Определение по дело №409/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4411
Дата: 1 ноември 2013 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20131200100409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 68

Номер

68

Година

3.2.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.03

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Гаджонова

дело

номер

20104100500100

по описа за

2010

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Жалба по чл. 274 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на З. Г. П. от гр.В.Т., чрез адвокат Кирил Станчев, против определение от 30.10.2009г. постановено по гр.д. № 1421/2009г. на ВТРС, но само в частта в която съдът е отхвърлил предявения от З. Г. П. против ОС "З. и гори" В.Т. иск, с който да бъде прието за установено, че няма запазени документи за оставените от наследодателя й Иван Тодоров Пенчев в наследство 35 дка гори, като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото.

Ответната страна - Общинска С. "З. и гори" гр.В.Т. не е взела становище по жалбата.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Делото е образувано след като Административен съд В.Т., към който е била адресирана жалбата, е преценил, че компетентен съд е ВТОС и е препратил жалбата до ВТОС, само в частта в която се обжалва определение от 30.10.2009г. постановено по гр.д. № 1421/2009г. на ВТРС. В тази част с определението съдът е отхвърлил предявения от З. Г. П. против ОС "З. и гори" В.Т. иск, с който да бъде прието за установено, че няма запазени документи за оставените от наследодателя й Иван Тодоров Пенчев в наследство 35 дка гори, в землището на с.Шемшево, община В.Т., като недопустим и е прекратил производството по делото.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен отрицателен установителен иск, по реда на чл. 124 от ГПК, с който ищцата З. П. е целяла да установи, че по отношение на 35 дка гори, останали в наследство от наследодателя й Иван Тодоров Пенчев, няма запазени документи установяващи собствеността върху горите.

Разпоредбата на чл.124, ал.4, пр.2 от ГПК, обаче допуска предявяване на такъв иск, само в случаи предвидени в закон.

Съдът приема, че с установяването на този факт ищцата цели реституция на гори по реда на чл.14 на ЗВГЗГФ / Закон за възстановяване на горите и земите от горския фонд/. Разпоредбата на чл.14 от ЗВГЗГФ дава възможност на лицата, които не притежават документи, поради това, че са изгубени или унищожени не по тяхна вина, да подадат заявление, и то до 31.10. 1999г., пред нарочна комисия. Факта на загубването, респ. унищожаването на документи се доказва пред комисията, а не в отделно самостоятелно производство. Предоставена е правна възможност наличието на този факт да се установи в друго производство, което в конкретния случай е административно такова. Самият законодател е съобразил, че след настъпилите обществено-политически промени в страната след 1945г, довели до колективизация на земите и горите, при чиито процедури са били унищежени, респ. не са запазени документи за собственост, то следва при реституцията на горите, да може да се претендира правото от собствениците, респ. от техните наследници и при липса на документи. За тази цел е създадена и специална процедура- тази по чл.14 от ЗВГЗГФ, която по своя характер е административна. Административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства и да установи всички факти необходими за издаването на своя акт. Тъй като относимия факт за реституция на горите може да се установи в специално административно производство, в ЗВГЗГФ не е предвидена възможност за установяване на факта- изчезнали, респ.унищожени документи установяващи собственост върху гори, да може да се установява самостоятелно, с иск по реда на чл.124, ал.4 от ГПК

Установителни искове за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на установителни искове, са недопустими. Тази забрана е наложена заради процесуална икономия и поради обстоятелството, че всеки факт, който е релевантен за правоотношенията между страните /граждански или административни/, може да бъде установен по повод на делото относно това правоотношение. Както се изложи по-горе релевантният факт за спора между жалбоподателката и ОС"ЗГ" В.Т. е бил установим в административното производство, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане иска и е прекратил производството по делото.

Водим от горното, съдът:

О П Р ЕД Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.10.2009г. постановено по гр.д. № 1421/2009г. на ВТРС, но само в частта в която съдът е отхвърлил предявения от З. Г. П. против ОС"З. и гори" В.Т., иск с който да бъде прието за установено, че няма запазени документи за оставените от наследодателя й И. Т.П. в наследство 35 дка гори, като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото,като правилно.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:

Определение

2

DE71A8A8879BFF22C22576BE0028CC77