Решение по дело №3001/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.27а, ал.1-6 от З-на за закрила на детето /ЗЗДт/.

Образувано е по жалба на Д. Й. С. и С. П. С., срещу издадената от директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна заповед № ЗД/Д-В-222/25.11.2024 г., с която на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, т.4 от З-на за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗДт е наредено спешно настаняване на детето Д. С. С. с [ЕГН] в Центъра за комплексни социални услуги за деца в риск на фондация „SOS-семейства в риск“ до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДт.

Изложени са доводи за издаване на обжалваната заповед при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото при липсата на изясняване на действителните факти , същата била основана изключително на обясненията на детето. Твърди се и наличието на допуснато от адм. орган нарушение на материалния закон с аргумента, че конкретната временна мярка за закрила била упражнена в нарушение на принципите по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК и без да е отчетен най-добрия интерес на детето. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание и с представената от упълномощения адвокат Д. писмена защита с.д. 3060/19.02.2025 г., жалбата се поддържа, включително с искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък.

Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“- Варна, чрез упълномощения юрисконсулт С. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна – малолетното дете Д. С. С. се представлява от назначеният особен представител адвокат Я., която не изразява в съдебно заседание категорична позиция относно законосъобразността на оспорената от родителите заповед.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

С решение от 30.07.2019 г. по гр. дело № 290/2019 г. по описа на ШОС е допуснато пълно осиновяване на детето Д. В. К. с [ЕГН] от осиновителите Д. Й. С. и С. П. С.. След влизане в сила на решението е съставен нов акт за раждане на детето, в който то е записано с имената Д. С. С. и с рождени родители – майка Д. Й. С. и баща С. П. С.. Следосиновителното двегодишно наблюдение е осъществено от социалния работник при дирекция „Социално подпомагане“- Варна М. И. Г., при което находящото се в гр. Варна семейното жилище на осиновителите и настоящи жалбоподатели е било посещавано на всеки 6 месеца.

Още в самото начало на наблюдението, родителите са споделили със социалния работник за срещани от тях трудности при възпитанието и адаптацията на детето, както и че по тази причина майката посягала да бие детето, защото то от друго не разбирало. Проблемите с детето се задълбочили, когато то започнало да посещава училище, което наложило необходимостта от специализирана подкрепа на семейството. На 15.12.2020 г. е извършено психологично изследване от кл. психолог Г. М., в което е посочено, че детето Д. С. е ученичка в първи клас на ОУ „В. А.“ – Варна и е консултирано по повод предупреждение за изключване, поради несъвместимо с училищната среда поведение. Изследването съдържа следното заключение : „Отнася се за момиче на 7г. 7 м., ученичка в първи клас. Детето преди осиновяването е отглеждано повече от 4 години в приемно семейство при лоши условия, с осъдителни и непедагогични методи, поради което е травмирано и се нуждае от много търпение и терапия. Памет и интелект – в норма на фона на лека до умерена хипопросексия, има ресурс за компенсиране на дефицитите. Социалното вграждане е на „граница“ между норма и клинична област. Корективната работа на всички специалисти и родителите-осиновители трябва да се насочи към разграждане на несъвместими със здравата социална среда стереотипи и изграждане на нови адаптивни такива“.

Изготвена е от социалния работник М. Г. предварителна оценка на потребностите на дете от социални услуги № ДП/Д-В/264-001/9.03.2023 г. , в която е посочено, че детето е с проблемно и провокативно поведение в семейството и училището, както и че като рискови фактори при осиновяването могат да се отбележат дългия период на отглеждане на детето в приемно семейство, където то е било неглижирано от приемните родители. Посочени са данни за проблемно поведение на Д. в училище – взема пари и вещи от чантите и джобовете на децата. За родителите е посочено, че те не се справят с овладяването на тези проблеми, техните възпитателни методи не дават желания резултат, необходима е външна подкрепа на детето и родителите, по повод на което е дадена препоръка за ползване на социални услуги към ЦОП „Усмивка“ – гр. Варна.

Въз основа на така дадената препоръка е започнато ползването на социална услуга в Комплекс за социални услуги за деца и семейства при Община Варна, откъдето е издадена индивидуална оценка на потребностите с изход. № 463/5.04.2024 год. В т.4 „Потребности свързани с развитието на детето, потребности на детето“, раздел „Образование“ е посочено, че през учебната 2023/2024 г. Д. е ученичка в четвърти клас в ОУ „В. А.“ ; по данни на майката детето е с много добър към отличен успех , но с проблемно поведение в училище – става от чина, отказва да изпълнява поставените задачи, излиза от час, храни се по време на занятията. В т.5 „Оценка на родителския капацитет“, раздел „Осигуряване на сигурност на детето“ е посочено, че майката демонстрира разбиране и съзнаване на причините за поведението и държанието на дъщеря си, въпреки всичко я обвинява и иска промяна; в моменти на затруднение да овладее своите емоции действа импулсивно и използва методи на възпитание, уронващи личността на Д. и епитети, които могат да бъдат квалифицирани като обидни. В раздел „Емоционална топлота“ е посочено, че от проведените до момента консултации впечатленията на специалистите са, че между майката и детето няма изградена устойчива доверителна връзка.

На 15.05.2024 г. е съставен от ЦОП „Усмивка“ протокол от проведена екипна среща, в който е посочено, че в процеса на работа е установено, че майката Д. С. нарушава телесните граници на детето и в отношението си към него е пренебрежителна и изтъква само недостатъците му, а детето от своя страна показва примирение към възпитателните методи на своята майка и не проявява необходимата критичност ; това би могло да окаже негативно въздействие върху психо-емоционалното състояние на детето и развитието му.

От същият комплекс е съставена актуализирана индивидуална оценка на потребностите с изход. № 844/10.07.2024 г. , като в раздел „Емоционално и поведенченско развитие“ е посочено, че детето се стреми към самостоятелност и независимост , но въпреки това в действията си демонстрира на моменти инфантилно поведение ; наблюдават се негови нереалистични представи за живота и функционирането му в семейството и обществото ; споделя, че често в учебното заведение и от майка си чува думите „умна си, но поведението ти те проваля“ ; при детето няма формирани механизми за справяне с конфликти и действията са първосигнални в различни състояния на фрустрация, като най-често реакциите са към някакъв вид вербална агресия (започва неистово да вика) В раздел „Емоционална топлота“ е посочено, че от проведените консултации до момента впечатлението на специалистите е, че между майката и детето все още няма изградена устойчива доверителна връзка ; същата често използва обидни епитети спрямо дъщеря си и за всички нейни лоши черти и поведение „обвинява“ произхода на детето. В раздел „Напътствия и ограничения“ е посочено, че прави впечатление, че майката изключително държи на реда и контрола ; изискванията към Д. са на високо ниво ; в стремежа си Д. да бъде послушна майката ограничава нейната свобода и спокойствие ; разяснено е на майката, че с поведението, което демонстрира (ограничение, контрол, подчинение и др.), не би могла да настъпи положителната промяна, която търси у своята дъщеря. В раздел „Стабилност“ е посочено, че от споделеното от майката прави впечатление, че към момента разсиновяването е последен възможен вариант.

В поредно съставеният на 5.08.2024 г. протокол от проведена екипна среща е посочено, че според майката няма промяна в поведението на дъщеря й ; среща трудности при комуникацията с момичето; допуска пред специалистите и детето използването на обидни епитети относно Д., не зачита личността й, използва заплахи относно бъдещото й отглеждане в техния дом; чувства се безсилна и допуска варианта за разсиновяване на Д..

От родителите Д. С. и С. С. е подадено до директора на общинския комплекс за социални услуги за деца и семейства към ЦОП „Усмивка“ гр. Варна възражение с вх. № 277/8.08.2024 г. , с което поради несъгласие с техниките и методите приложени в консултативния процес, същите отправят предизвестие за прекратяване на договор № 32/5.04.2024 г. за ползване на социални услуги с ЦОП „Усмивка“. Въз основа на това възражение е съставен от психолога в ЦОП-Варна Т. Д. адресиран до отдел „Закрила на детето“- Варна социален доклад с изход. № 959/8.08.2024 г. за приключване на предоставяната социална услуга, в заключението на който е посочено, че между Д. С. и специалистите от ЦОП няма изградена доверителна връзка ; същата не одобрява използваните от тях методи и подходи на работа ; Д. С. използва неподходящи методи на възпитание ; психическата възраст на Д. С. е различна от календарната и на моменти при нея се отчита инфантилно поведение ; Д. С. продължава да има затруднения в социалното си функциониране, по отношение на което при майката се наблюдава нетърпимост към поведението на момичето.

С издадена от директора на ОУ „В. А.“ заповед № РД-07-79/3.10.2024 г. е наложена на Д. С. санкция „забележка“ за нарушение на чл. 172, ал.1, т.3 и т.10 от ЗПУО и чл. 28, т.3 и т.10 от Правилника за дейността на училището – неспазване и незачитане на училищните правила и етични норми, употреба на нецензурни думи и обиди спрямо съученичка, незачитане на правата и достойнството на съучениците си заснемайки клип в училище и качването му в платформата тик ток с надпис „най-гадния клас“. Преди да се наложи санкцията, от директора на същото училище е била издадена заповед № РД-07-78/1.10.2024 г. , с която е определено предоставяне на обща подкрепа за превенция и преодоляване на проблемното поведение и въздействие върху вътрешната мотивация на ученичката Д. С. Vб клас, съответно съставен е план за обща подкрепа за личностно развитие.

На 25.11.2024 г. в семейството на Д. е имало уговорка за посещение на рожден ден на друго дете, но същата не се е завърнала в дома си след училище. Това наложило в ранните следобедни часове бащата С. С. да тръгне да я търси из улиците на квартала. След като я намира в близост до дома им, бащата настоява детето да се прибере , но поради неговото нежелание, той хваща Д. и нанася един-два удара с отворена длан в областта на главата на детето. Това е забелязано от А. П., която поради работата си в ЦОП „Р.“ разпознала детето и веднага отишла при С. и Д.. В този момент автомобила си паркирал свидетеля Г. Г., който след като видял случая се отправил натам, като бил изпреварен от друг случаен минувач, който също отишъл с намерението да се намеси с цел прекратяване на видяното физическо насилие над детето. Впечатленията на Г. са, че С. бил много афектиран, последният обяснил, че детето е негова дъщеря, която той търси всеки ден, защото тя не се прибирала след училище. При разговора С. се успокоил, през това време детето мълчало, а след като бащата му казал „хайде да се качваме“, то само тръгнало с него.

За видяното от нея П. се обадила по телефона на М. В. от отдела „Закрила на детето“ при дирекция „Социално подпомагане“-Варна, която от своя страна уведомила социалния работник в същият отдел – свидетелката М. И. Г.. Тъй като отдела и жилището на семейството се намирали на близко разстояние, Г. веднага се отправила към адреса, който й бил известен от предходната нейна работа през следосиновителния период на детето. Пред жилищния блок тя заварила единствено П. и Г. и след като изслушала разказа на П. взела телефонния номер на последния за да послужи при необходимост от свидетелстване. Двете с П. влезли във входа и се качили на петия етаж, където се намирал апартамента на сем. Стоянови. Отвън на стълбищната площадка заварили Д., която била стресирана и плачела, като на въпросите на Г. тя отговорила, че баща й я набил и изгонил. Вратата на апартамента била затворена и след първоначалното позвъняване никой не отворил. След второто позвъняване от страна на Г., вратата отворил С.. Г. поискала да разговарят относно получената от нея информация за инцидента с дъщеря му, но той отказал. Според Г. бащата бил много афектиран и заплашителен, казал в присъствието на детето, че пет години бял ден не видял от него, че не може да се справи с Д., че не иска повече да се грижи за дъщеря си, защото тя е с много проблемно поведение. Разговора се водел на стълбищната площадка без майката да се появи. Г. съобщила на С., че ще вземе детето в отдела „Закрила на детето“, на което той не се възпротивил. След отиването в отдела, по настояване на Г. малолетната Д. обяснила, че е била бита от баща си, защото закъсняла след училище. Споделила също, че това се е случвало и друг път. Около пет минути след пристигането в отдела по телефона се обадила майката Д. С. и казала, че за там е тръгнал бащата С. С.. Разговора между Г. и С. бил проведен в отсъствието на детето, като бащата за пореден път споделил за проблемното поведение на дъщеря си и не отрекъл за инцидента на улицата при който ударил детето, но определил случая като нещо което не е толкова сериозно. Г. обяснила на С., че детето ще бъде настанено в кризисен център на което той не възразил. По телефона Г. уточнила с майката подробностите във връзка с настаняването на детето – предаване на дрехите и учебниците на детето. При идването на служителката от кризисния център, Д. тръгнала с нея без съпротива. За инцидента с детето бил заведен сигнал с дата 25.11.2024 г. и час : 15:18, в който е отбелязано, че лицето подало сигнала е М. Г. - социален работник в отдела за закрила на детето, а като приел информацията също е посочена М. Г.. Съставен е от социалния работник М. Г. и е съгласуван от Д. К. В. на длъжност началник отдел ЗД доклад за оценка на сигнал с вх. № СИГ/Д-В/858/25.11.2024 г. , с т.11 от който е направено предложение да се отвори работа по случая и по отношение на детето Д. С. да се предприеме спешна мярка за закрила и да се проведе среща по координационния механизъм. Протоколирани са от М. Г. проведения на 25.11.2024 г. телефонен разговор с майката Д. С. и осъществената на същата дата среща със свидетеля А. П., а на 26.11.2024 г. е протоколиран телефонен разговор със свидетеля Г. Г.. На същата дата 25.11.2024 г. отдела за закрила на детето е посетен от служител на Първо РУ- Варна, където е бил получен сигнал на тел.112. Въз основа на направеното от социалния работник М. Г. предложение е издадена на основание чл. 27, ал.1 вр. с чл. 25, т.4 от ЗЗДт и чл. 33 от ППЗЗДт от директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна заповед № ЗД/Д-В-222/25.11.2024 г. за спешно настаняване на детето Д. С. в Центъра за комплексни социални услуги за деца в риск на фондация „SOS-семейства в риск“, с адрес гр. Варна, [улица], до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт. На 2.12.2024 г. е съставен протокол за проведена среща по координационния механизъм, на която е взето следното решение : 1. Д. остава в КЦ до осигуряване на сигурна среда ; 2. При отиването през междучасието до дома си да се говори с нея, че не трябва да го прави ; 3. Ще се обсъдят възможностите да гостува в дома си за Коледа ; 4.Ще има възможност за телефонни контакти с родителите. Според приложеното на л.57 от делото писмо изход. № СЛ/Д-В/2669-018/13.01.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна Х. С. Д. , така издадената от същата заповед е връчена на родителите след проведената на 2.12.2024 г. среща по координационния механизъм. На 4.12.2024 г. е изготвен от социалния работник М. Г. и е съгласуван от началник отдел ЗД Д. К. В. доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете с изход. № СЛ/Д-В/2669-004, в който е отбелязано в раздел V. Оценка , че детето Д. С. има трудна адаптация в Кризисния център, където също има проблемно поведение и създава конфликти с останалите деца. Според дадените от свид. М. Г. показания, още в деня на настаняването си в кризисния център , детето на три пъти е бягало от училище за да посети дома си с цел да иска закуска и пари. На 27.12.2024 г. детето е взето от родителите си за да прекара коледните празници в дома си. За новогодишните празници Д. е взета на 31.12.2024 г. към 9.30 ч. , но след като е отказала по настояване на родителите си да учи, в 11 часа тя е изявила желание да се върне в кризисния център. Впоследствие , детето е променило желанията си и настоява за напускане на кризисния център и завръщане в дома си. Жалбата до АС-Варна на родителите Д. С. и С. С. срещу заповед № ЗД/Д-В-222/25.11.2024 г. е подадена на 9.12.2024 г. и приета в дирекция „Социално подпомагане“-Варна с вх. № СЛ/Д-В/2669-006.

 

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното :

 

Жалбата е процесуално допустима – същата е подадена от имащите съгласно чл.27а, ал.1 от ЗЗДт право на жалба родители на детето, като е спазен 14-дневния срок за съдебно оспорване, считано от 2.12.2024 год.

 

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Обжалваната заповед представлява валиден адм. акт, като издадена съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗДт от компетентен адм. орган – директора на дирекция „Социално подпомагане“- Варна, в чийто район се намира настоящия адрес на детето, а именно гр. Варна, [улица], ет.*, ап. **.

Спазена е формата на адм. акт – посочени са правните основания по чл.27, ал.1 вр. с чл.25, т.4 от ЗЗДт и чл.33 от ППЗЗДт, а като фактически основания са посочени упражненото от бащата на 25.11.2024 г. физическо и психическо малтретиране на Д. и заявлението на същият, че не може да се грижи повече за момичето, поради проблемното й поведение.

Спазена е подробно разписаната в чл.16 и чл.33 от ППЗЗДт процедура – съставен е веднага на датата 25.11.2024 г., т.е. рамките на 24 часа доклад за оценка на постъпил сигнал съгласно Приложение №1 към чл.16, ал.1 от ЗР на ППЗЗДт ; съгласно чл.33, ал.2 от ППЗЗДт , обжалваната заповед е незабавно издадена на 25.11.2024 г. ,т.е. веднага след получаването на сигнала ; съгласно чл.33, ал.3 от ППЗЗДт, проучването е извършено в рамките на 10 дни от датата на издаване на заповедта със съставянето на 4.12.2024 г. на доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, съгласно Приложение №1а към чл.16, ал.4 от ЗР на ППЗЗДт.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че адм. орган е допуснал съществено нарушение на разписаните в АПК административнопроизводствени правила, които съгласно чл.27, ал.6 от ЗЗДт той е длъжен да спазва – не са изяснени съгласно чл.35 от АПК всички релевантни за приложението на материалноправната норма на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДт факти и обстоятелства, в резултат на което се е стигнало до неправилно приложение на същата – основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК за отмяна на обжалваната заповед.

Цитираната като правно основание в обжалваната заповед разпоредба на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДт има предвид кумулативното наличие на посочените в нея материалноправни предпоставки за вземане на мярката за закрила настаняване извън семейството , а именно освен детето да е жертва на насилие в семейството още и да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Съгласно общата разпоредба на чл.170, ал.1 от АПК, доказателствената тежест за установяване съществуването на посочените в обжалваната заповед фактически основания за издаването й е за адм. орган, като същата му е указана в самото начало на съдебния процес – с постановеното по делото разпореждане № 570/16.01.2025 г. за насрочване на първо съдебно заседание. Описаните в обжалваната заповед факти въз основа на които е взета временната мярка за закрила имат предвид упражнено спрямо детето физическо и психическо насилие по смисъла на пар.1, т.2 и т.3 от ЗР на ППЗЗДт. Като такива факти, съдът приема тези от описаният в заповедта инцидент от 25.11.2024 г. – именно той е квалифициран от органа като физическо и психическо малтретиране на детето Д.. Не съставлява фактология в този смисъл съществуващото в началото на заповедта възпроизвеждане на постъпила от КСУДС „Г. Р.“ информация за нарушаване на телесните граници и пренебрежително отношение към детето от страна на майката Д. С., тъй като законосъобразното описание на всеки акт на насилие по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ППЗЗДт, предполага неговото обективиране по съдържание, време и място на осъществяване, а такова в случая липсва – при такава липса, проверката на фактите с доказателствените средства на съдебния процес е невъзможна.

Фактите за нанесеният на 25.11.2024 г. побой от бащата върху детето, съдът намира за доказани въз основа на показанията на свидетелите М. Г. и Г. Г.. Тези действия на родителя правилно са квалифицирани от адм. орган като упражнено над детето физическо и психическо насилие по смисъла на горецитираните разпоредби. Същевременно, съдът намира, че липсват данни за втората кумулативно необходима предпоставка, а именно така упражненото насилие да е породило съществуването на сериозна опасност за детето от увреждането му по смисъла на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДт – такива факти не са доказани от страна на ответника. Изложената в тази насока в обжалваната заповед фактология е повече от оскъдна – единствено изложението, че бащата е заявил в отдела за закрила на детето, че не може да се грижи повече за момичето, би могло да бъде отнесено към тази квалификация, доколкото неспособността на родителя да осигури необходимите грижи би могла да създаде опасност за детето му. В тази връзка, съдът счита, че въпреки заявлението на родителите , органът не е положил необходимите усилия за извършването на обективна оценка на родителските способности – пренебрегнати са действителните факти относно особеното поведение на детето (същите не са отразени в обжалваната заповед), които несъмнено имат влияние върху капацитета на родителите за справяне със съществуващите проблеми , както и не са отчетени фактическите обстоятелства при които е направено въпросното заявление от страна на бащата – напрегнатост от възникналата на 25.11.2024 г. ситуация, съчетано с негативното отношение и липсата на доверие от родителите към социалната служба.

Не са спорни по делото фактите за антисоциално и провокативно поведение на детето и то в нелека според съда форма. Всички събрани по делото доказателства сочат, че в течение на годините след осиновяването, действията на родителите са били мотивирани от единствената цел да постигнат положителна корекция в поведението на детето, т.е. няма данни за насилнически самоцелни действия от тяхна страна (дори да е имало физически наказания спрямо детето, каквото предположение съдържа заповедта, то целта е била именно такава). При тази характеристика на детето, възможностите на родителския капацитет за справяне със ситуацията са ограничени – очевидно необходими са били специални професионални умения, което всъщност е било констатирано и от отдела за закрила на детето в направеното до родителите предложение за ползване на социална услуга. Категорични са доказателствата относно факта, че съществен резултат от усилията положени от страна на социалните работници и родителите не е постигнат – в съставеният след издаването на обжалваната заповед доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете изход. № СЛ/Д-В/2669-004/4.12.2024 г. е посочено, че дори след настаняването му в кризисния център, детето продължава да има проблемно поведение и създава конфликти с останалите деца. Съвкупната преценка на тези факти налага извода, че действията на бащата по упражненото от него на 25.11.2024 г. насилие над детето и направеното след този акт негово заявление пред социалния работник, са резултат на родителско безсилие за справяне с поведението на детето. Именно по тази причина, насилието не е имало за цел да увреди детето, то не е било брутално както е описано в съставеният на 26.11.2024 г. протокол от телефонен разговор с Г. Г. – в съдебно заседание, свидетелят не описва по този начин действията на бащата и отрича да е имало от негова страна дърпане и влачене на детето. В кореспонденция с така липсващата цел е и резултата от упражненото насилие – липсват данни същото да е довело до съществуването на сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на малолетната Д..

Наличието на такива данни не е доказано от страна на ответника в хода на съдебния процес, от което следва единствено възможният правен извод , а именно че свързаната с тях кумулативно необходима втора материално-правна предпоставка от нормата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДт не съществува. Съобразно тези обстоятелства, за адм. орган не е съществувало правно основание да наложи взетата с обжалваната заповед мярка за закрила, което прави заповедта материално незаконосъобразен адм. акт , който като такъв подлежи на отмяна на основание чл.146, т.4 от АПК.

Същевременно, съдът намира, че е налице и основанието по чл.146, т.5 от АПК за отмяна на обжалваната заповед, тъй като същата е издадена в несъответствие със законовата цел по чл.3, т.3 от ЗЗДт за осигуряване на най-добрия интерес на детето по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт. В тази връзка, съдът намира, че съществуващите и доказани по делото данни за възникнало недоверие между родителите и службата по предоставяне на социална услуга (възражение на родителите, с което заявяват отказ от ползването на такава услуга) , в известна степен обективира процесуалната пасивност на адм. орган при изследване на обстоятелствата по пар.1, т.5, б. „г“ и „д“ от ДР на ЗЗДт, като последицата от тяхното неизясняване се състои в това, че с издадената заповед не е постигната целта за отчитане на най-добрия интерес на детето. При конкретно установените по делото данни за отсъствието на сериозна опасност от увреждащо малолетната Д. поведение на нейните родители, този интерес се състои в това не детето да бъде изведено от семейната среда и отделено от родителите си, а да бъде постигнато коригиране в поведението му за да се адаптира то успешно в социалната среда, каквито всъщност са желанието и целта на родителите и настоящи жалбоподатели.

Предвид основателната по гореизложените съображения жалба , съгласно чл.143, ал.1 от АПК двамата жалбоподатели имат право на разноски. Съобразно приложеният на л.119 от делото списък на разноските, претенцията за присъждането на такива е в общ размер на 410 лв. , от които 10 лв. платена държавна такса и 400 лв. платено адвокатско възнаграждение по приложеният на л.118 от делото договор за правна защита и съдействие, сключен с Д. Й. С.. Според така представеният списък на разноските, претенция за присъждането на такива липсва от страна на жалбоподателя С. С., поради което разноски следва да бъдат присъдени единствено в полза на жалбоподателя Д. С.. Размерът на платеното от същата адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което ЮЛ към което принадлежи адм. орган следва да възстанови сторените от нея разноски в общ размер на 410,00 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ издадената от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна заповед № ЗД/Д-В-222/25.11.2024 г. , с която на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, т. 4 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗДт е наредено спешно настаняване на детето Д. С. С. с [ЕГН] в Центъра за комплексни социални услуги за деца в риск на фондация „SOS-семейства в риск“ до произнасяне на съда с решение по чл.28 от З-на за закрила на детето.

 

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да заплати на Д. Й. С. с [ЕГН] и адрес : гр. *, [улица], ет.*, ап.**сумата от 410,00 лв. за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.