Решение по дело №12172/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1191
Дата: 4 април 2022 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20211110212172
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1191
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212172 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № Р-10-652/04.08.2021г. заместник -
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
"Надзор на инвестиционната дейност", на основание чл. 118 ал. 1 т. 3 ЗМИП е
наложил на УД "К.И." АД, ЕИК ххххххххххххх, имуществена санкция в
размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 47 ал. 1 ППЗМИП
вр. Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП вр. чл. 66 ал. 2 ЗМИП.
Санкционираното юридическо лице атакува наказателното
постановление със срочно подадена жалба чрез законните си представители, с
искане за отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че
дружеството - жалбоподател не е осъществило нарушението, за което е
ангажирана имуществената му отговорност, тъй като е установило произхода
на средствата на своя клиент с прилагане на два от способите по чл. 66 ал. 1
ЗМИП и попълването на декларацията по чл. 66 ал. 2 ЗМИП е допълнителен,
но незадължителен елемент към процедурата за изясняване произхода на
средствата. Изтъква се, че изводът на наказващия орган, че в декларацията по
чл. 66 ал. 2 ЗМИП липсват задължителни реквизити, е в противоречие с
материалния закон, тъй като декларацията съдържа необходимите реквизити,
1
а Приложение № 4 към чл. 47 ППЗМИП съдържа единствено указания за
попълването й. Изтъква се, че е нарушен срокът по чл. 34 ал. 1 ЗАНН.
Навежда се, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, като не е обсъдил наведените от жалбоподателя възражения срещу
АУАН. Твърди се, че към 02.04.2019г. изискванията за събиране на
декларация във вида и с изискванията на Приложение № 4 към чл. 47
ППЗМИП не са били приложими по отношение на дружеството. Навеждат се
твърдения, че нарушението е маловажно. По изложените съображения се
прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно –
да се приложи чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството - въззивник се представлява от
упълномощен представил - адв. К. Митков, който пледира за отмяната му по
доводите в жалбата. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител - юрк. Б. Г.,
прави искане за потвърждаване на наказателното постановление. Излага
съображения, че извършването на нарушението е доказано от събраните
доказателства. Изтъква, че не е нарушен срока за съставяне на АУАН.
Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и представя списък с разноски.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
УД "К.И." АД е вписано под № РГ-08-21 във водения от КФН
регистър по чл. 30 ал. 1 т. 5 ЗКФН. Дружеството притежава лиценз за
извършване на дейност като управляващо дружество съгласно Решение на
КФН № 1128-УД/22.11.2006г.
В хода на осъществявания от КФН дистанционен надзор с писмо изх.
№ РГ - 08-21-22/09.10.2020г. от УД "К.И." АД били изискани копия на
клиентските досиета, ведно с всички приложени към тях документи, на
конкретни клиенти по сключени с УД договори за доверително управление на
портфейли, сред които и копие на клиентското досие на "Г.М.К." ЕООД.
Изисканите документи били представени в КФН с писмо вх. № РГ -
08-21-22#6/20.10.2020г. Представен бил договор за управление на портфейл
от 02.04.2019г., сключен между УД "К.И." АД и "Г.М.К." ЕООД. Към
договора като Приложение № 5 била приложена декларация по чл. 66 ал. 2
ЗМИП, подписана от законния представител на "Г.М.К." ЕООД, в която било
посочено, че паричните средства, използвани в рамките на сключения
2
договор за доверително управление, в размер на 600 000 лева са с произход
търговската дейност на дружеството и продажби на имоти. Декларацията
била с дата 02.04.2016г.
До УД било изпратено писмо изх. № РГ - 08-21-22/12.01.2021г., с
което било изискано представяне на информация за използваните от
дружеството способи за установяване произхода на средствата на клиента по
договора за управление на портфейл "Г.М.К." ЕООД.
Бил получен отговор с вх. № РГ - 08-21-22#14/20.01.2021г., в който
било посочено, че за установяване произхода на средствата при сключване на
договора с "Г.М.К." ЕООД са използвани два от методите по чл. 66 ал. 1
ЗМИП, а именно: по чл. 66 ал. 1 т. 1 ЗМИП - събиране на информация от
клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания
обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се
очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез
попълване на въпросник или по друг подходящ начин чрез попълване на
анкетна карта по чл. 141 от Наредба № 44 на КФН за изискванията към
дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества,
националните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни
инвестиционни фондове, която била приложена към отговора, както и по чл.
66 ал. 1 т. 2 ЗМИП - събиране на друга информация от официални независими
източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други
чрез изваждане на баланс към 31.12.2017г. от ТРРЮЛНЦ, както и изискване
на финансов отчет за края на 2018г. Към отговора били приложени и
счетоводни баланси към 31.12.2017г. и 31.12.2018г. на "Г.М.К." ЕООД.
В отговор на писмо на КФН изх. № РГ-08-21-22/01.03.2021г. с писмо
вх. № РГ - 08-21-22#17/04.03.2021г. от УД "К.И." АД било посочено, че
разминаването в датите на договора за управление на портфейл от
02.04.2019г., сключен между УД "К.И." АД и "Г.М.К." ЕООД, и декларацията
по чл. 66 ал. 2 ЗМИП - Приложение № 5 към договора, се дължи на
техническа грешка и преди 02.04.2019г. управляващото дружество не е имало
отношения с "Г.М.К." ЕООД. Към отговора била приложена и декларация по
чл. 66 ал. 2 ЗМИП - Приложение № 5 към договора от 02.04.2019г., с
идентично съдържание на представената с писмо вх. № РГ - 08-21-
22#6/20.10.2020г., но с дата 02.04.2019г.
3
До представляващите управляващото дружество била изпратена
покана изх. № РГ-08-21-11/11.03.2021г. да се явят лично или да изпратят
упълномощен представител в КФН за съставяне, подписване и връчване на
АУАН за установено нарушение по чл. 47 ал. 1 ППЗМИП вр. Приложение №
4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП вр. чл. 66 ал. 2 ЗМИП.
На 16.03.2021г. в присъствието на двама свидетели и на законните
представители на дружеството - въззивник свидетелят С.К. - младши експерт
в отдел "Надзор на предприятия за колективно инвестиране", дирекция
"Надзор на инвестиционната дейност" на КФН, съставил АУАН № Р - 06-
207/16.03.2021г. против УД "К.И." АД затова, че декларацията по чл. 66 ал. 2
ЗМИП, подадена на 02.04.2019г. от законния представител на "Г.М.К." ЕООД
в качеството му на клиент на УД, не е попълнена съгласно изискванията на
Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП при установяване на деловото
взаимоотношение с "Г.М.К." ЕООД като в нея липсват индивидуализиращи
данни за договора, за лицата, с които е сключен, както и за периода, в който е
генериран доходът от търговската дейност на дружеството и информация за
контрагентите му. Горното свидетелят К. квалифицирал като нарушение на
чл. 47 ал. 1 ППЗМИП вр. Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП вр. чл.
66 ал. 2 ЗМИП и приел, че същото е извършено на датата на подаване на
декларацията - 02.04.2019г.
Срещу АУАН били депозирани възражения вх. № 91-01-
219#1/19.03.2021г. с доводи, сходни на доводите в жалбата пред съда. Към
възражението били приложени протокол за установяване произхода на
средствата по чл. 66 ЗМИП на "Г.М.К." ЕООД, отчет за приходите и
разходите на "Г.М.К." ЕООД за 2017г., вътрешни правила за контрол и
предотвратяване на изпирането на пари и предотвратяване на финансирането
на тероризма на УД, както и протокол от заседание на Съвета на директорите
на УД на 23.04.2019г., на което представените вътрешни правила били
приети.
След преценка, че възраженията не са основателни на 04.08.2021г. М.
Филипова - заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Надзор
на инвестиционната дейност" издала атакуваното Наказателно постановление
№ Р-10-652/04.08.2021г., с което на основание чл. 118 ал. 1 т. 3 ЗМИП
наложила на УД "К.И." АД, ЕИК ххххххххххххх, имуществена санкция в
размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 47 ал. 1 ППЗМИП
вр. Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП вр. чл. 66 ал. 2 ЗМИП.
4
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля С. К. и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК – писмо изх. № РГ - 08-21-22/09.10.2020г.,
писмо вх. № РГ - 08-21-22#6/20.10.2020г., договор за управление на портфейл
от 02.04.2019г., сключен между УД "К.И." АД и "Г.М.К." ЕООД, декларация
по чл. 66 ал. 2 ЗМИП, подписана от законния представител на "Г.М.К." ЕООД
с дата 02.04.2016г., писмо изх. № РГ - 08-21-22/12.01.2021г., отговор с вх. №
РГ - 08-21-22#14/20.01.2021г., анкетна карта по чл. 141 от Наредба № 44 на
КФН за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове от 02.04.2019г.,
счетоводни баланси към 31.12.2017г. и 31.12.2018г. на "Г.М.К." ЕООД, писмо
вх. № РГ - 08-21-22#17/04.03.2021г, декларация по чл. 66 ал. 2 ЗМИП от
02.04.2019г., покана изх. № РГ-08-21-11/11.03.2021г., АУАН № Р - 06-
207/16.03.2021г., възражения вх. № 91-01-219#1/19.03.2021г. протокол за
установяване произхода на средствата по чл. 66 ЗМИП на "Г.М.К." ЕООД от
02.04.2019г., отчет за приходите и разходите на "Г.М.К." ЕООД за 2017г.,
вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и
предотвратяване на финансирането на тероризма на УД, протокол от
заседание на Съвета на директорите на УД на 23.04.2019г., Наказателно
постановление № Р-10-652/04.08.2021г., заповед № 3 - 249/20.10.2020г. на
заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност".
Съдът кредитира както гласните доказателствени средства, така и
писмените доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни и
безпротиворечиви. Предвид извода за безпротиворечива доказателствена
съвкупност и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3
НПК, съдът намира, че по-детайлен доказателствен анализ не дължи да
излага. Следва да се изтъкне и че въззивникът не оспорва установената
фактическа обстановка, а атакува наказателното постановление с доводи за
неправилно приложение на материалния закон.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Наказателното постановление и актът, с който е установено
нарушението, са издадени от компетентни органи съгласно чл. 123 ал. 1
ЗМИП.
АУАН и НП са съставени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 2
и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като възраженията на въззивника в този
смисъл не са основателни. Неправилно жалбоподателят навежда, че
нарушителят е открит на 20.10.2020г., когато в КФН с писмо вх. № РГ - 08-21-
22#6/20.10.2020г. са били представени договор за управление на портфейл от
5
02.04.2019г., сключен между УД "К.И." АД и "Г.М.К." ЕООД и декларация по
чл. 66 ал. 2 ЗМИП, подписана от законния представител на "Г.М.К." ЕООД, с
дата 02.04.2016г. Видно от писмените доказателства впоследствие е била
изискана допълнителна информация от контролните органи във връзка с
разминаването между датата на договора и датата на декларацията по чл. 66
ал. 2 ЗМИП, като отговорът на въззивника, ведно с декларация по чл. 66 ал. 2
ЗМИП, този път от 02.04.2019г., е постъпил в КФН на 04.03.2021г. Едва с
постъпване на отговора от 04.03.2021г. контролните органи са установили
датата на подаване на декларацията, респективно - датата на нарушението,
което е от значение и за преценка спазването на петгодишния срок по чл. 34
ал. 2 ЗАНН. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че още към
20.10.2020г. на контролните органи е била известна датата на нарушението,
тъй като те е следвало да предположат, че посочването на година 2016г. в
декларацията по чл. 66 ал. 2 ЗМИП е техническа грешка предвид на датата на
сключване на договора за управление на портфейл и на разположението на
цифрите "6" и "9" на клавиатурата. За да се счете за открит нарушителя,
следва да са установени всички обективни и субективни признаци на
нарушението. Със съставянето на АУАН се повдига административното
обвинение, което не може да се основава на догадки, предположения и
допускания от страна на контролните органи. Вместо това последните следва
да пристъпят към съставяне на АУАН, едва когато са установили всички
съставомерни признаци от състава на нарушението, включително и датата на
извършването му, което в случая е станало на 04.03.2021г. Следва изрично да
се посочи, че дори и да се счете, че нарушителят е открит на 20.10.2020г.,
срокът за съставяне на АУАН отново би бил спазен, тъй като в случая
приложение намират не сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, а тези, уредени в чл.
34 ал. 2 ЗАНН, които са шест месеца от откриване на нарушителя и пет
години от извършване на нарушението.
При съставяне на акта за установяване на нарушението не са били
нарушени процесуалните правила. Актът е съставен в присъствие на
законните представители на въззивника и в присъствието на двама свидетели
съгласно чл. 40 ал. 3 ЗАНН. Подписан е от съставителя, свидетелите и
представляващите въззивника, на които е предявен за запознаване и им е
връчен препис от същия.
6
АУАН и НП имат съдържанието по чл. 42 ал. 1 ЗАНН, съответно - чл. 57
ал. 1 ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП при пълна идентичност са
описани всички съставомерни признаци на нарушението, посочени са
обстоятелствата на извършването му, като е посочена и нарушената законова
разпоредба.
В НП наказващият орган е изложил и подробни съображения за
неоснователност на направените срещу АУАН възражения, поради което не
могат да бъдат сподели възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл.
52 ал. 4 ЗАНН.
От събраните доказателства и доказателствени средства се установи
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно чл. 3 т. 1 ЗМИП
сред мерките за превенция на използването на финансовата система за целите
на изпирането на пари е и комплексната проверка на клиентите. Съгласно чл.
4 т. 10 ЗМИП мерките по чл. 3 т. 1 - 6 са задължителни за управляващите
дружества. Начинът на извършване и съдържанието на комплексната
проверка на клиентите са уредени в Глава II ЗМИП "Комплексна проверка".
Съгласно чл. 10 т. 4 ЗМИП комплексната проверка на клиентите включва
изясняване на произхода на средствата в предвидените от закона случаи.
Според чл. 11 ал. 1 т. 1 ЗМИП задължените субекти по чл. 4 ЗМИП прилагат
мерките за комплексна проверка на клиента при установяване на делови
взаимоотношения. Разпоредбата на чл. 66 ал. 1 ЗМИП предвижда, че
произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от
способите, посочени в чл. 66 ал. 1 т. 1 - 5 ЗМИП. Разпоредбата на чл. 66 ал. 2
ЗМИП предвижда, че при невъзможност за изясняване на произхода на
средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при
които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до
противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се
извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен
представител или пълномощник, като изречение последно на чл. 66 ал. 2
ЗМИП предвижда, че формата и редът за подаване на декларацията се
определят с ППЗМИП. Съгласно чл. 47 ал. 1 ППЗМИП в случаите по чл. 66
ал. 2 ЗМИП, когато лицата по чл. 4 ЗМИП изясняват произхода на средствата
чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител
или пълномощник, декларацията следва да съдържа реквизитите съгласно
7
приложение № 4. Съгласно приложение № 4 към чл. 47 ППЗМИП, при
посочване на договори (включително договори за дарение), фактури или
други документи се посочват техният вид, номер (ако е приложимо), дата на
сключване или подписване, както и данни за лицата, с които е сключен
договорът или които са подписали или издали документите, а при посочване
на доходи от търговска или трудова дейност, както и друг общоформулиран
източник - периодът, в който са генерирани доходите, както и данни за
работодателя или контрагентите.
В случая за дружеството - жалбоподател е съществувало задължение да
извърши комплексна проверка на клиента си по договора за управление на
портфейл "Г.М.К." ЕООД при установяване на деловите взаимоотношения,
която включва и изясняване на произхода на средствата. Представената
декларация от 02.04.2019г. от законния представител на "Г.М.К." ЕООД не
съдържа задължителните реквизити по Приложение № 4 към чл. 47
ППЗМИП. В нея единствено е посочено, че паричните средства, използвани в
рамките на договора за управление, са с произход от търговска дейност на
дружеството и продажба на имоти. В декларацията е следвало да се посочат и
периодът, в който са генерирани доходите, както и данни за работодателя или
контрагентите /по отношение на средствата от търговска дейност/, както и
вида на договора за продажба на имоти, дата на сключване или подписване,
както и данни за лицата, с които е сключен договорът или които са подписали
или издали документите. Не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че не се касае за задължителни реквизити на декларацията по
чл. 66 ал. 2 ЗМИП, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 1 ППЗМИП
в Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП са уредени именно реквизитите,
които следва да съдържа декларацията, а не са дадени просто указания за
попълването й.
Не е основателно и следващото възражение на въззивника - че към
датата на установяване на деловото взаимоотношение с "Г.М.К." ЕООД за
дружеството – жалбоподател не е съществувало задължение, когато
произходът на средствата се установява по този начин, декларация по чл. 66
ал. 2 ЗМИП да съдържа всички реквизити по Приложение № 4 към чл. 47 ал.
1 ППЗИМ. Правилникът за приложение на ЗМИП е обнародван в ДВ, брой 3
от 08.01.2019г. Съгласно § 6 ал. 1 ПЗР на ЗМИП /обн. ДВ. бр.27 от 27 март
2018г./ лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу
8
изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон,
привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 и
ги изпращат за утвърждаване по реда на чл. 103 в 4-месечен срок от
приемането на правилника за прилагане на закона. Разпоредбата на чл. 101 ал.
1 ЗМИП предвижда задължение за лицата по чл. 4 от закона да приемат
вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се
прилагат ефективно и по отношение на техни клонове и дъщерни дружества в
чужбина. Съдържанието на правилата е уредено в чл. 101 ал. 2 ЗМИП, като
чл. 101 ал. 2 т. 9 ЗМИП урежда, че приетите вътрешни правила следва да
съдържат и правила и организация за изпълнение на задълженията за
изясняване произхода на средствата и източника на имущественото
състояние. Задълженията за изясняване произхода на средствата са уредени в
ЗМИП, като по отношение на разпоредбите на чл. 66 ал. 2 ЗМИП и на чл. 47
ал. 1 ППЗМИП не е предвиден по-продължителен vacatio legis от срока по чл.
5 ал. 5 КРБ. ППЗМИП е обнародван в ДВ, брой 3, от 08.01.2019г., влязъл е
сила три дни след обнародването му, след което задължените субекти е
следвало да осъществяват дейността си в съответствие с разпоредбите на
ППЗМИП, в това число и с чл. 47 ал. 1 ППЗМИП и приложение № 4 към чл.
47 ал. 1 ППЗМИП.
Независимо от изложеното съдът намира, че дружеството - въззивник
не е осъществило състава на административното нарушение по чл. 47 ал. 1
ППЗМИП вр. Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП вр. чл. 66 ал. 2
ЗМИП. Разпоредбата на чл. 66 ал. 2 ЗМИП урежда подаването на декларация
от клиента или от неговия законен или упълномощен представител като
алтернативен способ за изясняване произхода на средствата, при
невъзможност за изясняване произхода на средствата след изчерпване на
способите по чл. 66 ал. 1 ЗМИП или когато прилагането на поне два от тях е
довело до противоречива информация. В разпоредбата на чл. 47 ал. 1
ППЗМИП изрично е посочено, че декларацията следва да има реквизитите по
Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП, когато задължените субекти по
ЗМИП изясняват произхода на средствата чрез писмена декларация от
клиента, неговия законен представител или пълномощник. В случая УД не е
изяснило произхода на средствата чрез подаване на писмена декларация.
Вместо това дружеството е приложило два от способите по чл. 66 ал. 1
ЗМИП, а именно способът по чл. 66 ал. 1 т. 1 ЗМИП - събиране на
9
информация от клиента за основната му дейност, включително за
действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на
операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на
тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ
начин чрез попълване на анкетна карта по чл. 141 от Наредба № 44 на КФН за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове, както и способа по чл.
66 ал. 1 т. 2 ЗМИП - събиране на друга информация от официални независими
източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни чрез
изискване на счетоводните баланси на клиента към 31.12.2018г. и към
31.12.2017г. Т.е. в случая декларацията, подадена от "Г.М.К." ЕООД, не е
била способ за установяване произхода на средствата, който е установен чрез
два от способите по чл. 66 ал. 1 ЗМИП. Ето защо и независимо, че същата
няма съдържанието по Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ЗМИП, това не е
нарушение на посочената разпоредба, защото декларацията следва да има
императивно изискуемото съдържание, когато се използва за установяване на
произхода на средствата. В случая дружеството е използвало декларацията
като трети незадължителен способ, доколкото са приложени два от способите
по чл. 66 ал. 1 ЗМИП. Същевременно не може да се приеме /а и такива
твърдения липсват и в АУАН и в НП/, че прилагането на два от способите по
чл. 66 ал. 1 ЗМИП е довело до противоречива информация, така че за УД да е
възникнало задължението да пристъпи към изясняване произхода на
средствата чрез декларацията по чл. 66 ал. 2 ЗМИП. Видно от счетоводните
баланси към 31.12.2017г. и 31.12.2018г. в края на 2018г. "Г.М.К." ЕООД е
имало активи в размер на 1 717 000 лева, от които 1 712 000 лева - парични
средства. В анкетната карта от 02.04.2019г. по чл. 141 от Наредба № 44 на
КФН "Г.М.К." ЕООД е посочило активи в размер на 1 500 000 лева,
включително ликвидни активи, инвестиции и недвижима собственост. Не
могат да бъдат споделени възраженията на наказващия орган, че доколкото
дружеството само е избрало да използва подаването на декларация като трети
способ за установяване произхода на средствата, то следва да носи
отговорност за несъответствие на съдържанието й с реквизитите по
Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП. В случая от решаващо значение е
дали изясняване на произхода на средствата е било въз основа на някой от
10
другите способи или въз основа на подадената декларация. Доколкото
изясняване на произхода на средствата е сторено чрез способите по чл. 66 ал.
1 т. 1 и. 2 ЗМИП, а не чрез декларацията, то несъответствието на
съдържанието й с реквизитите по Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП
не осъществява състава на административното нарушение по чл. 47 ал. 1
ППЗМИП вр. Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП вр. чл. 66 ал. 2
ЗМИП.
Дори и да не бъдат споделени гореизложените съображения обаче и да
се приеме, че дружеството е осъществило нарушението, за което му е
наложена имуществена санкция, то същото категорично попада в хипотезата
на чл. 28 ЗАНН. За да е налице маловажен случай, следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид (чл. 93 т. 9 НК). Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
обща и е приложима и в случаите на формални нарушения, каквото е
нарушението, за което е наложена имуществена санкция на дружеството –
въззивник. За съставомерността на формалните нарушения не се изисква
настъпването на общественоопасни последици, тъй като със самото им
осъществяване те засягат в достатъчно значима степен обществените
отношения, обект на закрила, така че да бъдат санкционирано с
административна принуда. Независимо от това настъпването на
общественоопасни последици в резултат на деянието не може да не бъде
съобразявано при преценката за степента на обществена опасност на
конкретното нарушение. В случая не са налице каквито и да било вредни
последици, настъпили в резултат на нарушението. Следва да се посочи, че
целта на декларацията по чл. 66 ал. 2 ЗМИП и на поставените изисквания към
съдържанието й е да се установи произхода на паричните средства и да се
създадат условия за проследимост на паричните потоци, така че да не се
допусне използване на финансовата система за целите на изпирането на пари.
В случая произходът на средствата е установен посредством начина,
предвиден в чл. 66 ал. 1 ЗМИП, поради което с несъответствието на
декларацията с изискванията на Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1 ППЗМИП
по никакъв начин не са били застрашени и засегнати обществени отношения,
предмет на закрила от разпоредбите на ЗМИП. Наказващият орган е следвало
11
да отчете липсата на отрицателно засягане на защитените от разпоредбите на
ЗМИП обществени отношения, да приложи чл. 28 ЗАНН, да освободи
въззивника от административноказателна отговорност и да го предупреди,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде
наложено административно наказание. Съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на
ОСНК на ВКС преценката на АНО за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради противоречието му със закона. Към датата на
постановяване на съдебното решение е в сила разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 2
ЗАНН /в сила от 23.12.2021г./, съгласно която когато отменя наказателното
постановление по съображения, че нарушението е маловажно, съдът
предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Доколкото обаче цитираната
разпоредба не е била действащо право към датата на извършване на
нарушението и доколкото е по-неблагоприятна за нарушителя, предвид на
последиците, които настъпват за него - определяне на едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за извършено нарушение в рамките на който
ще му бъде наложено административно наказание, на основание чл. 3 ал. 2
ЗАНН съдът счита, че следва да приложи по-благоприятната за
жалбоподателя уредба, действала до 23.12.2021г., която предвижда, че в
случаите, когато установи, че са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, съдът
отменя наказателното постановление, без да предупреждава нарушителя по
см. на чл. 63 ал. 2 т. 2 ЗАНН.
Предвид извода, че материалният закон е приложен неправилно, съдът
намира, че жалбата е основателна и наказателното постановление следва да се
отмени.
Въззивникът не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът

12
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-652/04.08.2021г.,
издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на
основание чл. 118 ал. 1 т. 3 ЗМИП на УД "К.И." АД, ЕИК ххххххххххххх, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 47 ал. 1 ППЗМИП вр. Приложение № 4 към чл. 47 ал. 1
ППЗМИП вр. чл. 66 ал. 2 ЗМИП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13