Решение по КНАХД №194/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], област Кюстендил, чрез адвокат Р. П. Р. срещу Решение № 92 от 06.03.2025 година, постановено по АНД № 1777 по описа за 2024 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 34-0000306 от 24.09.2024 година, издадено от Г. В. С. – началник на ОО „АА“ – [населено място], с което на Б. Г. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], област Кюстендил е наложена „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. второ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ.

Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място твърди, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като от обективна страна в обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган не е отразил тези елементи от състава на нарушението. На следващо място, твърди че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като липсва упоменаване на вида на окачването на процесното МПС. На последно място сочи, че неправилно е бил приложени материалния закон и правото на ЕС. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който обжалваното съдебно решение да бъде отменен, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2025 година касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р. Р. от АК Благоевград, който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който обжалваното съдебно решение да бъде отменен, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2025 година ответникът по касационната жалба – началника на отдел „Автомобилна администрация“ Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2025 година представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Решението е правилно.

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 00245 от 04.09.2024 година, съставен от Д. С. Д. на длъжност: инспектор при ОО „АА“ – Перник, в присъствието на свидетеля А. Х. А. е установено, че на 04.09.2024 година, в 14:32 часа на АМ „С.“, разклона за [населено място], посока [населено място] Г. М., с [ЕГН] управлява съчленено ППС в състав, влекач „***“ с рег. № [рег. номер] от катег. N3 с две оси с прикачено към него полуремарке „***“ с рег. № [рег. номер] от кат. О4, с три оси като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България по маршрут [населено място]. Актосъставителят е констатирал, че водачът управлява пътно превозно средство с маса 41 660 кг., които надвишават допустимите максимални маси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси, което е до 40 тона. Установено е също, че надвишаването е с 1 660 кг, което било видно от кантарна бележка № 206750. Актосъставителят квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 139,ал. 1, т. 2, предл. второ, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ. АУАН е подписан и връчен на нарушителя на 04.09.2024 година.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу констатациите обективирани в АУАН лицето е депозирало възражение с вх. № 52-00-21-7476 от 12.09.2024 година.

С Наказателно постановление (НП) № 34-0000306 от 24.09.2024 година, издадено от началник ОО „АА“ – Перник на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП на Б. Г. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], област Кюстендил му е наложена „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 07.11.2024 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 92 от 06.03.2025 година, постановено по АНД № 1 777 по описа за 2024 година го е потвърдил.

За да постанови този резултат районният съд след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел, че в хода на административнонаказателното производство и по – конкретно при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с несъобразяване с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът, след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал е формирал извод за осъществен състав, както от обективна, така и от субективна страна на вмененото административно нарушение, като е приел, че правилно на касаторът е било наложено административно наказание, предвидено по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. второ от Закона за движение по пътищата за извършеното за извършено от него нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ. Изложил е мотиви и във връзка с това, защо в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на всичко това е потвърдил наказателното постановление.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Изцяло неоснователни са доводите посочени в касационната жалба поради следните аргументи:

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ. Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за движение по пътищата посочва, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство и с товари, което не представляват опасност за участниците в движението. От друга страна именно в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година е предвидено, че допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени да обществено ползване за пътни превозни средства, които са част от състава на ППС и са с пет, шест и повече оси са както следва: моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси – 40 тона.

Първоинстанционният съд е направил правилен правен анализ на посочените разпоредби, като правилно е установил, че управляваното от жалбоподателя ППС, представлява влекач „СКАНИЯ Г 410“ с рег. № [рег. номер], от категория N3, с две оси с прикачено към него полуремарке „***“ с рег. № [рег. номер] от категория О4, с три оси, собственост на „***“ ООД, поради което при движението му па пътищата на датата на извършване на нарушението – 04.09.2024 година е била приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, а именно максималната стойност на товара следва да е 40 тона. В хода на настоящото съдебно производство, нито в производството което се е развило пред първоинстанционния съд изводите, обективирани в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление във връзка с установената маса на ППС не са опровергани. Твърденията на административнонаказващият орган са доказани по категоричен начин от приложената чрез административната преписка Кантарна бележка № 206750, от която е видно, че при първото претегляне масата на ППС е 12 680 кг, а при второто 41 660 кг, което означава че е надвишена максималната допустима маса от 40 тона с 1 660 кг.

Правилно в оспореното решение се посочва, кога контролните органи имат законово задължение да измерят масата с одобрени по Закона за измерванията технически средства. Правилно първоинстанционния съд в този ред на мисли се е позовал на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година, във връзка с чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и въз основа на това е направил правилен извод, че в конкретния случай законодателят не изисква установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването й да става с техническо средство за измерване, доколкото такова измерване се изисква само когато проверките, които се извършват са за установяване съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритното и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, а такива в настоящият случай нямаме. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е отбелязал, че установяването на маса на съчленената композиция се осъществява само и единствено въз основа на кантарната бележка, която в настоящият случай е представена.

Всичко това предполага да бъде направен извод, че от обективна страна са налице всички изискуеми се елементи от състава на вмененото административно нарушение. От субективна страна също са налице изискуемите се елементи, тъй като безспорно субект на това административно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, се явява именно водачът, който управлява извънгабаритното или тежко пътно превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това и същият не се явява собственик на пътното превозно средство и не е лицензиран превозвач осъществяващ превода, съответно не е наредил превоза. Последното е възприето в постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 година по т. д. № 5/2023 година на Върховен административен съд и Върховен касационен съд.

С оглед на изложеното правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и като е достигнал до същият извод Районен съд Перник е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а депозираната срещу него касационна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92 от 06.03.2025 година, постановено по АНД № 1777 по описа за 2024 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.