Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260047
гр.Силистра, 28 април 2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия,
в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
с участието на секретаря М.Л. като
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 527 по описа за
2020 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г.Р.Ф.
с ЕГН **********, чрез пълн. адв. И.Р. ***, със съдебен адрес:***, офис № моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че е съсобственик на 1 / 2 ид.
част от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идетнификатор:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№: 66425.500.8631.3.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №
РД -18- 66/ 02.06.2008г. на ИД на АГКК - гр.С., с адрес на имота: гр.С., обл.С.,
ул. Д. № , ет.,
ап. , с предназначение на самостоятелния обект : ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива
на обекта 1, със застроена площ от 63.86 кв.м., в сграда с идентификатор: 66425.500.8631.3, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 66425.500.8631.3, под обекта: 66425.500.8631.3 и над обекта: 66425.500.8631.3, въз основа на давностно владение,
осъществявано необезпокоявано в период от 30 години.
Твърди, че с
наследодателя на ответника са се намирали във фактическо съжителство за период,
датиращ от 80 – те години на миналия век и продължил до смъртта му 20. 11. 2019
г. Всеки от двамата съжители бил настанен самостоятелно във ведомствено жилище,
но след като заживели съвместно, от предприятието, в което работели им било
предложено по – голямо жилище. Издадена била настанителна заповед на
наследодателя на ответника, като в същата било посочено настаняване на
тричленното му семейство, за което ищцата твърди, че се състояло от нея, сина й
и съжителя й. Малко след това получили
предложение за закупуване на жилището, което приели, но тъй като страна в
правоотношението бил посочен единствено съжителят, то и договорът за покупко –
продажба бил сключен с него. Независимо от това, ищцата считала себе си за пълноправен
съсобственик, каквото и поведение демонстрирала. След смъртта на
съжителствалото с нея лице, счита, че отношенията с ответника в качеството му
на наследник следва да бъдат уредени като бъде признато правото й на
собственост по отношение на 1 / 2 ид. част от имота.
Ответникът В.К.П. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си
представител адв. Д.Ч. - САК, с адрес: *** е подал писмен отговор, с който
изцяло оспорва предявените от ищеца искови претенции. Твърди, че брат му е
живял с ищцата в собственото си жилище, като фактическите им съпружески
отношения са били единственото основание тя да бъде допусната в имота. По тази
причина счита, че ищцата е притежавала качеството единствено на държател, но не
и на владелец на имота, който несъмнено бил собственост на брат му – П. К., на
чието име са били съставени и издадени всички документи, имащи отношение към
процесния имот. Оспорва наличието на различни обстоятелства от тези, че
правоимащ е бил единствено неговия брат. Твърди, че ищцата никога не е
манифестирала наличие на намерение за своене на вещта, още по – малко за
отричане на правото на собственост на съжителя й. Оспорва всички останали
твърдения относно престирани суми за закупуване на имота, вложени средства в
него, относно вписаните правоимащи лица и отглеждането на детето на ищцата,
както и възможността да бъде осъществявано владение по отношение на идеални
части при липса на реално разпределение на ползването. Твърди, че след смъртта
на неговия наследодател не е изтекъл давностния срок за придобиване на имота.
В срока за
отговор ответникът е предявил и насрещна искова претенция, с която моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищцата, че
той е собственик на процесния недвижим имот, придобит от него в качеството му
на единствен наследник на брат си П. К.П. с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.,
както и да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да му предаде владението
върху имота.
В отговор на
насрещната претенция ищцата заявява, че оспорва твърденията за наличие на право
на собственост по отношение на целия имот и моли в тази част претенцията да
бъде отхвърлена, като съдът прецени и факта, че не е давала повод за
предявяване на насрещния иск.
ПРЕДЯВЕН е установителен иск за
собственост искове по
чл. 124, ал.1 от ГПК и иск с правно основание чл. 108 от ЗС по насрещната
претенция.
Между
страните са приети за безспорни обстоятелствата, че ищцата е живяла в процесния
имот от 2009 г. до предявяване на исковата молба непрекъснато. Въпреки, че не е
прието изрично за безспорно, обстоятелството, че ищцата е живяла в жилището
заедно с наследодателя на ответника до смъртта му и е продължила да живее в
имота самостоятелно след този момент също не се оспорва от страните. Това
обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
От
представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 16. 04. 1991 г. се установява, че П. К.П. е придобил правото на
собственост по отношение на процесния имот, като е заплатил цената от 14178.00
лева със собствени средства и същевременно се е задължил да работи в СП „Водно
стопанство“ още 10 години.
От
представените по делото препис – извлечение от акт за смърт № 0643 / 20. 11.
2019 г. и удостоверение за наследници изх. № 5521 / 05. 12. 2019 г., издадени
от Община С. се установява, че П. К.П. е починал на 20. 11. 2019 г. и е оставил
единствен наследник ответника В.К.П. – негов брат.
Твърденията
на ищцата за възникнало основание да придобие право на собственост по отношение
на процесния имот се базират на три обстоятелства:
1.
Наличието на
самостоятелни заповеди за настаняване в общински жилища на ищцата и П. К.П. и последвалата заповед за настаняване № 3 /
05. 02. 1991 г. и , издадена на П. П. и тричленното му семейство за настаняване
в процесното жилище. По отношение на това обстоятелство са изложени твърдения,
че настанителната заповед е следвало да бъде издадена на ищцата, тъй като тя е
заемала ръководен пост в предприятието и становището на комисията е било в
жилището да бъдат настанени ищцата и детето й / св. М. и отчасти св. Г. /. В тази връзка са изложени и вижданията на
ищцата, че е възприела това обстоятелство като израз на уважението й към
лицето, с което е съжителствала и не е отдала формално значение на
документалното отразяване. Възприемайки като факт, че жилището е предоставено
на двамата съжители, ищцата приела, че е съсобственик с равни права при
придобиването му.
2.
За
закупуването на жилището ищцата твърди, че е престирала сумата от 6000.00 лева, представляваща лични средства,
получени от бившия ѝ съпруг по повод уреждане на имуществените им
отношения след прекратяване на брака с решение от 30. 01. 1990 г., постановено
по гр.д. № 52 / 1989 г. по описа на ТРС. В тази връзка е представено самото
съдебно решение и изслушани показанията на свидетелката Ф., но от тези
доказателствени средства не се установява твърдяното от ищцата – показанията на
свидетелката доказват единствено предаване на парични суми на ищцата, но не и
предаването на същите на купувача по сделката с цел заплащане на цената или
превеждането им по сметка на продавача. Независимо от това, дори и да бяха
налице доказателства в тази посока, то би се стигнало единствено до пораждане на
облигационни отношения между ищцата и купувача по сделката, но не и до
възникване на право на собственост.
3.
Третото
обстоятелство е осъществяването на владение по отношение на процесния имот за
период от 30 години, като ищцата твърди, че през този период от време е живяла
непрекъснато и само в този имот, като го е считала за свой.
По отношение
на фактите, че ищцата и наследодателя на ответника са живели съвместно в
процесното жилище, както и че са поддържали чудесни отношения помежду си са
единодушни всички, разпитани по делото свидетели, като повечето от тях дори не
са подозирали, че двамата не са имали сключен граждански брак. Свидетелите, с
изключение на съпругата и сина на ответника са считали двамата за семейство.
По иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявяването
на установителния иск за собственост се обуславя от наличието на правен интерес
като положителна процесуална предпоставка. Правният интерес е винаги налице
когато ответника оспорва правото на собственост, какъвто е и настоящия случай.
От фактическа страна оспорването се обективира със заявяване на собственически
права върху имота от ответника. По настоящето дело е предявен установителен иск
по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се цели установяването на правото на
собственост на ищцата към настоящия момент, което следва да се извърши по реда
на пълното и главно доказване, т. е. да се установят правопораждащите факти,
обективиращи правото на собственост към момента. Ищцата се позовава на
придобиване правото на собственост върху процесните имоти на основание
давностно владение, продължило повече от десет години към датата на предявяване
на исковата молба. При тези твърдения тя трябва да докаже, че е владяла имота
непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено в период надхвърлящ 10
години.
Обстоятелството,
че ищцата и наследодателят на ответника са живели съвместно в процесния имот, считано
от 1991 - 92 г. до смъртта му през 2019 г. на съпружески начала, не е
предпоставка съда да приеме, че ищцата е могла да придобие собственост върху
процесния имот по давност.
Съгласно чл.
77, ал. 1 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Характерно за способите за
придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. На такъв
придобивен способ се е позовава ищцата - придобивна давност, от съвместното
съжителство на съпружески начала с наследодателя на ответника. Ищцата се
позовава на установено владение въз основа на съвместното си живеене с П. П. в
процесния имот, но в случая се касае за се начин на установяване на владение, а
не за придобивен способ.
Давностното
владение е първичен способ за придобиване право на собственост върху недвижим
имот, когато вещното право не произтича от правото на друго лице и липсва
правен акт с транслативен ефект. В конкретния случай не се установи, да е
извършена през годините някаква сделка, в която да е участвала ищцата или тя
самата да е предприела действия по установяване право на собственост спрямо П. П..
Владение,
основано на съвместно съжителство на съпружески начала, не може да направи
владелеца собственик. Това основание може да се нарече "мнимо" и не е
годен акт за пораждане правото на собственост, защото съобразно нормата на чл.
79 от ЗС е необходимо годно правно основание, за да направи владелеца
собственик.
Дали ищцата,
е владелец или държател, зависи от установените по делото факти, доказващи
наличието на обективния и субективен елемент на отношенията й по повод на
имота.
Съгласно
легалните определения за владеене и държане, съдържащи се в двете алинеи на чл.
68 от ЗС, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа
власт върху вещ. Докато при владеенето субективното намерение е да се държи
вещта като своя, то при държането такова намерение да се свои липсва. При това
характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или
държател на вещта са две: 1. Обективна – да се упражнява фактическа власт върху
вещ и 2. Субективна – намерението, с което се упражнява фактическата власт
върху вещ. От факта на владение произтичат различни правни последици –
вещноправни, свързани с възможността при определени предпоставки да се
придобият вещни права, както и облигационно правни, свързани с отношенията
между собственика на вещта и владелеца или държателя.
Сочените
доводи от страна на ищцата, че е собственик по давностно владение на процесните
имоти не се подкрепиха с доказателства. В
случая, тя е осъществявала търпими действия като е придобила фактическата власт по отношение на имота
със съгласието на собственика, като това съгласие може да бъде изрично или
предполагаемо, но е основано на добрите междуличности отношения /съвместното
съжителство/, поради което собственикът е търпял едно действие върху имота си, но
действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право.
Обитаването
на процесните имоти повече от 10 години, от страна на ищцата не е могло да се
превърне във владение за себе си, тъй като липсва годно правно основание за
придобиване по давност, а от смъртта на съжителствалото с нея лице – собственик
не е изтекъл давностния срок.
По
изложените съображения, съдът намира, че този иск е неоснователен и недоказан и
го отхвърля.
По насрещния
иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Принадлежността
на правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на
ревандикационния иск. Освен това правото на собственост не се погасява с
неупражняването му.
По делото е
установено, че П. К.П. е бил собственик
на процесния имот на основание договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 16. 04. 1991 г., като същевременно не се установява към датата
на смъртта му да е загубил собствеността, поради което по силата на закона по
наследство тя е преминала в партимониума на неговия брат В.К.П..
За да
бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС е
необходимо да са налице кумулативно три
предпоставки - ищецът да установи, че е
собственик на имота, да установи, че
имотът се владее от ответника и че владението на ответника е без правно
основание.
В конкретния
случай са налице и трите предпоставки за уважаването на иска: ищецът по
насрещния иск В.К.П. е собственик на основание наследствено правоприемство,
владението на недвижимия имот се осъществява от ответницата по насрещния иск Г.Р.Ф.,
което самата тя не оспорва и липсва правното основание за упражняването на това
владение, което налага единствено възможния извод, че предявения иск е
основателен и доказан.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ищцата по основния
иск и ответница по насрещния следва да заплати на ответника по основния иск и
ищец по насрещния иск В.К.П. направените по делото разноски, които за производството
пред настоящата инстанция са в размер на 161.01 лева, както и адвокатско
възнаграждение, което е в договорен размер на 2000.00 лева. Основателно обаче е
възражението на Г.Р.Ф. за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по следните съображения: предявената основна
искова претенция на ищеца, както и насрещната искова претенция на ответника са
за собственост и нарушено владение на недвижим имот, като съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 /по насрещния иск/ от
Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението е 686.84 лева по основния иск и 958.20 лева по насрещния иск.
По делото са представени доказателства, съгласно които е договорен размер на
адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лв., поради което е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение, която прекомерност е предпоставка
по чл. 78, ал. 5 от ГПК същото да бъде намалено до установения от наредбата
минимален размер от общо 1645.04 лева, респективно разноските следва да бъдат
присъдени в размер на 1806.05 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, СРС
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявения от Г.Р.Ф. с ЕГН ********** против В.К.П. с ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че тя е собственик на основание придобивна давност на 1 / 2 ид.
част от недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №:
66425.500.8631.3.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №
РД -18- 66/ 02.06.2008г. на ИД на АГКК - гр.С., с адрес на имота: гр.С., обл.С.,
ул. Д. № , ет.,
ап. , с предназначение на самостоятелния обект : ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива
на обекта 1, със застроена площ от 63.86 кв.м., в сграда с идентификатор: 66425.500.8631.3, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 66425.500.8631.3, под обекта: 66425.500.8631.3 и над обекта: 66425.500.8631.3.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Г.Р.Ф. с ЕГН **********, че В.К.П. с ЕГН **********,*** е
собственик на недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №: 66425.500.8631.3.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със
Заповед № РД -18- 66/ 02.06.2008г. на ИД на АГКК - гр.С., с адрес на имота:
гр.С., обл.С., ул. Д. № , ет., ап. , с
предназначение на самостоятелния обект : ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на
обекта 1, със застроена площ от 63.86 кв.м., в сграда с идентификатор: 66425.500.8631.3, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 66425.500.8631.3, под обекта: 66425.500.8631.3 и над обекта: 66425.500.8631.3 и ОСЪЖДА Г.Р.Ф. с ЕГН ********** да предадe
владението на гореописания
имота на В.К.П. с ЕГН **********.
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на
адвокат Д.Ч. ***, пълномощник на ответника по основния иск и ищец по насрещния
иск В.К.П. с ЕГН **********,*** / 2020 г.
по описа на СРС, съгласно договор за правна защита и съдействие № 068225
от 30. 06. 2020 г. от 2 000.00 лева на 1 645.04 лева, поради
прекомерност.
ОСЪЖДА Г.Р.Ф. с ЕГН **********,*** да заплати
на В.К.П. с ЕГН **********,*** сумата от 1 806.05 / хиляда
осемстотин и шест лв. и 05 ст. / лева, представляваща направени разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: