№ 20
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Анн. Вл. П.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20213000600407 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъдения СТ. Ж. СТ., чрез неговия процесуален
представител-адв.С.И.-ВАК и има за предмет влязлата в законна сила присъда
Присъда №260049 от 02.03.2021г. постановена по НОХД №4563/2019г. на
Районен съд гр.Варна, потвърдена с Решение №133 от 22.06.2021г.,
постановено по ВНОХД №536/2021г. на Окръжен съд гр.Варна. Счита се, че
присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В
подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото се посочва, че
решаващите съдилища не са изпълнили задължението си за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, допуснато е
нарушение при оценката на доказателствата и липсват мотиви за волята на
съда, което са довели до ограничаване правата на осъдения.
Иска се възобновяване на производството и отмяна на постановените
съдебни актове и постановяване на оправдателна присъда, алтернативно
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от
процесуалния представител на осъденото лице.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
1
за неоснователно. Счита, че материалния закон е приложен правилно и не са
допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като
двете инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в
направеното искане.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната
присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК
и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №260049 от 02.03.2021г. по НОХД №4563/2019г. Районен
съд гр.Варна е признал осъдения СТ. Ж. СТ. за виновен в това, че на
09.04.2015г. в гр.Варна противозаконно присвоил чужди движими вещи на
обща стойност 26 348,56лв., собственост на „Суит Фрукт3“ООД гр.Варна,
представлявано от Управителя С.К., които владеел, като обсебването е в
големи размери ,като на осн. чл.206,ал.3 вр.ал.1 и чл.55,ал.1,т.1 от НК му е
наложил наказание две години "лишаване от свобода", отложено с
изпитателен срок от четири години. С присъдата съдът се е произнесъл по
разноските и веществените доказателства.
Присъдата е била обжалвана от осъдения с молба за постановяване на
оправдателна присъда.
С решение №133 от 22.06.2021г. по ВНОХД № 536/2021г. присъдата е
била изцяло потвърдена.
Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна
проверка и с оглед разпоредбата на чл.412, ал.2, т.1 от НПК, присъдата е
влязла в законна сила на 22.06.2021г.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично
упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от
НПК.
Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за
възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае
допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.2 от НПК. Сочи
се, че двете инстанции не са обсъдили и анализирали събрания
доказателствен материал, като по този начин са допуснали нарушения при
оценка на доказателствата, довели до ограничаване правата на осъдения.
Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение
на съда по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен
контрол, доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно
достоверността и надежността на доказателствените източници да обуслови
направения фактически извод. На проверка подлежи единствено спазване на
законовите правила за формиране на волята му, а именно, дали изводите му
почиват на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал, дали същия е оценен съобразно действителното му съдържание и
дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви доказателства да
кредитира.
2
Районния съд гр.Варна, който е разгледал делото като първа инстанция
е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно,
всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Същия е събрал в
условията на непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на
фактическите обстоятелства по делото включени в предмета на доказване и
конкретното участие на подсъдимия. На анализ и проверка е било подложено
всяко едно релевантно за процеса доказателство, като съдът е дал отговор за
наличните противоречия и изложил мотиви за тяхното кредитиране.
Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в частта досежно
липсата на знание за оттегляне на пълномощията му, което не кореспондира
със събраните по делото доказателства.
Въззивният съд се е солидаризирал с аналитичната дейност на
районния съд, като е възприел и достигнатите правни изводи. Оценил е
мотивите на районния съд като съответни на изискванията на чл.305 от НПК.
В мотивите на решението си окръжен съд е преповторил мотивите на
районния съд и е отговорил, макар и твърде пестеливо на възраженията на
осъденото лице, като са посочени основания, поради което се отхвърлят.
Имайки предвид, че първоинстанционния съд е дал обстоен и задълбочен
отговор на всички релевантни въпроси и въззивната инстанция се е
солидализирала изцяло с тях, няма нужда въззивният съд да преповтаря и ”…
обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до
различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото” /вж
в този смисъл /Р№624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ
НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г./.
Настоящата инстанция счита, че наведените доводи от защитата за
допуснато съществено процесуално нарушение от страна и на двете редовни
съдебни инстанции, състоящо се в липса на мотиви, не са основателни.
Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се
отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса
на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се
отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и
незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел
решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за
страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е
формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не
е такъв. В мотивите на присъдата съставът на Районен съд гр.Варна е изложил
съображения по всички въпроси, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието
на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл.
305, ал. 3 от НПК- изложена е възприетата фактическа обстановка,
доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи,
както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран
процесът на индивидуализация на наказанието.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че както в
3
мотивите на първоинстанционния съд, така и във въззивното решение е
обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение
на съда, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са ценени
при спазване правилата на формалната логика, изложени са съображения във
връзка с кредитиране на определени доказателствени източници при
констатирани противоречия между тях.
Основното възражение на защитата на осъдения, залегнало и в искането
за възобновяване е начина на оттегляне на предоставените пълномощия и
дали същото е станало достояние на осъдения.
Прекратяването на пълномощието е уредено в чл. 41, ал.1 ЗЗД.
Същото се извършва с оттегляне или отказ от упълномощителя, като не е
въведено изрично изискване волеизявлението да се извърши в писмен вид,
или в някаква особена форма. В трайната съдебна практика се приема, че за
да бъде постигнат целеният ефект на това волеизявление, същото трябва да е
направено по такъв начин, че да е гарантирано безусловното му достигане до
упълномощения. За да породи действие оттеглянето на пълномощията по
отношение на трети лица, следва да бъде разгласено по начин, който да
гарантира, че са узнали, или са могли да узнаят за направеното
волеизявление, като в тежест на упълномощителя е при спор да докаже
недобросъвестността на третите лица по аргумент на чл. 41, ал.2 ЗЗД.
За спорната група факти и обстоятелства са събрани свидетелски
показания и писмени доказателства: Уведомление от 08.04.2015г., което св.К.
представил за заверка пред нотариус Обретенова, Уведомление до Уникредит
Булбанк от същата дата, с които удостоверил, че оттегля предоставените на
осъдения пълномощия и нотариална покана до осъдения, изготвена на
15.04.2015г., вписана под рег. №4900/15.04.2015г. на нотариус Ицков, с която
Управителя на „Суит Фрукт3 „ООД уведомява осъдения, че оттегля дадените
пълномощия с пълномощно №3439/2014г., получена от последния на
16.04.2015г.
Видно от приложеното удостоверение от 08.04.2015г. /л.141 от ДП/,
св.К. е представил пред нотариус с рег.№561 писмена декларация, че оттегля
пълномощията си от СТ. Ж. СТ., дадени с пълномощно №3439 от
08.08.2014г.. Извършените от нотариуса действия в охранителното
производство по чл.590 от ГПК във връзка с предоставените му от закона
правомощия да удостоверява подписа на частен документ, се ползват на
основание чл.179 ГПК с материална доказателствена сила досежно
удостоверените за осъществили се пред и от нотариуса действия. В
конкретния случай е удостоверено, че частен документ с конкретно
съдържание за оттегляне пълномощията, дадени с пълномощно
№3439/08.08.2014г., е предоставен за заверка на подписа на 08.04.2015г., т.е.
че документът е подписан от С.К., както и че нотариусът е приел документът
за заверка в охранителното производство по чл. 590 от ГПК, заверил го е, вкл.
е изпълнил задълженията си по чл. 590, ал.2 ГПК да извърши бележка в
4
специалния регистър за тези удостоверявания. Видно от показанията на
нотариус Обретенова, в конкретния случай документа не е бил вписан на
основание чл.590, ал.4 от ГПК в специалния регистър по Наредба 32 за
служебния архив на нотариусите и нотариалните кантори на Министерство на
правосъдието /обн. в ДВ бр. 12 от 07.02.1997г./, каквото задължение му
вменява разпоредбата на чл. 9а, т.2 от Наредбата, а именно да въвежда и
изпраща незабавно в информационната система на нотариалната камара
извлечения от удостоверените документи, с които се оттеглят пълномощия,
тъй като не е отговарял на изискванията на ГПК-липсва заверка на
съдържанието на частния документ.
Предвид нормата на чл.38, ал.2 от ЗЗД, упълномощителят има право
винаги да оттегли пълномощията си, като при спазване нормата на чл.41 от
ЗЗД пълномощието се прекратява с оттеглянето му. Упражняването на
потестативното право по чл.38, ал.2 ЗЗД за оттегляне на пълномощия от
пълномощник следва да бъде извършено с едностранно изявление от
упълномощителя, което да достигне до пълномощника, за да се прояви
преобразувателния ефект по чл.41 ЗЗД - прекратяване на пълномощията.
За спорното обстоятелство, дали едностранното изявление на св.К. за
оттегляне на пълномощията, дадени на осъдения е достигнало до знанието на
последния, са събрани гласни доказателства. На първо място това са
показанията на св.К.. Първоинстанционният съд подробно се е спрял на тях,
обосновавайки тяхната правдивост по убедителен начин. Видно от
показанията, дадени в с.з. и тези на ДП, надлежно приобщени по делото,
свидетелят изрично е заявил, че при срещата си с подсъдимия, състояла се на
08.04.2015г. в лекия автомобил, пред неговия дом му е съобщил че оттегля
дадените пълномощия. „Уточнявам, че на 08.04.2015г. около обяд пред блока,
в който живея, при среща със С.Ж. го уведомих устно, в разговор за това, че
пълномощното което има ще му бъде оттеглено.След като го уведомих и му
заявих, че му оттеглям пълномощията и след разговора ще отида при
нотариуса да впиша това обстоятелство. След това отидох при нотариус
Обретенова и направих уведомление за оттегляне на пълномощното и то
беше вписано в регистъра на нотариуса“/вж показания на л.190 и 191 от ДП/.
Показанията на този свидетел се подкрепят от тези на св.Ф. и св.П..
Последният е научил за оттеглянето на пълномощията в ранните часове на
следващия ден-09.04.2015, по повод неуспешния опит на подсъдимия да
плати с фирмената банкова карта и неговите изявление след това:“Спиро май
ми е спрял пълномощното“ /вж показания на л.121 от делото и на л.221 от ДП
надлежно приобщени/. Именно към този момент, подсъдимия е разбрал със
сигурност, че дадените му пълномощия вече са прекратени. Показания в тази
насока дава и св.Ф., които са преценени през призмата на нейната
заинтересованост, като сестра на св.К.. Същата е възприела проведен разговор
между подсъдимия и св.К. на 08.04.2015г., като след това е научила от
последния и неговия предмет, а именно заявеното оттегляне на
пълномощията.Свидетелката пресъздава и действията на пострадалия по
5
оттегляне на пълномощията, направено пред нотариус и представител на
банката. Поведението на подсъдимия, който още същия ден- 09.04.2015г. се е
разпоредил с процесните движими вещи също е в подкрепа на достигнатия
правен извод.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че
проверяваните съдебни инстанции са достигнали до правилен извод, че факта
на оттегляне на пълномощията е достигнал до знанието на осъдения преди
разпореждането с движимите вещи, макар и по един неформален начин.
Докато показанията на св.К. и П. са преки доказателства, тези на св.Ф. са
производни, които служат за проверка на първите. Същите се подкрепят и от
писмените доказателства за нотариално заверено уведомление за оттегляне на
пълномощия, респ. спиране на банковата дебитна карта, ползвана от
подсъдимия по повод извършеното оттегляне. Съобразявайки изложеното,
настоящия състав се солидаризира с изводите на съдебните инстанции, че
волеизявлението на св.К. за оттегляне на пълномощията на осъдения е
станало достояние на упълномощеното лице на 08.04.2015г.
За прецизност настоящия състав следва да отбележи, че изразява
несъгласие с подхода на първоинстанционния съд да откаже приобщаване
показанията на свидетел, дадени пред друг състав на съда, поради отмяната на
последния на процесуално основание. Доколкото процесуалния закон не
поставя такова условие, няма пречка показанията да бъдат приобщени при
спазване изискванията на чл.281,ал.1 от НПК.
Неоснователно е възражението на осъденото лице, че двете съдебни
инстанции са обсъждали само и единствено доказателства, които са в
подкрепа на обвинителната теза. Първоинстанционният съд подробно и
аналитично е извършил проверка на всички събрани доказателства, като
правилно е дал вяра на показанията на пострадалия, св.П. и Ф. които
пресъздават непротиворечиво и правдиво обстоятелства досежно
отношенията между подсъдимия и пострадалия, причините за оттегляне на
пълномощията и узнаване на подсъдимия на това обстоятелство. В този
смисъл напълно законосъобразно проверявания съд не е дал вяра на
показанията на св.Кирилов, отчитайки тяхната вътрешна противоречивост и
заинтересоваността му, като служител на подсъдимия. Първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви в коя част кредитира обясненията на
подсъдимия, съпоставяйки същите с цялата доказателсвена съвкупност.
Несъстоятелни са твърденията на защитата, че единствения начин
волеизявлението на упълномощителя да достигне до упълномощеното лице е
връчването на последния на нотариална покана. Действително това е един от
начините. Няма пречка обаче, това да стане по неформален начин, какъвто е и
конкретния случай, при условие че тези обстоятелства са доказани по
несъмнен начин. В този смисъл са Решение №35 от 05.02.2009г. по н.д.
№663/2008г. на трето н.о.на ВКС, Решение № 101 от 13.02.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 2725/2007 г., III г.о.,ГК,докладчик председателят Таня Митова,
6
Решение 01939 от 10.12.2002г. на ВКС по гр.д.№2564/2001г. 4г.о.,
Определение № 775 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 60022/2016 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Д. С.а и др..
Оттеглянето на пълномощното и уведомяването на осъдения за това са
обстоятелства, имащи значение за преценка на субективната страна на
деянието, което в конкретния случай е налице. Фактът, че осъдения е бил
наясно със собствеността на процесните движими вещи, основанието за
владение от негова страна и оттегляне на пълномощията за разпореждане със
същите сочи, че същия не би могъл субективно да се заблуждава относно
действителните си права върху вещите. Ето защо, настоящия състав намира,
че осъдения е съзнавал, че се разпорежда с чужда вещ, макар и да я владее на
правно основание, т.е. субективната страна на чл.206 от НК е налице.
Тук е мястото да се обърне внимание на аргументите на проверяваните
съдилища, които са се произнасяли досежно процесуалната възможност за
приобщаване и ползване на частния звукозапис, направен от св.К..
Принципно правилни са мотивите на проверявания съд, че за осъществяване
на тайно записване на друго лице е необходимо спазване на реда за прилагане
на СРС и че подобно записване нарушава неприкосноваността на личния
живот на лицето. Въпреки, че специалния ред не е спазен, изготвения частен
звукозапис би могъл да бъде използван в процеса на доказване в
наказателното производство, доколкото служи на целта за доказване на
престъплението. „Не всеки незаконно получен доказателствен материал е
недопустимо да бъде използван, като за допустимостта да бъде включен в
преценката на решаващия съд е необходима оценка на тежестта на
нарушаване на чуждата лична сфера, от кого е извършено нарушението-
държавен орган или частно лице, дали нарушението се е отразило върху
достоверността на доказателството и т.н. /вж Решение №224 от
14.03.2019г. по н.д.№1033/2018г., на трето н.о. на ВКС/. Разбира се същият би
могъл да се използва след експертна проверка на неговата автентичност и
липсата на манипулации. Цитираното решение е в унисон и със съдебната
практика на ЕСПЧ по чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека /вж Schenk v.Switzerland/. Съдът е длъжен да направи преценка до
каква степен неприкосновеността на личния и семеен живот на лицето, което
е обект на звукозаписа е засегната, преди да отхвърли доказателственото
средство, особено когато става въпрос за тежки престъпления. В тези случаи,
балансът на интереси следва да бъде в полза на разкриване на
престъплението, а не към опазване на неприкосновеността на личния живот.
Обстоятелството, че вещественото доказателство-флашка със звукозапис е
унищожено /вж протокол на л.294 от НОХД№4563/19г./, не променя
направените изводи за доказателствената обезпеченост на уведомлението за
оттегляне на правомощията, което е станало достояние на подсъдимия преди
извършване на инкриминираното деяние.
По отношение възражението на осъдения за допуснато процесуално
нарушение от въззивната инстанция, изразяващо се в липса на аргументи за
7
отхвърляне на направените възражения следва да се отбележи, че „по принцип
пропускът на съда да разгледа защитната теза представлява съществено
процесуално нарушение, особено когато не е тя не е изградена хипотетично,
а е базирана на конкретни доказателства“, в който смисъл е цитираното от
защитата Решение №309/2014г. на трето наказателно отделение на ВКС. В
конкретния случай обаче, тази теза не се подкрепя от доказателствената маса,
което е установено по един безспорен и непротиворечив начин.
По делото не се установяват съществени процесуални нарушения
засягащи съдържанието на съдебните актове, изясняването на правно
значимите факти и приложението на материалния закон, поради което не е
налице основанието по чл. 422, ал.1, т. 5 вр. чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК за
оправдаване на осъденото лице и алтернативното искане за възобновяване на
производството, отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщането му за
ново разглеждане, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения СТ. Ж. СТ., чрез
неговия процесуален представител-адв.С.И.-ВАК за възобновяване на
наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила Присъда
№260049 от 02.03.2021г. постановена по НОХД №4563/2019г. на Районен съд
гр.Варна, потвърдена с Решение №133 от 22.06.2021г., постановено по
ВНОХД №536/2021г. на Окръжен съд гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8