Решение по адм. дело №562/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Й. С. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, против Заповед № РД-15-084 от 11.04.2025 г., издадена от Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено, считано от 11.04.2025 г., служебното правоотношение с арх. Й. С. Д., [ЕГН], на длъжност „началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол“ на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Стара Загора, Главна дирекция „Строителен контрол“ (ГДСК) при ДНСК, с присъден ранг III младши.

По наведени доводи за издаване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения във формата (твърди се липса на мотиви, обосноваващи обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения) и на материалния закон (изложени са твърдения, че не са налице материалноправните основания за упражненото право на едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаване) е направено искане за отмяната й като незаконосъобразна и за присъждане на направените разноски.

Ответникът – Началник на ДНСК към МРРБ, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № РД-15-102 от 14.07.2022 г. на Началник на ДНСК (л. 11 от АД № 4895/2025 г. на АССГ) жалбоподателят Й. С. Д. с висше образование, степен магистър, специалност „Архитектура”, с ранг III младши, е назначен, считано от 18.07.2022 г., на длъжността „началник на РДНСК“ на РДНСК Стара Загора, ГДСК при ДНСК, за неопределен срок. В длъжностната му характеристика към онзи момент, утвърдена на 08.06.2020 г. (л. 30 – 36 от делото), като изисквания за заемане на длъжността „началник на РДНСК“ са посочени: минимална образователна степен – магистър; професионална област – технически науки, професионално направление – строителство, архитектура и други; минимален професионален опит – 4, през които служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика. По делото е представена и утвърдена на 01.09.2022 г. длъжностна характеристика за същата длъжност в екземпляри, връчени на жалбоподателя за запознаване на 05.09.2022 г. (л. 37 – 40 от делото) и на 05.02.2024 г. (л. 41 – 44 от делото), от които се установява, че няма промяна в изискванията за заеманата от него длъжност. Представени са и формуляри за оценка на изпълнението от жалбоподателя на заеманата от него длъжност за периода от 18.07.2022 г. – 31.12.2024 г. (л. 45 – 59 от делото), с които изпълнението на служебните му задължения е оценено положително, без забележки и констатирани нередности, както и формуляр за самооценка за 2024 г. (л. 60 – 61от делото).

С писмо изх. № СТ-599-01-380 от 18.03.2025 г. на Началника на ДНСК (л. 14 – 15 от АД № 4895/2025 г. на АССГ) е разпоредено на всички началници на РДНСК във връзка с инцидент в нощен клуб в Република Македония да извършат съвместно с РД „ПБЗН“ проверки по места на питейни и увеселителни заведения относно строителните книжа и съответствието на обектите с тях, в т. ч. и на данните за въвеждането им в експлоатация, като за резултатите от проверките се уведомява Централно управление на ДНСК всеки петък, считано от 18.03.2025 г.

С преписката са представени Констативен протокол (КП) № 384 от 24.03.2025 г. и КП № 409 от 26.03.2025 г. (л. 16 – 19 от АД № 4895/2025 г. на АССГ) за извършени от служители на РДНСК Стара Загора и служител на РС „ПБЗН“ Стара Загора проверки на Дискотека „CAVALI“ в [населено място] и Бар „ХОУП ЛАЙВ КЛУБ“ в [населено място], видно от които при проверките са били проврени строителните книжа и съответствието на обектите с тях, в т. ч. и данните за въвеждането им в експлоатация, като нередност е констатирана само за Дискотека „CAVALI“ и същата се изразява в това, че броят на посетителите съгласно одобрения проект се различава от броя на посетителите съгласно удостоверението за категоризация на обекта, издадено от Община Стара Загора.

От Главния директор на ГДСК при ДНСК е изготвен доклад до Началника на ДНСК – вх. № ЧР-09-5-005-ЦУ от 10.04.2025 г. (л. 20 – 21 от АД № 4895/2025 г. на АССГ), според който представените от РДНСК протоколи към 10.04.20025 г. (във връзка с писмо изх. № СТ-599-01-380 от 18.03.2025 г. на Началника на ДНСК), без същите да са цитирани (т. е. не е ясно дали става въпрос за КП № 384 от 24.03.2025 г. и КП № 409 от 26.03.2025 г. и в частност дали те са единствените, които са били представени към посочената дата), са непълни и не отразяват в достатъчна степен фактическата обстановка в проверените заведения, като от тях не може точно и ясно да се определи налице ли са извършени нарушения или не, като липсва и описание на проверяваните обект. Въз основа на това е направено заключение, че Началникът на РДНСК Стара Загора (жалбоподателят) не е упражнил достатъчен контрол върху работата на служителите в дирекцията и то по отношение на проверки, касаещи осигуряване живота, здравето и опасността на гражданите, предвид което се предлага служебното му правоотношение да бъде прекратено.

С оспорената Заповед № РД-15-084 от 11.04.2025 г. на Началника на ДНСК към МРРБ (л. 22 – 23 от АД № 4895/2025 г. на АССГ) на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено, считано от 11.04.2025 г., служебното правоотношение с жалбоподателя – арх. Й. С. Д., на длъжност „началник на РДНСК“ на РДНСК Стара Загора, ГДСК при ДНСК, с присъден ранг III младши. От фактическа страна е възпроизведено приетото в доклада на Главния директор на ГДСК при ДНСК с вх. № ЧР-09-5-005-ЦУ от 10.04.2025 г., но без изрично позоваване на този доклад. Формиран е извод, че на основание представените данни в протоколите на РДНСК Стара Загора към 10.04.2025 г. (без те са индивидуализирани) относно съвместните проверки на питейни и увеселителни заведения е налице недостатъчна информация, занижен и недостатъчно ефективен контрол при извършване на проверките, което установява по безспорен и категоричен начин обективна невъзможност на държавния служител – Началникът на РДНСК Стара Загора (жалбоподателят), да изпълнява вменените му служебни правоотношения. Със заповедта е постановено на служителя да бъде изплатено обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл.

Заповед № РД-15-084 от 11.04.2025 г. на Началника на ДНСК към МРРБ е връчена на жалбоподателя на 25.04.2025 г., а жалбата е подадена на 05.05.2025 г.

Като доказателства по делото са приети описаните по-горе документи, представени с административната преписка и от ответника след служебното им изискване от съда.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди събраните направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, за който последният е неблагоприятен, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед № РД-15-084 от 11.04.2025 г. на Началника на ДНСК към МРРБ е издадена от компетентен административен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл – органа по назначаването, в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимото обезщетение и придобития ранг на държавна служба, но е постановена при съществено нарушение във формата и на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, предвижда възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона. Съгласно чл. 108, ал. 1, изречение второ от ЗДСл в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 заповедта за прекратяване на служебното правоотношение следва да съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

Поради липсата легално определение на понятието „обективната невъзможност”, в съдебната практика се приема, че това е състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което те са непреодолими. За да е налице „обективна невъзможност“, следва да са осъществени три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. За да е законосъобразно прекратяването на посоченото правно основание, изброените три правно релевантни факти трябва да са налице

В случая заповедта не е обоснована с посочените три правно релевантни факти, нито се установи наличието на такива. Изложените в нея фактически мотиви, освен че са общи и бланкетни, не попадат в приложното поле на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. От тях не става ясно кои са конкретните протоколи от проверки, на които органът се позовава, и ако това са представените с преписката два КП – № 384 от 24.03.2025 г. и № 409 от 26.03.2025 г., защо органът приема, че те са непълни и не отразяват в достатъчна степен фактическата обстановка в проверените заведения, след като в протоколите, видно от съдържанието им, са посочени проверените обекти, в т. ч. местоположението им и стопанисващите ги търговци, описани са проверените документи и установените нарушения, ако и доколкото такива са констатирани, като същите съответстват на предмета и целите на проверката, очертани в писмото на Началника на ДНСК с изх. № СТ-599-01-380 от 18.03.2025 г. При тези данни не е ясно и защо органът приема, че упражненият от жалбоподателя контрол при извършване на проверките е занижен и недостатъчно ефективен, и най-вече защо приема, че е налице обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения, след като се установи от събраните по делото доказателства, че длъжностната му характеристика не е променяна от назначаването му на заеманата от него длъжност до прекратяване на служебното му правоотношение и че за този период всичките му атестации са положителни.

Посоченият в заповедта занижен и недостатъчно ефективен контрол от страна на жалбоподателя при извършване на конкретни проверки, освен че с оглед на гореизложеното е фактически необоснован, биха били относими към атестирането му за периода, но не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. В тази връзка и доколкото от една страна в заповедта не са посочени конкретните служебни задължения, които жалбоподателят не би могъл да изпълнява, а от друга страна, както вече беше посочено, се установи, че длъжностната му характеристика не е променяна от назначаването му на заеманата от него длъжност до прекратяване на служебното му правоотношение и за този период всичките му атестации са положителни, съдът приема, че не е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като липсва обективна промяна в обстоятелствата, която да е възникнала въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и да води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. С оглед на това оспорената заповед е издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

Оспорената заповед противоречи и на целта на закона, тъй като с нея е прекратено служебното правоотношение на служител, за чиято длъжност няма променени изисквания за заемането й, за която служителят притежава необходимите квалификационни умения.

По изложените съображения съдът намира, че Заповед № РД-15-084 от 11.04.2025 г. на Началника на ДНСК към МРРБ следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на спора и при липса на направено от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на представляващия го по делото упълномощен адвокат, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДНСК следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер [рег. номер]. съгласно представен списък (л. 65 от делото), включващи 10 лв. заплатена държавна такса (л. 7 от делото) [рег. номер]. адвокатско възнаграждение за един адвокат, заплатено в брой съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л. 10 от делото).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Й. С. Д., [ЕГН], Заповед № РД-15-084 от 11.04.2025 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Й. С. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.