№ 1621
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110104928 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „СМ БГ“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. ***, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 19 лв., представляваща заплатена на 04.05.2016 г. без основание такса за
възстановяване на ел. захранването на обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик“ ***, с абонатен № *** и клиентски № ***, с титуляр на партидата Д.В.А.,
за която сума е издадена фактура № ТП3301168375 от 10.03.2016 г. и което вземане е
прехвърлено от абоната на ищеца с договор за цесия от 21.05.2017 г.
По твърдения в исковата молба, по силата на договор за цесия от 21.05.2017 г.,
сключен между Д.В.А., в качеството й на цедент, и ищеца „СМБГ“ ЕООД – цесионер,
последният е придобил процесното вземане в размер на 19 лв. за заплатена от цедента на
04.05.2016 г. такса, начислена в издадената от ответника „Енерго-Про продажби” АД
фактура, за възстановяване на ел. захранването в собствения му обект на потребление.
Ищецът твърди, че ответникът – длъжник по цедираното вземане, е уведомен за
прехвърлянето с нарочно уведомление от 21.05.2017 г., приложено към исковата молба.
Счита, че таксата е недължимо платена от абоната. В тази връзка поддържа, че липсва
основание за начисляването й, т.к. Общите условия на „Енерго-Про продажби” АД са
отменени с влязло в сила решение на ВАС. В условията на евентуалност – в случай че се
приеме, че ОУ от 2007 г. съдържат клауза, предвиждаща начисляването на подобна такса,
1
твърди, че тази клауза е нищожна като неравноправна, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл.
143 ЗЗП. Позовава се още и на разпоредбите на чл. 122-124 ЗЕ, който предвиждат
безусловното възстановяване на ел. захранването след като основанието за прекъсването му
бъде премахнато, тоест след заплащането на дължимите от абоната суми за потребена
електроенергия. Отделно намира, че възникването на вземане в полза на доставчика по
повод възстановяването на захранването е обусловено от установяването на действително
извършени от него разходи в резултат от виновното неизпълнение на договорните
задължения на абоната, а в случая тези разходи са предварително и едностранни
определени.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и
претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д.Я.,
поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноски по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че за процесната сума е издадена посочената фактура № ТП3301168375 от
10.03.2016 г. на стойност 19 лв., както и че същата е заплатена. Поддържа, че прекъсването
на захранването на абоната е следствие от неговото виновно неизпълнение на договорните
му задължения, изразяващо се в допусната забава в плащането на консумираната ел. енергия
с повече от 20 дни.
Счита, че е налице правно основание за начисляване на процесната такса, като се
позовава на клаузата на чл. 34 от Общите условия. Намира, че, макар разходите по
прекъсване и възстановяване на преноса да се понасят от „Електроразпределение Север“
АД, таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество
представлява такса за вид мрежова услуга по смисъла на т. 6, § 1 от ДР на Правилата за
търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), поради което същата се дължи на крайния
снабдител, какъвто се явява той, на основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ.
Оспорва да е налице противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ със Закона за енергетиката.
Заявява, че е изпълнил задължението си по чл. 124 ЗЕ да възстанови електроснабдяването в
обекта след заплащането на дължимите суми за потребена ел.енергия в него. Посочва, че ЗЕ
не отрича възможността за възстановяване на вредите, понесени от
електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по
договора. Поддържа, че плащането на таксата е определящо не за възобновяване на
снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия, като снабдяването на обекта с
ел. енергия се изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава.
Пояснява, че посочената такса е част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат
е запознат със съдържанието му.
Навежда доводи за липса на противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ със Закона за защита
на потребителите, като намира за бланкетни и необосновани аргументите на ищеца в тази
насока. Счита, че посочената клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а
2
предвижда ангажиране на неговата гражданска отговорност за виновно неизпълнение на
договорните му задължения. Оспорва да е налице противоречие с чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като
ценоразписът, в който е посочена таксата, е публично известен и абонатът е бил
предварително уведомен за размера . Поддържа, че клиентът е имал възможност да влияе
върху съдържанието на ОУ, но не се е възползвал от нея, като не е подал писмено заявление
по реда на чл. 52 ОУ, с което да предложи специални условия. Отделно излага, че клаузата,
предвиждаща начисляване на процесната такса, има неустоечен характер и цели не само
поправяне на вредите, но и стимулиране на абоната да не допуска виновно неизпълнение на
задълженията си по договора.
По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски по делото. Релевира и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв.
Х.И., поддържа отговора на исковата молба и искането по същество на спора. Представя
списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че между Д.В.А., в качеството й на потребител, и
ответното дружество „Енерго-Про продажби” АД, като доставчик, е налице валидно
възникнало договорно правоотношение по повод доставката на електроенергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ ***, с абонатен № *** и
клиентски № ***, при публично известни Общи условия. Безспорно е също, че на 04.05.2016
г. потребителят е заплатил в полза на ответника начислената такса за възстановяване на ел.
захранването в обекта в размер на 19 лв. по издадената фактура № ТП3301168375 от
10.03.2016 г.
Видно от ангажираните от ответника справка за потреблението през последните
12/24/36 м (л. 34) и извлечение за фактури и плащания по партидата на абоната Д.В.А. (л.
26), последната е била в забава в плащанията на начислените стойности за потребена
ел.енергия в обекта, за които са издавани съответни фактури, вкл. и в плащането по фактура
от 11.02.2016 г. с падеж 15.03.2016 г., която е заплатена едва на 04.05.2016 г.
С пълномощно от 20.05.2017 г. Д.В.А. е упълномощила П.Н.К. да прехвърля
вземания за заплатени от нея фактури към „Енерго-Про продажби” АД, както и да
уведомява длъжника по цедираните вземания за това (л. 12).
От съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземане от 21.05.2017 г.
(л. 9) се установява, че Д.В.А., в качеството й на цедент, действащ чрез пълномощника П.К.,
е прехвърлила в полза на „СМ БГ“ ЕООД – цесионер, вземането си към „Енерго-Про
Продажби“ АД в размер на 19 лв., представляваща заплатена без основание на 04.05.2016 г.
стойност за възстановяване на ел. захранването по процесната фактура.
3
Представено към исковата молба и приобщено към доказателствата по делото е и
уведомление от 21.05.2017 г. (л. 11), отправено от Д.А., отново чрез пълномощника П.К., до
„Енерго-Про Продажби“ АД, с което се уведомява дружеството - длъжник за извършеното
прехвърляне на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр.
чл. 99 ЗЗД за връщане на заплатена без основание от трето лице – потребител на ел.енергия,
такса за възстановяване на електрозахранването в обекта му на потребление, начислена по
издадена от ответника „Енерго-Про Продажби“ АД фактура и получена от него, което
вземане е прехвърлено от потребителя на ищеца.
Същият е допустим, предвид наличието на нормативно установените положителни
процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и
липсата на процесуални пречки за това.
Основателността на претенцията е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: заплащането, съответно
получаването от ответника на процесната такса в размер на 19 лв., липсата на основание за
това, както и прехвърлянето на вземането за недължимо платеното в полза на ищеца и
уведомяването на ответника за цесията. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. Липсата на основание е
отрицателен факт от действителността, поради което е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва, а именно наличието на правно основание за настъпилото имуществено
разместване на блага.
Безспорно по делото е плащането, съответно получаването на таксата от ответното
дружество и нейният размер от 19 лв., а прехвърлянето на вземането от престиралия
потребител в полза на ищеца се установява от приложения договор за цесия.
За да породи прехвърлянето действие по отношение на длъжника, то следва да му
бъде съобщено от предишния кредитор – арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма
пречка същият да упълномощи изрично друг за това действие. Освен това, доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
съобщаването, получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС и др.).
4
В конкретния случай няма данни цесията да е съобщена на ответното дружество –
длъжник по цедираното вземане, преди завеждане на делото, поради което съдът приема, че
уведомяването е извършено с получаването на препис от исковата молба, ведно с
приложените към нея книжа, в т.ч. уведомление за прехвърлянето, което изхожда от
надлежно упълномощен пълномощник на цедента. Следователно прехвърлянето на
вземането е породило действие по отношение на ответника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и
ищецът се явява негов кредитор и активно легитимирана надлежна страна в процеса.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на правно основание за
начисляването на процесната такса за възстановяване на електрозахранването.
В тази връзка ответникът се позовава на предвидената такава възможност в чл. 34 и
чл. 37, ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“ АД (ОУ ДПЕЕ), одобрени с решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР и
влезли в сила на 07.09.2014 г. Посоченото решение на ДКЕВР е отменено с решение № 798
от 20.01.2017 г. на ВАС, което има действие за в бъдеще, респ. именно посочените общи
условия са действащи и приложими в договорното правоотношение с потребителя на
ел.енергия към датата на фактурата от 10.03.2016 г., с която е начислена процесната такса.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ „Енерго-Про Продажби“ АД има право да поиска
от „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел. енергия,
в случай че битов потребител допусне забава в плащанията на дължими суми. Според чл. 37,
ал. 1 от ОУ ДПЕЕ след отпадане на основанията за прекъсването „Енерго-Про Продажби“
АД изисква от „Енерго-Про Мрежи“ АД възстановяване на снабдяването с електрическа
енергия, като, когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява
след като последният заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД цена съгласно ценоразпис, в
която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата
на електрическа енергия.
От цитираните клаузи на ОУ ДПЕЕ следва, че дължимостта на таксата за
възстановяване е обусловена, от една страна, от виновно неизпълнение на договорните
задължения на потребителя и, от друга страна, от извършването на разходи от доставчика за
прекъсването, респ. възстановяването на захранването. В случая не се спори, а се установява
и от представените писмени доказателствени средства (справка за потребление и извлечение
за фактури и плащания), че потребителят не е бил изправна страна по договора. Липсват
обаче каквито и да било доказателства за извършването на разходи от страна на ответното
дружество, които да оправдаят изискваната насрещната парична престация от абоната.
Отговорността на последния за собственото му неправомерно поведение се изразява в
невъзможността да ползва електрическа енергия след прекъсването на електроснабдяването
в обекта, но няма основание за разширяване на тази отговорност чрез натоварването му с
допълнителни парични задължения, за които не е предоставена никаква реална услуга.
Отделно, съдът намира за основателни възраженията на ищеца за неравноправност на
обсъжданите клаузи на ОУ ДПЕЕ, като съображенията за това са следните:
В разглежданата хипотеза абонатът на ел. енергия е физическо лице и същият има
качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва с
5
потребителската закрила, регламентирана в посочения специален закон. Според чл. 143, т. 2
ЗЗП неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
Правата на потребителите на енергийни услуги са регламентирани в Закона за
енергетиката, като в същия са изрично уредени и правилата за преустановяване на
присъединяването и снабдяването с електрическа енергия - Глава Девета, Раздел XI от ЗЕ.
Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. При отстраняване на
причините, довели до преустановяването на снабдяването, за енергийното предприятие
възниква задължение да възстанови същото - арг. от чл. 124 ЗЕ. Следователно законът не
обвързва възстановяването с предварително заплащане на допълнителни такси от страна на
потребителя и начисляването на такива от страна на доставчика ограничава правата на
икономически по-слабата страна по правоотношението. Респективно клаузите в ОУ ДПЕЕ,
предвиждащи такава такса възстановяване, са неравноправни и нищожни, на основание чл.
146, ал. 1 във вр. чл. 143, т. 2 ЗЗП, доколкото няма данни да са уговорени индивидуално.
Нещо повече - дори да бъдат реализирани разходи във връзка с възстановяването
(каквито в случая не са доказани), с оглед регламентираното в чл. 124 ЗЕ задължение на
енергийното предприятие за възстановяването на снабдяването при отстраняване на
причините за неговото преустановяване, предварителното заплащане на тези разходи от
страна на потребителя не може да бъде изисквано. Освен това тези разходи са едностранно
определени от предприятието и фиксирани по размер в ценоразпис, към който чл. 37, ал. 1
ОУ ДПЕЕ пряко препраща. Така на практика клаузите от общите условия предоставят
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди
поради включване и изключване на снабдяването, поради което тези клаузи са
неравноправни и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП (в този смисъл – решение № 125/07.08.2015
г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о.).
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че начислената такса за възстановяване в
размер на 19 лв. е заплатена от праводателя на ищеца в полза на ответника при
първоначална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и
предявеният осъдителен иск за нейното връщане е основателен, респ. следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното за
това искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 410 лв.,
6
от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 360 лв. с вкл. ДДС за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор
за правна защита и съдействие от 01.10.2021 г. (л. 44), съдържащ отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира направеното в отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на претендираната от ищеца сума от 300
лв. без вкл. ДДС, респ. 360 лв. с вкл. ДДС.
Съобразно изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***, да заплати на „СМ БГ“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. ***, сумата от 19 лв. (деветнадесет лева), представляваща
заплатена на 04.05.2016 г. без основание такса за възстановяване на ел. захранването на
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ ***, с абонатен № *** и
клиентски № ***, с титуляр на партидата Д.В.А., за която сума е издадена фактура №
ТП3301168375 от 10.03.2016 г. и което вземане е прехвърлено от абоната на ищеца с
договор за цесия от 21.05.2017 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
99 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***, да заплати на „СМ БГ“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. ***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева),
представляваща сторени в производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца „СМ БГ“ ЕООД суми може да бъдат заплати по
посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG37BUIN95615100552007,
открита в „Алианц Банк България“ АД с титуляр адв. Д.Б. Я..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7