Решение по дело №253/2017 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 165
Дата: 26 октомври 2017 г. (в сила от 11 февруари 2019 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20172150100253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№165                                                  26.10.2017 г.                                     гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                            граждански състав  на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година                    

в публично заседание в следния състав:

                                                                Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Красимира Любенова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 253 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Р.Г.Р., ЕГН **********, и М.Ц.Р., ЕГН **********,***, против Г.С.К., ЕГН **********,***, Г.Г.К., ЕГН **********,***, и О.Г.К., ЕГН **********,***. Твърди се, че страните са съсобственици на недвижими имоти съставляващи ПИ с идентификатор **********с площ от 373 кв.м., и ПИ с идентификатор 51500.501.488, двата по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с площ от 42 кв.м., с административен адрес: гр.Несебър, ул.Митрополитска”, № 31, ведно с изградените в тези имоти сгради, придобити по силата на наследяване и извършени разпоредителни сделки с наследството, оставено от общият им наследодател- Д.К. Р., който с нотариален акт за покупко-продажба № 34, т.ІІ, рег.534, н.д. 245/16.07.1946 г. на Поморийски нотариус бил закупил процесният имот, състоящ се от къща, построена върху 115 кв.м., ведно с дворно място с площ от 507 кв.м. След урегулиране на имота с плановете от 1959 г. и 1965 г., от същият били обособени два парцела: п-л І-346 в кв.42 с площ от 168 кв.м. и п-л II-346 в кв.42 с площ от 232 кв.м. В резултат на одобрена от съда спогодба по гр.д.№ 185/1963 г. по описа на Районен съд- Поморие, наследниците на Д.К. Р. извършили делба на съсобствените имоти, по силата на която дъщерята О. Димитрова Р.а, получила в дял и станала собственик на 159,50/232 кв.м. ид.части от п-л ІІ-346 в кв.42 по плана на гр.Несебър, и източната част от двуетажна паянтова жилищна сграда, цялата с площ от 115 кв.м., както и 1/2 ид.част от п-л І-346 в кв.42, с площ от 168 кв.м. Синът Константин Д. Р. получил в дял и станал собственик на 72,50/232 кв.м. ид.части от п-л II-346 в кв.42 по плана на гр.Несебър, и западната част от двуетажна паянтова жилищна сграда, цялата с площ от 115 кв.м., както и 1/2 ид.част от п-л І-346 в кв.42 с площ от 168 кв.м. Така в резултат на извършената делба, О. Д.Р.била станала собственик на 243,5 кв.м. дворно място общо от двата парцела, а Константин Д. Р. е станал собственик на 156,5 кв.м. дворно място общо от двата парцела. В резултат на извършено през 1981 г. изменение на ПУП на гр.Несебър, от п-л І-346 в кв.42, с площ от 168 кв.м., и п-л II-346 в кв.42 по плана на гр.Несебър, с площ от 232 кв.м., били обособени два нови парцела- п-л II-100 в кв.42, с площ от 358 кв.м., и п-л XVI-100 в кв.42, с площ от 42 кв.м. Изменението на плана се изразявало в промяна на номерацията на имотите и увеличаване със 126 кв.м. на площта на парцел II-100 /бивш п-л ІІ-346/ за сметка на другия парцел XVI-100 /бивш п-л І-346/, като общата площ на двата парцела продължавала да бъде 400 кв.м., т.е. външните очертания на двата парцела не се променяли, а се премествала само общата им граница. При условие, че двамата съсобственици имали равни квоти в новообразувания парцел XVI-100 /бивш п-л І-346/ с площ от 42 кв.м., т.е. по 21 кв.м.ид.ч., то квотите на съсобственост в новообразувания парцел II-100 с площ от 358 кв.м., който бил увеличил площта си със 126 кв.м., от които всеки от съсобствениците има равен дял от по 63 кв.м., следвало да бъдат за Константин Д. Р.- 135,5 кв.м., а за О. Димитрова Р.а- 222,5 кв.м. Така обособените парцели били станали предмет на прехвърлителни сделки от страна на двамата съсобственици и техните правоприемници, както следва:

1.1. Константин Д. Р. бил надарил с нотариален акт № 104, t.VII, н.д.№ 2243/97 г. на нотариус при Несебърски районен съд, при равни квоти, двете си дъщери А.К.Г. и Силвия Константинова Р.със 112/358 от изцяло собствените си 135,5 кв.м. ид.ч. от п-л II-100 в кв.42 и собствената си западна част от изградената в имота двуетажна жилищна сграда, както и изцяло собствената си 1/2 ид.ч. от п-л XVI-100 в кв.42, с площ от 42 кв.м. В резултат на тази сделка Константин Д. Р. бил останал собственик на 23,5 кв.м. ид.ч. в п-л II-100 в кв.42 по плана на гр.Несебър.,

1.2. C Нотариален акт № 31, т.1, рег.№ 215, н.д.№ 30/20.01.2004 г. на нотариус Мария Бакърджиева, съсобственикът С.К.М./Р.а/ била продала на племеника си Е.Г.Р. собствената си 1/2 ид.ч. от 112 кв.м.ид.ч. от п-л II-100 в кв.42 по плана на гр.Несебър, равняваща се на 56 кв.м., заедно със собствената си 1/2 ид.ч. от дарената от баща й западна част от двуетажната жилищна сграда, както и собствената си 1/4 ид.ч. от парцел XVI-100 в кв.42 по плана да гр.Несебър с площ от 42 кв.м., равняваща се на 10,5 кв.м.

1.3.     С Нотариален акт № 177, т.ІІІ, н.д.№ 550/11.03.2004 г. на нотариус Стоян Ангелов, съсобственикът А.К.Г. била продала на сина си- Р.Г.Р. собствената си 1/2 ид.ч. от 112 кв.м.ид.ч. от п-л II-100 в кв.42 по плана на гр.Несебър, равняваща се на 56 кв.м., заедно със собствената 1/2 ид.ч. от дарената от баща и западна част от двуетажната жилищна сграда.

1.4.     С Нотариален акт № 178, т.ІІІ, н.д.№ 551/11.03.2004 г. на нотариус Стоян Ангелов, съсобственикът А.К.Г. била дарила на сина си- Р.Г.Р., собствената си ¼ ид.ч. от парцел XVI-100 в кв.42 по плана на гр.Несебър с площ от 42 кв.м., равняваща се на 10,5 кв.м.

1.5.     С Нотариален акт № 21, т.1, рег.№ 231, н.д.№ 21/06.03.2009 г. на нотариус Линка Чуткина, съсобствениците А.К.Г. и С.К.М.били продали на съсобствениците Р.Г.Р. и Е.Г.Р., при равни квоти, наследените след смъртта на своя баща- Константин Д. Р., 23,5 кв.м. ид.ч. от п-л II-100 в кв.42 по плана на гр.Несебър.

1.6.     C Нотариален акт № 106, т.ІІІ, рег.№ 3668, н.д.№ 494/26.06.2015 г. на нотариус Линка Чуткина, съсобственикът Е.Г.Р. бил продал на съсобственика Р.Г.Р. собствените си 67,75 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор **********по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с площ от 373 кв.м., идентичен с бивш п-л II-100 в кв.42 по ПУП-ПРЗ на гр.Несебър с площ от 358 кв.м., както и собствената си 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор **********по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с площ от 42 кв.м., идентичен с парцел XVI-100 в кв.42 по ПУП-ПРЗ на гр.Несебър, с площ от 42 кв.м., равняваща се на 10,5 кв.м.

В резултат на изброените сделки, собствеността на Константин Д. Р.- 135,5/358 кв.м.ид.ч. от п-л II-100, в кв.42, идентичен с ПИ с идентификатор **********с площ от 373 кв.м., както и западна част от изградената в имота двуетажна жилищна сграда, както и 1/2 ид.ч. от п-л XVI-100 в кв.42, с площ от 42 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор **********с площ от 42 кв.м., преминала изцяло у ищците Р.Г.Р. и съпругата ми М.Ц.Р..

На следващо място се твърди, че О. н.д./Р.била дарила с Нотариален акт № 105, t.VII, н.д.№ 2244/97 г., двете си деца Г.В.Г.и Е.В.К., в равни части, притежаваната от нея собственост върху п-л II-100 в кв.42, с площ от 358 кв.м., и п-л XVI-100 в кв.42, с площ от 42 кв.м., като неправилно в нотариалният акт било записано, че дарителката дарявала собствените си 246/358 кв.м. ид.части от п-л II-100, тъй като същата е била собственик на 222,5 кв.м. Налагал се изводът, че за разликата от 23,5 кв.м. нотариалният акт бил неверен, тъй като дарителката се била разпоредила с имот, на който не била собственик. Твърди се и че с н.а. № 178, t.XIV, рег.№ 14606, н.д.№ 2710/02.10.2014 г. на нотариус Стоян Ангелов, съсобственикът Г.В.Г.бил прехвърлил на наследниците на Е.В.К.- ответниците, чрез замяна собствеността върху 123 кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор **********с площ от 373 кв.м., идентичен с бивш п-л II-100 в кв.42 с площ от 358 кв.м., както и собствената си 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор **********с площ от 42 кв.м., бивш парцел XVI-100 в кв.42, равняваща се на 10,5 кв.м. Според ищците Г.В.Г.не е можел да прехвърли повече от 111,25 кв.м., които съставляват половината от собствеността на неговата майка О. н.д.. В резултат на тези сделки, ответниците били станали собственици на придобитите от О. Д.Г.222,5/358 кв.м. ид.ч. от п-л II-100 в кв.42, идентичен ПИ с идентификатор 51500.501.151, с площ от 373 кв.м., както и на източната част от изградената в имота двуетажна жилищна сграда, както и 1/2 ид.ч. от п-л XVI-100 в кв.42, с площ от 42 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор **********с площ от 42 кв.м. В същото време обаче, позовавайки се на извършените с нотариален акт за дарение № 105, t.VII, н.д. № 2244/97 г. на нотариус при Несебърски районен съд, и нотариален акт за замяна № 178, t.XIV, рег.№ 14606, д.№ 2710/02.10.2014 г. на нотариус Стоян Ангелов, сделки, ответниците неправилно се легитимирали като собственици на 246 кв.м. ид.ч. вместо на 222,5 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.501.151, идентичен от п-л ІІ-100 в кв.42 по ПУП-ПРЗ на гр.Несебър, тъй като тяхната праводателка О. Д.Г.не е била собственик на 246 кв.м.ид.ч., а на 222,5 кв.м., поради което не е могла да прехвърли собствеността върху разликата от 23,5 кв.м. Тези сделки за частта над притежаваната от праводателя площ от имота по отношение на ищците като неучаствали в тях съсобственици били недействителни и не пораждали правни последици, но с оглед официалният характер на нотариалните актове, с които те са извършени, създавали погрешна представа за притежаваната от ответниците собственост. Наследодателката на ответниците- Е.В.К., също била наясно с допуснатите в посочените по-горе нотариалните актове за собственост грешки в площта, предмет на сделките, и независимо от записаното в актовете за собственост, била посочила в Декларацията си по чл.14 от ЗМДТ, депозирана в Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Несебър с вх.№ ДК 14009171/31.10.12 г. верните идеални части на правото на собственост на всеки от съсобствениците. Независимо от фактът, че при извършването на сделките на разпореждане със собствеността на О. Д.Г.била допусната грешка в площта на имота, предмет на сделка, с което ответниците неоснователно се легитимирали като собственици на по- голям от реално придобития в собственост имот, те не желаели да уредят отношенията си доброволно с ищците. Това пораждало правния интерес на ищците да предявят иск, с който се моли да се приеме за установено по отношение на тях, че ответниците не са собственици на 23,5 кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор **********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с площ от 373 кв.м, идентичен ст п-л II-100, кв.42, по ПУП-ПРЗ на гр.Несебър, представляващ разликата между притежаваните от праводателката на ответниците О. Д.Г.222,5 кв.м. от същия имот и прехвърлените с нотариален акт за дарение № 105, t.VII, н.д.№ 2244/97 г. на нотариус при Несебърски районен съд и нотариален акт за замяна № 178, t.XIV, рег.№ 14606, н.д.№ 2710/02.10.2014 г. на нотариус Стоян Ангелов, общо 246 кв.м. ид.ч. от този имот.

В срокът по чл.131 от ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, с който навеждат твърдения за недопустимост на иска. Навеждат се доводи и за неоснователност на иска. Заявява се, че вследствие на посочените придобивни сделки, същите са собственици на процесните идеални части. Навежда се и че в полза на ответниците била изтекла придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗС, тъй като същите били владели въпросните 23,5 кв.м. повече от 20 години. Праводателите на ищците никога не били имали претенции към тези кв.м., което се установявало и от н.а. № 104, т.VІІ, н.д. № 2243/1997 г., декларация и договор за разпределение на ползването от 12.05.2003 г. В тази връзка считано от 19.12.1997 г., присъединявайки владението на праводателите си, ответниците владеели процесните кв.м., поради което считано от 19.12.2002 г. ги придобили по давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенцията носи правното си основания в чл.124, ал.1 от ГПК. Доколкото е налице оспорване правото на собственост на процесните идеални части от страна на ответниците, съдът намира, че е налице правен интерес у ищците да предявят настоящата претенция. Настоящата инстанция е сезирана с отрицателен установителен иск. В тази връзка, както е указано с определението по чл.140 от ГПК, тежестта на доказване е обърната, т.е. ответника следва да проведе пълно и главно доказване, че е собственик на имота на твърдяното от него основание. Ищците нямат задължение да доказват, че са собственици на имота като е достатъчно да твърдят това, с което да мотивират правния си интерес от водене на такъв иск. В този смисъл изразеното от страна на процесуалният представител на ответниците, посочено в писмената му защита, че иска следва да бъде отхвърлен поради липса на доказване от страна на ищците, че са собственици на процесната част от имота, не се споделя, като противоречащо на правната теория.

По делото не се спори, че общия на страните наследодател е Д.К. Р.. Описаните по- горе договори и сделки, обективирани в сочените нотариални актове, установяват твърдяното от ищците прехвърляне на собствеността първоначално на и от Д.Р., впоследствие от и на неговите наследници. По делото е извършена и съдебно- техническа експертиза, от заключението по която се установява наличието на няколко плана за гр. Несебър. Със заповед № 1322/24.08.1959 г. бил одобрен кадастрален и регулационен план на гр. Несебър, стара част. В кадастралният план бил заснет имот пл.№346, записан в разписния лист на името на Д.К. Р.. По регулация, за този имот били отредени два урегулирани парцела – ХІІІ с площ от 168 кв.м. и ХІV с площ от 232 кв.м., двата в кв.14. Планът действал до 1965 г., когато бил одобрен нов регулационен план върху кадастралния план от 1959 г. По този нов план имотните граници и номерата на имотите не били променени. С плана за регулация, за имот пл.№346 били отредени два парцела- І-346 и ІІ-346, кв.42. със Заповед № 234/15.05.1981 г. бил одобрен нов кадастрален и ЗРП /ПУП/ на гр. Несебър, стара част, където бившия вече имот 346 бил обозначен с пл.№ 100. За последният по регулация бил отреден парцел ІІ-100, кв.42, с площ от 377 кв.м., записан в разписния списък на О. д.г.и К.Д. Р., на основание делбен протокол от 1963 г. Върху част от този имот № 100 бил отреден за магазин парцел ХVІ с площ от 40 кв.м. През 2000 г. бил одобрен актуален кадастрален план, в който в имот пл.№100 била заснета допълнително изградена постройка като имотната граница тангирала с нея. посочено било, че площта на имота пл.№ 100 била 416,5 кв.м. През 2006 г. било одобрена кадастралната карта на гр. Несебър, в която УПИ ІІ-100 от плана от 1981 г. бил обозначен с идентификатор **********с площ от 373 кв.м., а УПИ ХVІ- с идентификатор **********с площ от 42 кв.м.

Основният спорен по делото въпрос е при предаването по регулация с плана от 1981 г. на 126 кв.м. от парцел ХVІ-100 към парцел ІІ-100, върху придадената част съсобствеността между страните при какви квоти следва да се счита. В случая се касае за възникнала съсобственост на двата имота по силата на съдебна спогодба, а не по силата на регулация. В този смисъл за водещ критерий при определяне на дяловете на съсобственост върху придадената част следва да се счита начина, по които е разпределена съсобствеността върху имота, към който се придава частта. Това е така доколкото придаваемата площ става неделима част от този имот и принадлежи на неговите собственици. Ето защо квотите в съсобствеността върху придадената част не могат да бъдат различни от вече съществуващите квоти на собственост върху имота. В тази връзка не следва да бъде възприето твърдението на ищците, че съсобствеността следва да бъде разпределена при равни дялове, защото квотите в имота, от който се предава, били равни. Придаваемата площ не съставлява самостоятелен обект на собственост, следователно върху нея не може да съществува отделно право на собственост. По тези съображения, съдът намира, че придаването по регулация на част от съседния имот не е променило нито собствениците на имота, нито техните квоти в съсобствеността. Единствена последица от това предаване е, че съсобствеността на същите лица при притежаваните от тях квоти вече се разпростира върху по- голяма площ, т.е. идеалните им части имат различно реално съответствие. В този смисъл изчислено в процентно съотношение, ищците притежават 31,25% от площта на имот пл.№ 51500.501.151, а ответниците- останалите 68,75%, като това съотношение не се променя с факта на придаване на частта от съседния имот. Последното, както бе отбелязано по- горе, само увеличава реалното съответствие на притежаваните идеални части от всеки един. В този смисъл не се споделя твърдението, че процесните 23,5 кв.м.ид.ч. не са собственост на ответниците, което прави иска неоснователен. Предвид неуважаване основния довод на ищците, настоящата инстанция намира, че не следва да се произнася по наведеното от ответниците твърдение, че процесните идеални части са придобити и на основание давностно владение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно- деловодни разноски, които, видно от приложените в тази връзка писмени доказателства, възлизат на сумата от 850 лв., от които 750 лв.- възнаграждение за адвокат, и 100 лв.- възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искът на Р.Г.Р., ЕГН **********, и М.Ц.Р., ЕГН **********,***, за приемане за установено по отношение на тях, че Г.С.К., ЕГН **********,***, Г.Г.К., ЕГН **********,***, и О.Г.К., ЕГН **********,***, не са собственици на 23,5 кв.м. ид.ч., представляващи част от поземлен имот с идентификатор **********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, идентичен с парцел ІІ-100, кв.42 от ПУП на гр. Несебър, и съставляващи според ищците разликата между действителния обем на притежаваните от ответниците 222,5 кв.м. ид.ч. от имота и посочените в н.а. № 105, t.VII, н.д.№ 2244/97 г. на нотариус при Несебърски районен съд и нотариален акт за замяна № 178, t.XIV, рег.№ 14606, н.д.№ 2710/02.10.2014 г. на нотариус Стоян Ангелов, общо 246 кв.м. ид.ч. от този имот.

ОСЪЖДА Р.Г.Р., ЕГН **********, и М.Ц.Р., ЕГН **********,***, да заплатят на Г.С.К., ЕГН **********,***, Г.Г.К., ЕГН **********,***, и О.Г.К., ЕГН **********,***, сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляващи съдебно- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :