№ 4173
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110129710 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу С. Т. Г. за сумите от: сумата
от 2743,99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 30.3.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 355,29 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 23.3.2021 г., сумата от 56,88 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със
законна лихва от 30.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
10,52 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 23.3.2021 г. и 113,33 лв. разноски по делото, а
именно: 63,33 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2020 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.
................. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане
така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца, като сочи, че не са налице доказателства, че е собственик или
1
носител на вещно право на ползване на процесния имот. Прави възражение за изтекъл
период на погасителна давонст както по отношение на исковете за главници, така и на
лихви за забава. Не оспорва начина, по който е определено количеството топлинна
енергия, както и начина на изчисляване размера на дълга. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответницата се явява потребител на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, респективно – погасени ли
са същите поради изтекъл давностен срок.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
2
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
5, том I, рег. № 601, дело № 4/2006 г. по описа на ....... – нотариус с район на действие
СРС, се установява, че на 17.01.2006 г. ответницата е придобила собствеността върху
процесния имот, а именно – ...., находящ се в гр. ..............
Установява се освен това, че на 05.04.2007 г. ответницата е депозирала при
ищцовото дружество заявление-декларация за откриване на партида на нейно име за
процесния топлоснабден имот.
Ответницата с отговора на исковата молба изрично сочи, че в случай на
основателност на исковете, не оспорва претендирания като доставен от ищцовото
дружество обем на топлинна енергия в процесния период и неговия размер, поради
което в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на
този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.03.2021 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 30.03.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от
ищцовото дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендираната сума за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 30.03.2018 г., е в размер на 603,56 лева и обхваща
процесния период от 01.05.2017 г. до 31.01.2018 г. Изискуемостта на вземането,
касаещо следващо фактуриране от ищеца, настъпва след 30.03.2018 г., поради което не
е погасено поради изтекъл давностен срок. Искът следва да бъде уважен за сумата от
2140,43 лв. и за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., като бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 2743,99 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до
31.01.2017 г. като неоснователен.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
3
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото претендирано е от м.
02.2018 г., изискуемостта на което е настъпила през м. 03.2018 г., видно от данните по
делото.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответницата не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата
за потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответниците. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
4
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 113,32 лв.,
пропорционално на уважените искове, от които: 43,94 лв. държавна такса и 69,38 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. .......... от САК сумата от 138,29 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 63,33 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 78,63 лв., от които: 43,94 лв.
държавна такса и 34,69 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. .......... от САК сумата от 138,29 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в заповедното
производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че С. Т. Г., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 2140,43 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.
................. аб. № 61159 и сумата от 56,88 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.03.2021 г. до
погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 2743,99 лева и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2018 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД за установяване на вземания за сумата 355,29 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г. и за сумата 10,52 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 23.03.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 07.04.2021 г. по ч. гр.
5
дело № 17980/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Т. Г., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 113,32 лева разноски в исковото производство и
сумата от 78,63 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. .......... от САК, с адрес: гр. ........, партер сумата от
138,29 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответницата в исковото производство и сумата от 138,29 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6