Р
Е Ш Е Н И Е
№
260345 / 22.3.2021г.
гр. Перник, 22.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03764 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу Ю.Д.В., с адрес: ***, С.В.М., с адрес: ***4 и
В.В.В., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато в отношенията между
страните, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност – всеки
съобразно притежаваната 1/3 идеална част, на ищцовото дружество сумата от
741,95 лева за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се
на адрес: гр., кв. „”, бл., вх. , ет. , ап. , от които: главница в размер на 640,55
лева за периода от 22.03.2014г. до 17.05.2019г. и лихва за забава на месечните
плащания в размер на 101,40 лева, начислена за периода от 08.06.2014г. до 04.12.2019г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д. № 02095/2020г. по
описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответниците, в качеството им на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно
правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални
води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр., кв. „”, бл. ,
вх. , ет. , ап. , е водоснабден.
Посочва, че ответниците се явяват задължени лица за заплащане стойността на
консумираната питейна вода, доколкото са наследници и съсобственици на
процесния имот. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни
услуги, чиято стойност възлиза на сумата от 640,55 лв. Изяснява се, че от своя
страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С
тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците са
депозирали писмен отговор, с който оспорват предявените искови претенции по
основание и размер. Същите оспорват твърдението, че са съсобственици на
процесния недвижим имот, като неоснователно и недоказано. Релевират възражение
за недължимост на част от вземанията, поради погасяването им по давност.
Ответниците Ю.Д.В. и С.В.М. твърдят, че са направили отказ от наследството,
оставено им от В. Герасимов В., за което представят и писмени доказателства.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1047
от 26.05.2020г. по ч. гр. д. № 02095 по описа за 2020г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същите са оспорили
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл.
415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира
предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени
са от страна на ищеца обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказатествена
тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника като установи вземането
си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер; че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр., кв. „”, бл., вх. , ет. , ап. и че през процесния период ответниците са имали
качеството потребител по смисъла на Общите условия. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на
оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и
канализация” ООД - Перник.
С оглед горното, съдът изрично е указал
на ищеца, че следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с проекта на
доклад по чл.146 ГПК, обявен за окончателен в съдебно заседание от 21.01.2021г.
От страна на ищеца, обаче, не са
ангажирани достатъчно доказателства,
които да установят обстоятелството, че ответнииците са потребители на услуги,
предоставени от ищеца за процесния период, т. е. че същите са съсобственици или
притежатели на вещно право на строеж или право на ползване върху процесния
водоснабден имот, въпреки указаната им доказателствена тежест в тази насока. Представеното
от страна на ищеца писмо от Д „МПТ” към Община Перник, сочещо, че процесният
имот е служебно въведен на имената на ответниците, не е достатъчно, за да
установи наличието на притежавано от ответниците право на собственост върху
процесния имот или учредено спрямо тях вещно право на ползване. Още повече, че
ответницата Ю.Д.В. е представила удостоверение за отказ от наследството на
починалия В. Герасимов В., което обстоятелство не е отразено в цитираното писмо
на Д „МПТ” към Община Перник.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответнците Ю.Д.В., С.В.М. и
В.В.В. са съсобственици или носители на вещно право на ползване на процесния недвижим имот за процесния
период. Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка за
уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между
страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно
основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски имат само ответниците. Ответниците Ю.Д.В. и С.В.М. са доказали такива
в размер на по 200.00 лева – за адвокатско възнаграждение, а ответника В.В.В. –
в размер на 100,00 лева, които следва да им бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу Ю.Д.В., с адрес:
***, С.В.М., с адрес: ***4 и В.В.В., с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато в отношенията между страните, че ответниците дължат в условията на
разделна отговорност – всеки съобразно притежаваната 1/3 идеална част, на
ищцовото дружество сумата от 741,95 лева за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: гр., кв. „”, бл. , вх., ет. ,
ап. , от които: главница в размер на 640,55 лева за периода от 22.03.2014г. до
17.05.2019г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 101,40 лева,
начислена за периода от 08.06.2014г. до 04.12.2019г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата, за които суми по ч. гр. д. № 02095/2020г. по описа на Районен съд –
Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю.Д.В., с адрес: ***, сумата от 200,00лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, ДА
ЗАПЛАТИ на С.В.М., с адрес: ***4 сумата от 200,00лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, ДА
ЗАПЛАТИ на В.В.В., с адрес: *** сумата от 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 02095/2020г.
по описа на ПРС, да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: