Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.07.2020 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански
състав
На 30 юни 2020 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.дело № 94 по описа на ОС-Ямбол за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез процесуалния представител -
юрисконсулт К.Т. против Решение №803/ 13.11.2019 г., постановено по гр.д.№1879/2019 г. по
описа на РС-Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционният съд приема за
установено на основание чл.439 от ГПК, че М.И.З., с ЕГН ********** ***, не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, бл.14,
сумата 588,02 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2013 г.
до окончателното й изплащане; 53,66 лв. възнаградителна лихва за периода
15.03.2012 г. до 13.07.2012 г.; 73,77 лв. мораторна лихва за периода 13.04.2012
г. до 02.07.2013 г. и 125 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 24.09.2013 г. по ч.гр.д. № 1758/2013 г. по описа на ЯРС, въз основа на
който е образувано и.д.№397/2019 г. по описа на ЧСИ И. Х., рег.№878, поради
изтекла погасителна давност. Със същото решение „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД, е осъдено да заплати на М.И.З., с посочени данни, на основание чл.78, ал.1
от ГПК направените по делото разноски в размер 392 лв.
С въззивната
жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени подробни съображения по
същество на направените оплаквания. Счита, че неправилно районният съд е приел,
че погасителната давност е започнала да тече от 13.04.2012г., а именно -
моментът, в който вземането е станало ликвидно и изискуемо, и е изтекла на
13.04.2017г., като се е позовал на Решение
на ВКС по чл.290 от ГПК, а именно Решение № 94/27.07.2010 г. по т.д. № 943/2009
г., т.к., първо отделение, което не представлява задължителна съдебна практика,
съгласно чл.290, ал.3 от ГПК. Възвежда се, че неправилни са изводите на първоинстанционния
съд, за приложимостта на постановките на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС
по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, конкретно
т.14, предвид факта, че за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му, би следвало да се
прилага даденото с ППВС №3/18.11.1980г. тълкуване, според
което образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Според въззивника действието на цитираното ППВС е
отменено с т.10 на ТР №2/26.06.2015г., и едва от 26.06.2015г. насетне са
приложими постановките на цитираното ТР
на ОСГТК на ВКС. Въззивникът сочи, че след 26.06.2015г. при действието на
цитираното ТР са извършвани редица изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, като в случая последното предприето изпълнително действие е
извършено на 20.06.2019г. - наложени запори върху сметките на ищеца-въззиваем
при "Банка ДСК"ЕАД и при "Първа инвестиционна банка"АД. Предвид
на тези си съображения въззивникът с жалбата си иска отмяна на атакуваното
решение на ЯРС и постановяване на ново, с което предявеният в производството
иск да бъде отхвърлен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски
за двете инстанции. Доказателствени
искания с въззивната жалба не са направени.
В
срока по чл.263 от ГПК е депозиран
писмен отговор от М.И.З., чрез
пълномощника му адв.И.Г. от ЯАК, в който по подробно изложени аргументи и
доводи, е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно
за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС. Иска се потвърждаване на
решението и присъждане на сторените разноски по делото. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.
В о.с.з. въззивникът, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител. Чрез процесуалният си представител - юриск. К.Т., депозира писмена
молба, с която заявява, че поддържа в пълнота жалбата по изложените в същата
съображения и с направените в нея искания, както и претендира присъждане на направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции, съгласно представен списък на същите по чл.80 от ГПК. В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството
в тежест на въззивника, е заявено на основание чл.78 ал.5 от ГПК възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната въззиваема страна адвокатско
възнаграждение, като същото бъде редуцирано.
Въззиваемата
страна - М.И.З., чрез пълномощника си - адв.И.Г. от ЯАК в
с.з. оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, както и за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на направените пред настоящата
въззивна инстанция разноски. Представя писмени бележки, в които доразвива
доводите и съображенията, с които желае потвърждаване на обжалваното Решение на
ЯРС.
Ямболският окръжен съд, след като провери обжалваното решение,
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, подложи на самостоятелна
преценка събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на
страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството
пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба, предявена на
30.05.2019г. от М.И.З., с ЕГН ********** *** против
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, бл.14, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК - за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумите: 588,02
лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2013 г. до
окончателното й изплащане, 53,66 лв. възнаградителна лихва за периода
15.03.2012 г. до 13.07.2012 г., 73,77 лв. мораторна лихва за периода 13.04.2012
г. до 02.07.2013 г. и 125 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 24.09.2013 г. по ч.гр.д. № 1758/2013 г. по описа на ЯРС, въз основа на
който е образувано и.д.№ 397/2019 г. по описа на ЧСИ И.Христова, рег.№ 878. Претендира
се с ИМ и присъждане на направените в производството пред ЯРС разноски.
Съобразно процесуалните правила към ИМ са приложени писмени доказателства и са
заявени доказателствени искания.
Въз основа на
изложената в обстоятелствената част на исковата си молба фактология и развити
доводи и аргументи, претенцията си ищецът обосновава на погасяването на паричните вземания на ответника,
предмет на предявения му отрицателен установителен иск, по давност, изтекла на
04.01.2019г., предвид неизвършване на изпълнителни действия по изп.д.№ 40/2014г.
по описа на ЧСИ №872, с район на действие съдебния район на ОС-Стара Загора.
С депозирания
пред първоинстанционния съд, по реда и при условията на чл.131 от ГПК писмен
отговор по ИМ, ответникът е оспорил исковете с възраженията, че в процесният
случай намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и от образуването на изп.д.№40/2014г.
по описа на ЧСИ №872, давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия, до датата - 26.06.2015г., на която е постановено ТР
№2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, или давността би следвало да тече най-рано от
датата 26.06.2015г. Но в следващият период от 5 години, когато вземането
евентуално би се погасило по давност, се сочи, че има множество извършени
изпълнителни действия както по изп.д.№40/2014г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с рег.№872
към КЧСИ, така и по изп.д.№397/2019г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег.№878 към
КЧСИ, които прекъсват погасителния давностен срок, поради което е изразено
становище, че претенциите на ищеца се
явяват изцяло неоснователни.
От гледна точка на изложената в обжалваното Решение фактология,
почиваща на приобщените по делото писмени доказателствени източници, страните
не спорят. От същите по несъмнен начин се установява, че с изпълнителен лист от
24.09.2013г. по ч.гр.д.№1758/2013г. по описа на ЯРС, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение №1094/18.07.2013г., ищецът-въззиваем
М.И.З., е осъден да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, сумата 588,02
лв.- главница, ведно с лихвата върху нея от подаване на заявлението в съда - 17.07.2013г.
до изплащането й, сумата 53,66 лв. - възнаградителна лихва за периода от
15.03.2012г. до 13.07.2012г., сумата 73.77 лв. - мораторна лихва за периода от 13.04.2012г.
до 02.07.2013г. и сумата 125,00 лв.- разноски.
От Удостоверение от
23.05.2019г. на ЧСИ Д.Ц.с рег.№872 към КЧСИ и
приложеното изп.д. № 40/2014г. на същия ЧСИ, с район на действие - съдебния
район на ОС-Стара Загора, е установено, че въз основа на издадения срещу ищеца-въззиваем
изпълнителен лист, на 14.01.2014г. е било образувано посоченото изп.д. по описа
на ЧСИ Ц.за събиране вземанията на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД.
В хода на същото изпълнително производство,
е бил конституиран като взискател -
цесионерът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, по депозирана от него молба от
09.06.2016г., ведно с представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.04.2016г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ответника-въззивник, в предмета на който договор е и вземането срещу ищеца-въззиваем М. Ив.З., като по делото няма спор, че
длъжникът е бил уведомен за извършената цесия. Предвид на
това, че по изп.д. въз основа на извършеното от ЧСИ Ц.пълно имуществено
проучване на длъжника-въззиваем, не е било установено секвестируемо имущество,
върху което да бъде насочено изпълнението и поради това, че не са предприемани
изпълнителни действия, на 05.02.2019 г. изп.дело № 40/2014г. на същия ЧСИ е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а оригиналът на изпълнителния
лист е върнат на взискателя - въззивник „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД.
На 11.04.2019г. въззивникът-цесионер "КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника М.И.З. въз основа на изпълнителния лист
от 24.09.2013г., като по молбата е образувано изп.д.№ 397/2019г. по описа на ЧСИ И.Х. с рег.№878 към КЧСИ с район на действие- съдебния район на ОС-Ямбол
за събиране на сумата по прехвърленото с
цесия вземане срещу ищеца З.. С молбата, взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и на основание чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ е възложил
действията по изпълнителното производство. По делото ЧСИ е наложил запор на
20.06.2019г. на сметките на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД и „Първа инвестиционна
банка” АД.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по
спора Решение РС-Ямбол е счел за основателен предявеният от ищеца-въззиваем
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, приемайки за установено, че ищецът
З. не дължи на ответника процесното вземане поради изтекла 5-годишна давност на
главното задължение за главница на 13.04.2017г., начиная от датата, на която
вземането е станало ликвидно и изскуемо - 13.04.2012г., като изтичането на
давностния срок се е случило след прехвърляне на вземането по силата на
Договора за цесия от 22.04.2016 г. и преди прекратяване на изп.д. № 40/2014 г.
по описа на ЧСИ Д.Ц. с рег.№872 към КЧСИ. За да уважи исковите претенции
решаващият първоинстанционен съд се позовал на възприетото с Решение №
94/27.07.2010 г. по т.д. № 943/2009 г., т.к., първо отделение, по което ВКС се
е произнесъл относно това, че Определението за издаване на изпълнителен лист и
издадения въз основа на него изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание, нямат последиците на съдебно решение за установяване на
съществуването на вземането по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД, т.е. не следва да
бъде прилагана нова петгодишна давност, тъй като не е налице издадено съдебно
решение, което е прекъснало преди това давността, както и на разяснението,
дадено в т.14 на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ВКС относно
изпълнителното производство, съгласно което новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и за това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Същата би могла да
бъде прекъсната с предявяване на иск за съществуване на вземането, като
предявяването на този иск има обратно действие само, ако е спазен срока по чл.
415 от ГПК, което изключение в настоящия случай решаващият ЯРС е констатирал,
че не е налице, тъй като няма данни длъжникът да се е възползвал от
възможността за възражение по чл.414 от ГПК и респ. да е бил заведен
установителен иск, а напротив заповедта по чл.410 от ГПК е влязла в сила и въз
основа на нея е издаден процесният изпълнителен лист.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като
съображенията за този извод на ЯОС за следните:
Очертаният като спорен във въззивното производство с
оглед становищата на двете насрещни страни, въпрос е - какво действие във времето има ТР №2/ 26.06.2015г., постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи
към процесния случай - ППВС №3/18.11.1980г. или цитираното ТР №2/ 26.06.2015г., дали Тълкувателното
решение притежава обратно действие или действие за напред, от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г, извършена с
т.10 от ТР №2/ 26.06.2015г. и прилага ли се последното за
вземанията по изпълнителното дело, което е образувано преди приемането му - в случая изп.д.№40/2014г. по описа на ЧСИ Д. Ц..
За
действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба, каквито
норми са налице в Закон за нормативните актове (ЗНА) досежно нормативните
актове, следователно за решаването му следва да се имат предвид разрешенията,
възприети в съдебната практика. По този въпрос е налице практика на ВКС по чл.290
от ГПК, формирана с Решение №170/ 17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г., на ІV г.о. и Решение №51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г. на ІV г.о., според която с тълкувателните си решения и постановления Върховният
съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на конкретен правен спор, а
извършват общо тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е
възникнала противоречива практика или е налице неправилна практика. Прието е, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни
ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в
който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове.
Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено
вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в
начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт, тази промяна настъпва занапред,
защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията
си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Прието е, че последващите тълкувателни решения започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред и ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците.
С оглед на
така приетото с посочените решения на ВКС, макар и същите да не съставляват
задължителна съдебна практика, съгласно чл.290, ал.3 ГПК, но се възприемат
изцяло от настоящият въззивен състав, е изведен извода относно приложението на ППВС №3/18.11.1980г., като според даденото с него тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае самото изпълнително производство давност не тече. С възприетото в т.10 от
ТР №2/26.06.2015 година, постановено по тълк.д. №2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е
дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудителното изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Или даденото разрешение е, че отмяната на ППВС №3/18.11.1980г.
има действие от 26.06.2015г.- датата, на която е прието
противоположното тълкуване с посоченото ТР №2/26.06.2015г.
Предвид на това ЯОС приема, че до 26.06.2015г. давността по
отношение на сумите, които ищецът-въззиваем М. И.З. е осъден да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е била спряна по силата на самия факт, че
за тяхното събиране е образувано изпълнително производство - изп.д.№ №40/2014г. по описа на ЧСИ Д. Ц. с рег.№872 към КЧСИ. Петгодишната
давност по чл.110, вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД е започнала
да тече след 26.06.2015г. и е следвало да изтече на 26.06.2020г., но е прекъсната на основание чл.116, б."в" ЗЗД с предприемането на изпълнителните действия по изп.д.№ 397/2019г. по
описа на ЧСИ И. Х.с рег.№878 към КЧСИ. На
11.04.2019г. с молбата за образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ И.Х.
взискателят, настоящият въззивник-ответник, е поискал да бъде приложен
изпълнителния способ опис на движими вещи на длъжника, с което, според
задължителните разяснения по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, давностният срок е прекъснат. С наложените от ЧСИ на 20.06.2019г.
запори на банкови сметки на длъжника давността отново е била прекъсната и
същата не е изтекла до датата на предявяване на иска на М.З. по чл.439 от ГПК
пред ЯРС на 30.05.2019г.
По изложените съображения ЯОС намира, че предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен. С оглед на това Решението на първата инстанция следва
да се отмени изцяло като неправилно и вместо него по реда на чл.271 ал.1 от ГПК
се постанови друго, с което искът на ищеца - въззиваем по чл.439 от ГПК бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
разноските:
При този изход на производството следва първоинстанционното решение да бъде ревизирано и в частта за разноските.
С
оглед основателността на въззивната жалба, на въззивника се дължат разноски
както пред настоящата въззивна инстанция, така и пред първоинстанционния съд.
Въззивника претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото
тази страна е защитавана от юрисконсулт както в първоинстанционното, така и във
въззивното производство, следва да се приеме, че са налице предпоставките на
чл.78, ал.8, вр. с ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което на "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, в общ
размер пред първата и пред въззивната инстанция от 325.00 лева, включваща 25.00
лв. - заплатена ДТ за образуване на настоящото въззивно производство и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер
на 300 лв. общо за двете съдебни инстанции /по 150 лв. пред всяка една от двете
съдебни инстанции/, съгласно чл.25 от Наредбата за плащане на правната помощ,
приета по чл.37 от ЗПП, като за размера на възнаграждението съдът съобрази, че
делото не е от фактическа и правна сложност и юрисконсулт К.Т. не е осъществила
процесуално представителство в о.с.з. както пред първоинстанционния ЯРС, така и
пред настоящата въззивна инстанция.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна не се дължат разноски.
Водим от изложеното, ОС-Ямбол
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №803/13.11.2019
г., постановено по гр.д. № 1879/2019 г. по описа на РС-Ямбол,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от М.И.З.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора ***, действащ чрез
пълномощника си - адв.И.Г. ***, иск по
чл.439 от ГПК за приемане за установено, че не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, бл.14, представлявано от З. Н. Д. – прокурист, претендираните
въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2013 г., издаден по ч.гр.д. №
1758/2013 г. по описа на ЯРС суми: 588,02 лв. главница, ведно със законната
лихва, считано от 17.07.2013 г. до окончателното й изплащане; 53,66 лв.
възнаградителна лихва за периода 15.03.2012 г. до 13.07.2012 г.; 73,77 лв.
мораторна лихва за периода 13.04.2012 г. до 02.07.2013 г., както и сумата от
125.00 лв. разноски, които суми са предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 397/2019 г. по описа на ЧСИ И.Х. с рег.№ 878 към КЧСИ, с
район на действие - съдебния район на ОС-Ямбол.
ОСЪЖДА
М.И.З., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, кантора ***, действащ чрез пълномощника си - адв.И.Г. ***, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, бл.14,
представлявано от З. Н. Д. - прокурист, на
основание чл.78, ал.8, вр.с ал.1 и ал.3 от ГПК направените пред двете съдебни инстанции /ЯРС и ЯОС/ разноски в общ
размер на 325.00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл. 280, ал.3, т.1, изр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.