това право спрямо лица,
които не са наследници по
закон, като е необходимо е той да
е приел наследството по опис. Ищцата И. е лице с право на
запазена част от наследството на Д.
****и **** Г.Г., но ответникът Д.С.И. не е наследник по закон на Д. ****и **** Г.Г., поради което ищцата,
за да упражни успешно това си право е следвало да приеме наследството по
опис. В съдебната практика обективирана в Решение №
320/29.06.2010г., постановено по гр. дело № 5021/2008г. на ВКС е прието
разбирането, че приемането на наследството по опис е необходимо, тъй
като наследниците по закон са
запознати с имущественото състояние на наследодателя
докато лица, които нямат това
качество не могат да установят
това. Поради това противопоставяйки
на такова лице възражение за накърнена запазена
част, наследниците по закон могат
да го поставят
пред невъзможност да установи, че
наследодателя е притежавал достатъчно имущество, без да се
налага намаляване на завещателното разпореждане. Именно поради това, за да се
защитят заветникът или надарения, е предвидено наследството да се приема
по опис. Приемането следва да стане
изрично, като описът се съставя
от районния съдия и се вписва
в особена книга.
При така установената фактическа
обстановка и като взе предвид гореизложеното, а именно, че останалото от Д. ****и **** Г.Г. наследство не е било прието по опис, а
надареният няма качеството на наследник по закон по смисъла на чл.5 и сл. ЗН, съдът приема, че не са
налице материалноправните предпоставки за реализиране
на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, поради
което и предявения иск се явява недоказан по своето основание и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
На следващо място
съдът намира и възражението на ответника за погасяване на правото за
предявяване на иска поради изтекла 5-годишна давност за основателно.
Наследодателите на ищцата са починали съответно: Д. на 23.08.2011 г., а ****
на 12.06.2014 г., т.е. наследството е
било открито най късно на 12.06.2014г., от който момент е започнал да тече
предвидения от закона 5-годишен срок, който е изтекъл на 12.06.2019г., а
исковата молба е депозирана в съда на 29.06.2020г.
Постановеният правен
резултат и релевираното от ответника до
приключване на устните състезания по делото искане за присъждане на сторените
от него разноски в хода на делото, обуславя положителното произнасяне на съда
по въпроса за разноските по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявения иск от Р.Д.И.,
ЕГН **********,***,
чрез адв.Р.Д.-ВАК, против Д.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, за намаляване на дарение от 29.08.2007 г., оформено в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 172, том II, per. №
13183, дело № 256/29.08.2007 г. на
нотариус ****, по
силата на което Д. ****- б.ж. на с. ****, ЕГН ********** - починал
на 23.08.2011 г., и **** Г.Г. - б.ж.
на с. ****, ЕГН **********, починала
на 12.06.2014 г. са дарили на
ответника Д.С.И., ЕГН: **********, 1000 кв.м идеални части от поземлен имот, целия с площ от 1700 кв., предстваляващ УПИ 11-92 в квартал 19 по плана на с. ****,
община ****, област Варненска; заедно със застроените в същото място стопанска
постройка с площ от 24 кв.м по Разрешение за строеж, а по удовстоверение
за данъчна оценка - с площ от 18 кв.м; второстепенна жилищна сграда, състояща
се от лятна кухня и навес с площ от 48 кв.м, и заедно с 1/2 идеална част от
застроената в същото дворно място жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м., на осн. чл.
30 ЗН.
ОСЪЖДА Р.Д.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Д.С.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски по делото под
формата на възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: