ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 24.02.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа гр.д. №
16363 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.Л.Б. против И.П.В.,
с което са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата И.Л.Б. твърди,
че е станала собственик на недвижим имот: сграда с идентификатор
68134,4337.53.1, находяща се в гр. София. Столична
община, обл. София /столица/, район „Овча
купел", ул.„*******, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4337.53, със застроена площ от 492 кв. Сочи, че го е придобила на деривативно и оригинерно
основание. За деривативното основание сочи, че на
22.06.1998 г. процесният имот е включен в капитала на
БКС В.АД, което дружество от своя страна го прехвърлило на Р.В.АД чрез
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 42,
том VI, рег.№ 32841, дело № 983/2012 г., по описа на нотариус с рег.№ 274 НК. С
Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 7788, дело 259/07.12.2016 г. на нотариус с
рег. № 043 Р.В.АД продал на Р.И.Я.имота, а след смъртта му на 25.02.2017 г.
наследницата му М.П.продала на ищцата имота чрез сделка с Нотариален акт № 23,
том II, peг. № 10832, дело № 206/2017г. на нотариус с
рег.№ 274. Поддържа, че ответникът оспорва правото й на собственост, тъй като в
качеството си на взискател по изпълнително дело №
20178440402143 чрез ЧСИ с рег. № 844 я задължил да премахне собствената си
сграда (изпълнителният лист е от 11.04.2008 г., издаден по решение от
19.07.2002 г. по гр.д. № 8423 / 1999 г., СРС, 45 състав срещу БКС В.АД).
Евентуалното си твърдение, че е придобила имота по давност обосновава с
обстоятелството, че решението по цитираното дело не е било вписано, което се
явява непротивопоставимо обстоятелство спрямо последващите приобретятели на
имота, между които се явява и тя. Поради това
ответникът не би могъл да се легитимира като собственик на имота по
силата на Нотариален акт за доброволна делба № 111, том II, per.
№ 8708, дело № 271 / 2014 г. на нотариус
В.М., вписан като Акт № 31, т. XI, д. № 35334 / 2012 г., вх. Per. № 46392 / 16. 09. 2014 г. Незнанието за воденото през
1999 г. дело за собственост между ответника и първоначалния праводател
я правел добросъвестен владелец, като за това си твърдение присъединява
владението върху имота на предишните й праводатели,
тъй като и то било добросъвестно. Счита, че дори и да й бъде признато
качеството недобросъвестен владелец, то от първоначалната продажба са изминали
повече от 10 години. Моли да бъде признато за установено в отношенията й с
ответникът И.П.В. не е собственик на недвижим имот: сграда с идентификатор
68134,4337.53.1, находяща се в гр. София. Столична
община, обл. София /столица/, район „Овча купел",
ул.„*******, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4337.53, със
застроена площ от 492 кв.
С отговора на
исковата молба, както и с в съдебно заседание, проведено на 07.11.2019 г.
ответникът е направил възражение за недопустимост на предявения иск.
С Разпореждане от
19.11.2019 г. на ищеца са дадени указания да уточни основанието, на което поддържа, че е
собственик на процесния имот, както и да изложи
твърдения относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск.
С молба от 11.12.2019
г. ищцата е посочила, че правото на
собственост й се оспорва от ответника, доколкото той е предприел действия по
премахване на процесната сграда. Поддържа, че не е
обвързана от съдебното решение, постановено по гр.д. № 8423/1999 г., а освен
това поддържа, че е придобила собствеността по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.
При проверка на
исковата молба съгласно чл. 126 и чл. 130 от ГПК съдът констатира, че
предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото
си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или едно право,
когато има интерес от това.
С исковата молба са
предявени два установителни иска за собственост, като
с молба от 11.12.2019 г. ищцата е уточнила, че предявява положителен установителн иск за собственост като главен и отрицателен установителен иск като евентуален. Главният иск е с искане да бъде признато за установено, че И.Л.Б.
е собственик на сграда с идентификатор 68134,4337.53.1, находяща
се в гр. София, район „Овча купел", ул.„*******, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4337.53, със застроена площ от 492 кв.м., а евенталният - че ответникът не е собственик на сградата.
При служебна справка
по гр.д. № 14123/2017 г. по описа на СГС, 19 състав се установява, че
производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.П.В. на
31.10.2017 г. против „Р.В.“ АД, М.И.П., И.Л. Б.и А.А.Г..
Против И.Л. Б.е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане
да бъде признато за установено, че тя не е собственик на сграда с идентификатор
68134,4337.53.1. В предмета на този отрицателен установителен
иск е включено установането на принадлежността на
правото на собственост на ответника Б., като в рамките на производството тя
следва да изчерпи всички свои основания за придобиване на собствеността, включително и тези, свързани с твърдението й за изтекла в нейна полза придобивна давност. В този смисъл е
налице идентичност в предмета на предявения по-рано отрицателен установителен иск и предявения в настоящото производство
положителен установителен иск за собственост върху процесната сграда. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1
от ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела
между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. В конкретния случай, между
същите страни е налице висящ спор с идентичен предмет, който е образуван преди
настоящото производство.
Предявеният
положителен установителен иск се явява недопустим и в
частта, в която ищецът поддържа, че е собственик по силата на договор за
покупко-продажба. Това е така, тъй като с Решение от 17.05.2006 г. по гр.д. №
5754/2002 г. по описа на СГС, ІІ г отделение е признато за установено, че праводателелят на ищеца „БКС Витоша“ АД не е собственик на процесната сграда. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2
от ГПК постановеното решение има действие и по отношение на правоприемниците на
страните в производството. Обстоятелството, че исковата молба или съдебното решение
не са били вписани в Службата по вписванията не се отразява върху действието на
съдебното решение по отношение на правоприемниците.
На следващо място, не
може да се установи, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, доколкото ищецът не
поддържа, че ответникът твърди да е собственик на сградата. Въведени са твърдения единствено, че е
образувано изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист за
премахване на сградата, но не и че ответникът демонстрира, че е неин собственик.
Предвид на изложеното
съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 16363/2018 г. по описа на СГС, І-18 състав по предявените от И.Л.Б.
против И.П.В., с което са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: