РЕШЕНИЕ
№ 260067
гр. Пловдив, 10.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен
състав, в публичното заседание на десети август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 1222 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба, подадена от Т.Н.Д., ЕГН: **********, чрез процесуалния му
представител адв. Г., срещу Решение № 163 от 14.01.2020 г., постановено по гр.
дело № 6710 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен
искът на жалбоподателя срещу „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД (с предишно наименование „ТЕРРА
КРЕДИТ“ ООД), ЕИК: *********, за връщане на платеното при начална липса на
основание по недействителен Договор за потребителски кредит (заем) № 1039251 от
03.12.2014 г. за разликата над 183,46 лв. до пълния претендиран размер.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че съгласно клаузите на процесния договор предвидената в
него застраховка представлява
не отделен договор, а част от задълженията, поети от въззивника по договора
за кредит. Твърди се,
че при сключването на договора потребителят е въведен в заблуждение относно действителното оскъпяване на кредита, като се сочи,
че същото възлиза на 62,02 %, с което се нарушава
изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на исковата претенция в цялост. Претендират се разноски.
От
въззиваемата страна „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД е подаден отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че сумата, платена за
застрахователна премия, не подлежи на връщане. Излагат се доводи, че недействителността
на договора за потребителски кредит не води автоматично до недействителност на
сключения договор за застраховка, доколкото са налице две самостоятелни
договорни правоотношения с различен предмет и страни. Отправя се молба за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК по
правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото
не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието
съобразяване съдът е длъжен да прецени.
По отношение
на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
Производството
пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от Т.Н.Д. срещу
„ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 03.12.2014 г. между страните е сключен Договор
за потребителски кредит (заем) № 1039251. Излагат се съображения за
недействителност на договора поради изготвяне на текстовата му част с размер на
шрифта под 12, непосочване на условията за прилагане на договорения лихвен
процент, непосочване на размера на възнаградителната лихва и как същата се
разпределя във времето с плащането на всяка една от месечните вноски по
погасителния план, непосочване от какви разходи е формирана общо дължимата сума
по кредита, непосочване на разпределението на вноските измежду дължимите по
договора суми. Навеждат се доводи, че договорената възнаградителна лихва в
размер на 40% е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. По тези съображения се поддържа, че на основание чл.
23 ЗПК ищецът следва да върне само чистата
стойност на кредита, която възлиза на 2000 лв. Тъй като същият е платил по договора сумата от 2450,32 лв., с
исковата молба се отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 450,32 лв., ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното ѝ плащане.
В отговора
на исковата молба ответникът „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД, представляван от пълномощника
му адвокат П., не оспорва, че е сключил
с ищеца процесния договор, както и че шрифтът, на който е изготвен договорът, е
с размер под 12. Оспорва останалите наведени от ищеца доводи за
недействителност на договора. Счита, че дори и договорът да се прогласи
за нищожен, то ответникът не дължи връщане на платената по договора за
застраховка застрахователна премия, поради това, че недействителността на
договора за кредит не влече автоматично и недействителността на договора за
застраховка, тъй като се касае за две самостоятелни договорни правоотношения с
различни страни и предмет.
С решението
си първоинстанционният съд е приел, че на 03.12.2014 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит (заем) № 1039251 с предмет предоставяне
на потребителски кредит на кредитополучателя в размер на 2000 лв. за финансиране
на лични нужди срещу задължение на последния да го върне, ведно с дължимите
лихви, при условията и в сроковете, посочени в договора. Съдът е приел, на
следващо място, че процесният договор е сключен в предвидената от закона
писмена форма, но при изготвяне на текста му в разрез с изискването на чл. 10,
ал. 1 ЗПК е използван шрифт с размер, по-малък от 12, поради което същият се
явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Тази констатация на съда не се
оспорва от страните и не е предмет на настоящото производство.
Съгласно чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В настоящия случай чистата
стойност на кредита възлиза на 2000 лв. По делото не се спори, че по договора от страна на ищеца
са извършени плащания в общ размер от 2450,32 лв., като с тази сума са погасени
част от главницата в размер на 1464,98 лв., част от
възнаградителната лихва в размер 183,46 лв. и 801,88 лв. – част от застрахователната
премия.
Спорен в настоящото производство е въпросът подлежи ли на връщане заплатената застраховка.
В преамбюла на процесния договор, очертаващ неговите основни условия и
параметри, е предвидена „застраховка към кредита при договорени от кредитора
условия“, а именно: месечно 15 % от стойността на главницата. В чл. 2, ал. 1, изр. 3 от договора е предвидено задължение
за кредитополучателя да заплати изцяло за своя сметка
такса „Застраховка“, посочена по размер в преамбюла. В приложения по делото седмичен погасителен план към
договора за кредит са предвидени 24 седмични вноски за застраховка, всяка в
размер от 43,44 лв. или общо 1042,56 лв. По делото е приложен и Договор за
застрахователно агентство № 0123 от 24.07.2014 г., сключен между
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ и „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД,
както и Сертификат за застраховане № 01039251/2014 г. по групова застраховка
„Злополука и заболяване“ на кредитополучателите на „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, подписан
от ищеца и от ответника в качеството му на застрахователен посредник, от който
е видно, че Т.Н.Д. е бил застрахован в качеството му на кредитополучател по
процесния договор за кредит срещу заплащане на застрахователна премия в размер
на 1042,56 лв. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От горното следва, че предвидената в
настоящия случай застрахователна премия в размер от 1042,56 лв. представлява част
от общия разход по кредита, поради което при недействителност на договора за
потребителски кредит съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК същата не се дължи от
потребителя, а когато е платена от същия, подлежи на възстановяване. Отделно от
това, застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР. В настоящия
случай това не е сторено. Така с въвеждането на такса „Застраховка“ се получава реално
оскъпяване на кредита, което води до значително увеличение на тежестта на
задължението на кредитополучателя по договора за кредит. В допълнение следва да
се посочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В ал. 4 на чл. 19 ЗПК е регламентирано, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на
сключване на процесния договор основният лихвен процент е бил 0,02 %, от което
следва, че размерът на законната лихва е бил 10,02 %, а петкратният ѝ
размер възлиза на 50,1 %. От изложеното следва, че с въвеждането на такса
„Застраховка“, чиято цена не е включена в определения с договора ГПР, възлизащ
на 49,11 %, се стига до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователни вноски са
платени от кредитополучателя без основание и подлежат на връщане.
По
изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в
обжалваната му част, а съдът следва да се
произнесе по същество, като уважи претенцията на ищеца за разликата до пълния претендиран размер. В
останалата част решението не е било обжалвано, поради което е влязло в законна
сила.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора в настоящото съдебно производство на следва да бъде коригирано
първоинстанционното решение в частта за разноските, като в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдена допълнително сумата от 29,63 лв.,
представляваща заплатена държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА въззиваемото
дружество следва да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя –
адв. Г., допълнително сумата от 177,78 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
първоинстанционното производство.
Въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя и сумата от 25 лв. – държавна
такса за въззивно обжалване, за плащането на която са представени доказателства
по делото, както и да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
за осъществено процесуално представителство във въззивното производство.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 163 от 14.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 6710 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с
която е отхвърлен искът на Т.Н.Д., ЕГН: **********, срещу „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД (с
предишно наименование „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД), ЕИК: *********, за връщане на
платеното при начална липса на основание по недействителен Договор за
потребителски кредит (заем) № 1039251 от 03.12.2014 г. за разликата над 183,46
лв. до пълния претендиран размер от 450,32 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД (с предишно
наименование „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап.
12, да заплати на Т.Н.Д., ЕГН:
**********, още сумата от 266,86 лв., платена от последния по Договор за потребителски кредит (заем) № 1039251 от
03.12.2014 г. при начална
липса на основание.
В останалата си част решението като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД (с предишно
наименование „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап.
12, да заплати на Т.Н.Д., ЕГН:
**********, сумата от 25 лв., представляваща сторени по делото
разноски във производството пред въззивната инстанция, както и сумата от 29,63
лв., представляваща сторени по делото разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД (с предишно
наименование „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Софи, бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап.
12, да заплати на адв. С.А.Г. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивната инстанция, както и сумата от
177,78 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в първоинстанционното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: