Решение по дело №114/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 96
Дата: 14 юни 2024 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20243000500114
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Варна, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500114 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взепредвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на КОНПИ – София срещу решение №
260022/28.11.2023 г. по гр.д.№ 1905/2019 г. на Окръжен съд – Варна, с което е
отхвърлен иска за отнемане на незаконно придобито имущество на обща
стойност в размер на 38 900 лв., предявен срещу Р. Г. Т. и С. М. Т. и са
присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.
В подаден писмен отговор пълномощникът на въззивниците оспорва
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Производството е образувано по исковете на КПКОНПИ срещу Р. Г. Т.
1
и С. М. Т. за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност
38 900 лева.
Твърденията са, че въз основа на уведомление от Окръжна прокуратура
- Варна за образувано досъдебно производство № 209/2017 г. по описа на ОД
на МВР – Варна срещу Р. Г. Т. за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2 и
7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108 ал.1 т. 18 от ЗОНПИ,
е извършена проверка за периода от 31.07.2008 г. до 31.07.2018 г., при която
са събрани доказателства, обосноваващи предположение, че имуществото на
проверяваното лице е незаконно придобито, съгласно чл.107, ал.2 от ЗОНПИ,
вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Оспорвайки изцяло иска, ответниците възразяват спрямо приетите от
Комисията стойности на придобитото и отчуждено имущество; срещу
трансформирането на средства, получени при отчуждаване на имущество и
последващи придобивания на имущества. Оспорва се, че постъпилите суми
по сметките на Т. от трети лица са налични.
Предявените от КПКОНПИ искове срещу Р. Г. Т. и С. М. Т. са с правно
основание чл.153, ал.1 от ЗОНПИ и са процесуално допустими. Частичното
прекратяването на производството не води автоматично до изменение на
твърденията на ищеца, поради което възраженията на ответниците са
недопустимост на исковете, е неоснователно. Наличието или не на значително
несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице,
възлизащо на 150 000 лева за целия проверяван период, е въпрос по
съществото на спора и подлежи на доказване от ищцовата страна в хода на
процеса.
Безспорно е установено по делото, че ответникът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.225 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7, вр. чл.26 ал.1 от НК,
предвидено в чл.108 ал.1 т.18 от ЗОНПИ като основание за започване на
производство.
Искането за отнемане е срещу проверяваното лице, за което се твърди,
че е реализирало доходи от незаконни източници и срещу съпругата му.
Съгласно ТР № 4/18.05.2023 г. на ВКС по т.д.№ 4/2021 г., ОСГК, т.1, не
представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §
1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични
2
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период; съобразно т.2, не
подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на
получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
Съобразно чл.145, ал.1 от ЗОНПИ, на отнемане подлежи самото
имущество, а не неговата парична равностойност, освен в хипотезата на
чл.151 от ЗОНПИ.
Съгласно твърденията на ищеца /след частичното прекратяване на
исковете/, ответниците са придобили в рамките на проверявания период
имущество на обща стойност 38 900 лева, включващо един недвижим имот
/1/2 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор № 10135.3512.203.*/, три броя
движими вещи /лек автомобил и 2 бр. ремаркета/ и 4 бр. допълнителни
парични вноски в търговско дружество "Фрукт Кар" ЕООД за 2010 г., 2011 г.,
2012 г. и 2013 г.
В края на проведявания период, в патримониума им са били налични:
недвижимият имот /1/2 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор №
10135.3512.203.*/, отчужден след края на проверявания период - на 28.02.2019
г. и три броя движими вещи /лек автомобил и 2 бр. ремаркета/, отчуждени
след края на проверявания период – на 27.08.2018 г., 03.08.2018 г. и
03.08.2018 г.
В края на проверявания период /31.07.2018г./, 4-те бр. допълнителни
парични вноски в търговско дружество "Фрукт Кар" ЕООД не са били
налични в патримониума на лицето Р. Г. Т., който се е е разпоредил с тях в
полза на юридическото лице "Фрукт Кар" ЕООД за периода 2010-2013 г. и те
са станали част от неговото имущество. Следователно посочените вноски не
се включват в анализа, в частта за увеличението на имуществото на лицето Р.
Г. Т.. Те биха били включени по силата на разпоредбата на чл.145 ал.1 от
ЗОНПИ, но само в случай, че се искаше надлежното им отнемане от "Фрукт
3
Кар" ЕООД.
Назначените оценителни експертизи установяват стойност на МПС към
датата на придобиване: лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Голф",
peг., № В 7525 В* – 2075 лв., ремарке за лек автомобил „платформа", марка и
модел „АВИД 2ТГС8", с peг. № В 0182 Е* – 2542 лв., ремарке за лек
автомобил, марка и модел „АНСЕМС МСХ 3000 405 X 200", с peг. № В 1456
Е* – 2447 лв. Съгласно заключението на СТЕ, стойността на ½ ид.ч. от
недвижимия имот към датата на придобиване е в размер на 19 584 лв.
Следователно, увеличението на имуществото по чл.141 от ЗОНПИ,
състоящо се от имуществото на проверяваното лице и съпругата му, е в общ
размер на 26 648 лв. /19 584 лв.+2075 лв.+ 2542 лв.+ 2447 лв./
Съдът приема, че следва да се приеме третото заключение на
назначената СИЕ, съобразена изцяло с приетите в ТР № 4/18.05.2023 г. на
ВКС по т.д.№ 4/2021 г., ОСГК, тълкувания на закона, невключващо в анализа
на нетния доход преминалите парични средства през сметките на
ответниците. Съдът кредитира резултатите от експертизата в частта относно
нетния доход, който и в двата варианта на заключението от 23.10.2023 г. е в
размер на положителна величина на стойност 49 546,54 лв.
От доказателствата по делото е видно, че липсва несъответствие, тъй
като нетният доход от 49 546,54 лв. е достатъчен за придобиването на
имущество на обща стойност 26 648 лв.
Следователно, не е доказано несъответствие между придобитото
имущество и нетния доход на ответниците, надвишаващо размера по §1, т.3
от ДР на ЗОНПИ, а именно 150 000 лв. за целия проверяван период. Поради
липсата на значително несъответствие, не може да се направи обосновано
предположението, че имуществото на ответниците, чието отнемане се иска, е
незаконно придобито и че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ за
неговото отнемане в полза на държавата.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Предвид изхода на спора, в полза на всеки от въззиваемите
следва да бъдат пхрисъдени разноски за настоящата инстанция в размер на по
3 000 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
4
На основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, вр. с чл.78, ал.6 от ГПК вр.с чл. 78
ал. 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 778.00 лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022/28.11.2023 г. по гр.д.№ 1905/2019
г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
Булстат *********, с адрес: гр. София, пл. „Св. Неделя” № 6, ДА ЗАПЛАТИ
на Р. Г. Т. сумата от 3 000 лв. /три хиляди лв./, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
Булстат *********, с адрес: гр. София, пл. „Св. Неделя” № 6, ДА ЗАПЛАТИ
на С. М. Т. сумата от 3 000 лв. /три хиляди лв./, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
Булстат *********, с адрес: гр. София, пл. „Св. Неделя” № 6, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд - Варна,
държавна такса в размер на 778.00 лв. /седемстотин седемдесет и осем лв./, на
осн. чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, вр. с чл.78, ал.6 от ГПК във вр.с чл.78 ал.3 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5