Решение по дело №161/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 92
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20245200600161
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 19 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Пазарджик, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров

А. В. Велев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245200600161 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 3 от 16.01.2024 година по НЧХД № 264/2024г.,
Велинградският районен съд е признал подсъдимия А. А. К., ЕГН **********
за виновен в това, че на 21.04.2023 година, в около 17.20 часа, в град Р. е
причинил на Ф. М. Б., ЕГН ********** от с. гр. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради което
и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност
за извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда хиляди/ лева.
Осъдил е подсъдимия К. да заплати на тъжителя Б. парична сума в размер
на 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано
от11.10.2023г. до окончателното изплащане, като за разликата до
претендирания размер от 1500 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователен, поради недоказаност, е бил отхвърлен изцяло
1
предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск за сумата от
250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени с
престъплението имуществени вреди.
Осъдил е подс. К. да заплати на частния тъжител сторените съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 912 /деветстотин и дванадесет/ лева за
заплатени ДТ, СМЕ и адвокатски хонорар, както и държавна такса върху
размера на уважения граждански иск - 50.00 /петдесет/ лева и 5 лева ДТ при
евентуално служебно издаване на ИЛ, платими в полза на държавата.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба
от тъжителя А. К., подадена чрез надлежно упълномощен защитник – адв. Й.
А. от АК-Пазарджик, с допълнителни писмени изложения към нея,
депозирани по реда на чл.320 ал.4 от НПК. Сочи се, че обжалваната присъда е
неправилна и незаконосъобразна, т. к. била постановена при превратно
тълкуване на събраните по делото доказателства. Излагат се подробни
съображения относно това, че съдът необосновано бил дал вяра на
свидетелите на обвинението, които били недостоверни и противоречиви,
вместо на тези на защитата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
нова оправдателна такава, с отхвърляне изцяло на гражданския иск за
неимуществени вреди, респ. потвърждаване на присъдата в останалата част,
касателно отхвърлянето на граждански иск за имуществени вреди.
Против въззивната жалба е постъпило възражение от адв. И. К., в
качеството му на повереник на тъжителката Б., в което обобщено казано се
сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна. Излагат се подробни
съображения в тази насока и се иска присъдата да бъде оставена в сила.
Страните не правят искане за събиране на нови доказателства или за
проверка на вече събрани такива.
Въззивният съд в разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага събиране на
допълнителни гласни доказателства, посредством допълнителен разпит на
подсъдимия, какъвто бе допуснат и проведен в хода на въззивното съдебно
следствие. Пак в хода на съдебното следствие бе приобщено веществено
доказателство – 1 брой флаш-памет, съдържаща видеозапис от камера за
видеонаблюдение.
В съдебно заседание частният тъжител Б. не се явява лично, но се
2
представлява от повереника си, който оспорва въззивната жалба, излага
съображения за нейната неоснователност и иска потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Защитникът на подсъдимия иска отмяна на обжалваната присъда като
неправилна и законосъобразна, респ. постановяването на нова оправдателна
такава. Излага подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си и иска
да бъде оправдан.
Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество -
за неоснователна.
По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален
ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.
Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и
анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Към инкриминираната дата подсъдимият А. А. К. и съжителстващият с
тъжителката – св. А. И.ов К., били във влошени отношения, поради което и
самата тъжителка Ф. Б. не говорела с първия.
На 21.04.2023 г., след 17:00 часа, тъжителката Ф. Б. се прибирала вкъщи
след работа, заедно с две деца - племенници на мъжа, с когото съжителствала.
Вървели по улица „В.П.” в гр.Р., като достигайки в близост до дома й,
тъжителката Б. видяла струпване на хора. Забелязала сред хората
братовчедите на мъжа й – свидетелите Р.Н. и М.Н., поради което се спряла, за
да разбере какво се е случило. Повод за струпването на хората на улицата
било управление на МПС с висока скорост от водач, заради което бил
подаден сигнал на тел. 112. Присъстващите били оформили две групи -
едните от страна на лицето, управлявало МПС-во, а другите – от страна на
подалия сигнала.
3
Свидетелят Р.Н. обяснил ситуацията на тъжителката, но в този момент св.
Н. К.а - майка на подсъдимия, отишла при нея и започнала да я ругае и кълне.
Тъжителката на свой ред отвърнала, като взаимно си крещели и обиждали.
Свидетелят Р.Н. застанал между двете жени, за да предотврати ескалация
на конфликта. В това време към тях се приближил подсъдимият А. К., който
неочаквано посегнал с лявата си ръка през стоящия срещу него Р.Н., като
ударил силен шамар на стоящата зад свидетеля тъжителка, който попаднал в
областта на дясната й буза. След това подсъдимият хванал майка си с двете
ръце и я преместил няколко метра встрани. Свидетелят М.Н. дръпнал сина си,
за да не пострада, като в същото време започнал да обвинява подсъдимия как
може да удря жена. Придружена от св. М.Н., тъжителката Б., заедно с децата,
влезли в къщата на последната разплакани. Тъжителката споделила на
съжителстващия с нея А. И.ов К., че подсъдимият я е ударил, а последният
видял, че лицето й било зачервено от дясно.
Междувременно подс. А. К. отишъл пред дворната оградата на дома на
тъжителката, като крещял, псувал и предизвивал св. А. Ив. К. да излезе, за да
се саморазправят. През цялото време майката на тъжителя била до него и се
опитвала да го възпира, дори когато се навеждал към земята, за да вземе
камък, очевидно с намерение да го хвърля към дома на тъжителката. В крайна
сметка подсъдимият бил избутан от майка си към дома им, с което
конфликтът бил преустановен.
На 26.04.2023 г. тъжителката посетила лекар, който издал Медицинско
свидетелство № 75/26.04.2023 г.
За случая Б. подала първоначално жалба до РП-Пазарджик, ТО
Велинград, като била образувана пр. пр. № 2260/2023 г. С прокурорско
постановление от 21.09.2023 г. било отказано да се образува досъдебно
производство, тъй като описаното в жалбата престъпление било от частен
характер.
На 11.10.2023г. тъжителката Б. подала частна тъжба в РС-Велинград, като
било образувано настоящото наказателно производство.
Видно е от заключението на назначената и приета от съда СМЕ, което
следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено, а и
неоспорено от страните, на Ф. Б. е била причинена
******************************. Няма загуба на съзнание. Няма
4
кръвонасядане. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото
лице уточнява, че е имало само образувание, каквото представлява отока. Не е
имало възпалителен процес, тъй като в този случай цветът щял да е в лек
червен цвят и да има повишена температура. Това означава, че тази травма е в
резултат на твърд предмет. Механизмът отговаря да е както с отворена ръка –
шамар, така и с юмрук. Отокът възниква в рамките на половин до един час, в
зависимост от мястото. Тъй като в случая става въпрос за меките тъкани на
лицето, отокът се проявява между половин – един час. Щом медицинският
преглед е установил отока след пет- шест дни, значи че той е бил по-голям,
като намалява с времето. Ударът трябва да не е бил прекалено силен, тъй като
е щяло да има кръвонасядане и нарушаване на целостта. Имало е травматичен
момент, но не с голяма сила.
Така описаната фактическа обстановка се установява изцяло от
показанията на свидетелите Р.А. Нунев, М.М.Н., А. И.ов К., отчасти от
показанията на Н.Б., О. К. и Н. К.а, както и отчасти от обясненията на
подсъдимия, а така също от прпиобщените по делото писмени доказателства -
постановление за отказ да се образува ДП от 21.09.2023 г., Медицинско
свидетелство № 75/26.04.2023 г., амбулаторен лист от първично посещение
при СИМП от 26.04.2023 г., справка за съдимост за подсъдимия, както и от
заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, а също и от приобщеното при
въззивнот осъдебно следствие веществено доказателство – 1 бр. флаш памет,
съдържаща видеозапис от камера за видеонабюдение.
Почти аналогична на гореописаната фактическа обстановка е била
възприета и от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав обаче не
споделя наличието на някои факти, възприети от първоинстанционния съд
като обективно настъпили, респ. описани от него в приетата по делото
фактология. Тези факти са: на първо място, че по време на словесната кавга
между тъжителката и майката на подсъдимия, двете жени си разменили
удари; на второ място, че когато двете жени се карали и удряли, подсъдимият
бил настрани от тях, като говорел със св. Н.Б.; на трето място, че след като
хванал майка си и я издърпал настрани, за да не се разправят с тъжителката,
веднага след това я завел в къщата им.
Така възприетите от първоинстанционния съд факти не намират опора в
събраните по делото доказателства, на които следва да се даде пълна вяра,
5
поради което възприетата от районния съд фактология търпи корекция.
Фактът, че между тъжителкта и майката на подсъдимия – Н. К.а е имало
размяна на удари с шамари се твърди на първо място от подс. А. К.. Според
казаното от него пред първоинстанционния и пред въззивния съд, той бил
настрани, като говорел със св.Б. относно това дали баща му и чичо му ще
отидат в дома му, за да оправят възникнал проблем с електрозахранването.
Сочи, че в този момент баща му и чичо му били настрани от тях. Сочи, че
докато говорел с горния чул викове и крясъци. Видял, че майка му и
тъжителката се удрят и дърпат, след което отишъл при тях и издърпал майка
си на около пет метра встрани.
Аналогични твърдения прави и св.Н.Б.. Съдът не кредитира показанията
на св.Б., т.к. ги намери за житейски нелогични и недостоверни. Няма
никаква логика в това св.Б., който сочи, че познава подсъдимия само по
физиономия, което потвърждава и самия подсъдими, да отиде и да говори с
него относно това дали баща му и чичо му ще се съгласят до отидат в дома
му, за да оправят проблема с електрозахранването. При положение, че бащата
и чичото на подсъдимия, които Б. познава добре, т.к. преди време именно те
са му правили ел. инсталацията, са били там на място, то е било най-логично
горният да говори директно с тях, а не с подсъдимия. Отделно от това според
св.Б. събитията се били развили около 16:30 – 16:45 часа, докато всички
останали сочат, че е било след 17:00 часа. Накрая Б. твърди, че след като
подсъдимият отместил майка си от тъжителката, веднага я прибрал в къщата
им, но това пък противоречи с казаното от самия подсъдим, според който той
отместил майка си встрани на няколко метра. Всички тези несъответствия и
противоречия дават сериозен повод за съмнение относно това дали
действително св.Б. е бил на мястото на събитията.
Фактът, че между тъжителката и майката на подсъдимия е имало размяна
на удари се твърди и от последната. Съдът обаче съзря недостоверност и
противоречивост в показанията на св. Н. К.а, поради което също не й даде
вяра. Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, Н. К.а първо
заявява, че не е имало някакъв словесен конфликт между нея и тъжителката
преди да се ударят с по 2-3 шамара. Веднага след това обаче заявява, че Ф. Б.
е дошла и я е обидила. Твърди също, че двете едновременно са започнали да
се удрят.
6
Не убягна от вниманието на настоящия съдебен състав и това, че според
св.Н. К.а, докато тя и Ф. се карали и удряли, сина й – подс. К., през това време
бил при баща си и девера й /неговият чичо – бел. моя/, след което дошъл,
хванал я с две ръце и я преместил встрани. Това пък противоречи на казаното
от подсъдимия и св.Б. в смисъл, че те само двамата си говорили настрани,
когато видели, че жените се карат и удрят.
Не убягна от вниманието на въззивния съд и това, че според св.Н. К.а
именно нейните очила били изхвръкнали, когато си разменяли удари с
тъжителката, но този факт не се съобщава от никой друг от разпитаните по
делото свидетели, което е меко казано смущаващо, т.к. би следвало да е
запомнен и възпроизведен, ако бил действителен. Казаното от св.К.а в горния
смисъл – за изхвръкването на очилата й, пък е в противоречие със заявеното
от подсъдимия пред въззивния съд. Той посочи недвусмислено, че не може да
каже нищо за очила, като уточни, че майка му носи очила, но рядко. Основно,
когато гледа телевизия или чете.
Фактът, че между тъжителката и майката на подсъдимия е имало размяна
на удари се твърди най-накрая и от св. О. К.. Неговите показания обаче са
също недостоверни и не следва да им се дава пълна вяра. Както правилно е
отбелязал и първоинстанционния съд, О. К. заявява, че двете жени първо са се
карали, после са се ударили по лицето, но не видял точно кой къде ударил.
Според него тъжителката посегнала първа, което обаче е в противоречие с
казаното от св.Н. К.а – че започнали едновременно. Св. О. К. твърди, че по
време на събитията Ф. Б. е била сама, т.е. не е имало никой с нея, но по делото
е категорично установено, че е била придружавана от две деца.
Изтъкнатите до тук несъответствия и противоречия в обясненията на
подсъдимия и показанията на горекоментираните свидетели дадоха основание
на съда да не ги кредитира изцяло като недостоверни и депозирани
единствено с цел да обслужат защитната теза на подс. К. в смисъл, че не той е
нанесъл удар и причинил инкриминираното телесно увреждане на
тъжителката, а неговата майка и то при самоотбрана.
В този смисъл е несподеляемо и възраженито на защитата пред въззивния
съд, че не било доказано от кой точно удар е било причинено
инкриминираното телесно увреждане на тъжителката. От ударите, нанесени й
от св.Н. К.а или от удара, за който се твърди в тъжбата, че бил нанесен от
7
подсъдимия. До тук бяха изложени пространни съображения относно това, че
размяна на удари между двете жени не е имало.
Тук следва да се каже и това, че ако действително тъжителката Б. е
нанесла удари над св.Н. К.а, та чак й изхвъркнали очилата, то е резонно да се
постави въпросът защо последната не се е снабдила със съответното
медицинско свидетелство и защо не е насочила претенциите си към
тъжителката, било то чрез жалба в прокуратурата, МВР или частна тъжба в
съда. Очевидният отговор, който се налага е – защото фактът за нанесени и
разменени удари между двете жени е неверен.
Следва да се каже и това, че ако действително тъжителката е била
ударена от майката на подсъдимия, а не от самия него, то тя не би имала
никаква обективна причина да твърди, че А. К. я е ударил и да иска неговото
осъждане, а не това на майка му.
Настоящият съдебен състав намери обясненията на подсъдимия за
недостоверни и на още едно основание. Според него, след като тъжителката и
майка му си разменили няколко удара, а той хванал и отместил последната
встрани, след това тя се прибрала в двора на къщата им. Тогава обаче
съжителстващият с тъжителката – св.А. Ив. К., излязъл на своя двор и от там
започнал да псува майка му. По тази причина подс.К., който бил на улицата,
отишъл пред къщата на тъжителката и започнал да вика съжителстващия с
нея да излезе и да се саморазправят.
Видно е от приетото във въззивното съдебно следствие ВД - 1 брой
флашпамет, съдържаща видеозапис от камера за видеонаблюдение, подс.К. се
намира на улицата, пред дворната ограда на дома на тъжителката и
съжителстващия с нея, като разпалено и заканително ръкомаха към някой,
който е в къщата, дори се навежда, за да вземе камък от земята. През цялото
това време около него се намира неговата майка, т.е. тя не е в техния двор,
както твърди подсъдимия. Вижда се на записа как тя го дърпа и възпира,
препятства го да хвърля камъни, след което го избутва в посока към дома им.
Всичко това иде да покаже, че подсъдимият все още не е бил овладял
агресивното си настроение и поведение, което е имал малко преди това на
улицата, когато е ударил тъжителката.
Подсъдимия твърди, че не е нанасял удар над тъжителката, а само и
единствено издърпал майка си встрани, за да преустанови конфликта между
8
нея и Б.. Това твърдят и разпитаните по инициатива на защитата свидетели, но
не може да не направи впечатление витиеватия изказ на св. Н. К.а в
проведената между нея и св.Р.Н.а очна ставка. Там К.а казва буквално, че не е
видяла сина й да удря Ф.. Св. О. К. също казва в показанията си, че не бил
видял А. /подсъдимия - бел. моя/ да удря Ф.. Никой от тях двамата обаче на е
казва с категоричност, че подсъдимият не е ударил тъжителката, а само че не
били видели такова нещо. Това е още една сериозна индиция за
недостоверност на техните показания. Очевидно е, че с този начин на изказ
двамата свидетели се стремят да не дадат повод да бъдат обвинение в
лъжесвидетелстване, като заявят директно лъжа - че подсъдимият не е ударил
тъжителката, а се задоволяват само да съобщят, че не били видели такова
нещо. Отделен стои въпросът, че това, че горните двама не са видели удара от
подсъдимия над тъжителката не води до автоматични извод, че това не се е
случило.
От показанията на свидетелите М.Н. и Р.Н. се установява по безспорен
начин, че подсъдимият е нанесъл един удар върху дясната буза на Б..
Св. М.Н. е категоричен, че удърът е бил шамар, както и това, че със
сигурност помни един такъв. Горните двама са били в непосредствена
близост до случилото се. Св. Р.Н. е стоял първоначално между тъжителката и
св.К.а, за да претоврати ескалация на започналата между тях словесна кавга.
Той е категоричен е, че в този момент към тях се приближил подс. А. К.,
който застанал с лице срещу него и стоящата зад него тъжителка. Тогава
подсъдимият неочаквано посегнал с лявата си ръка през него, като ударил
силен шамар в лицето на стоящата зад него тъжителка.
Съдът даде пълна вяра на показанията на горните двама свидетели, т.к. те
са се намирали в непосредствена близост до мястото на удара и са имали най-
добра видимост. Техните показания са последователни, логични и
непротиворечиви, като кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства и заключението на СМЕ. Правилно първоинстанционният съд е
оценил тяхната непредубеденост от изхода на делото, независимо че те са
братовчеди на лицето, с което тъжителката живее на съпружески начала.
Правилно е изтъкнато, че това обстоятелство не обуславя някаква толкова
близка обвързаност, която да доведе до заинтересованост, а от там и до
лъжесвидетелстване.
9
Правилно е констатирано от контролирания съд и това, че показанията на
горните двама кароспондират с тези на съжителя на тъжителката - св. А. И.ов
К.. Той е категоричен, че когато тъжителката се е прибрала вкъщи с
племенниците му, тя е била със зачервена буза. Тъжителката плачела и му
споделила, че подсъдимият я е ударил. Категоричен е и за това, че
подсъдимият е крещял под прозореца и го предизвиквал на бой, което се
установи и от горекоментираното веществено доказателство.
Абсолютно обосновано съдът е оценил производният характер на
установените от свидетеля А. И.ов К. факти, доколкото той преразказва
споделеното му от тъжителката, което обаче не предполага отхвърляне на
депозираните от него показания. Законосъобразен е изводът, че тези гласни
доказателствени средства са надлежен доказателствен източник и
съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени
при разкрИ.ето на фактологията на деянието, наред с останалите
доказателства, включени в доказателствената съвкупност, аргументиран с
това, че в наказателния процес не съществува забрана за използване на
производни доказателства въобще, а само за подмяната на първични с
производни такива. В конкретния случай св. А. И.ов К. депозира свидетелски
показания за непосредствено възприети от него обстоятелства, като няма
пречка това да бъдат и изявления на частния тъжител, който не може да бъде
разпитван в качеството на свидетел, респ. да установи първични гласни
доказателства. В този смисъл съдът се е позовал на относима съдебна
практика и в обобщение е заключил, че показанията на горния следва да се
кредитират, т.к. не се опровергават от останалите достоверни доказателства и
доказателствени средства.
Районният съд обосновано е приел от правна страна, че подс.А. Ат. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.130 ал.2 от НК. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата
по делото, установената фактическа обстановка с корекцията, направена от
въззивния съд, и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане
на някакви по-различни изводи от правна страна.
От обективна страна – на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл
удар над тъжителката по подробно посочения по-горе начин, с което й е
причинил експертно установена лека телесна повреда по смисъла на чл.130
10
ал.2 от НК, а именно болка и страдание.
От субективна страна деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Пряка цел на подсъдимият е била да се
саморазправи с тъжителката, като й нанесе телесно увреждане, което деяние е
с общественоопА. характер. В този момент той е имал съзнанието, че така ще
накърни телесния й интегритет и ще й причини телесни увреждания, в
каквото се изразяват общественоопасните последици от процесното деяние,
като същевременно е искал тяхното настъпване.
С оглед на всичко казано до тук съдът е подходил законосъобразно като
е ангажирал административнонаказателната отговорност на подсъдимия,
прилагайки разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, доколкото са налице всички
материалноправни предпоставки за това – подсъдимият не е осъждан; не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава VІІІ
от НК; за извършеното умишлено престъпление се предвижда като най-тежко
наказание лишаване от свобода до шест месеца; от деянието няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Правилно е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия, но неправилно като такова било
отчетено това, че преди деянието бил видял тъжителката да си разменя удари
с майка му, което го подразнило. Вече се изложиха пространни съображения
от въззивния съд, че размяна на такива удари обективно не е имало. Съдът не
е отчел отегчаващи отговорността обстоятелства, което обаче е неправилно.
Отегчаващо обстоятелство е това, че деянието е било извършено публично –
на улицата и пред очите на множество хора. То обаче не може да се отрази на
промяна на размера на наложената глоба, т.к. въззивното производство се
развива само по жалба на подсъдимия и по отношение на него разпростира
действие забраната да се влошава положението му.
При това положение глобата в минималния размер от 1000 лева следва
да бъде потвърдена.
Правилно първоистанционният съд е приел, че с деянието си
подсъдимият е осъществил фактическия състав на гражданскоправния
институт деликт. Пряка и непосредствена последица от деянието на
подсъдимия са претърпените от тъжителката болки и страдания. Районният
съд се е съобразил с изискването при определяне на дължимото парично
обезщетение основен критерий да бъде справедливостта. Така, предвид
естеството и броя на причинените травматични увреждания, е определил
11
обезщетението в размер на 800 лева, като е отхвърлили предявения
граждански иск за разликата до 1500 лева като неоснователен.
В съответствие със закона е уважена като основателна и претенцията за
обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е определил
дата, от която законовата лихва следва да се изчислява, а именно „считано от
11.10.2023г.“. Законовата лихва принципно следва да се изчислява от датата
на деянието /деликта/, а тя е 21.04.2023г. – чл. 84 ал.3 във връзка с чл. 86 ал.1
от Закона за задълженията и договорите. В конкретния казус обаче датата, от
която следва да тече законовата лихва – 11.10.2023г., е била посочена в
исковата претенция на частния тъжител, инкорпорирана в тъжбата, при което
съдът, ако не се бе съобразил с нея, а бе присъдил лихва от по-ранната дата на
деликта, то той би се произнесъл свръхпетитум, което е недопустимо.
Абсолютно законосъобразно съдът е отхвърлил изцяло като
неоснователен, поради недоказаност, предявеният от тъжителя против
подсъдимия граждански иск за сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени с престъплението имуществени
вреди.
С оглед изхода от делото и в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият правилно е бил осъден да заплати разноски по делото в общ
размер на 912 /деветстотин и дванадесет/ лева за заплатени ДТ, СМЕ и
адвокатски хонорар, както и държавна такса върху размера на уважения
граждански иск - 50.00 /петдесет/ лева и 5 лева ДТ при евентуално служебно
издаване на ИЛ, платими в полза на държавата.
С възражението против въззивната жалба е поискано в полза на
тъжителя да бъдат присъдени разноски и за двете съдебни инстанции, но пред
въззивната инстанция не се представиха доказателства за направени такива,
поради което не следва да бъдат присъждани.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
присъдата.
По изложените до тук съображения и на основание чл. 334, т.6 във вр. с и
чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3 от 16.01.2024 година, постановена по
НЧХД № 264/2024г. по описа на Велинградския районен съд.
12
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13