О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 30.12.2020 г.
АпеЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II - ри състав, в
закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
2.МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Неделчева
ВНЧД № 610 по описа на АСНС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Производството
е образувано въз основа на постъпил частен
протест от прокурор Г. Н. от Специализираната прокуратура срещу Определение, постановено в
разпоредително заседание на 08.09.2020 г. от СНС, 20-ти състав по НОХД № 1877/2020 г. по описа на СНС. С атакуваното определение съдът е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал същото на Специализираната
прокуратура за изправяне на допуснатите съществени и отстраними процесуални
нарушения във внесения в СНС обвинителен акт. В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност
на съдебния акт, като се сочи, че
обвинителният акт е изготвен съгласно
изискванията за съдържание заложени в чл.246, ал.2 от НПК. Сочи
се още, че в обвинителния титул е инкриминирано престъплението длъжностно
присвояване във формата на продължавано престъпление срещу пет лица, като
обстоятелствената част на процесуалния документ съдържа достатъчно фактически
твърдения по всеки един от 32 пункта инкриминирани и включени в общото
длъжностно престъпление, както от обективна, така и от субективна страна.
По делото
е постъпил отговор на частния протест депозиран от адв.С.К., защитник на
подсъдимите П.Р. и З.М.. Адв.К. иска АСНС да потвърди постановеното от
първоинстанционния съд определение, тъй като същото е законосъобразно и
правилно. Намира, че от съдържанието на обвинителния акт не става ясно как
подзащитните му са съзнавали неистинността на представените им документи. Сочи,
че цялата обвинителна теза е изградена върху факта, че подсъдимите Р. и М.
съзнателно са се ползвали от тези документи за улесняване на длъжностното
присвояване, като тази теза е непълна и неясно изпълнена откъм действия, факти,
взаимовръзки и съдържание, което води до невъзможност да бъде организирана
защитата на подсъдимите лице адекватно.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди доводите, изложени в частния
протест и материалите по делото, намери за установено
следното:
Частният протест е подаден от надлежна
страна в законоустановения срок, поради което е допустим. Разгледан по същество
същият се явява неоснователен.
Първоинстанционното съдебно производство пред Специализирания
наказателен съд е образувано въз
основа на внесен обвинителен акт от Софийска
градска прокуратура, с който подсъдимите
П.В.Р., З.Щ.М., Е.Д.Д., В.С.П. и Х.Д.Х. са
обвинени за престъпление по чл.203, ал.1, вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с
чл.201, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, а подсъдимия Х.Х. за
престъпление по чл.203, ал.1, вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр. с чл.201, вр. с
чл.20, ал.4 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С определение
постановено в открито съдебно заседание на 08.09.2020 г., съдебният състав се
е произнесъл по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1, т. 1-3 от
НПК, като е констатирал наличието на съществени и отстраними
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита
на подсъдимите лица, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на СП за изправянето им. В определението си СНС, 20-ти състав, е
констатирал наличието на две групи нарушения. Съдът на първо място е посочил липсата
на описание на елементите на състава на престъплението по чл.203, ал.1 от НК от
субективна страна. Посочено е в атукаваното определение, че в отделните
пунктове на обвинението по един и същи начин е описано, че подсъдимите Р. и М.
са съзнавали, че фактурите съставени от подсъдимата Д. са неистински документи,
като съзнателно са се ползвали от тях. Сочи се още, че липсват изложени факти и
обстоятелства в обвинителния акт относно тези елементи от състава на
престъплението, поради което подсъдимите Д., Р. и М. са поставени в положение да
не могат да разберат в какво точно са обвинени и срещу какво да се защитават.
Констатирана е непълнота на обвинителния акт касаеща субективната страна на
престъплението не само по отношение на
посочените по-горе подсъдими, но и по отношение на подсъдимите Х. и П..
На второ място Специализираният наказателен съд е достигнал до извода, че
доколкото обвинението е за престъпление извършено при съучастие, в обвинителния
акт не са посочени елементи от субективната страна на престъплението. Съдът е
цитирал пасаж от обвинителния акт за да илюстрира допуснатото съществено
нарушение, а именно „В изпълнение на престъпните им намерения, на 21.08.2014 г.
обв.Х. *** изготвил Заявка за поемане на задължение №..../21.08.2014 г., с цел
извършване на текущ ремонт...“, като е намерил, че нарушението се състои в
това, че не е посочено за какви престъпни намерения става въпрос и по отношение
на кои подсъдими, доколкото участието на подсъдимите в престъплението, в което
са обвинени е различно някои от тях са обвинени като извършители, а други като
помагачи. Съдът е счел, че така посочените в определението нарушения на
процесуалните правила, са съществени и отрстраними, тъй като нарушават правото
на защита на подсъдимите, изразяващо се в невъзможността да научат за какво престъпелние
са привлечени като обвиняеми, основание посочено в разпоредбата на чл.249,
ал.4, т.1 от НПК. Специализираният наказателен съд е счел останалите възражения
на защитниците изложени в съдебно заседание, като такива, които касаят въпроси
по същество на делото и не съставляват съществени процесуални нарушения, поради
което не ги е разгледал детайлно.
Въззивният
съд след като се запозна с материалите по делото, намира подадения частен протест
за неоснователен, поради което следва да го остави без уважение, като потвърди
постановеното Определение от 08.09.2020 г. от СНС, 20-ти състав по НОХД №1877/2020
г. по описа на СНС. Освен посочените съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт от първоинстанционния
съд, АСНС на собствено основание констатира и наличието на други такива, които
по съществен начин накърняват правата на подсъдимите лица да научат в
извършването на какво престъпление са обвинени.
Изискванията,
на които следва да отговаря всеки обвинителен акт, са заложени в разпоредбата
на чл.246 от НПК, като съгласно ал.2 в обстоятелствената част на обвинителния
акт се посочва престъплението извършено от обвиняемия, както и времето, мястото
и начина на извършването му. Обстоятелствената част на
обвинителния акт касаещ повдигнато обвинение за длъжностно
присвояване трябва да включва описание на конкретните
разпоредителни действия на дееца, с връченото му или поверено
имущество в качеството на длъжностно лице,
което изискване в разглеждания случай не е надлежно изпълнено.Обвинителният
титул не съдържат достатъчно подробно и ясно описание на
естеството на всички отделни разпоредителни действия, които се
твърди, че са извършили подсъдимите лица по делото като не става ясен и начина
на извършване на престъплението по чл.203 от НК, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимите П.Р., З.М., Е.Д., В.П. и Х.Х.. Липсват изложени
твърдения, както и какви факти и обстоятелства представителят на прокуратурата
приема за осъществили се, по отношение на извършени правни или фактически
действия по разпореждане с чуждо имущество, собственост на община Созопол. По-точно
дали съответните строителни работи за извършването, за които са съставени
посочените в обвинителния акт неистински частни документи, действително са
извършени и за тях са заплатени парични средства или пък се приема, че не са
извършени и сочените в обвинителния акт парични средства са заплатени въпреки
това и по този начин евентуално е причена щета на Община С.. На л.63-65 от обвинителния
акт единствено е възпроизведено заключението на изготвената по делото
комплексна съдебно-оценителна и строителна експертиза. Посочено е, че съгласно
заключението на тази експертиза и при двата вида строително ремонтни работи:
възстановяване на трошенокаменна настилка по улиците и почистване на дерета, не
са постигнати трайни резултати в посока превенция на нови наводнения и/или
тяхното ограничаване. Освен това вещите лица са констатирали, че посочените
цени в офертите и актуваните, които възложителят е приел без никакви
възражения, забележки и корекции са реално завишени, спрямо Справочник за
цените на строителството – бр.1/16 г., което води до извода, че не е осъществен
достатъчен контрол от страна на възложителя. В обстоятелствената част на
обвинителния акт не са изложени факти и обстоятелства, от който да се направи
извода какво приема представителя на прокуратурата и по точно за това по какъв
начин намира, че са присвоени сочените в обвинението парични средства. Твърденията
в обстоятелствената част на процесуалния документ касаещи 32 длъжностни присвоявания, част от
продължавано престъпления, са концентрирани главно около изготвянето на
неистински частни документи, както и участието на всеки от подсъдимите в
процедурата по съставянето и използване
им. Такъв е случая с всяко едно от 32-те деяния, които са част от
продължаваното престъпление вменено във вина на обв.Р.: по пункт 1 паричните
средства платени за ремонт на ЦДГ в с.Равна гора в размер на 71 958,09 лв.,
по пункт 2 парични средства платени за ремонт на ЦДГ – с.Р. г. в размер на
71 986,86лв., по пункт 3 - ремонт на подпорна стена на водостоци в с.Р. г.,
общ.С. – 71, 996, 42 лв., пункт 4 –парични средства платени за авариен ремонт
подход към язовирна стена в участъка около гробищата и ремонтни работи и в
други населени места в Община С. – с.Р., с.Р., с.И. в., с.К., с.П.. Не става
ясно дали ремонтът например на ЦДГ в с.Р. г.или пък авариент ремонт подход към
язовирна стена в с.Р. г. действително са извършени или не, както и дали в
резултат на тези действия и привеждането на договорените суми пари за ремонт е
причинена действителна щета на Община – С. или пък се твърди, че щетата е
причинена чрез превеждането на посочените парични суми по сметката на св.С. Г.,
а не по сметката на фирмите, които се сочи, че имали сключен договор с Община С.
за извършване на строително ремонтни и строително монтажни работи. Същата
констатация се отнася и за повдигнатото с обвинителния акт обвинение на обв.М.
за престъпление по чл.203 от НК, което е продължавано такова и се състои от 32
отделни деяния, за обвинението на подс.Д. за престъпление по чл.203 от НК,
което се състои от 30 отделни деяния, за обвинението на подс.Х. за престъпление
по чл.203 от НК, което е продължавано престъпление и се състои от 32 отделни
престъпления и по обвинението на подс.П. за престъпление по чл.203 от НК при условията
на продължавано престъпление, което се състои от 4 отделни деяния. При длъжностното присвояване извършеното от длъжностното лице разпореждане трябва да е окончателно и
безвъзмездно, а трябва също
така и да е увреждащо. За състава на престъплението по чл.
203 НК, респ. по чл.201 от НК, където е
уреден основния състав на престъплението „длъжностно присвояване“, е определящ фактът, че деецът се е разпоредил с повереното му или връчено
му имущество като със свое и по този начин е увредил притежаващия законни права
върху това имущество, лишавайки го от възможност да се ползва и да се
разпорежда с него. (в този смисъл е Решение № 215 от 7.03.2018 г. на ВКС по н. д. №
1016/2017 г., III н. о., НК, Решение № 319 от
3.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 892/2014 г., II н. о., НК). В разглеждания казус именно механизмът на това
разпореждане не е посочен, както и не става ясно дали съответното разпореждане
е довело до неоснователно отклоняване на имущество от патримониума на
собственика му Община С., с което да са
увредени интересите на общината.
С оглед констатираните
недостатъци на обвинителния акт при описание на обективната съставомерност на деянието
по чл.203 , ал.1, вр. с чл.202, ал.1, т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.20, ал.2 вр. с
чл.26, ал.1 от НК за подсъдимите П.Р., З.М., Е.Д. и В.П., а за подс.Х.Х. вр.с
чл.20, ал.4 от НК не е описана и субективната страна на деянието. На л.126,
л.175, л.227, л.258 от процесуалния документ, съставен от Софийска градска
прокуратура, единствено са налице декларативни изявления от представителя на
прокуратурата, че деянието е извършено от всяко от подсъдимите лица при форма
на вината – пряк умисъл.
На
следващо място в обвинителния акт не са изложени факти и обстоятелства от къде и
по какъв начин подс.Р. и подс.М. са имали знанието, че посочените в
обстоятелствената и диспозитивна части на обвинителния титул документи, за
всяко едно престъпление поотделно, са изготвени от подс.Е.Д., или от неизвестен
извършител или от подс.В.П. и представляват неистински частни документи. Не е
описана субективната страна на сочените документни престъпления, които се сочи,
че били извършени за улесняване на длъжностното присвояване, до какъвто извод е
достигнал и първоинстанционния съд. Само е възпроизведен текста на закона, че
тези подсъдими „съзнателно са се ползвали от неистински частни документи“ или
пък „съзнавайки, че договорът и офертата били съставени от подс.Е.Д.“,
„...знаейки за неистиността на последващите документи...“ по 32 пункта на
обвинението, същата констатация касае и помагаческата дейност на подс.Х., за
който се сочи, че умишлено улеснил другите подсъдими да реализират престъплението
по чл.203 от НК.
Като
друго процесуално нарушение, което по съществен начин нарушава правото на
защита конкретно на подс.В.П., съдът констатира следното. В пункт 32 /л.63 от
ОА/ е описано деяние – длъжностно присвояване, в което се сочи в
обстоятелствената част, че участие е взел обв.В.П.. Видно от диспозитивната
част на обвинителния титул подс.В.П. не се сочи, като участник в реализиране на
този престъпен състав.
По
дефиниция присвояването е акт на противозаконно разпореждане в свой или в чужд
интерес. От това следва, че от осъщественото разпореждане се обогатява
имуществено лично дееца или което и да е трето лице, с изключения на
собственика на веща (Наказателно право, Особена част, проф.Алексанъдр Стойнов, издание
на Сиела, 2009, л.88). От изложеното в обстоятелствената част не става ясно защо
прокуратурата приема, че паричните средства били присвоени от подсъдимите и
обогатили техния патримониум, поне такъв извод може да се направи от описаното
в обвинителния титул, а не в полза на сочените фирми, по чийто сметки са преведени
паричните средства за извършени строително ремонтни работи „М. г. ММ“ ООД,
„“СГГ Т.“ ЕООД – гр.Г. О., „С. М.“ ЕООД – гр.Ст. З., „Г. СГ“ ЕООД – гр.С., „Г.
с.“ ЕООД – гр.Г., „И.ВГ“ ЕООД – гр.Б., „С. – М“ ЕООД, „Р. Г.“ ЕООД, „В. СГ“
ЕООД, „ДГ-Г.-3“ ЕООД „ТТ Тр. К.“ ЕООД – гр.П., „С.-75“ ЕООД – гр.В., „В. П. М.
-2“ ЕООД, „Д.-С.“ ЕООД – гр.Г. О., „Х.-МК“ ЕООД, гр.С., „У.П.Г.“ ЕООД-гр.П., „С.“
ЕООД- гр.С., „И.“ ЕООД – гр.П., „Е.-П. 06“ ЕООД, „Е.п. - Русе“ ЕООД – гр.П., „Е.
Е. П. Т.“ ЕООД – гр.П., „Е. П. И.“ ЕООД – гр.П., „Д. 2008“ ЕООД – гр.С., „Б.С.“ ЕООД – гр.С., „С. 2014“
ООД, „Г. 2019“ ЕООД, „Т. 2010“ ЕООД,
гр.Р., „С.“ ЕООД – гр.С., или пък св. С.
Г., по чиято лична сметка се твърди, че са преведени паричните средства. Респ. съществува неяснота дали соченото разпореждане е
извършено в личен или чужд интерес.
Принципно
положение в българското наказателно процесуално право е, че обвинителният акт поставя фактическите и правни
рамки на обвинението и следва да включва в себе си всички съществени факти и обстоятелства, установяването на които е необходимо, за
да се приеме, че обвиняемият, респ. подсъдимият е осъществил деянието,
за което е ангажираната наказателната му отговорност. Внесеният
в случая обвинителен акт не осигурява възможност на подсъдимите
да разберат фактическото обвинение по вменените им престъпления, а именно
да узнаят фактите и обстоятелствата, които индивидуализират престъпленията
поотделно, участието на подсъдимите в тях и субсумирането на съответните факти
под конкретна норма от Наказателния кодекс. Пропуските и непълнотите в обвинителния акт неизменно води до
ограничаване правото на защита на обвиняемия/подсъдимия
и невъзможността му да подготви и организира адекватно защитата си, поради което същите се приемат за
съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1
от НПК.
С оглед
на всичко гореизложено и констатираните от АСНС процесуални нарушения, които по
съществен начин нарушават правото на подсъдимите да разберат повдигнатото им
обвинение и адекватно да организират своята защита, въззивният съдът намира, че
определението на СНС от 08.09.2020 г. следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно. Делото следва да бъде върнато на СП за изправяне на
констатираните съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.
Воден от
гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение постановено на 08.09.2020 г. по НОХД
№ 1877/2020 г. по описа на СНС, 20-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.